РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
13 ноември 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Данъчно облагане на пенсионните фондове — Различно третиране на местните и на чуждестранните пенсионни фондове — Правна уредба на държава членка, която допуска местните пенсионни фондове да намалят облагаемия си финансов резултат с предвидените за изплащането на пенсиите резерви и да приспаднат данъка, удържан върху дивидентите, от корпоративния данък — Сходство на положенията — Обосновка“
По дело C‑641/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht München (Финансов съд Мюнхен, Германия) с акт от 23 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 17 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело
College Pension Plan of British Columbia
срещу
Finanzamt München Abteilung III,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: Ал. Арабаджиев (докладчик), председател на втори състав, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, и T. von Danwitz, съдия,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: D. Dittert, началник-отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 март 2019 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за College Pension Plan of British Columbia, от A. Knebel и T. Bracksiek, Rechtsanwälte,
– за Finanzamt München Abteilung III, от H. Messina, в качеството на представител,
– за германското правителство, първоначално от T. Henze и R. Kanitz, а впоследствие от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от W. Roels и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 юни 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 63—65 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между College Pension Plan of British Columbia, имуществена маса, която има правната форма на доверителен фонд (trust) по канадското право (наричано по-нататък „CPP“), и Finanzamt München Abteilung III (Данъчна служба Мюнхен, поделение III, Германия), относно данъчното облагане на дивидентите, получени от CPP за периода 2007—2010 г.
Правна уредба
3 През периода 2007—2010 г. пенсионните фондове и техните дейности се уреждат с Versicherungsaufsichtsgesetz (Закон за надзора върху осигурителните предприятия) в редакцията му, обнародвана на 17 декември 1992 г. (BGBl 1993 I, стр. 2).
4 Съгласно член 112 от цитирания закон пенсионният фонд е осигурителна институция с юридическа правосубектност, която чрез капитализация предоставя обезщетения по професионални пенсионни схеми на един или повече работодатели в полза на техните работници или служители. Пенсионният фонд не може да гарантира за всички тези обезщетения, чрез осигуровки, размера на обезщетенията или на бъдещите вноски, които трябва да се правят с оглед на тези обезщетения. Той предоставя на работниците самостоятелно право към него на обезщетенията и е длъжен да доставя пенсионното обезщетение под формата на пожизнено плащане.
Данъчният режим на пенсионните фондове със седалище в Германия
5 Съгласно член 1, параграф 1, точка 1 от Körperschaftsteuergesetz (Закон за корпоративния данък), в приложимата му към процесните факти редакция (наричан по-нататък „KStG“), като капиталово дружество със седалище в Германия германският пенсионен фонд е неограничено данъчнозадължен във връзка с корпоративния данък. Съгласно член 7, параграф 1 от KStG във връзка с член 23, параграф 1 от KStG, корпоративният данък е 15 % от облагаемия доход.
6 Член 8, параграф 1, първо изречение от KStG предвижда, че облагаемият доход се определя в съответствие с разпоредбите на Einkommensteuergesetz (Закон за данъка върху доходите), в приложимата му към процесните факти редакция (наричан по-нататък „EStG“). Съгласно разпоредбите на член 8, параграф 2 от KStG във връзка с член 2, параграф 1, точка 2 от EStG всички доходи на неограничено данъчнозадължения пенсионен фонд следва да се считат за доходи от промишлена или търговска дейност. Съгласно член 2, параграф 2, точка 1 от EStG доходите от промишлена или търговска дейност представляват финансовия резултат за съответната данъчна година.
7 От член 4, параграф 1, първо изречение от EStG следва, че финансовият резултат е равен на разликата между имуществото на предприятието в края на финансовата година и имуществото му в края на предходната финансова година, увеличена със стойността на изтеглените блага и намалена със стойността на вноските. Запитващата юрисдикция уточнява, че това сравнение между имуществото на предприятието е извършено въз основа на данъчен баланс, изведен от счетоводния баланс.
8 Посочената юрисдикция също така изтъква, че приходите на пенсионния фонд се състоят от преведените от осигурените лица вноски и от печалбите, получени в резултат от инвестирането на дружествения капитал.
