CURIA
rss
Бивши членове

José Luis da Cruz Vilaça
José Luis da Cruz Vilaça

Роден през 1944 г.; завършва право и магистърска степен по икономика в университета в Коимбра; доктор по международни икономически науки (университет „Paris I - Panthéon Sorbonne"); отбива задължителна военна служба в Министерството на военноморските сили (правна служба 1969 1972); преподавател в Католическия университет и в университета „Nova" в Лисабон; бивш преподавател в университета „Coimbra" и в университета „Lusíada" в Лисабон (директор на Института по европейски изследвания); член на португалското правителство (1980-1983): държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, в председателството на Министерския съвет и в Комитета по европейска интеграция; депутат в португалския парламент, заместник-председател на Християндемократическата група; генерален адвокат в Съда (1986-1988); председател на Първоинстанционния съд на Европейските общности (1989-1995); адвокат в адвокатската колегия на Лисабон, специалист по европейско и конкурентно право (1996-2012); член на работната група за бъдещето на съдебната система на Европейските общности „Groupe Due" (2000); председател на дисциплинарния съвет на Европейската комисия (2003-2007); председател на Португалската асоциация по европейско право (от 1999 г.); съдия в Съда от 8 октомври 2012 г.

Massimo PILOTTI
Massimo PILOTTI

Роден на 1 август 1879 г.в Рим; италиански гражданин; доктор по право, съдия (1901 г.); съдия в първоинстанционния съд на Рим (1913 г.); съдия в Апелативния съд на Рим (1923 г.); съдия в Касационния съд (1926 г.); първи председател на Апелативния съд на Триест (1930 г.); главен прокурор към Касационния съд (1944 г.); председател на Tribunale superiore delle acque pubbliche (1948 г.); първи почетен председател на Касационния съд (1949 г.); заместник-генерален секретар на Обществото на народите (1932-1937 г.); председател на Международния институт за хармонизиране на частното право (1944 г.); член на Постоянния арбитражен съд в Хага (1949 г.); председател на Съда от 1952 г. до 1958 г.; починал на 29 април 1962 г.

Paul J. Mahoney
Paul J. Mahoney

Роден през 1946 г.; следва право (Master of Arts, Оксфордски университет, 1967; Master of Laws, University College London, 1969); преподавател в University College London (1967-1973); barrister (Лондон, 1972-1974); администратор и главен администратор в Европейския съд по правата на човека (1974-1990); гостуващ професор по право в Университета в Саскечуан, Saskatoon, Канада (1988); ръководител на персонала в Съвета на Европа (1990-1993); началник на отдел (1993-1995), заместник-секретар (1995-2001), секретар на Европейския съд по правата на човека (от 2001 г. до септември 2005 г.); председател на Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 6 октомври 2011 г.

Donal Patrick Michael Barrington
Donal Patrick Michael Barrington

Роден през 1928 г.; ирландски гражданин; баристър; Senior Counsel; специалист по конституционно и по търговско право; съдия в High Court; председател на Генералния съвет на ирландската адвокатура; член на ръководството на King's Inns; председател на образователния комитет към Съвета на King's Inns; съдия в Първоинстанционния съд от 1 септември 1989 г. до 10 януари 1996 г.

Petrus SERRARENS
Petrus SERRARENS

Роден на 12 ноември 1888 г. в Dordrecht; нидерландски поданик; генерален секретар на Международната федерация на християнските синдикати (1920-1952 г.); делегат на многобройни международни трудови конференции, заместник-член на Управителния съвет на Международната служба по труда, председател на Комитета по социални въпроси на Съвета на Европа, член на първата камара (1929 г.) и на втората камара (1939-1952 г.) на нидерландския парламент; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; починал на 26 август 1963 г.

Sean Van Raepenbusch
Sean Van Raepenbusch

Роден през 1956 г.; бакалавърска степен по право (Свободен университет в Брюксел, 1979 г.); специализация по международно право (Брюксел, 1980 г.); доктор по право (1989); ръководител на правната служба на Société anonyme du canal et des installations maritimes в Брюксел (1979-1984); длъжностно лице в Комисията на Европейските общности (генерална дирекция „Социални въпроси", 1984-1988 г.); член на правната служба на Комисията на Европейските общности (1988-1994); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1994-2005); лектор в Университета в Шарлероа (международно и европейско социално право, 1989-1991 г.), в Университета в Монс-Ено (европейско право, 1991-1997 г.), в Университета в Лиеж (право на европейската публична служба, 1989-1991 г.; институционално право на Европейския съюз, 1995-2005 г.; европейско социално право, 2004-2005 г.) и от 2006 г. в Свободния университет в Брюксел (институционално право на Европейския съюз); многобройни публикации в областта на европейското социално право и институционалното право на Европейския съюз; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г.; председател на Съда на публичната служба 7 октомври 2011 до 31 август, 2016 г.,.

Antonio SAGGIO
Antonio SAGGIO

Роден през 1934 г.; италиански гражданин; съдия в първоинстанционния съд на Неапол; съдия в Римския апелативен съд и впоследствие в Касационния съд; служител в службата по законодателство в Министерство на правосъдието; председател на генералния комитет на дипломатическата конференция, приела Конвенцията от Лугано; съдебен помощник на италианския генерален адвокат в Съда; професор във Висшето училище по публична администрация в Рим; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 до 17 септември 1995 г.; председател на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 4 март 1998 г.; генерален адвокат в Съда от 5 март 1998 г. до 6 октомври 2000 г; починал на 26 януари 2010 г.

Heikki Kanninen
Heikki Kanninen

Роден през 1952 г.; завършва Висшето търговско училище в Хелзинки и Юридическия факултет на Хелзинкския университет; съдебен помощник във Върховния административен съд на Финландия; генерален секретар на комитета за реформа на правната защита в публичната администрация; главен администратор във Върховния административен съд; генерален секретар на комитета за реформа, свързана с административните спорове, съветник в дирекцията по законодателство в Министерството на правосъдието; заместник-секретар на Съда на ЕАСТ; съдебен помощник в Съда на Европейските общности; съдия във Върховния административен съд (1998-2005); член на апелативната комисия за бежанците; заместник-председател на комитета относно развитието на финландските съдебни институции; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 6 октомври 2009 г.; съдия в Общия съд от 7 октомври 2009 г.; заместник-председател на Общия съд от 17 септември 2013 г.

Otto RIESE
Otto RIESE

Роден на 27 октомври 1894 г. във Франкфурт на Майн; германски гражданин; доктор по право (1921 г.); помощник-съдия в Областния съд на Франкфурт на Майн (1923 г.); служител в Министерство на правосъдието (1925-1928 г.); обучение по английско право (Лондон, 1928 г.); преподавател (1932 г.), извънреден професор (1935 г.), професор (1949 г.), декан на Юридическия факултет (1950 г.) и почетен професор (1951 г.) на Университета в Лозана; председател на съдебен състав във Федерален съд, Карлсруе; член на МТКСВП (Международен технически комитет на специалистите по въздушно право) (от 1926 г.); съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 г. до 6 февруари 1963 г.; починал на 4 юни 1977 г.

David Alexander Ogilvy Edward
David Alexander Ogilvy Edward

Роден на 14 ноември 1934 г.; британски поданик; адвокат (Шотландия); Queen's Counsel (Шотландия); секретар, а впоследствие и ковчежник на Faculty of Advocates; председател на консултативния съвет на адвокатурите на Европейската общност; притежател на Salvesen Professor of European Institutions, директор на Европейския институт към Университета в Единбург; специален съветник на специалния комитет на House of Lords по въпросите на Европейските общности; почетен член на ръководството на Gray's Inn, Лондон; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 9 март 1992 г.; съдия в Съда от 10 март 1992 г. до 7 януари 2004 г.

Haris Tagaras
Haris Tagaras

Роден през 1955 г.; бакалавърска степен по право (Солунски уни-верситет, 1977); специализация по европейско право (Институт за европейски изследвания на Свободния университет в Брюксел, 1980 г.); доктор по право (Солунски университет, 1984); юрист-линг-вист в Съвета на Европейските общности (1980-1982); научен сътрудник в Центъра по международно и европейско икономическо право в Солун (1982-1984); администратор в Съда на Ев-ропейските общности и в Комисията на Европейските общности (1986-1990); професор по право на Общността, по международно частно право и по права на човека в Университета Panteion в Атина (от 1990 г.); външен консултант по европейските въпроси към Министерство на правосъдието и член на Постоянния комитет по Кон-венцията от Лугано (1991-2004); член на Националната комисия по конкуренцията (1999-2005); член на Националната комисия по пощите и далекосъобщенията (2000-2002); член на Солунската адвокатска колегия, адвокат към Касационния съд; член - основа-тел на Съюза на европейските адвокати (САЕ); асоцииран член на Международната академия по сравнително право; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 6 октомври 2011 г.

Louis DELVAUX
Louis DELVAUX

Роден на 21 октомври 1895 г. в Orp-le-Grand (Белгия); белгийски поданик; доктор по право (1922 г.); вписан в адвокатската колегия на Louvain, впоследствие в адвокатската колегия на Nivelles; депутат от окръг Nivelles в Камарата на представителите (1936-1946 г.); министър на земеделието (1945 г.); напуска политиката (1946 г.) и се завръща към адвокатурата (1946-1949 г.); председател на Управителния съвет на Службата по секвестъра (1949-1953 г.); финансов инспектор на Националната банка; директор на Société nationale de la petite propriété terrienne (Национално дружество на дребната селска собственост) до март 1953 г.; занимава се с журналистика от 1931 до 1940 г. и от 1944 до 1945 г.: „Le vingtième siècle", „Le Soir", „La cité"; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 г. до 8 октомври 1967 г.; починал на 24 август 1976 г.

Heinrich Kirschner
Heinrich Kirschner

роден през 1938 г.; германски гражданин; магистрат в Land Nordrhein-Westfalen, служител в Министерство на правосъдието, отдел „Право на Общността и права на човека"; сътрудник в кабинета на датския член на Комисията, след това в ГД III (Вътрешен пазар), впоследствие началник на отдел „Наказателно право" във федералното Министерство на правосъдието; началник на кабинета на министъра, впоследствие директор (Ministerialdirigent) на под-дирекция по наказателно право; преподавател в университета в Саарбрюкен; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 6 февруари 1997 г., деня на неговата смърт.

Irena Boruta
Irena Boruta

Родена през 1950 г.; магистър по право от Университета във Вроцлав (1972), доктор по право (Лодз, 1982); адвокат към адвокатурата на Република Полша (от 1977 г.); гостуващ научен сътрудник (Университет Париж X, 1987-1988; Университета в Нант, 1993-1994); експерт на „Solidarnosc" (1995-2000); професор по трудово право и европейско социално право в Университета в Лодз (1997-1998 и 2001-2005), асоцииран професор във Висшето икономическо училище във Варшава (2002), професор по трудово право и осигурително право в Университета „Кардинал Стефан Вишински", Варшава (2002-2005); заместник-министър на труда и социалните въпроси (1998-2001); член на преговорния екип за присъединя-ването на Република Полша към Европейския съюз (1998-2001); представител на полското правителство в Международната организация на труда (1998-2001); автор на значителен брой трудове в областта на трудовото право и европейското социално право; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 7 октомври 2013 г.

Jacques RUEFF
Jacques RUEFF

Роден на 23 август 1896 г. в Париж; френски гражданин; главен финансов инспектор; член на Френския институт; чуждестранен член на Белгийската Кралска академия на науките и изкуствата, както и на Accademia Nazionale dei Lincei; финансов инспектор (1923 г.); професор в Статистическия институт на Парижкия университет (1923-1930 г.); държавен служител с особена мисия в кабинета на Раймон Поанкаре, министър-председател, министър на финансите (1926 г.); член на икономическия и финансов отдел на секретариата на Обществото на народите (1927 г.); финансово аташе във френското посолство в Лондон (1930 г.); професор в École libre des sciences politiques (от 1933 г.): заместник-директор по общото движение на капитали в Министерство на финансите (1934 г.); директор по общото движение на капитали (1936-1939 г.); старши съдия във Върховния административен съд на извънредна служба (1936 г.); подуправител на Banque de France (1939 г.); заместник-делегат на първата и втората асамблея на Обединените нации (1946 г.); член от френска страна на Комитета по икономика и заетост на Обединените нации (1946 г.); почетен председател на Парижкото дружество по политическа икономия и на Статистическото дружество на Париж; почетен председател на Международния съвет по философия и хуманитарни науки; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 до 18 май 1962 г. При създаването на Петата република ръководи експертния комитет, натоварен от генерал Де Гол с подготовката и прилагането на плана за икономическо възстановяване, като една от най-ефективните негови мерки е създаването на „franc lourd" (преоценения франк). От 1962 до 1974 г. е член на Икономическия и социален съвет. Награден е с орден Голям кръст на Почетния легион, член на Академията по етически и политически науки. Изпълнява функцията на канцлер на Френския институт, а на 30 април 1964 г. е избран за член на Френската академия, на мястото на Жан Кокто, с 18 срещу 6 гласа за поета Андре Бери. На 1 април 1965 г. лично е приет от Андре Мороа. Починал на 23 април 1978 г

Charles Léon HAMMES
Charles Léon HAMMES

Роден на 21 май 1898 г. във Falk; люксембургски поданик; доктор по право; адвокат от Люксембургската адвокатска колегия (1922-27 г.); аташе в Министерство на правосъдието (1927-29 г.); мирови съдия (1929-30 г.); заместник-прокурор (1930-37 г.); съдия в окръжен съд (1937-45 г.); съдия във Върховния съд (1945-52 г.); съветник в Съвета по съдебни спорове на Държавния съвет (1951-52 г.); извънреден професор в Брюкселския университет; член на Държавния съвет на Великото Херцогство; член на Комисията на Бенелюкс за унифициране на правото; председател на националната комисия към Хагската конференция по международно частно право; председател на Комисията по законодателни проучвания на Великото херцогство; съдия в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1958 г. до 7 октомври 1964 г.; председател на Съда на Европейските общности от 8 октомври 1964 г. до 9 октомври 1967 г.; председател на Арбитражния съд по Споразумението между ЕИО и африканските държави, както и Мадагаскар, асоциирани към тази Общност (1965-67 г.); починал на 9 декември 1967 г..

Christos Yeraris
Christos Yeraris

Роден през 1938 г.; гръцки гражданин; член на Simvoulio tis Epikratias (Държавен съвет) и впоследствие държавен съветник; член на Anotato Idiko Dikastirio (Върховен специален съд) и на Dikastiria Simaton (съдилища по марките); съветник на администрацията относно прилагането на правото на Общността; професор по право на Общността в Националното училище по публична администрация и в Института за обучение без откъсване от производството; съдия в Първоинстанционния съд от 1 септември 1989 г. до 18 септември 1992 г.

Stéphane Gervasoni
Stéphane Gervasoni

Роден през 1967 г.; диплома от Института по политически науки, Гренобъл (1988) и от Националната школа по администрация (1993); младши съдия в Conseil d'État [Държавен съвет] (съдия докладчик към отдел „Съдебни спорове" (1993-1997) и член на отдела по социални въпроси (1996-1997); съдия в Conseil d'État (1996-2008); доцент в Института за политически науки, Париж (1993-1995); правителствен представител в специализираната касационна комисия по пенсиите (1994-1996); юрисконсулт, Министерство на държавната служба и Община Париж (1995-1997); главен секретар на префектурата на департамент Йон, заместник-префект в окръг Оксер (1997-1999); главен секретар на префектурата на департамент Савоа, заместник-префект в окръг Шамбери (1999-2001); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (2001-2005); титулярен член на комисията по споровете на Организацията на Северноатлантическия договор (2001-2005); съдия в Съда на публичната служба на Европейския съюз (2005-2011 г., председател на състав от 2008 г. до 2011 г.); старши съдия в Conseil d'État, заместник-председател на осми състав към отдел „Съдебни спорове" (2011-2013); член на комисията по споровете на Европейската космическа агенция (2011-2013); съдия в Общия съд от 16 септември 2013 г.

Adrianus VAN KLEFFENS
Adrianus VAN KLEFFENS

Роден на 14 октомври 1899 г.; нидерландски поданик; следва право в Лайден; работи в Генералния секретариат на Обществото на народите в Женева; съдия в Rechtbank te Amsterdam (съд на Амстердам); член на Международната морска комисия; директор на Дирекция "Външна търговия" в Министерство на икономиката (1934 г.); военнопленник; през 1945 г. продължава работа в същото министерство; тясно свързан с европейската икономическа интеграция; главен автор, от страна на Нидерландия, на проекта за съюза Бенелюкс; съдия в Съда на ЕОВС от 10 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; починал на 2 август 1973 г.

Horstpeter Kreppel
Horstpeter Kreppel

Роден през 1945 г.; следва в университетите в Берлин, Мюнхен и Франкфурт на Майн (1966-1972); първи държавен изпит (1972); стажант-магистрат във Франкфурт на Майн (1972-1973 г. и 1974-1975 г.); Колеж на Европа в Брюж (1973-1974); втори държавен изпит (Франкфурт на Майн, 1976 г.); специалист консултант във Федералната служба по заетостта и адвокат (1976); съдия в съд по трудовоправни спорове (провинция Хесен, 1977-1993 г.); преподавател във Fachhochschule für Sozialarbeit във Франкфурт на Майн и във Verwaltungsfachhochschule във Висбаден (1979-1990); национален експерт в правната служба на Комисията на Европейските общности (1993-1996 г. и 2001-2005 г.); аташе по социалните въпроси към посолството на Федерална република Германия в Мадрид (1996-2001); съдия в Съда по трудовоправни спорове във Франкфурт на Майн (февруари-септември 2005 г.); съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2005 г. до 13 април 2016 г.

Romain Schintgen
Romain Schintgen

Роден през 1939 г.; университетско следване във факултетите по право и по икономически науки в Монпелие и Париж; доктор по право (1964 г.); адвокат (1964 г.); avocat avoué (1967 г.); главен администратор в Министерство на труда и социалното осигуряване; член (1978-1989 г.), впоследствие председател (1988-1989 г.) на Икономическия и социален съвет; член на управителния съвет на Société nationale de crédit et d'investissement и на Société européenne des satellites (до 1989 г.); член (1993-1995 г.), впоследствие председател на съвета на Международен университетски институт, Люксембург (1995-2004 г.); преподавател в университета на Люксембург; правителствен представител в комитета на Европейския социален фонд, в Консултативния комитет за свободното движение на работници и в Управителния съвет на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа (до 1989 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 11 юли 1996 г.; съдия в Съда от 12 юли 1996 г до 14 януари 2008 г.

Cornelis Paulus Briët
Cornelis Paulus Briët

Роден през 1944 г.; нидерландски поданик; изпълнителен секретар на застрахователни брокери D. Hudig & Co., а впоследствие изпълнителен секретар на предприятието Granaria B.V.; съдия в Окръжния съд на Ротердам; член на Съда на Нидерландските Антили; околийски съдия в Ротердам; заместник-председател, на окръжния съд в Ротердам; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 17 септември 1998 г.

Maria Isabel Rofes i Pujol
Maria Isabel Rofes i Pujol

Родена през 1956 г.; юридическо образование (licenciatura en derecho, Universidad de Barcelona, 1981); специализация по международно търговско право (Мексико, 1983); обучение по европейска интеграция (Търговска камара на Барселона, 1985) и по общностно право (Escola d‘Administació Pública de Catalunya 1986); служител в Generalitat de Catalunya (член на правната служба на Министерството на промишлеността и енергетиката, от април 1984 г. до август 1986 г.); член на адвокатската колегия в Барселона (1985-1987); администратор, след това главен администратор в отдела за изследвания и документация на Съда на Европейските общности (1986-1994); съдебен помощник в Съда (в кабинета на генералния адвокат г-н Ruiz-Jarabo Colomer, от януари 1995 г. до април 2004 г.; в кабинета на съдия Lõhmus, от май 2004 г. до август 2009 г.); хоноруван преподавател по производства пред общностните съдилища, факултет по право, Universitat Autònoma de Barcelona (1993-2000); голям брой публикации в областта на европейското социално право; член на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (2006-2009); съдия в Съда на публичната служба от 7 октомври 2009 г. до 13 април 2016 г.

Maurice LAGRANGE
Maurice LAGRANGE

Роден на 14 май 1900 г. в Meudon; френски гражданин; влиза във Върховния административен съд след конкурс, младши член съдия (втори клас през 1924 г.), младши член съдия (първи клас през 1929 г.), съдия по жалбите във Върховния административен съд (1934), старши съдия във финансовото отделение на Върховния административен съд (1945 г.); правителствен комисар; участва като правен експерт в преговорите, които водят до подписването на Договора за създаване на ЕОВС (1950 г.); генерален адвокат в Съда на ЕОВС от 4 декември 1952 г. до 6 октомври 1958 г.; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1958 г. до 8 октомври 1964 г.; починал на 5 септември 1986 г.

Bo Vesterdorf
Bo Vesterdorf

Роден през 1945 г.; юрист-лингвист в Съда; администратор в Министерство на правосъдието; специализиран магистрат; юридическо аташе към постоянното представителство на Дания в Европейските общности; временен съдия в Østre Landsret (Апелативен съд); началник на отдел „Конституционно и административно право" в Министерство на правосъдието; директор на отдел в Министерство на правосъдието; доцент; член на Ръководния комитет по правата на човека към Съвета на Европа (CDDH), впоследствие член на Бюрото на CDDH; член на Комитета ad hoc за обучение на съдии към Академията по европейско право в Триер, Германия, 2004 г.; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г.; председател на Първоинстанционния съд от 4 март 1998 г. до 17 септември 2007 г.

Ezio Perillo
Ezio Perillo

Роден през 1950 г.; доктор по право и адвокат в Адвокатската колегия на Падуа; асистент, а впоследствие старши научен сътрудник по гражданско и сравнително право в юридическия факултет на Университета в Падуа (1977-1982); лектор по общностно право в Европейския колеж (Парма, 1990-1998) и в юридическите факултети на университетите в Падуа (1985-1987), Мачерата (1991-1994) и Неапол (1995) и на Миланския държавен университет (2000-2001); член на научния комитет на „Master in European integration“ в Университета в Падуа; длъжностно лице в дирекция „Библиотека, изследвания и документация“ на Съда на Европейските общности (1982-1984); съдебен помощник в Съда на Европейските общности към генералния адвокат F. Mancini (1984-1988); правен съветник на генералния секретар на Европейския парламент E. Vinci (1988-1993); началник на отдел в правната служба на Европейския парламент (1995-1999); директор на дирекция „Законодателни и помирителни процедури, междуинституционални отношения и отношения с националните парламенти“ на Европейския парламент (1999-2004); директор на дирекция „Външни отношения“ на Европейския парламент (2004-2006); директор на дирекция „Законодателство“ в правната служба на Европейския парламент (2006-2011); автор на многобройни публикации в областта на италианското гражданско право и правото на Европейския съюз; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2011 г. до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г.

Karl ROEMER
Karl ROEMER

Роден на 30 декември 1899 г.; германски гражданин; следва политикономия и право (Кьолн, Мюнхен, Фрайбург, Бон); помощник-съдия и съдия (Кьолн, 1932 г.); адвокат в Берлинската адвокатска колегия (до 1946 г.); адвокат към окръжния съд и към апелативния съд на Саарбрюкен; от 1947 до 1952 г. дейността му е свързана основно с чуждестранно право, защитава германските интереси пред органите и юрисдикциите, установени в рамките на окупационния режим, както и пред чуждестранни органи и юрисдикции; специални мисии от името на федералното правителство преди създаването на дипломатически служби в чужбина; участва в работата на Sonderstelle für Geld und Kredit в Хомбург при подготовката на паричната реформа (1947-1948 г.); генерален адвокат на Съда от 1953 г. до 1973 г.; починал на 21 декември 1984 г.

René Barents
René Barents

Роден през 1951 г.; диплома по право и диплома по икономика (Университет „Еразъм Ротердамски“, 1973); доктор по право (Утрехтски университет, 1981); научен сътрудник по европейско право и международно икономическо право (1973-1974) и доцент по европейско и икономическо право в Европейския институт на Утрехтския университет (1974-1979) и в Университета в Лейден (1979-1981); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1981-1986), впоследствие началник на звено „Права съгласно Правилника“ в отдел „Персонал“ в Съда на Европейските общности (1986-1987); член на правната служба на Комисията на Европейските общности (1987-1991); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1991-2000); началник на отдел (2000-2009), а впоследствие директор (2009-2011) на дирекция „Изследвания и документация“ на Съда на Европейския съюз; редовен професор (1988-2003) и почетен професор (от 2003 г.) по европейско право в Мастрихтския университет; съветник в Апелативен съд, с’Хертогенбос (1993-2011); член на Кралската академия на науките на Нидерландия (от 1993 г.); многобройни публикации в областта на европейското право; съдия в Съда на публичната служба от 6 октомври 2011 г. до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г.

Rafael García-Valdecasas y Fernández
Rafael García-Valdecasas y Fernández

Роден през 1946 г.; Abogado del Estado (в Jaén и в Гренада); секретар в икономическия и административния съд в Jaén, а непосредствено след това и в Кордоба; член на адвокатската колегия (Jaén, Гренада); ръководител на правната служба към Министерство на външните работи за представителство на испанската държава пред Съда на Европейските общности; ръководител на испанската делегация в работната група, учредена към Съвета на Европейските общности с оглед създаването на Първоинстанционния съд на Европейските общности; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 17 септември 2007 г.

Rino ROSSI
Rino ROSSI

Роден на 14 август 1889 г. в Chivenna; италиански гражданин; Pretore (магистрат, мирови съдия) в Caraglio (1920 г.) и Торино (1924 г.); председател на първоинстанционния съд на Родос (1928 г.), назначен в първоинстанционния съд на Рим (1934 г.); съдия в Консулски съд, Кайро (1936 г.); командирован в Министерство на външните работи (1940 г.); председател на Апелативния съд на Родос (1941 г.); съдия в Апелативния съд в Aquila, а впоследствие в Апелативния съд на Рим (1945 г.); командирован в прокуратурата към Касационния съд (1948 г.); заместник-главен прокурор към Касационния съд (1951 г.), председател на отделение в Касационния съд (1958 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1958 г. до 7 октомври 1964 г.; починал на 6 февруари 1974 г.

Jacques Biancarelli
Jacques Biancarelli

Роден през 1948 г.; френски гражданин; инспектор в Министерство на финансите; младши член съдия, впоследствие съдия по жалбите във Върховния административен съд; юридически съветник в няколко министерства; редовен доцент в множество висши училища и преподавател в множество институти, и университети; съдебен помощник в Съда; ръководител на правния отдел на Crédit Lyonnais; почетен председател на Европейската асоциация по банково и финансово право (AEDBF); съдия в Първоинстанционния съд от 1 септември 1989 г. до 18 септември 1995 г.

Kieran Bradley
Kieran Bradley

Роден през 1957 г.; диплома по право (Trinity College, Дъблин, 1975—1979 г.); сътрудник на сенатор Mary Robinson в сферата на изследванията (1978—79 г. и 1980 г.); стипендия „Pádraig Pearse“ за обучение в Колежа на Европа (1979); следдипломно обучение по европейско право в Колежа на Европа (1979—1980); магистратура по право в Университета в Кеймбридж (1980—1981); стаж в Европейския парламент (Люксембург, 1981 г.); администратор в секретариата на правната комисия на Европейския парламент (Люксембург, 1981—1988 г.); член на правната служба на Европейския парламент (Брюксел, 1988—1995 г.); съдебен помощник в Съда (1995—2000); доцент по европейско право в Harvard Law School (2000); член на правната служба на Европейския парламент (2000—2003), а впоследствие началник на отдел (2003—2011) и директор (2011); автор на многобройни публикации; съдия в Съда на публичната служба от 6 Октомври, 2011, за да 31ви Август, 2016.