9 Получените вноски, които се вписват най-напред в частта „актив“ на счетоводния баланс чрез увеличаване на имуществото в актива, след това се преобразуват в инвестиции и стават част от дружествения капитал на пенсионния фонд. Срещу дружествения капитал стоят математическите резерви, които се намират от другата страна, в частта „пасив“. Математическите резерви са особен вид резерви за несигурни дългове и се правят в очакване на професионалните пенсии, които ще трябва да бъдат отпускани в бъдеще от пенсионния фонд.
10 Ако с дружествения капитал е възможно да бъдат реализирани печалби чрез инвестиции, например под формата на дивиденти — стига тези печалби да съответстват на техническия лихвен процент, приложен за изчисляването на вноските — със счетоводните инвестиционни доходи директно се кредитират партидите по различните договори на пенсионния фонд през годината на тяхното реализиране.
11 Когато с инвестирането на представляващата покритие сума пенсионният фонд реализира печалби, по-високи от техническия лихвен процент (т.нар. „излишъци“), са налице несчетоводни инвестиционни доходи. С поне 90 % от тези доходи трябва да се кредитира партидата на всеки договор на пенсионния фонд, и те увеличават пенсионните обезщетения по линия на професионално осигуряване в рамките на т.нар. участие в излишъците. Единствено оставащата част от излишъците увеличава финансовия резултат на пенсионния фонд и не е включена в обезщетенията, изплащани на работниците от пенсионния фонд.
12 Ето защо счетоводните инвестиционни доходи увеличават не само актива на пенсионния фонд, но и стойността на математическите резерви в частта „пасив“. В тази насока оценката на частта „пасив“ съответства на тази на частта „актив“, така че печалбата от получаването на дивиденти е напълно неутрализирана.
13 Несчетоводните инвестиционни доходи не влияят върху финансовия резултат, доколкото кредитират партидите по различните договори на пенсионния фонд и водят до съответно увеличаване на позиция в пасива.
14 Следователно от гледна точка на данъчния баланс натрупването на печалби от инвестиции води до увеличаване на активите, вписани в данъчния баланс. От друга страна, с увеличаването на математическите резерви и на останалите позиции от пасива се стига до съответно увеличаване на пасива на пенсионния фонд, така че имуществото на предприятието, релевантно от данъчна гледна точка по смисъла на член 4, параграф 1, първо изречение и на член 5, параграф 1 от EStG, не нараства. Несчетоводните инвестиционни доходи водят до финансов резултат на пенсионния фонд, който също трябва да бъде отчетен за данъчни цели, само ако с тях не следва да се кредитират партидите по различните договори на финансовия фонд.
15 Дивидентите, получени от местни пенсионни фондове, се облагат с данък върху капиталовите доходи, който съгласно разпоредбите на член 43, параграф 1, първо изречение, точка 1 във връзка с член 43, параграф 4 от EStG и член 20, параграф 1, точка 1 и член 20, параграф 8 от EStG се събира чрез удържане при източника и в съответствие с член 43a, параграф 1, първо изречение, точка 1 от EStG е 25 % от брутния размер на дивидентите.
16 Съгласно член 31 от KStG във връзка с член 36, параграф 2, точка 2 от EStG данъкът върху капиталовите доходи, който е бил удържан върху дивидентите, изплатени на пенсионните фондове, може в рамките на процедурата по определяне на данъчното задължение да се приспадне в пълен размер от корпоративния данък.
17 Съгласно предвиденото в член 36, параграф 4, второ изречение от EStG, когато удържаният данък върху капиталовите доходи е по-висок от определения корпоративен данък, остатъкът се възстановява на пенсионния фонд.
Данъчният режим на чуждестранните пенсионни фондове
18 Съгласно член 2, точка 1 от KStG чуждестранен пенсионен фонд, който няма адрес на управление или седалище в Германия, е ограничено данъчнозадължен по корпоративния данък във връзка с доходите, получени на територията на страната. Съгласно член 8, параграф 1 от KStG във връзка с член 49, параграф 1, точка 5a от EStG и член 20, параграф 1, точка 1 от EStG дивидентите, които той получава, представляват капиталови доходи, за които са предвидени ограничени данъчни задължения.
19 В случай на пенсионен фонд, който е ограничено данъчнозадължен, данъкът се събира чрез удържане при източника, като длъжникът по дивидентите удържа данъка върху капиталовите доходи, който съгласно разпоредбите на член 43, параграф 1, точка 1 и член 43а, параграф 1, точка 1 от EStG по принцип е в размер на 25 % от брутния размер на дивидентите.
20 Съгласно член 44a, параграф 9 от EStG, 2/5 от удържания и внесен данък върху капиталовите доходи се възстановяват на ограничено данъчнозадължените дружества по смисъла на член 2, точка 1 от KStG, така че ефективната данъчна тежест на данъка върху капиталовите доходи е 15 %. В множество данъчни спогодби облагането на дивидентите също е сведено до 15 %. Разликата между удържания данък върху капиталовите доходи и данъчната ставка от 15 % се възстановява a posteriori, при поискване, от Bundeszentralamt für Steuern (Главна федерална данъчна служба, Германия) в съответствие с разпоредбите на член 50d от EStG.
21 За чуждестранните пенсионни фондове данъкът върху капиталовите доходи от 15 % е окончателен съгласно член 32, параграф 1, точка 2 от KStG, където се предвижда следното:
„Корпоративният данък, платен чрез удържане при източника, се погасява:
[…]
2. когато получателят на дохода е ограничено данъчнозадължено лице и доходът не е от промишлена, търговска, земеделска или лесовъдна дейност, извършвана на територията на страната“.
22 Запитващата юрисдикция уточнява също че съгласно цитирания член 32, параграф 1, точка 2 е изключено провеждането на процедура по определяне на данъчното задължение, включваща възможността чуждестранните пенсионни фондове да приспаднат от дължимия данък данъка върху капиталовите доходи, така че те не могат и да намалят данъчната основа на облагаемите им доходи с евентуални оперативни разходи.
Данъчната спогодба между Германия и Канада
23 Спогодбата между Федерална република Германия и Канада за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и някои други данъци, за предотвратяване отклонението от облагане и за подпомагане в областта на данъците, е сключена в Берлин на 19 април 2001 г. (BGBl. 2002 II, стр. 670, наричана по-нататък „данъчната спогодба между Германия и Канада“). Тя предвижда в член 10, параграф 1, че дивидентите могат да бъдат обложени в държавата, на която техният получател е местно лице. Член 10, параграф 2, буква b) от тази спогодба обаче оправомощава и държавата, от която произхождат дивидентите, да удържи 15 % от брутния им размер.
24 Съгласно член 23, параграф 1, буква а) от въпросната спогодба Канада — като държава на местното лице — предотвратява двойното данъчно облагане на дивидентите чрез механизма на приспадане.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
25 Целта на CPP е да предоставя пенсионни обезщетения на бивши служители от публичния сектор на провинция Британска Колумбия (Канада). За тази цел то създава в балансите си съответни технически резерви, необходими за гарантиране на изпълнението на свързаните с пенсиите задължения. В Канада CPP е изцяло освободено от данъчно облагане на печалбата.
26 През периода 2007—2010 г. CPP притежава индиректно, чрез участие в портфейли от инвестиционни пулове, дялове от капитала на германски акционерни дружества, без тези участия да надвишават 1 % от капитала на тези дружества. Получените въз основа на въпросните участия дивиденти са били обложени с германския данък върху капиталовите доходи със ставка от 15 %, в съответствие с предвиденото в член 10, параграф 2, буква b) от данъчната спогодба между Германия и Канада.
27 На 23 декември 2011 г. CPP поисква от ответника по главното производство да бъде освободено от данъка върху капиталовите доходи и да му бъде възстановена сумата от 156 280,10 EUR, ведно с лихвите, от съответно платения от него данък. Искането му е отхвърлено, както и подадената впоследствие жалба по административен ред. Ето защо CCP подава жалба пред запитващата юрисдикция.