Nicola CATALANO
Nicola CATALANO

Роден на 27 февруари 1910 г. в Castellaneta; италиански гражданин; доктор по право (1932 г.); практикува като адвокат до 1939 г.; след конкурс влиза в „Avvocatura dello Stato", и е назначен за заместник-прокурор (1955 г.); асистент в Римския университет (1939-1950 г.); член на ръководството на издателството Il Giornale d'Italia (1944-46 г.); юридически съветник в "Държавна полиграфия" (1946-1948 г.); агент на италианското правителство в помирителни комисии по мирния договор (1948-1950 г.); юридически съветник в международната зона Танжер (1951-1953 г.) и на Върховния орган на ЕОВС (1953-1956 г.); юридически експерт на италианската делегация за създаването на Римските договори; автор на множество правни съчинения; съдия в Съда (1958-1961 г.); починал на 5 август 1984 г.

Andreas Matthias DONNER
Andreas Matthias DONNER

Роден на 15 януари 1918 г. в Ротердам; нидерландски поданик; доктор по право (1941 г.); юридически сътруднидник на „Schoolraad voor de Scholen met de Bijbel" и след забраната на този орган от окупатора продължава нелегално дейността си (1941-1945 г.); професор по публично право и административно право в Свободния университет на Амстердам (от 1945 г.); председател на Нидерландската асоциация по административно право (1948-1958 г.); член на Кралската нидерландска академия на науките (от 1955 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1958 г. до 29 март 1979 г., председател от 7 октомври 1958 г. до 7 октомври 1964 г.; професор по конституционно право в Университета в Грьонинген (1979-1984 г.); починал на 24 август 1992 г.

Jesper Svenningsen
Jesper Svenningsen

Роден през 1966 г.; завършва право (Candidatus juris) в Орхуския университет (1989); стажант-адвокат към правния съветник на датското правителство (1989-1991); съдебен помощник в Съда на Европейските общности към генералния адвокат C. C. Gulmann (1991-1993); вписан в Датската адвокатска колегия (1993); адвокат към правния съветник на датското правителство (1993-1995); преподавател по европейско право в Университета в Копенхаген; доцент в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) (Люксембург, 1995-1997); адвокат в Брюкселската адвокатска колегия (1997); доцент, а впоследствие изпълняващ длъжността директор на ЕИПА (Люксембург, 1997-1999); администратор в правната служба на Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) (1999-2000); съдебен помощник в Съда на Европейските общности към съдия Gulmann (2003-2006), а впоследствие към съдия L. Bay Larsen (2006-2013); съдия в Съда на публичната служба от 7 октомври 2013 г. до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г.

Koen Lenaerts
Koen Lenaerts

роден през 1954 г.; бакалавър и доктор по право, Katholieke Universiteit Leuven; магистър по право, магистър по публична администрация,Харвардски университет; асистент (1979-1983 г.), а от 1983 г. и професор по европейско право в Katholieke Universiteit Leuven; съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1984-1985 г.); професор в Колежа на Европа, Брюж (1984-1989 г.); адвокат в брюкселската адвокатска колегия (1986-1989 г.); гостуващ професор в Harvard Law School (1989 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 6 октомври 2003 г.; съдия в Съда от 7 октомври 2003 г., заместник-председател на Съда от 9 октомври 2012 г. до 8 октомври 2015 г.; председател на Съда от 8 октомври 2015 г.

Alberto TRABUCCHI
Alberto TRABUCCHI

Роден на 26 юли 1907 г. във Верона; италиански гражданин; доктор по право (Университет от Падуа, 1928 г.); асистент в института по философия на правото в Падуа (1929 г.); преподавател по гражданско право на свободна практика (1935 г.); професор, лектор по гражданско право във Ферара (1935-1942 г.); извънреден професор по гражданско право във Венеция (1941-1942 г.); редовен професор по гражданско право във Венеция от 1942 г. и професор по сравнително частно право в същия университет от 1953 г.; директор на Института по частно право в Падуа от 1945 г.; член на Istituto Veneto,Венеция, както и на академиите в Падуа, Верона и Ферара; съдия в Съда от 8 март 1962 г. до 12 декември 1972 г., впоследствие генерален адвокат от 9 януари 1973 г. до 6 октомври 1976 г.; починал на 18 април 1998 г.

Christopher William Bellamy
Christopher William Bellamy

Роден през 1946 г.; британски поданик; баристър, Middle Temple; Queen's Counsel, специализира търговско право, европейско право и публично право; съавтор на първите три издания на „Bellamy & Child, Common Market Law of Competition", съдия в Първоинстанционния съд от 10 март 1992 г. до 15 декември 1999 г.

João Sant
João Sant'Anna

Роден през 1957 г.; завършва право в Лисабонския класически университет (1980); преподавател по административно право в Лисабонския класически университет (1979-1980); научна дейност в областта на индустриалната собственост в института „Макс Планк" в Мюнхен (1982-1984); служител, впоследствие началник на отдел в Министерството на вътрешните работи (1980-1986); адвокат в Лисабонската адвокатска колегия (1981-1986); в Европейския парламент - администратор в генерална дирекция „Информация и връзки с обществеността" (1986-1987), в генерална дирекция „Изследвания и проучвания" (1987-1992), в генерална дирекция „Персонал, бюджет и финанси" (1992-1996) и в правната служба (1996-2000); началник на административно-финансовия отдел (2000-2007), впоследствие директор на правния отдел (2007-2011) и на дирекция „А" (2012-2015) към Европейския омбудсман; съдия в Съда на публичната служба от 13 април до 31 август 2016.

Alexander Kornezov
Copie de Александър Корнезов

Роден през 1978 г.; завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) и магистратура по европейско право в Колежа на Европа (Брюж, 2004); доктор по право (2008); адвокат в Брюкселската адвокатска колегия (2004-2006); преподавател по процесуално право на Европейския съюз в Университета за национално и световно стопанство (2008-2012) и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2010-2013); доцент по право на Европейския съюз и по международно частно право в Българската академия на науките (от 2014 г.); гост преподавател в Университета в Кеймбридж и в Льовенския католически университет; съдебен помощник в Съда на Европейския съюз (2007-2016); учредител и член на управителния съвет на Българската асоциация за европейско право; отговорен редактор на списанието за европейско право „Европейски правен преглед“; автор на многобройни публикации в областта на европейското право; съдия в Съда на публичната служба от 13 април до 31 август 2016 г.; съдия в Общия съд от 19 септември 2016 г.

Andreas Kalogeropoulos
Andreas Kalogeropoulos

Роден през 1944 г.; гръцки гражданин; адвокат (Атина); съдебен помощник на съдиите Chloros и Kakouris в Съда; професор по публично право и по право на Общността (Атина); юридически съветник; първо аташе в Сметната палата; съдия в Първоинстанционния съд от 18 септември 1992 г. до 17 септември 1998 г.

Robert LECOURT
Robert LECOURT

Роден на 19 септември 1908 г.; френски гражданин; доктор по право; адвокат към Парижкия апелативен съд; капитан от запаса; член на Ръководния нелегален комитет на френската съпротива и член на Движението за национално освобождение; член на Временната консултативна асамблея; депутат от Париж , 1945-1958 г.; депутат от Hautes-Alpes, ноември 1958 г.; министър на правосъдието (на няколко пъти между 1948 и 1958 г.); министър, отговорен за помощта и сътрудничеството между Франция и държавите-членки на Общността, впоследствие отговаря за отвъдморските страни и територии, както и за Сахара (януари 1959-август 1961 г.); член на Изпълнителния комитет на Европейското движение; съдия в Съда от 18 май 1962 г. до 9 октомври 1967 г., председател от 10 октомври 1967 г. до 25 октомври 1976 г.; починал на 9 август 2004 г.

Virpi TIILI
Virpi TIILI

Родена през 1942 г.; доктор по право от Хелзински университет; асистент по гражданско и търговско право в Хелзински университет, директор по юридическите въпроси и търговската политика на Централната търговска камара на Финландия; генерален директор на Службата за защита на потребителите, Финландия; член на редица правителствени комитети и делегации, председател на Съвета за контрол върху рекламата на лекарствени продукти (1988-1990 г.); член на Съвета по потребителски въпроси (1990-1994 г.); член на Съвета по конкуренция (1991-1994 г.) и член на Комитета за изготвяне на Nordic Intellectual Property Law Review (1982-1990 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 18 януари 1995 г. до 6 октомври 2009 г.

 

Waltraud Hakenberg
Waltraud Hakenberg

Родена през 1955 г.; следва право в Регенсбург и в Женева (1974-1979); първи държавен изпит (1979); следдипломна специализация по право на Общността в Колежа на Европа, Брюж (1979-1980); стажант-магистрат в Регенсбург (1980-1983); доктор по право (1982); втори държавен изпит (1983); адвокат в Мюнхен и Париж (1983-1989); длъжностно лице в Съда на Европейските общности (1990-2005); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (в кабинета на съдия Jann, 1995-2005); преподавателска дейност в голям брой университети в Германия, Австрия, Швейцария и Русия; почетен професор в Университета в Саарланд (от 1999 г.); член на различни правни комитети, асоциации и комисии; многобройни публикации по право на Общността и по процесуално право на Общността; секретар на Съда на публичната служба от 30 Ное 2005 до 31 август 2016 г.,.

Walter STRAUSS
Walter STRAUSS

Роден на 15 юни 1900 г. в Берлин; германски гражданин; доктор по право (Хайделберг, 1924 г.); помощник-съдия в Берлинския първоинстанционен съд; работи в Министерството на икономиката (1928-1935 г.); икономически експерт; ръководител на администрацията на берлинските болници; държавен секретар по федералните въпроси на правителството на Хес, член на Директората на Федералния съвет на американската окупационна зона в Щутгарт (1946 г.); заместник-директор (1947-1948 г.), впоследствие директор на правната служба (1948-1949 г.) в управлението на икономиката на обединената икономическа зона; член на Парламентарния съвет (1948-1949 г.); държавен секретар във Федералното министерство на правосъдието (1949-1963 г.); съдия в Съда от 6 февруари 1963 г. до 28 октомври 1970 г.; починал на 1 януари 1976 г.

Josef Azizi
Josef Azizi

Роден през 1948 г.; доктор по право и магистър по социология и икономика, Виенски университет; преподавател във Виенския икономически университет, в Юридическия факултет на Виенския университет и в редица други университети; почетен професор в Юридическия факултет на Виенския университет; Ministerialrat и ръководител на отдел във федералното канцлерство; член на Ръководния комитет за правно сътрудничество на Съвета на Европа (CDCJ); представител ad litem в съдебните производства за преглед на конституционосъобразността на федералните закони пред Конституционния съд (Verfassungsgerichtshof); координатор, отговорен за привеждането на австрийското федерално право в съответствие с правото на Общността; съдия в Общия съд от 18 януари 1995 г до 16 септември 2013 г.

Riccardo MONACO
Riccardo MONACO

роден на 2 януари 1909 г.; италиански гражданин; доктор по право (Университет в Торино, 1930 г.); „Privatdozent"" (частен доцент) по международно право (1933 г.); лектор в Университета в Торино; професор по международно право в Университета в Каляри (1939-40 г.), впоследствие в Университета в Модена (1940-1942 г.); професор в юридическия факултет в Торино (1942-1956 г.); редовен професор по международни организации във факултета по политически науки в Римския университет (1956-1964 г.); съдия в първоинстанционния съд на Торино; държавен съветник (от 1948 г.); председател на почетния отдел на Държавния съвет (1956 г.); генерален секретар на Дирекция „Дипломатически спорове" и ръководител на правната служба; член на Института по международно право; член на Постоянния арбитражен съд; съдия в Съда от 8 октомври 1964 г. до 3 февруари 1976 г.; починал на 18 януари 2000 г.

Joseph GAND
Joseph GAND

Роден на 2 януари 1909 г.; италиански гражданин; доктор по право (Университетът в Торино, 1930 г.); „Privatdozent" (частен доцент) по международно право (1933 г.); лектор в Университета в Торино; професор по международно право в Университета в Каляри (1939-1940 г.), а впоследствие и в Университета в Модена (1940-1942 г.); професор в Юридическия факултет в Торино (1942-1956 г.); редовен професор по международни организации във Факултета по политически науки в Римския университет (1956-1964 г.); съдия в първоинстанционния съд на Торино; държавен съветник (от 1948 г.); председател на почетния отдел на Държавния съвет (1956 г.); генерален секретар на Дирекция„Дипломатически спорове" и ръководител на правната служба; член на Института по международно право; член на Постоянния арбитражен съд; съдия в Съда от 8 октомври 1964 г. до 3 февруари 1976 г.; починал на 18 януари 2000 г.

Pernilla Lindh
Pernilla Lindh

Pодена през 1945 г.; диплома по право от Университета в Лунд; съдебен помощник и съдия в Първоинстанционния съд в Тролхетан (1971-1974); съдебен помощник в Апелативния съд на Стокхолм (1974-1975); съдия в Първоинстанционния съд на Стокхолм (1975); съветник на председателя на Апелативния съд на Стокхолм по правните и административните въпроси (1975-1978); държавен служител с особена мисия в Domstolverket (Национална съдебна администрация) (1977); съветник в Бюрото на министъра на правосъдието (Justice Chancellor) (1979-1980); специализиран магистрат в Апелативния съд на Стокхолм (1980-1981); правен съветник в Министерството на търговията (1981-1982); правен съветник, след това директор и генерален директор по правните въпроси в Министерството на външните работи (1982-1995); ранг на посланик през 1992 г.; заместник-председател на шведския Съд по въпросите на конкуренцията (Marknadsdomstolen); отговарящ за правните и институционални въпроси по време на преговорите за ЕИП (заместник-председател, след това председател на групата ЕАСТ) и по време на преговорите по присъединяване на Кралство Швеция към Европейския съюз; съдия в Първоинстанцион­ния съд от 18 януари 1995 г. до 6 октомври 2006 г.; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2006 г. до 6 октомври 2011 г.

André Potocki
André Potocki

Роден през 1950 г.; френски гражданин; генерален секретар към първия председател на Касационния съд (1988 г.); заместник-председател на Парижкия окръжен съд (1990 г.); ръководител на службата „Европейски и международни въпроси" на Министерство на правосъдието (1991); съдия в Парижкия апелативен съд и асоцииран професор в университета Париж X, (Paris X-Nanterre), (1994 г); съдия в Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 19 септември 2001 г.

Josse J. MERTENS de WILMARS
Josse J. MERTENS de WILMARS

Роден на 22 юни 1912 г. в St-Niklaas Waas; белгийски поданик; доктор по право (1934 г.); адвокат, член на Адвокатския съвет (1935 г.); доктор по политически и дипломатически науки (1945 г.); член на ръководството, а впоследствие председател на Vlaamse Conferentie van de Balie; член на Камарата на представителите (1951-1961 г.); член на парламентарните комисии по външните работи, правосъдието и конституционната реформа; извънреден професор в Юридическия факултет на Университета в Лувен; съдия в Съда от 9 октомври 1967 г. до 29 октомври 1980 г., председател от 30 октомври 1980 г. до 10 април 1984 г.; починал на 1 август 2002 г.

Pierre PESCATORE
Pierre PESCATORE

Роден на 20 ноември 1919 г. в Люксембург; люксембургски поданик; доктор по право; правен съветник, политически директор и генерален секретар в Министерството на външните работи (1946-1967 г.); лектор в Юридическия факултет на Университета в Лиеж (1951 г.); съосновател на Института по европейски правни изследвания на Университета в Лиеж (1963 г.); извънреден професор и титуляр на катедра по право на Европейската общност (1965 г.); асоцииран член на Института по международно право на сесията във Варшава (1965 г.); член на Института по етически и политически науки на Великото Херцогство (1967 г.); съдия в Съда от 9 октомври 1967 г. до 7 октомври 1985 г.; починал на 2 февруари 2010 г.

Rui Manuel Gens de Moura Ramos
Rui Manuel Gens de Moura Ramos

Роден през 1950 г.; португалски гражданин; професор в Юридическия факултет на Университета в Coimbra и в Юридическия факултет на католическия университет в Порто; титуляр на катедра „Жан Моне"; преподавател (лекциите са четени на френски език) в Академията по международно право в Хага (1984 г.) и гостуващ професор в Юридическия факултет на университета Париж I (1995 г.); представител на португалското правителство в Комисията на Обединените нации по международно търговско право (УНСИТРАЛ), на Хагската конференция, международната комисия по гражданско състояние и в комитета за гражданството на Съвета на Европа; член на Института по международно право; съдия в Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 31 март 2003 г.

Hans KUTSCHER
Hans KUTSCHER

Роден на 14 декември 1911 г. в Хамбург; германски гражданин; следва право и политически науки (Грац, Freiburg im Breisgau и Берлин); доктор по право (1937 г., Кьонигсберг, Прусия); служител на Министерствата на икономиката и на транспорта; секретар на правния комитет на германския Бундестаг, на смесения му комитет и на Бундесрата; съдия във Федералния конституционен съд, Карлсруе (1955-1970 г.); почетен професор в Университета в Хайделберг; съдия в Съда от 28 октомври 1970 г. до 6 октомври 1976 г.; председател от 7 октомври 1976 г. до 31 октомври 1980 г.; починал на 24 август 1993 г.

John D. Cooke
John D. Cooke

Роден през 1944 г.; вписан в ирландската адвокатска колегия през 1966 г.; член и на адвокатските колегии на Англия и Уелс, на Северна Ирландия, и Нов Южен Уелс; практикуващ баристър от 1966 до 1996 г.; вписан в Inner Bar в Ирландия (Senior Counsel) през 1980 г. и в Нов Южен Уелс през 1991 г.; председател на Съвета на адвокатските колегии на Европейската общност (CCBE) от 1985 до 1986 г.; гостуващ професор в Юридическия факултет на University College, Дъблин; член на Chartered Institute of Arbitrators; председател на ирландското Royal Zoological Society от 1987 до 1990 г.; член на ръководството на Honorable Society of Kings Inns, Дъблин; почетен член на ръководството на Lincoln's Inn, Лондон; съдия в Първоинстанционния съд от 10 януари 1996 г . до 15 септември 2008 г.

Alain Louis DUTHEILLET de LAMOTHE
Alain Louis DUTHEILLET de LAMOTHE

Роден на 25 август 1919 г. в Лимож; френски гражданин; доктор по право; завършва английска филология; от 1945 г. до 1947 г. следва в École nationale d'administration; младши член съдия, впоследствие съдия по жалбите (1954 г.) и старши съдия във Върховния административен съд (1969 г.); правителствен комисар в отделението по споровете във Върховния административен съд (1957-1969 г.) и в Съда за спорове за подведомственост (1965-1970 г.); командирован за определени периоди в Междуминистерския комитет за европейско икономическо сътрудничество (1948-1951 г.), в кабинетите на министър-председателя (1952 г.), на министъра на националната отбрана (1952-1954 г.) и на министъра на правосъдието (1969-1970 г.); мисии в чужбина за техническа подкрепа; доцент в École nationale d'administration и в Institut d'études politiques, Париж; редовно сътрудничество с многобройни правни списания; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1970 г. до 2 януари 1972 г., деня на неговата смърт.

Jörg Pirrung
Jörg Pirrung

Роден през 1940 г.; научен асистент в Университета в Марбург; доктор по право, Марбургски университет; съветник, а в впоследствие и началник на отдела по международно частно право и накрая, ръководител на подразделение по гражданско право в германското федерално Министерство на правосъдието; член на Управителния съвет на Unidroit (1993-1998 г.); председател на комисията на Хагската конференция по международно частно право, натоварена с изготвянето на Конвенцията за защита на децата (1996 г.); почетен професор в Университета в Триер (международно частно право, международно процесуално право, европейско право); от 2002 г. е член на научния консултативен съвет на института „Макс Планк" по чуждестранно и международно частно право в Хамбург; съдия в Първоинстанционния съд от 11 юни 1997 г. до 17 септември 2007 г.

Henri MAYRAS
Henri MAYRAS

Роден на 29 март 1920 г. в Charenton-le-Pont (Val-de-Marne); френски гражданин; следдипломна квалификация по публично право и политическа икономия; агент на правителството във френско-италианската Помирителна комисия (1949-1951 г.); технически съветник в кабинета на министъра на правосъдието (1952-1953 г.); младши член съдия във Върховния административен съд, впоследствие съдия по жалбите (1954 г.) и старши съдия (1972 г.); правен съветник на френското посолство в Мароко (1956-1958 г.); правителствен комисар в отделението по споровете във Върховния административен съд (1958-1961 г.); председател на административното отделение на Върховния съд на Мароко (1961-1964 г.); директор на съдебните служби в Министерството на правосъдието (1964 г.); доцент в École nationale d'administration; лектор в Юридическия факултет в Рабат; професор в мароканското Училище за администрацията; генерален адвокат в Съда от 22 март 1972 г. до 18 март 1981 г.; починал на 9 юли 1995 г.

Paolo Mengozzi
Paolo Mengozzi

Роден през 1938 г.; италиански гражданин; професор по международно право и титуляр на катедрата „Жан Моне" по право на Европейската общност на Университета в Болоня; доктор honoris causa на Университета Карлос III-ти в Мадрид; гостуващ професор в Университетите Johns Hopkins (Bologna Center), St. Johns (Ню Йорк), Georgetown, Paris-II, Georgia (Атина) и в Международния университетски институт (Люксембург); координатор на програмата European Business Law Pallas Program на университета в Nijmegen; член на Консултативния комитет за обществените поръчки на Комисията на Европейските общности ; държавен заместник секретар по търговията и промишлеността за периода на италианското председателство на Съвета; член на работната група на Европейската общност за Световната търговска организация (СТО) и директор на сесията за 1997 г., посветена на СТО, на изследователския център към хагската Академия по международно право; съдия в Първоинстанционния съд от 4 март 1998 г. до 3 май 2006 г.; генерален адвокат в Съда от 4 май 2006 г.

Cearbhall O
Cearbhall O'DALAIGH

Роден на 12 февруари 1911 г.; ирландски гражданин; University College, Dublin (завършва специалност келтски език и култура, 1933 г.); баристър, King's Inn (1934 г.); Senior Counsel (1945 г.); Bencher, King's Inn (1946 г.); Attorney General (1946-1948 г. и 1951-1953 г.); съдия във Върховния съд (1953-1961 г.); председател на Върховния съд (1961-73 г.); съдия в Съда от 9 януари 1973 г. до 12 декември 1974 г.; президент на Ирландия (1974-1976 г.); починал на 21 март 1978 г.

Michail Vilaras
Michail Vilaras

Роден през 1950 г.; адвокат (1974—1980 г.); национален експерт в правната служба на Комисията на Европейските общности, впоследствие главен администратор в Генерална дирекция V (Заетост, трудови отношения, социални въпроси); младши служител, младши член и от 1999 г. член на гръцкия Държавен съвет; асоцииран член на Върховния специализиран съд на Гърция; член на Гръцкия централен комитет по изработване на законодателството (1996—1998 г.); директор на правната служба в генералния секретариат на гръцкото правителство; съдия в Първоинстанционния съд от 17 септември 1998 до 25 октомври 2010 г.

Arjen W. H. Meij
Arjen W. H. Meij

Роден през 1944 г.; съдия във Върховния съд на Нидерландия (1996 г.); съдия и заместник-председател на College van Beroep voor het bedrijfsleven (Административен съд за търговията и промишлеността, 1986 г.); заместващ съдия в Апелативния съд по социално осигуряване и в Административния съд по въпроси, свързани с митническата тарифа; съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1980 г.); преподавател по европейско право в Университета в Грьонинген и помощник-изследовател в University of Michigan Law School; член на международния секретариат на амстердамската търговска камара (1970 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 17 септември 1998 до 13 септември 2010 г.

Max SØRENSEN
Max SØRENSEN

Роден на 19 февруари 1913 г. в Копенхаген; датски поданик; следва право в Университета в Копенхаген и в Института по висши международни изследвания в Женева; доктор по право (1946 г.); служител на датското Министерство на външните работи на служба в Берн и Лондон (1938-1945 г.); професор по международно право и по конституционно право в Университета в Орхус (от 1947 г.); ad hoc съдия, назначен от правителствата на Дания и Нидерландия в Международния съд по дела, свързани с континенталния шелф на Северно море (1968-1969 г.); член на Постоянния арбитражен съд; член на Института по международно право; съдия в Съда от 9 януари 1973 г. до 8 октомври 1979 г.; починал на 11 октомври 1981 г.

Gerhard REISCHL
Gerhard REISCHL

Роден на 17 юли 1918 г. в Мюнхен; германски гражданин; доктор по право на Мюнхенския университет (1950 г.); втори държавен изпит по право (1951 г.); заместващ-съдия, впоследствие съветник с ранг на районен съдия към Министерство на правосъдието на Баварската държава (1951-1954 г.); съдия в Районен съд, Мюнхен (1954-1955 г.); сътрудничи на министъра, представляващ Бавария на федерално ниво (1955-1956 г.); Oberregierungsrat, Regierungsdirektor към Канцлерството на Баварската държава в Мюнхен (1956-1958 г.); съдия във Върховния областен съд, Мюнхен), (1958-1961 г.); депутат в Бундестага (1961-1972 г.); държавен секретар, отговорен за отношенията с Парламента, в министерството на федералния министър на финансите (1969-1971 г.); член на Европейската асамблея (1971-1973 г.); генерален адвокат в Съда от 9 октомври 1973 г. до 11 януари 1984 г.; починал на 16 април 1998 г.

Nicholas James Forwood
Nicholas James Forwood

Роден през 1948 г.; дипломи от университета в Кеймбридж (BA 1969 г.; MA 1973 г.) (по механика и по право), вписан в английската адвокатска колегия през 1970 г., впоследствие практикува като адвокат в Лондон (1971—1999), както и в Брюксел (1979—1999); вписан в ирландската адвокатска колегия през 1981 г.; назначен за Queen's Counsel през 1987 г.; член на Middle Temple през 1998 г.; представител на адвокатурите на Англия и на Уелс в Съвета на адвокатските колегии на Европейския съюз (CCBE) и председател на постоянната делегация на CCBE в Съда на Европейските общности (1995—1999); член на Бюрото на Световната асоциация по търговско право и на Европейската организация по морско право (1993—2002); съдия в Общия съд от 15 декември 1999 г. до 7 октомври 2015 г.

 

Hubert Legal
Hubert Legal

Роден през 1954 г.; старши съдия във Върховния административен съд (Франция); завършва École normale supérieure de Saint-Cloud и Националното училище по администрация; асоцииран професор по английски език (1979-1985 г.); докладчик, а впоследствие и правителствен комисар в производствата пред отделенията по правни спорове на Върховния административен съд (1988-1993 г.); правен съветник в постоянното представителство на Република Франция към ООН, Ню Йорк (1993-1997 г.); съдебен помощник в кабинета на съдия Puissochet в Съда (1997-2001 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 19 септември 2001 г. до 17 септември 2007 г.

Jean-Pierre WARNER
Jean-Pierre WARNER

Роден на 24 септември 1924 г.; британски поданик; записва се в британската армия (февруари 1943 г.); зачислен към стрелкова бригада; участва във военни операции в Европа и Азия; завършва военната си кариера като Acting Major (1947 г.); диплома по право (B.A., 1948 г.); допуснат до адвокатурата от Lincoln's Inn (януари 1950 г.); баристър към Chancery Bar (1950-1972 г.); член на ръководството на Lincoln's Inn (от 1966 г.); съветник, Royal Borough of Kensington (1959-1968 г.); директор на Warner & Sons Ltd. и дъщерните му дружества (1952-1970 г.); Queen's Counsel, (ноември 1972 г.); генерален адвокат в Съда от 9 януари 1973 г. до 26 февруари 1981 г.; починал на 1 февруари 2005 г.