28 Запитващата юрисдикция отбелязва, че в подкрепа на жалбата си CPP твърди, че като чуждестранен пенсионен фонд е било третирано по-неблагоприятно в сравнение с местните пенсионни фондове. CPP изтъква, че последните можели да получават дивиденти, освободени от данък, защото имали възможността в рамките на процедурата по определяне на данъчното задължение да приспаднат от корпоративния данък удържания данък върху капиталовите доходи или същият да им бъде почти изцяло възстановен. Освен това при тези пенсионни фондове средствата, заделени за резервите за изпълнение на пенсионни задължения, се отчитали като оперативни разходи, което позволявало при установяването на размера на корпоративния данък в рамките на процедурата по определяне на данъчното задължение той да бъде намален. Чуждестранните пенсионни фондове обаче не можели да извършват такова приспадане или да получават такова възстановяване, защото за тях платеният чрез удържане при източника корпоративен данък бил погасен и съгласно член 32, параграф 1, точка 2 от KStG представлявал за тях окончателна данъчна тежест.
29 От своя страна ответникът по главното производство посочва най-напред че германските пенсионни фондове наистина можели да приспаднат от дължимия корпоративен данък данъка върху капиталовите доходи, който е бил платен, но това не било равнозначно на пълно освобождаване, защото получените дивиденти се облагат с корпоративния данък, чиято ставка е 15 % от облагаемия доход. По-нататък, нямало как да се приеме, че чуждестранният пенсионен фонд е третиран по-неблагоприятно от местните пенсионни фондове, по съображение че националната правна уредба го лишава от възможността да приспадне оперативните разходи, защото при липсата на пряка връзка на такива резерви за изпълнение на пенсионни задължения с дейността, генерираща разглежданите доходи, този фонд не се намира в положение, сходно на местните пенсионни фондове. В допълнение, евентуалното ограничение във всички случаи било оправдано по съображения за ефективност на данъчния контрол. Накрая, ограничението било допустимо по силата на член 64, параграф 1 ДФЕС, защото погасителният ефект по член 32, параграф 1, точка 2 от KStG бил въведен още с член 50, параграф 2 от KStG от 1977 г. и разпределените доходи включвали предоставянето от пенсионния фонд на финансови услуги на неговите инвеститори.
30 Според запитващата юрисдикция за страните по главното производство е безспорно, че съгласно германското право CPP може да се приравни на пенсионен фонд. Тя се пита дали националната правна уредба, по силата на която ограничено данъчнозадължените чуждестранни пенсионни фондове са лишени от възможността да приспаднат от корпоративния данък, дължим от тях, данъка върху капиталовите доходи или да им бъде възстановен данъкът върху капиталовите доходи, при положение че местните пенсионни фондове разполагат с такава възможност, и че за последните получаването на дивиденти не води до никакво или само до сравнително малко увеличение на дължимия корпоративен данък, понеже те могат да намалят облагаемия финансов резултат със средствата, заделени за резервите за изпълнение на пенсионни задължения, въвежда различно третиране на тези фондове, което е в разрез с членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.
31 Действително, според нея досежно възможността за намаляване на облагаемия финансов резултат със средствата, заделени за резервите за изпълнение на пенсионни задължения, в германското право няма правило, аналогично на разглежданото по делото, по което е постановено решение от 8 ноември 2012 г., Комисия/Финландия (C‑342/10, EU:C:2012:688), което изрично предвижда, че средствата, заделени за математическите резерви и за аналогичните технически резерви, могат да бъдат приспаднати от облагаемите доходи като подлежащи на приспадане разходи. Съгласно германското законодателство обаче единствено нетното увеличение на имуществото на предприятие, подлежащо на облагане, се облага през дадена данъчна година. Тя посочва, че когато на пенсионен фонд са изплатени дивиденти, имуществото на пенсионния фонд нараства само ако и доколкото с несчетоводните инвестиционни доходи не са кредитирани партидите по различните договори на пенсионния фонд. По нейно мнение, след като разпределените дивиденти увеличават математическите резерви и/или други позиции от пасива, финансовият резултат на пенсионния фонд остава непроменен, така че не е налице подлежащо на облагане увеличение на имуществото. Ето защо резервите за изпълнение на пенсионни задължения, които резерви намаляват облагаемия финансов резултат, са пряка последица от получаването на дивиденти, откъдето според запитващата юрисдикция местните и чуждестранните пенсионни фондове са в сходно положение от гледна точка на отчитането на средствата, заделени за математическите резерви и за аналогичните технически резерви като оперативни разходи.