Alexander J. MACKENZIE STUART
Alexander J. MACKENZIE STUART

Роден на 18 ноември 1924 г.; британски поданик; адвокат в шотландската адвокатска колегия (1951 г.); Queen's Counsel (1963 г.); съдия в Court of Session (Върховния съд на Шотландия), (1972 г.); съдия в Съда от 9 януари 1973 г. до 6 октомври 1988 г.; председател на Съда от 10 април 1984 г. до 6 октомври 1988 г.; в знак на признателност за неговите заслуги е удостоен с титлата „барон на Обединеното кралство", както и с титлата Lord Mackenzie-Stuart of Dean; починал на 1 април 2000 г.

Maria Eugénia Martins de Nazaré Ribeiro
Maria Eugénia Martins de Nazaré Ribeiro

Родена през 1956 г.; следва в Лисабон, Брюксел и Страсбург; адвокат в Португалия и в Брюксел; независим изследовател в Института за европейски науки на Свободния университет, Брюксел; съдебен помощник на португалския съдия в Съда, г-н Moitinho de Almeida (1986-2000), а впоследствие и на председателя на Първоинстанционния съд г-н Vesterdorf (2000-2003); съдия в Общия съд от 31 Март 2003 до 19 септември 2016 г..

Andreas O
Andreas O'KEEFFE

Роден на 4 октомври 1912 г.; ирландски гражданин; LL.B., University College Dublin (1936 г.); баристър, King's Inns, Dublin (1935 г.); Senior Counsel (1951 г.); член на ръководството на King's Inns (1954 г.); Attorney General (1954 г. и от 1957 г. до 1965 г.); съдия във Върховния съд (1965); председател на Върховния съд (1966 г.); съдия в Съда от 12 декември 1975 г. до 16 януари 1985 г.; починал на 30 декември 1994 г.

Franklin Dehousse
Franklin Dehousse

Роден през 1959 г.; диплома по право (Университета в Лиеж, 1981 г.); докторант (Национален фонд за научни изследвания, 1985—1989 г.); правен съветник в Камарата на представителите (1981—1990 г.); доктор по право (Страсбургски университет, 1990 г.); професор (Университетите в Лиеж и в Страсбург, Колеж на Европа, Institut royal supérieur de Défense, университета „Монтескьо“, Бордо; колежа „Мишел Серве“ към Парижките университети; факултета „Notre-Dame de la Paix“ на Университета в Намюр; специален представител на министъра на външните работи (1995—1999); директор по европейските науки, Кралски институт за международни отношения (1998—2003); член на Държавния съвет (2001—2003); консултант към Европейската комисия (1990—2003); член на Observatoire Internet (2001—2003); съдия в Общия съд от 07 октомври, 2003 до 19-ти септември, 2016.

Ena Cremona
Ena Cremona

Родена през 1936 г.; диплома по езикознание, Малтийски кралски университет (1955 г.); доктор по право, Малтийски кралски университет (1958 г.); адвокат в адвокатската колегия на Малта от 1959 г.; правен съветник в Националния съвет на жените (1964—1979); член на Комисията по обществени услуги (1987—1989); член на управителния съвет на Lombard Bank Ltd (Малта), представител на държавата акционер (1987—1993); член на избирателната комисия от 1993 г.; член на научния съвет към Юридическия факултет на Малтийския кралски университет; член на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), (2003—2004 г.); съдия в Общия съд от 12 май 2004 г. до 22 март 2012 г.

Giacinto BOSCO
Giacinto BOSCO

Роден на 25 януари 1905 г. в Caserta; италиански гражданин; завършва право в Университета в Неапол (1925 г.); заместник-секретар в Министерство на външните работи (1927-1932 г.); професор по международно право в Римския университет (1932 г.); декан на Юридическия факултет на университета в Урбино (1932 г.); професор по международно право в университета във Флоренция (1933-1940 г.) и в Римския университет (1940-1975 г.); директор на Института по международно право към факултета по икономика и търговия на Римския университет (от 1966 г.); сенатор (1948-1972 г.); държавен заместник-секретар в Министерство на отбраната (1953-1958 г.); заместник-председател на Сената (1958-1960 г.); министър на образованието (1960-1962 г.); министър на правосъдието (1962-1963 г.); министър на труда и социалната сигурност (от 1963 г. до 1964 г. и от 1966 г. до 1968 г.); министър без портфейл по въпросите, свързани с Обединените нации (1968-1969 г. и 1970 г.); министър на финансите (1969-1970 г.); министър на пощите и далекосъобщенията (1970-1972 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1976 г. до 6 октомври 1988 г.; починал на 11 октомври 1997 г.

Adolphe TOUFFAIT
Adolphe TOUFFAIT

Роден на 29 март 1907 г. в Рен; френски гражданин; магистър по частно право; заместник-съдия в апелативния съд на Douai, а впоследствие и в Парижкия апелативен съд (1933-1936 г.); заместник-окръжен прокурор към съда на Évreux (1936-1940 г.), впоследствие окръжен прокурор към първоинстанционния съд на Évreux (1940 г.); директор на службата за разследване на военни престъпления (1946 г.); директор на кабинета на министъра на въоръжените сили (1947-1949 г.); директор на кабинета на държавния министър по информацията (1949-1953 г.); директор на кабинета на държавния министър, заместник-председател на Съвета (1953 г.); първи заместник-окръжен прокурор към първоинстанционния съд на Seine (1954-56 г.); директор на кабинета на министъра на правосъдието (1957-1958 г.); окръжен прокурор към съда на Seine (1958-1961 г.); съдия в Касационния съд (1961 г.); главен инспектор на съдебните служби (1962 г.); първи председател на Парижкия апелативен съд (1962-1968 г.); главен прокурор към Касационния съд (1968-1976 г.); съдия в Съда от 26 октомври 1976 г. до 6 октомври 1982 г.; починал на 12 март 1990 г.

Daniel Šváby
Daniel Šváby

Роден през 1951 г.; доктор по право (Братиславски университет); съдия в Първоинстанционния съд в Братислава; съдия по граждански дела в Апелативния съд и заместник-председател на Апелативния съд в Братислава; член на секцията по гражданско и семейно право в Министерството на правосъдието; заместващ съдия по търговски дела във Върховния съд; член на Европейската комисия по правата на човека (Страсбург); съдия в Конституционния съд (2000-2004 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 12 май 2004 г. до 6 октомври 2009 г.; съдия в Съда от 7 октомври 2009 г.

Francesco CAPOTORTI
Francesco CAPOTORTI

Роден на 9 февруари 1925 г. в Неапол; италиански гражданин; диплома по право (Неапол, 1945 г.); асистент в Университета в Неапол (1946-1952 г.); доктор по международно право (1951 г.); лектор по международно право в Университета в Неапол (1951-1954 г.); извънреден професор по публичноправни институции в Университета в Каляри (1954 г.); титулярен професор по международно право в Университета в Бари (1955-1968 г.); професор по международни организации в Университета в Неапол (1968 г.); директор на Института по публично право във факултета по икономика и търговия в същия университет (1970 г.); професор по международно частно право във факултета по политически науки в Римския университет (1970-1976 г.); съдия в Съда от 3 февруари до 6 октомври 1976 г., впоследствие генерален адвокат от 7 октомври 1976 г. до 6 октомври 1982 г.; починал на 4 април 2002 г.

Vilenas Vadapalas
Vilenas Vadapalas

Роден през 1954 г.; доктор по право, Московски университет; хабилитиран доктор по право на Варшавския университет; професор в университета във Вилнюс: по международно право (от 1981 г.), по права на човека (от 1991 г.) и общностно право (от 2000 г.); правителствен съветник по въпросите на външната политика (1991—1993); член на координационната група към делегацията за преговорите за присъединяване към Европейския съюз; генерален директор на правителствения отдел по европейско право (1997—2004); професор по европейско право в университета във Вилнюс, титуляр на катедрата „Жан Моне“; председател на Литовската асоциация за изследвания на Европейския съюз; докладчик на парламентарната работна група за конституционната реформа, свързана с присъединяването на Литва; член на Международната комисия на юристите (април 2003 г.); съдия в Общия съд от 12 май 2004 г до 16 септември 2013 г.

Küllike Jürimäe
Küllike Jürimäe

Родена през 1962 г.; диплома по право, Университета в Тарту (1981-1986); помощник на прокурора на Републиката, Талин (1986-1991); диплома от естонската дипломатическа школа (1991-1992); правен съветник (1991-1993) и главен съветник в Търговско-промишлената камара (1992-1993); съдия в Апелативния съд на Талин (1993-2004); European Master по права на човека и демократизация от университeтите в Падуа и Нотингам (2002-2003); съдия в Общия съд от 12 май 2004 г. до 23 октомври 2013 г.; съдия в Съда от 23 октомври 2013 г.

Thymen KOOPMANS
Thymen KOOPMANS

Роден на 11 август 1929 г. в Амстердам; нидерландски поданик; доктор по право (Амстердамски университет, 1953 г.); адвокат и прокурор в Хаарлем (1953-56 г.); служил в Министерство на правосъдието, Хага (1956-1962 г.); юридически съветник в правната служба на Съвета на Европейските общности (1962-1965 г.); титулярен професор (1965-1978 г.), декан на Юридическия факултет (1973-1975 г.) на Университета в Лайден; член на Кралската нидерландска академия на науките (1978 г.); съдия в Hoge Raad der Nederlanden (Върховния съд на Нидерландия) (1978-1979 г.); съдия в Съда от 29 март 1979 г. до 29 март 1990 г., починал на 24 декември 2015 г.

Ole DUE
Ole DUE

Роден на 10 февруари 1931 г.; датски поданик; директор в Министерство на правосъдието; съветник ad interim към Апелативния съд; член на датската делегация на Хагската конференция по международно частно право; съдия в Съда от 7 октомври 1979 г. до 6 октомври 1988 г.; председател на Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 21 януари 2005 г.

Ottó Czúcz
Ottó Czúcz

Роден през 1946 г.; доктор по право, Университета в Сегед (1971 г.); администратор в Министерство на труда (1971—1974); преподавател и професор (1974—1989), декан на Юридическия факултет (1989—1990) и заместник-ректор (1992—1997) на Университета в Сегед; адвокат; член на президиума на Националното пенсионно осигуряване; заместник-председател на Европейския институт за социално осигуряване (1998—2002); член на Научния съвет на Международната асоциация по социално осигуряване; съдия в Конституционния съд (1998—2004); съдия в Общия съд от 12 maj 2004 till September 19, 2016.

Irena Wiszniewska-Białecka
Irena Wiszniewska-Białecka

Родена през 1947 г.; диплома по право, Варшавски университет (1965—1969); изследовател (асистент, доцент, професор) в Института по правни науки към Полската академия на науките (1969—2004); асоцииран изследовател към Института „Макс Планк“ по чуждестранно и международно патентно право, по авторско право и конкурентно право в Мюнхен (стипендия на Фондация „AvH“, 1985—1986); адвокат (1992—2000); съдия във Върховния административен съд (2001—2004); съдия в Общия съд от Май 12, 2004 до 19 Септември 2016.

Ulrich EVERLING
Ulrich EVERLING

Роден на 2 юни 1925 г. в Берлин; германски гражданин; доктор по право, Гьотингенски университет (1952 г.); служител в правния отдел на федералното Министерство на икономиката (1953 г.); началник на отдела по европейски въпроси на федералното Министерство на икономиката (1958 г.); началник на отдел „Европейска политика" (1970 г.); доцент (1971 г.), почетен професор (1975 г.) в Университета в Мюнстер; член на изпълнителния комитет на Deutsche Wissenschaftliche Gesellschaft für Europarecht; член на управителния съвет на Института „Макс Планк" по чуждестранно публично право и международно право в Хайделберг; съдия в Съда от 6 октомври 1980 г. до 6 октомври 1988 г.

Pieter VERLOREN van THEMAAT
Pieter VERLOREN van THEMAAT

Роден на 16 март 1916 г. в Ротердам; нидерландски поданик; доктор по право, Университета в Лайден (1946 г.); различни длъжности в Министерство на икономиката и в Министерство на външните работи, както и главен съветник на министъра и на директора на службата за организация на пазара (1945-1958 г.); генерален директор в Комисията на Европейските общности (1958-1967 г.); професор по социално и икономическо право в Университета в Утрехт (1967-1981 г.); генерален адвокат в Съда от 4 юни 1981 г. до 13 януари 1986 г.; починал на 4 юли 2004 г.

Verica Trstenjak
Verica Trstenjak

Родена през 1962 г.; държавен юридически изпит (1987 г.); доктор по право на университета в Любляна (1995 г.); професор (от 1996 г.) по теория на държавата и правото, и по частно право; изследовател; докторски изследвания в Университета в Цюрих, в Института по сравнително право към Виенския университет, в института „Макс Планк" по международно частно право в Хамбург, в Свободния университет в Амстердам; гостуващ професор в университетите във Виена и Фрайбург (Германия), както и в школата по право Bucerius в Хамбург; ръководител на правната служба (1994-1996 г.) и държавен секретар в Министерство на науката и технологиите (1996-2000 г.); главен секретар на правителството (2000 г.); член на работната група за европейски граждански кодекс (Study Group on European Civil Code) от 2003 г.; отговаря за Хумболтов изследователски проект (Фондация „Хумболт"); публикува над сто юридически статии и множество книги по европейско и частно право; награда на Асоциацията на словенските юристи „юрист на годината" за 2003 г.; член на редакционния съвет на няколко юридически списания; генерален секретар на Асоциацията на словенските юристи, член на няколко юридически асоциации, включително и Gesellschaft für Rechtsvergleichung; съдия в Първоинстанционния съд от 7 юли 2004 г. до 6 октомври 2006 г.; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2006 г. до 28 ноември 2012 г.

Enzo Moavero Milanesi
Enzo Moavero Milanesi

Роден през 1954 г.; доктор по право (Университет „La Sapienza“, Рим); специализация по общностно право (Колеж на Европа, Брюж); член на адвокатската колегия, практикуващ адвокат (1978—1983); преподавател по общностно право в университетите „La Sapienza“, Рим (1993—1996 г.), „Luiss“, Рим (1993—1996 г. и 2002—2006 г.) и „Bocconi“, Милано (1996—2000); съветник по въпросите на Общността на италианския министър-председател (1993—1995); длъжностно лице на Европейската комисия: правен съветник и впоследствие началник на кабинета на заместник-председателя (1989—1992 г.), началник на кабинета на комисаря, който отговаря за вътрешния пазар (1995—1999) и за конкуренцията (1999); директор в генерална дирекция „Конкуренция“ (2000—2002), заместник генерален секретар на Европейската комисия (2002—2005), генерален директор на Бюрото на съветниците по европейска политика (BEPA) в Европейската комисия (2006); съдия в Общия съд от 3 Май 2006 г. до 15 ноември 2011 г.

Simone ROZÈS
Simone ROZÈS

Родена на 29 март 1920 г. в Париж; френски гражданин; диплома по право; следдипломна квалификация по публично право, политическа икономия и политически науки; постоянно аташе към Министерство на правосъдието (1950 г.); началник на служба в кабинета на министъра на правосъдието (1958 г.); заместник-председател на окръжния съд на Париж (1969 г.); директор в Министерство на правосъдието (1973 г.); член на ръководството на École nationale de la magistrature (Националното училище за магистрати), (1974 г.); председател на окръжния съд на Париж (1976 г.); генерален адвокат в Съда от 18 март 1981 г. до 13 февруари 1984 г.

Fernand GRÉVISSE
Fernand GRÉVISSE

Роден на 28 юли 1924 г.; френски гражданин; младши член съдия, впоследствие съдия по жалбите във френския Върховен административен съд; директор в Министерство на правосъдието; генерален директор, отговарящ за водите и горите; генерален директор на правителствения генерален секретариат; старши съдия във Върховния административен съд, председател на първото под-отделение на отделението по споровете на Върховния административен съд; професор в Institut d'études politiques, Париж; председател на отдела по комунално строителство в Държавния съвет; съдия в Съда от 4 юни 1981 г. до 6 октомври 1982 г. и от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 11 януари 2002 г.

Nils Wahl
Nils Wahl

Роден през 1961 г.; доктор по право, Стокхолмски университет (1995); доцент и титуляр на катедра по европейско право „Жан Моне" (1995), професор по европейско право, Стокхолмски университет (2001); генерален директор на образователна фондация (1993-2004); председател на Шведската асоциация Nätverket för europarättslig forskning (Мрежа за изследвания по общностно право (2001-2006); член на Rådet för konkurrensfrågor (Съвет по въпросите на конкурентното право, 2001-2006); съдия в Общия съд от 7 октомври 2006 г. до 28 ноември 2012 г.; генерален адвокат в Съда от 28 ноември 2012 г.

Alexandros CHLOROS
Alexandros CHLOROS

Роден на 15 август 1926 г. в Атина; гръцки гражданин; диплома по философия на правото, Оксфордски университет; преподавател в University of Wales, Aberystwyth (1954 г.), и в King's College, Лондон (1959 г.); професор по сравнително право в Лондонския университет (1966 г.); доктор по право (LLD), Лондонски университет (1972 г.); директор на Центъра по европейско право към King's College (1974 г.); съдия в Съда от 12 януари 1981 г. до 15 ноември 1982 г., деня на неговата смърт.

Teodor Tchipev
Теодор Чипев

Роден през 1940 г.; завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1961 г.); доктор по право (1977 г.); адвокат (1963 - 1964 г.); юрисконсулт в Държавното предприятие за международен пътен транспорт (1964 - 1973 г.); научен работник към Правния институт на Българска академия на науките (1973 - 1988 г.); преподавател по гражданскопроцесуално право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1988 - 1991 г.); арбитър в Арбитражния съд на Търговско- промишлената палата (1988 -2006 г.); съдия в Конституционния съд (1991 - 1994 г.); доцент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" (февруари 2001 - 2006 г.); министър на правосъдието (1994 - 1995 г.); преподавател по гражданскопроцесуално право в Нов български университет в София (1995 - 2006 г.); Съдия в Общия съд от 12 януари 2007 г. до 29 юни 2010 г.

Gordon SLYNN
Gordon SLYNN

Роден на 17 февруари 1930 г.; британски поданик; баристър, Master of the Bench, след това Treasurer; Gray's Inn; Queen's Counsel; Junior Counsel (Министерство на труда), Junior и Leading Counsel към Treasury (Министерство на финансите); Recorder; съдия в High Court (Queen's Bench Division); председател на Employment Appeal Tribunal (Апелативен трудов съд); гостуващ професор в University of Durham, Cornell (САЩ), Mercer (САЩ) и King's College, Лондон; генерален адвокат в Съда от 26 февруари 1981 г. до 6 октомври 1988 г.; съдия от 7 октомври 1988 г. до 10 март 1992 г.; починал на 7април 2009 г.

Valeriu M. Ciucă
Valeriu M. Ciucă

Роден през 1960 г.; бакалавърска степен по право (1984 г.), доктор по право (1997 г.) (Университет „Alexandre Jean Cuza" в Iaşi); съдия в първоинстанционния съд в Suceava (1984 - 1989 г.); военен съдия във Военния съд на Iaşi (1989 - 1990 г.); преподавател в Университета „Alexandre Jean Cuza" в Iaşi (1990 - 2006 г.); стипендия за специализация по частно право в Университета в Rennes (1991 - 1992 г.); доцент в Университета „Petre Andrei" в Iaşi (1999 - 2002 г.); преподавател в Университета на Littoral Côte d'Opale (LAB. RII) (2006 г.); Съдия в Общия съд от 12 януари 2007 г. до 26 ноември 2010 г.

Kai BAHLMANN
Kai BAHLMANN

Роден на 29 януари 1927 г. в Дюселдорф; германски гражданин; обучение по право в университетите в Кьолн, Бон и Фрайбург (1947-1951 г.); „Gerichtsreferendar" (съдебен кандидат) (1952-1956 г.), след това „Gerichtsassessor" (стажант-съдия) в Апелативния съд на Кьолн (1956 г.); научен сътрудник към Федералния конституционен съд (1958-1960 г.); „Landgerichtsrat" (съдия) в Областния съд на Кьолн (1959 г.); служител (1961 г.), директор на отдел „Публично право" (1969 г.) във Федералното министерство на правосъдието; съдия в Съда от 7 октомври 1982 г. до 6 октомври 1988 г.; починал на 28 Май 2009 г.

Santiago Soldevila Fragoso
Santiago Soldevila Fragoso

Роден през 1960 г.; завършва право в Автономния университет в Барселона (1983); съдия (1985); от 1992 г. е магистрат, специализиран в административното правораздаване, в Tribunal Superior de Justicia de Canarias (Върховния съд на Канарските острови) в Санта Крус де Тенерифе (1992 г. и 1993 г.) и в Audiencia Nacional (Националния върховен съд) (Мадрид, от май 1998 г. до август 2007 г.), където разглежда спорове в областта на данъчното облагане (ДДС), както и жалби, насочени срещу общите нормативни актове на министъра на икономиката и неговите решения относно държавните помощи или имуществената отговорност на администрацията, а също и жалби срещу всички решения на регулаторните органи във връзка с банките, борсите, енергетиката, застраховането и конкуренцията; съдебен помощник в Конституционния съд (1993—1998); съдия в Общия съд от 17 септември 2007 г до 16 септември 2013 г.

G. Federico MANCINI
G. Federico MANCINI

Роден на 23 декември 1927 г.; италиански гражданин; титулярен професор по трудово право (Урбино, Болоня, Рим) и по сравнително право (Болоня); член на Висшия съдебен съвет (1976-1981 г.); генерален адвокат в Съда (1982-1988 г.); съдия в Съда от 26 септември 1988 г. до 21 юли 1999 г., деня на неговата смърт.

Laurent Truchot
Laurent Truchot

Роден през 1962 г.; диплома от Института за политически науки в Париж (1984); възпитаник на Националното училище за магистрати (1986-1988); съдия в Окръжен съд Марсилия (от януари 1988 г. до януари 1990 г.); магистрат в дирекция „Гражданскоправни въпроси и държавен печат" на Министерство на правосъдието (от януари 1990 г. до юни 1992 г.); заместник-началник, а впоследствие началник на отдел в генерална дирекция „Конкуренция, потребление и борба с измамите" в Министерство на икономиката, финансите и промишлеността (от юни 1992 г. до септември 1994 г.); технически съветник на министъра на правосъдието и пазител на държавния печат (от септември 1994 г. до май 1995 г.); съдия в Окръжен съд, Ним (от май 1995 г. до май 1996 г.); съдебен помощник в Съда на Европейските общности при генералния адвокат Léger (от май 1996 г. до декември 2001 г.); помощник-съдия в Касационния съд (от декември 2001 г. до август 2007 г.); съдия в Общия съд от 17 септември 2007 г до 16 септември 2013 г.

Kevin O
Kevin O'Higgins

Роден през 1946 г.; учи в Crescent College, Limerick, в Clongowes Wood College, в University College Dublin (бакалавърска степен и диплома по европейско право) и в Kings Inns; вписан в адвокатската колегия в Ирландия през 1968 г.; barrister (1968—1982); Senior Counsel (Inner Bar of Ireland, 1982—1986 г.); съдия в Circuit court (1986—1997); съдия в High Court, Ирландия (1997—2008); член на Kings Inns; представител на Ирландия в Консултативния съвет на европейските съдии (2000—2008); съдия в Общия съд от 15 септември 2008 г до 16 септември 2013 г.

Yves GALMOT
Yves GALMOT

Роден на 5 януари 1931 г. в Париж; френски гражданин; диплома по право, следдипломна квалификация по публично право; завършва Ecole nationale d'administration (1956 г.); младши член съдия във Върховния административен съд (1956 г.); държавен служител с особена мисия, впоследствие технически съветник в кабинета на Върховния комисар за младежта и спорта (1961 г.); съдия по жалбите във Върховния административен съд (1962 г.); правителствен комисар в колегията по административните спорове на Върховния административен съд (1964-1968 г.); заместник-генерален секретар, впоследствие генерален секретар на Entreprise minière et chimique (1970-1974 г.); административен и финансов директор на Institut de recherche et de coordination acoustique/musique (IRCAM) и на Beaubourg Centre (от 1974 г.); старши съдия във Върховния административен съд (юни 1981 г.); правен съветник на Entreprise de recherche et d'activités pétrolières (октомври 1981-1982 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1982 г. до 6 октомври 1988 г.

Andrei Popescu
Andrei Popescu

Роден през 1948 г., завършва право в университета в Букурещ (1971), следдипломна квалификация по международно трудово право и европейско социално право в университета в Женева (1973-1974), доктор по право на университета в Букурещ (1980), стажант-асистент (1971-1973), редовен асистент (1974-1985), впоследствие доцент по трудово право в университета в Букурещ (1985-1990), главен научен сътрудник в Научно-изследователския институт по труда и социалната закрила (1990-1991), заместник генерален директор (1991-1992), впоследствие директор (1992-1996) в министерството на труда и социалната закрила, асистент (1997), впоследствие професор в Националния институт за политически и административни науки в Букурещ (2000), държавен секретар в министерството на Европейската интеграция (2001-2005), началник отдел в Съвета по законодателството на Румъния (1996-2001 и 2005-2009), основател и директор на Revue roumaine de droit européen (Румънско списание за Европейско право), председател на Румънско дружество за европейско право (2009-2010), процесуален представител на румънското правителство пред юрисдикциите на Европейския съюз (2009-2010), съдия в Общия съд от26ти ное 2010 до 19 Септември 2016 г.

Constantinos KAKOURIS
Constantinos KAKOURIS

Роден на 16 март 1919 г.; гръцки гражданин; адвокат (Атина); младши член, а впоследствие член на Държавния съвет; старши член на Държавния съвет; председател на Специалния съд за разглеждане на искове срещу магистрати; член на Върховния специален съд; главен инспектор на административните съдилища; член на Висшия съдебен съвет; председател на Върховния дисциплинарен съвет в Министерство на външните работи; съдия в Съда от 14 март 1983 г. до 6 октомври 1997 г.; починал на 23 март 2000 г.

Carl Otto LENZ
Carl Otto LENZ

Роден на 5 юни 1930 г.; германски гражданин; адвокат; нотариус; генерален секретар на Християндемократическата партия в Европейския парламент; депутат в германския Бундестаг; председател на правния комитет и на комитета по европейски въпроси на Бундестага; почетен професор по европейско право на Университета в Саарланд (1990 г.); генерален адвокат в Съда от 11 януари 1984 г. до 6 октомври 1997 г.

Carl Wetter
Carl Wetter

Роден през 1949 г.; завършва икономика (Bachelor of Arts, 1974 г.) и право (Master of Laws, 1977 г.) в Университета в Упсала; администратор в Министерство на външните работи (1977); член на шведската адвокатска колегия (от 1983 г.); член на шведската работна група по конкурентно право към Международната търговска палата (CCI); преподавател по право на конкуренцията (в университетите в Лунд и Стокхолм); автор на множество публикации; съдия в Общия съд от 18 март, 2013 до 19 септември 2016 г..

Hans Jung
Hans Jung

Роден през 1944 г.; германски гражданин; асистент, а по-късно и асистент-професор в Юридическия факултет на Берлинския университет; адвокат (Франкфурт); юрист-лингвист в Съда; съдебен помощник в Съда в кабинета на председателя на Съда, г-н Kutscher, а в впоследствие и в кабинета на германския съдия в Съда; заместник-секретар на Съда; секретар на Първоинстанционния съд от 10 октомври 1989 г. до 5 октомври 2005 г.; починал на 26 септември 2009 г.

Thomas Francis O
Thomas Francis O'HIGGINS

Роден на 31 юли 1916 г. в Cork; ирландски гражданин; следва право (University College и King's Inn, Dublin); баристър (1938 г.); Senior Counsel (1954 г.); член на Dáil Eireann (1948-1973 г.); министър на здравеопазването (1954-1957 г.); кандидат-президент (1966 г. и 1973 г.); съдия във Върховния съд (1973 г.); председател на Върховния съд (1974 г.); съдия в Съда от 16 януари 1985 г. до 6 октомври 1991 г.; починал на 25 февруари 2003 г.