32 Запитващата юрисдикция все пак се пита дали в настоящия случай може да се направи позоваване на член 64, параграф 1 ДФЕС.
33 На първо място, тя посочва, че разпоредбите на член 32, параграф 1, точка 2 от KStG, където е предвиден погасителният ефект на удържането при източника, който е в основата на различното третиране на местните и чуждестранните пенсионни фондове, съвпадат с разпоредбите на член 50, параграф 1, точка 2 от KStG от 1991 г. и следователно са съществували още към 31 декември 1993 г. Обстоятелството, че към 31 декември 1993 г. неограничено данъчнозадължените лица са имали право да приспаднат от корпоративния данък данъка върху капиталовите доходи и че впоследствие системата е била изменяна нееднократно, по никакъв начин не е променило правилата, които уреждат данъчното третиране на дивидентите, изплатени на ограничено данъчнозадължените дружества.
34 На второ място, според нея е ирелевантно, че настоящата ставка от 25 % на данъка върху капиталовите доходи, която е съществувала още към 31 декември 1993 г. съгласно член 43, параграф 1, точка 1 във връзка с член 43a, параграф 1, точка 1 от EStG, е била намалена на 20 % на 1 януари 2001 г., а след това на 1 януари 2009 г. отново е станала 25 %, тъй като принципът на нормата, която урежда удържането при източника на данъка върху капиталовите доходи, не е бил променен, и тъй като за ограничено данъчнозадължените дружества ефективната тежест на данъка върху капиталовите доходи е само 15 %.
35 На трето място, запитващата юрисдикция се пита дали е налице причинно-следствена връзка по смисъла на решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith (C‑560/13, EU:C:2015:347), между дивидентите на чуждестранен пенсионен фонд от участие в германско капиталово дружество и финансовата услуга, която този фонд предоставя на осигурените към него лица. Тя отбелязва, че според част от правната доктрина постъпленията на капитали в пенсионния фонд сами по себе си нямат достатъчно тясна връзка с предоставянето от същия фонд на финансови услуги на осигурените лица. Тя обаче подчертава, че поради особеностите на дейността на пенсионните фондове инвестиционните доходи, реализирани от пенсионния фонд, в голямата си част успоредно увеличават задълженията на пенсионния фонд за пенсионни плащания, така че облагането на разпределените дивиденти се отразява пряко на вземанията на осигурените лица към пенсионния фонд.
36 При тези обстоятелства Finanzgericht München (Финансов съд Мюнхен, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли свободното движение на капитали съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС разпоредбите на държава членка, по силата на които на занимаващ се с професионално пенсионно осигуряване чуждестранен правен субект, основната структура на който е сходна с германски пенсионен фонд, за получените дивиденти не се предоставя облекчение от данъка върху доходи от капитал, докато съответното разпределяне на дивиденти на местни пенсионни фондове не увеличава или увеличава само в сравнително малка степен корпоративното им данъчно задължение, тъй като последните имат възможността в процедурата по определяне на данъчното задължение да намалят данъчната си печалба чрез приспадане на сумите, заделени за изпълнение на поетите задължения за пенсионни плащания, и да неутрализират платения данък върху доходи от капитал чрез приспадане и — ако размерът на дължимия корпоративен данък е по-нисък от сумата за приспадане — чрез възстановяване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: допустимо ли е съгласно член 63 ДФЕС във връзка с член 64, параграф 1 ДФЕС ограничаването на свободното движение на капитали от и към трети държави с член 32, параграф 1, точка 2 от [KStG], тъй като е свързано с предоставянето на финансови услуги?“.
По молбата за възобновяване на устната фаза на производството
37 След представянето на заключението на генералния адвокат, на 2 юли 2019 г. германското правителство подаде в секретариата на Съда молба устната фаза на производството да бъде възобновена съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда.
38 В подкрепа на молбата си германското правителство по същество твърди, че изводите на генералния адвокат почиват на фактически констатации за германското право, които са неправилни. Дивидентите, изплатени на местните пенсионни фондове, се облагали с корпоративния данък със ставка от 15 %, която се прилагала към брутния размер на дивидентите. Данъкът върху капиталовите доходи, който бил удържан при източника и ставката му била 25 % от брутния размер на дивидента, се приспадал от така установения корпоративен данък, така че от удържания при източника данък се възстановявали 10 % от брутния размер на дивидента. По принцип оставала данъчна тежест, равна на 15 % от брутния размер на дивидента. Германското правителство също така излага допълнителни обяснения към становището, представено в съдебното заседание за изслушване на устните състезания. То потвърждава, че оспорва изчисленията, представени от Комисията на това заседание.
39 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат стига до него (решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 31 и цитираната съдебна практика).
40 В този контекст следва да се припомни още че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение (решение от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 23 и цитираната съдебна практика). Поради това несъгласието на някоя от страните или на такъв заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решения от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 24 и от 29 ноември 2017 г., King, C‑214/16, EU:C:2017:914, т. 27 и цитираната съдебна практика).
41 Ето защо, след като целта на молбата на германското правителство за възобновяване на устната фаза на производството е то да може да отговори на констатациите на генералния адвокат, направени в заключението му, тази молба не може да бъде уважена.
42 Съгласно член 83 от процедурния му правилник обаче във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
43 В тази насока следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредбите на националния правен ред Съдът по принцип е длъжен да изхожда от квалификациите, дадени в акта за преюдициално запитване, и няма компетентност да тълкува вътрешното право на държава членка (вж. по-специално решения от 17 март 2011 г., Naftiliaki Etaireia Thasou и Amaltheia I Naftiki Etaireia, C‑128/10 и C‑129/10, EU:C:2011:163, т. 40 и от 16 февруари 2017 г., Agro Foreign Trade & Agency, C‑507/15, EU:C:2017:129, т. 23).
44 Актът за преюдициално запитване обаче съдържа необходимата информация за разпоредбите на германското право, и по-специално за приложимите съгласно това право данъчни ставки, от която Съдът е длъжен да изхожда.
45 Ето защо, след като изслуша генералния адвокат, Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да отговори на въпросите на запитващата юрисдикция, и че доводите, които правят възможно той да се произнесе в частност по въпроса за данъчната тежест върху дивидентите, разпределени на местните пенсионни фондове, са били обсъдени пред него. Освен това в съдебното заседание за изслушване на устните състезания на германското правителство бе дадена възможността да отговори на всички изложени в хода на това заседание доводи и да представи всички обяснения, които то е смятало за необходими в този аспект.
46 По изложените съображения не следва да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
47 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределени от местно дружество на местен пенсионен фонд, от една страна, подлежат на облагане с данък при източника, който може да бъде изцяло приспаднат от дължимия от този фонд корпоративен данък, и да доведе до възстановяване, когато удържаният при източника данък е по-висок от дължимия от фонда корпоративен данък, и от друга страна, не увеличават или увеличават само в сравнително малка степен облагаемия с корпоративен данък финансов резултат поради възможността този резултат да се намали с резервите за изпълнение на пенсионни задължения, докато дивидентите, изплатени на чуждестранен пенсионен фонд, се облагат с данък при източника, който представлява окончателен данък за този фонд.
По наличието на ограничение по смисъла на член 63 ДФЕС
48 Съгласно практиката на Съда мерките, които член 63, параграф 1 ДФЕС забранява като ограничения на движението на капитали, обхващат мерките, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица от тази държава членка да инвестират в други държави (вж. по-специално решения от 10 април 2014 г., Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, C‑190/12, EU:C:2014:249, т. 39 и от 22 ноември 2018 г., Sofina и др., C‑575/17, EU:C:2018:943, т. 23 и цитираната съдебна практика).