Marco DARMON
Marco DARMON

Роден на 26 януари 1930 г.; френски гражданин; магистрат в Министерство на правосъдието; преподавател в Юридическия факултет на Университета Париж I; заместник-директор в кабинета на министъра на правосъдието; председател на състав в Апелативния съд на Париж; директор на Direction des affaires civiles et de sceau Министерство на правосъдието; генерален адвокат в Съда от 13 февруари 1984 г. до 6 октомври 1994 г.

René JOLIET
René JOLIET

Роден на 17 януари 1938 г.; белгийски поданик; редовен професор (1974-1984 г.) и извънреден професор (от 1984 г.), юридически факултет на Университета в Лиеж (Катедра „Право на Европейската общност"); титуляр на белгийската катедра в King's College (1977 г.); гостуващ професор в Университета в Нанси (1971-1978 г.), в Европейския институт на Амстердамския университет (1976-1985 г.), в католическия университет на Louvain-la-Neuve (1980-1982 г.) и в Northwestern University, Чикаго (1974 г. и 1983 г.); преподавател по европейско право на конкуренцията в Колежа на Европа, Брюж (1979-1984 г.); съдия в Съда от 10 април 1984 г. до 15 юли 1995 г., деня на неговата смърт..

Fernand SCHOCKWEILER
Fernand SCHOCKWEILER

Роден на 15 юни 1935 г.; люксембургски поданик; министерство на правосъдието; правителствено аташе първи ранг; правителствен съветник в комитета по съдебни спорове в Държавния съвет; първи правителствен съветник в Министерство на правосъдието; съдия в Съда от 7 октомври 1985 г. до 1 юни 1996 г., деня на неговата смърт.

Jean MISCHO
Jean MISCHO

Роден на 7 септември 1938 г.; люксембургски поданик; следва право и политически науки в Монпелие, Париж и Кеймбридж; член на правната служба на Комисията и главен администратор на кабинетите на двама от членовете на Комисията; заема различни отговорни длъжности в Министерство на външните работи на Великото Херцогство Люксембург; заместник-постоянен представител на Великото херцогство Люксембург в Европейските общности; генерален адвокат в Съда от 13 януари 1986 г. до 6 октомври 1991 г. и от 19 декември 1997 г. до 6 октомври 2003 г.; починал на 10 май 2016 г.

 

José Carlos de CARVALHO MOITINHO de ALMEIDA
José Carlos de CARVALHO MOITINHO de ALMEIDA

Роден на 17 март 1936 г.; португалски гражданин; прокурор към Апелативния съд на Лисабон; началник на кабинета на министъра на правосъдието; заместник-главен прокурор; директор на службата по европейско право; професор по право на Общността (Лисабон); съдия в Съда от 31 януари 1986 г. до 6 октомври 2000 г.

Gil Carlos RODRIGUEZ IGLÉSIAS
Gil Carlos RODRIGUEZ IGLÉSIAS

Роден на 26 май 1946 г.; испански поданик; асистент, а по-късно професор в университети на Овиедо, Freiburg im Breisgau, Мадрид (Universidad Autónoma de Madrid, Universidad Complutense de Madrid) и Грeнада (Universidad Complutense de Granada); съдия в Съда от 31 януари 1986 г. до 6 октомври 2003 г., председател от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2003 г.

Manuel DIEZ de VELASCO
Manuel DIEZ de VELASCO

Роден на 22 май 1926 г.; испански поданик; бивш професор по международно публично и частно право в следните университети: Гренада, Барселона и Universidad Autónoma, Мадрид; професор по международно публично право в Universidad Complutense, Мадрид; съдия в испанския Конституционен съд (1980-1986 г.); член на изборна длъжност на Държавния съвет; член на Real Academia de Jurisprudencia (Мадрид); съдия в Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г; починал на 20 октомври 2009 г.

Manfred ZULEEG
Manfred ZULEEG

Роден на 21 март 1935 г.; германски гражданин; научен асистент в Института по право на Европейската общност (Кьолн); редовен професор по публично право, международно публично право и европейско право в университетите на Бон и Франкфурт; съдия в Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 1 юни 2015 г.

Walter VAN GERVEN
Walter VAN GERVEN

Роден на 11 май 1935 г.; белгийски поданик; професор в Католическия университет на Лувен, на Университета в Чикаго и на Амстердамския университет; заместник-ректор и член на Академичния съвет и на организационния орган на Католическия университет на Лувен; адвокат (Dendermonde, Лувен, Брюксел); председател на банковата комисия; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1988 г. до 6 октомври 1994 г.; починал на 8 юли 2015 г.

Francis Geoffrey JACOBS
Francis Geoffrey JACOBS

Роден през 1939 г.; баристър; Queen's Counsel; служител в секретариата на Европейската комисия по правата на човека; съдебен помощник на генералния адвокат J.-P. Warner; професор по европейско право в Лондонския университет; директор на Центъра по европейско право към King's College, Лондон; публикува многобройни изследвания в областта на европейското право; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1988 г. до 10 януари 2006 г.

Giuseppe TESAURO
Giuseppe TESAURO

Роден на 15 ноември 1942 г.; италиански гражданин; титулярен професор по международно право и по право на Общността в университета в Неапол; адвокат към Касационния съд; член на Съвета по дипломатически спорове на Министерство на външните работи; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1988 г. до 4 март1998 г..

Paul Joan George KAPTEYN
Paul Joan George KAPTEYN

Роден на 31 януари 1928 г.; нидерландски поданик; служител в Министерство на външните работи; професор по право на международните организации (Утрехт и Лайден); член на „Raad van State"; председател на съдебния отдел към Raad van State; член на кралската Академия на науките; член на Управителния съвет на Академията по международно право, Хага; съдия в Съда от 29 март 1990 г. до 6 октомври 2000 г.

Claus Christian GULMANN
Claus Christian GULMANN

Роден през 1942 г.; служител в Министерство на правосъдието; съдебен помощник на съдията Max Sørensen; професор по международно публично право и декан на Юридическия факултет на университета в Копенхаген; адвокат; председател и член на арбитражни съдилища; член на Административния апелативен съд; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1991 г. до 6 октомври 1994 г.; съдия в Съда от 7 октомври 1994 г. до 10 януари 2006 г.

John L. MURRAY
John L. MURRAY

Роден на 17 юни 1943 г.; ирландски гражданин; баристър (1967 г.) и Senior Counsel (1981 г.); адвокат в адвокатската колегия на Ирландия; Attorney General (1987 г.); бивш член на Държавния съвет; бивш член на Адвокатския съвет на Ирландия; член на ръководството на Honourable Society of King's Inns; съдия в Съда от 7 октомври 1991 г. до 5 октомври 1999 г.

David Alexander Ogilvy EDWARD
David Alexander Ogilvy EDWARD

Роден на 14 ноември 1934 г.; британски поданик; адвокат (Шотландия); Queen's Counsel (Шотландия); секретар, впоследствие ковчежник на Faculty of Advocates; председател на консултативния съвет на адвокатурите на Европейската общност; Salvesen Professor of European Institution и директор на Европейския институт на Единбургския университет; специален съветник към House of Lords Select Committee по въпросите на Европейските общности; почетен член на ръководството на Gray's Inn, Лондон; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 9 март 1992 г.; съдия в Съда от 10 март 1992 г. до 7 януари 2004 г.

Antonio Mario LA PERGOLA
Antonio Mario LA PERGOLA

Роден през 1931 г.; италиански гражданин; професор по конституционно право и по общо и сравнително публично право в университети в Падуа, Болоня и Рим); член на Висшия съдебен съвет (1976-1978 г.); член на Конституционния съд и председател на Конституционния съд (1986-1987 г.); министър за политиката на Общността (1987-1989 г.); депутат в Европейския парламент (1989-1994 г.); съдия в Съда от 7 октомври 1994 г. до 31 декември 1994 г.; генерален адвокат от 1 януари 1995 г. до 14 декември 1999 г., съдия в Съда от 15 декември 1999 г. до 3 май 2006 г.; починал на 18 юли 2007 г.

Georges COSMAS
Georges COSMAS

Роден на 14 юли 1932 г.; гръцки гражданин; адвокат в адвокатската колегия на Атина; младши член на гръцкия Държавен съвет през 1963 г.; член на гръцкия Държавен съвет през 1973 г. и държавен съветник (1982-1994 г.); член на Специалния съд, който разглежда искове срещу съдии; член на Специалния върховен съд, който, в съответствие с гръцката конституция, е компетентен да уеднакви съдебната практика на трите върховни съдилища на страната и осигурява съдебен контрол за законност на изборите за законодателна власт, както и на европейските избори; член на Висшия съдебен съвет; член на Висшия съвет на Министерство на външните работи; председател на второинстанционния съд по марките; председател на специалния съвет по изготвяне на законодателството към Министерство на правосъдието; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2000 г.

Jean-Pierre PUISSOCHET
Jean-Pierre PUISSOCHET

Роден през 1936 г.; старши съдия във Върховния административен съд (Франция); директор, впоследствие генерален директор на правната служба на Съвета на Европейските общности (1968-1973 г.); генерален директор на Националната агенция по заетостта (1973-1975 г.); директор на общата администрация в Министерство на промишлеността (1977-1979 г.); директор по правните въпроси в ОИСР (1979-1985 г.); директор на Международния институт по публична администрация (1985-1987 г.); юрисконсулт, директор по правните въпроси в Министерство на външните работи (1987-1994 г.); съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2006 г.

Philippe LÉGER
Philippe LÉGER

Роден през 1938 г.; магистрат в Министерство на правосъдието (1966-1970 г.); началник на кабинет, впоследствие технически съветник в кабинета на министъра по Качеството на живота през 1976 г.; технически съветник в кабинета на министъра на правосъдието (1976-1978 г.); заместник-директор по наказателноправни въпроси и помилвания (1978-1983 г.); съдия в апелативния съд в Париж (1983-1986 г.); заместник-директор на кабинета на министъра на правосъдието (1986 г.); председател на Окръжен съд Bobigny (1986-1993 г.); началник на кабинета на министъра на правосъдието и апелативен прокурор в апелативния съд в Париж (1993-1994 г.); асоцииран професор в университет „Рене Декарт" (Paris V) (1988-1993 г.); генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 7 октомври 1994 г. до 6 октомври 2006 г.

Günter HIRSCH
Günter HIRSCH

Роден на 30 януари 1943 г.; германски гражданин; директор на баварското Министерство на правосъдието; председател на Конституционния съд на Саксония и на Апелативния съд на Дрезден (1992-1994 г.); почетен професор по европейско право и медицинско право на университета на Саарбрюкен; съдия в Съда от 7 октомври 1994 г. до 14 юли 2000 г.

Michael Bendik ELMER
Michael Bendik ELMER

Роден на 26 февруари 1949 г.; датски поданик; служител в Министерство на правосъдието в Копенхаген от 1973 г.; директор на дирекция (1982-1987 г. и 1988-1991 г.); съдия в Østre Landsret (Източен апелативен съд), (1987-1988); заместник-председател на Sø-og Handelsretten (морски и търговски съд), (1988 г.); отговаря за правото на Европейската общност и правата на човека в Министерство на правосъдието (1991-1994 г.); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1994 г. до 18 декември 1997 г.

Peter JANN
Peter JANN

Роден през 1935 г.; доктор по право, Виенски университет (1957 г.); назначен за съдия и разпределен във Федералното министерство на правосъдието (1961 г.); съдия по въпросите на пресата в Straf-Bezirksgericht, Виена (1963-1966 г.); говорител на федералното Министерство на правосъдието (1966-1970 г.), впоследствие назначен в международния отдел на това министерство; съветник в Комитета по правосъдието и говорител в Парламента (1973-1978 г.); назначен за член на Конституционния съд (1978 г.); постоянен съдия-докладчик в този съд до края на 1994 г.; съдия в Съда от 19 януари 1995 г. до 6 октомври 2009 г.

Hans RAGNEMALM
Hans RAGNEMALM

Роден на 30 март 1940 г.; шведски поданик; доктор по право и професор по публично право в университета в Лунд; професор по публично право и декан на Стокхолмския университет; парламентарен омбудсман; съдия в шведския Върховен административен съд; съдия в Съда от 19 януари 1995 г. до 6 октомври 2000 г.; починал на 7 август 2016 г.

Leif SEVÓN
Leif SEVÓN

Роден на 31 октомври 1941 г.; финландски гражданин; доктор по право (OTL), Университета в Хелзинки; директор в Министерство на правосъдието; съветник в търговската дирекция в Министерство на външните работи; съдия във Върховния съд; съдия в Съда на ЕАСТ; председател на Съда на ЕАСТ; съдия в Съда от 19 януари 1995 г. до 16 януари 2002 г.

Nial FENNELLY
Nial FENNELLY

Роден на 3 май 1942 г.; ирландски гражданин; M.A. по икономика от University College, Дъблин; Barrister-at-Law; Senior Counsel; председател на Legal Aid Board (Служба за правна помощ) и на Bar Council (Адвокатския съвет); генерален адвокат в Съда от 19 януари 1995 г. до 6 октомври 2000 г.

Dámaso RUIZ-JARABO COLOMER
Dámaso RUIZ-JARABO COLOMER

Роден през 1949 г.; съдия в Consejo General del Poder Judicial (Висш съдебен съвет); професор; началник на кабинета на председателя на Consejo General del Poder Judicial; ad hoc съдия в Европейския съд по правата на човека; съдия в Tribunal Supremo (Върховен съд) от 1996 г.; генерален адвокат в Съда от 19 януари 1995 г. до 12 ноември 2009 г., деня на неговата смърт.

Romain SCHINTGEN
Romain SCHINTGEN

Роден през 1939 г.; университетско следване във факултетите по право и по икономически науки в Монпелие и Париж; доктор по право (1964 г.); адвокат (1964 г.); avocat avoué (1967 г.); главен администратор в Министерство на труда и социалното осигуряване; член (1978-1989 г.), впоследствие председател (1988-1989 г.) на Икономическия и социален съвет; член на управителния съвет на Société nationale de crédit et d'investissement и на Société européenne des satellites (до 1989 г.); член (1993-1995 г.), впоследствие председател на съвета на Международен университетски институт, Люксембург (1995-2004 г.); преподавател в университета на Люксембург; правителствен представител в комитета на Европейския социален фонд, в Консултативния комитет за свободното движение на работници и в Управителния съвет на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа (до 1989 г.); съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 11 юли 1996 г.; съдия в Съда от 12 юли 1996 г до 14 януари 2008 г.

Krateros IOANNOU
Krateros IOANNOU

Роден на 3 юни 1935 г.; гръцки гражданин; вписан в Солунската адвокатска колегия през 1963 г.; доктор по международно право на Солунския университет през 1971 г.; професор по международно публично право и право на Общността в Юридическия факултет на Тракийския университет; почетен правен съветник в Министерство на външните работи; член на гръцката делегация в Генералната асамблея на ООН от 1983 г.; председател на експертната комисия за усъвършенстване на производството по Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа от 1989 г. до 1992 г.; съдия в Съда от 7 октомври 1997 г. до 10 март 1999 г., деня на неговата смърт..

Siegbert ALBER
Siegbert ALBER

Роден на 27 юли 1936 г.; германски гражданин; следва право в университетите в Тюбинген, Берлин, Париж, Хамбург, Виена, Торино и Кеймбридж; член на Бундестага (1969-1980 г.); избран за член на Европейския парламент (1977); участва в многобройни комисии, по-специално като член на Комисията по юридически въпроси и права на гражданите, на която е председател през 1993-1994 г.; председател на делегацията, отговорна за отношенията с балтийските страни и подкомитетите за защита на данните и за отровните или опасни вещества; заместник-председател на Европейския парламент (1984-1992 г.); генерален адвокат в Съда от 7 октомври 1997 г. до 6 октомври 2003 г.

Antonio SAGGIO
Antonio SAGGIO

Роден на 19 февруари 1934 г.; италиански гражданин; съдия в първоинстанционния съд на Неапол; съдия в Римския апелативен съд и впоследствие в Касационния съд; служител в службата по законодателство в Министерство на правосъдието; председател на генералния комитет на дипломатическата конференция, приела Конвенцията от Лугано; съдебен помощник на италианския генерален адвокат в Съда; професор във Висшето училище по публична администрация в Рим; съдия в Първоинстанционния съд от 25 септември 1989 г. до 17 септември 1995 г.; председател на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. до 4 март 1998 г.; генерален адвокат в Съда от 5 март 1998 г. до 6 октомври 2000 г; починал на 26 януари 2010 г.

Vassilios SKOURIS
Vassilios SKOURIS

Роден през 1948 г.; завършва право в Берлинския свободен университет (1970); доктор по конституционно и административно право, Хамбургски университет (1973); доцент в Хамбургския университет (1972-1977); професор по публично право в Билефелдския университет (1978); професор по публично право в Солунския университет (1982); министър на вътрешните работи (през 1989 г. и през 1996 г.); член на Управителния комитет на Критския университет (1983-1987); директор на Центъра по международно и европейско икономическо право в Солун (1997-2005); председател на Гръцката асоциация по европейско право (1992-1994); член на Гръцкия национален научfноизследователски комитет (1993-1995); член на Висшия комитет за подбор на гръцки държавни служители (1994-1996); член на научния съвет на Академията по европейско право, Триер (от 1995); член на управителния комитет на Гръцката национална школа за магистрати (1995-1996); член на научния комитет на Министерството на външните работи (1997-1999); председател на Гръцкия икономически и социален съвет през 1998 г.; съдия в Съда от 8 юни 1999 г.; председател на Съда от 7 октомври 2003 г. до 8 октомври 2015 г.

Fidelma O’KELLY MACKEN
Fidelma O’KELLY MACKEN

Родена на 28 февруари 1942 г.; ирландски гражданин; баристър в ирландската адвокатска колегия (1972 г.); правен съветник по патенти и марки (1973-1979 г.); баристър (1979-1995 г.) и Senior Counsel (1995-1998 г.) на ирландската адвокатска колегия; член на адвокатурите на Англия и Уелс; съдия в ирландския Върховен съд (1998 г.); професор по „Правни системи и правни методи", професор „Averil Deverell" по търговско право в Trinity College, Дъблин; член на ръководството на Honourable Society of King's Inns; съдия в Съда от 6 октомври 1999 г. до 13 октомври 2004 г.

Ninon COLNERIC
Ninon COLNERIC

Родена през 1948 г.; следва в Тюбинген, Мюнхен и Женева; след научни изследвания в Лондон става доктор по право на Мюнхенския университет; съдия в Arbeitsgericht Oldenburg; хабилитация от Бременския университет като преподавател по трудово право, социология на правото и дружествено право; временен преподавател в юридическите факултети на университетите във Франкфурт и Бремен; председател на Landesarbeitsgericht Schleswig-Holstein (1989 г.); сътрудничи като експерт по проекта на European Expertise Service (EU) във връзка с реформата на трудовото право в Киргизстан (1994-1995 г.); почетен професор на Бременския университет по трудово право и по-специално по европейско трудово право; съдия в Съда на Европейските общности от 15 юли 2000 г. до 6 октомври 2006 г.

Stig von BAHR
Stig von BAHR

роден през 1939 г.; работил при парламентарния омбудсман и в генералния секретариат на шведското правителство, както и в министерства, по-специално като втори помощник-секретар в Министерство на финансите; назначен за съдия в Kammarrätten (апелативен административен съд) на Гьотеборг през 1981 г., впоследствие съдия в Regeringsrätten (Върховен административен съд) през 1985 г.; сътрудничество при изготвянето на многобройни официални доклади, основно в областта на данъчното законодателство и счетоводството; бил е председател на Комитета за данъчно облагане на доходите, съобразено с инфлацията, председател на Комитета по счетоводство и специален докладчик на Комитета за правилата на данъчно облагане на членовете на частноправни дружества; бил е и председател на Съвета по счетоводни стандарти и член на Съвета по национална съдебна администрация, както и на Съвета на органа по финансов надзор; публикувал е редица статии, главно в областта на данъчното право; съдия в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2000 г. до 6 октомври 2006 г.

José Narciso DA CUNHA RODRIGUES
José Narciso DA CUNHA RODRIGUES

Роден през 1940 г.; различни съдебни длъжности (1964-1977); натоварен с различни правителствени мисии с оглед осъществяването и координирането на изследвания за реформата на съдебната система; правителствен агент в Европейската комисия по правата на човека и в Европейския съд по правата на човека (1980-1984); експерт в управителния комитет по правата на човека в Съвета на Европа (1980-1985); член на комисията за ревизиране на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс; главен прокурор на Републиката (1984-2000); член на Надзорния комитет на Службата за борба с измамите на Европейския съюз (ОЛАФ) (1999-2000); съдия в Съда от 7 октомври 2000 г. до 8 октомври 2012 г.

Christiaan Willem Anton TIMMERMANS
Christiaan Willem Anton TIMMERMANS

Роден през 1941 г.; съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1966-1969 г.); служител в Европейската комисия (1969-1977 г.); доктор по право (Университета в Лайден); професор по европейско право в Университета в Грьонинген (1977-1989 г.); заместник-съдия в Апелативния съд, Arnhem; отговарящ за различни публикации; заместник-генерален директор в правната служба на Европейската комисия (1989-2000 г.); професор по европейско право в Амстердамския университет; съдия в Съда от 7 октомври 2000 г. до 10 юни 2010 г.

Leendert A. GEELHOED
Leendert A. GEELHOED

роден през 1942 г.; асистент в университета в Утрехт (1970-1971 г.); съдебен помощник в Съда на Европейските общности (1971-1974 г.); главен съветник в Министерство на правосъдието (1975-1982 г.); член на Консултативния съвет по правителствена политика (1983-1990 г.); различни преподавателски дейности; главен секретар, Министерство на икономиката (1990-1997 г.); главен секретар на Министерство на общите дейности (1997-2000 г.); генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2000 г. до 6 октомври 2006 г.; починал на 20 април 2007 г.

Christine STIX-HACKL
Christine STIX-HACKL

родена през 1957 г.; доктор по право (Виенски университет), следдипломна квалификация по европейско право (Колеж на Европа, Брюж); член на австрийската дипломатическа служба (от 1982 г.); експерт по въпросите, свързани с Европейския съюз в службата на правния съветник към Министерство на външните работи (1985-1988 г.); правна служба на Европейската комисия (1989 г.); ръководител на "Правна служба - ЕС" в Министерство на външните работи (1992-2000 г., пълномощен министър); участие в преговорите за Европейското икономическо пространство и за присъединяването на Република Австрия към Европейския съюз, процесуален представител на Република Австрия пред Съда на Европейските общности от 1995 г.; генерален консул на Австрия в Цюрих (2000 г.); преподавателска дейност и публикации; генерален адвокат в Съда на Европейските общности от 7 октомври 2000 г.

Luís Miguel POIARES PESSOA MADURO
Luís Miguel POIARES PESSOA MADURO

Роден през 1967 г.; диплома по право (Лисабонски университет, 1990 г.); асистент (Университетски европейски институт, 1991 г.); доктор по право (Университетски европейски институт, Флоренция, 1996 г.); гостуващ професор (London School of Economics), Колеж на Европа, Natolin; Институт „Ортега и Гасет", Мадрид; Католически университет, Португалия; Институт по европейски изследвания, Макао); професор (Universidade Nova, Лисабон, 1997 г.); Fulbright Visiting Research Fellow (Харвардски университет, 1998 г.); съдиректор на Академията по международно търговско право; съиздател („Hart Series on European Law and Integration" и „European Law Journal") и член на редакционните съвети на значителен брой юридически списания; генерален адвокат в Съда от 7 октомври 2003 г. до 6 октомври 2009 г.

Konrad Hermann Theodor SCHIEMANN
Konrad Hermann Theodor SCHIEMANN

Роден през 1937 г.; завършва право в Университета в Кеймбридж; barrister (1964-1980); Queen‘s Counsel (1980-1986); съдия в High Court of England and Wales (1986-1995); Lord Justice of Appeal (1995-2003); член на ръководството на Honourable Society of the Inner Temple от 1985 г. и негов ковчежник през 2003 г.; съдия в Съда от 8 януари 2004 г. до 8 октомври 2012 г.

Jerzy MAKARCZYK
Jerzy MAKARCZYK

Роден през 1938 г.; доктор по право (1966 г.); професор по международно публично право (1974 г.); Senior Visiting Fellow в Оксфордския университет (1985 г.), професор в Международния християнски университет, Токио (1988 г.); автор на много трудове по международно публично право, право на Европейската общност и правата на човека; член на редица научни дружества с интереси в областта на международното право, европейското право и правата на човека; представител на полското правителство в преговорите за оттеглянето на руските войски от територията на Полша; заместник-държавен секретар, а в впоследствие държавен секретар по външните работи (1989-1992 г.); ръководител на полската делегация към Генералната асамблея на Обединените нации; съдия в Европейския съд по правата на човека (1992-2002 г.); председател на Института по международно право (2003 г.); съветник на президента на Република Полша по външна политика и правата на човека (2002-2004 г.); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2009 г.

Pranas KŪRIS
Pranas KŪRIS

Роден през 1938 г.; диплома по право от Университета във Вилнюс (1961 г.); кандидат на юридическите науки, Московски университет (1965 г.); доктор на юридическите науки (Dr. hab.), Московски университет (1973 г.); стажант в Institut des Hautes Études Internationales (директор: проф. Ch. Rousseau), Парижки университет (1967—1968 г.); член на литовската Академия на науките (1996 г.); доктор honoris causa на правния университет на Литва (2001 г.); различни преподавателски и административни длъжности в Университета във Вилнюс (1961—1990 г.); доцент, редовен професор, професор по международно публично право, декан на Юридическия факултет; различни правителствени постове в литовската дипломатическа служба и в литовското Министерство на правосъдието; министър на правосъдието (1990—1991 г.), член на Държавния съвет (1991 г.), посланик на Република Литва в Белгия, Люксембург и Нидерландия (1992-1994 г.); съдия в (стария) Европейски съд по правата на човека (юни 1994 — ноември 1998 г.); съдия във Върховния съд на Литва и председател на същия (декември 1994 — октомври 1998 г.); съдия в Европейския съд по правата на човека (от ноември 1998 г.); участие в многобройни международни конференции; член на делегацията на Литва за преговори със СССР (1990—1992 г.); автор на многобройни публикации (около 200); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2010 г.

George ARESTIS
George ARESTIS

Роден през 1945 г.; завършва право в Атинския университет (1968); M. A. Comparative Politics and Government, Университет в Кент, Кентърбъри (1970); адвокатска практика в Кипър (1972-1982); назначен за District Court Judge (1982); повишен в председател на District Court (1995); Administrative President District Court, Никозия (1997-2003); съдия във Върховния съд на Кипър (2003); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2014 г.

Ján KLUČKA
Ján KLUČKA

Роден през 1951 г.; доктор по право , Братиславски университет (1974 г.); професор по международно право в Университета в Кошице, Словакия (от 1975 г.); съдия в Конституционния съд (1993 г.); член на Постоянния арбитражен съд в Хага (1994 г.); член на Венецианската комисия (1994 г.); председател на словашката асоциация по международно право (2002 г.); съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 6 октомври 2009 г.

Uno LÕHMUS
Uno LÕHMUS

Роден през 1952 г.; докторат по право през 1986 г.; член на адвокатската колегия (1977-1998); гостуващ професор по наказателно право в Университета в Тарту; съдия в Европейския съд по правата на човека (1994-1998); председател на Върховния съд на Естония (1998-2004); член на юридическата комисия за Конституцията; консултант към работната група за изготвяне на Наказателния кодекс; член на работната група за изготвяне на Наказателно-процесуалния кодекс; автор на многобройни трудове по правата на човека и конституционно право; съдия в Съда от 11 май 2004 г. до 23 октомври 2013 г.

.