49 В частност по-неблагоприятното третиране от държава членка на плащаните на чуждестранни пенсионни фондове дивиденти в сравнение с третирането, предвидено само за плащаните на местни пенсионни фондове дивиденти, може да възпре дружествата, установени в държава, различна от тази държава членка, да инвестират в същата държава членка, и следователно представлява по принцип забранено от член 63 ДФЕС ограничение на свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2012 г., Комисия/Финландия, C‑342/10, EU:C:2012:688, т. 33, от 22 ноември 2012 г., Комисия/Германия, C‑600/10, непубликувано, EU:C:2012:737, т. 15 и от 2 юни 2016 г., Pensioenfonds Metaal en Techniek, C‑252/14, EU:C:2016:402‚ т. 28).
50 Прилагането към дивидентите, изплатени на чуждестранните пенсионни фондове, на по-голяма данъчна тежест от понасяната от местните пенсионни фондове за същите дивиденти, представлява такова по-неблагоприятно третиране (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2015 г., Miljoen и др., C‑10/14, C‑14/14 и C‑17/14, EU:C:2015:608, т. 48). Същото важи за пълното или същественото освобождаване на дивидентите, изплатени на местен пенсионен фонд, докато за изплатените на чуждестранен пенсионен фонд дивиденти се удържа окончателен данък при източника (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2012 г., Комисия/Финландия, C‑342/10, EU:C:2012:688, т. 32 и 33).
51 Що се отнася до разпределяните им дивиденти, съгласно разглежданото в главното производство законодателство, така както то следва от акта за преюдициално запитване, към пенсионните фондове се прилагат два различни режима на данъчно облагане, чието приложение зависи от това дали те имат качеството местно лице на територията на държавата членка на разпределящото дивидентите дружество.
52 От една страна, всъщност разпределените и на местните, и на чуждестранните пенсионни фондове дивиденти се облагат с данък върху капиталовите доходи, който се удържа при източника.
53 От друга страна обаче, при чуждестранните пенсионни фондове този данък се удържа окончателно със ставка, която — видно от преписката на разположение на Съда — в делото по главното производство е 15 % от брутния размер на дивидентите, както предвижда член 10, параграф 2, буква b) от данъчната спогодба между Германия и Канада.
54 При местните пенсионни фондове пък данъкът върху капиталовите доходи се удържа при източника със ставка, която според запитващата юрисдикция е 25 % от брутния размер на дивидентите. Той може да бъде изцяло приспаднат от корпоративния данък, чиято ставка според запитващата юрисдикция е 15 % от облагаемия доход, и да бъде възстановен, когато удържаният при източника данък е по-висок от дължимия от фонда корпоративен данък.
55 В допълнение, съгласно данните в акта за преюдициално запитване получаването на дивиденти води до съвсем слабо увеличение на облагаемия финансов резултат на местния фонд при изчисляването на корпоративния данък, а в някои случаи дори изобщо не увеличава този резултат. Както отбелязва запитващата юрисдикция, всъщност получаването на дивиденти води до пропорционално увеличение на техническите резерви и облагаемият финансов резултат на местния пенсионен фонд се увеличава само в случай че несчетоводните инвестиционни доходи не кредитират партидите по различните договори на посочения фонд. Както обаче бе уточнено в точка 11 от настоящото решение, с поне 90 % от несчетоводните инвестиционни доходи трябва да се кредитира партидата на всеки договор на пенсионния фонд.
56 Ето защо поради това съответстващо на получените дивиденти намаляване, с резервите, на облагаемата данъчна основа за изчисляване на корпоративния данък, получените от местните пенсионни фондове дивиденти не увеличават споменатата основа или я увеличават в съвсем малка степен.
57 Следователно, дори когато данъкът, удържан първоначално върху изплатените на местни пенсионни фондове дивиденти, под формата на данък върху капиталовите доходи, е по-висок от удържания върху дивидентите, изплатени на чуждестранни пенсионни фондове, прилагането на механизма на приспадане, предвиден от разглежданата по главното производство германска правна уредба, на данъка върху капиталовите доходи от дължимия от местния пенсионен фонд корпоративен данък, както и на възстановяването на този данък, когато дължимият корпоративен данък е по-нисък от удържания данък върху капиталовите доходи, съчетано с условията за изчисляване на облагаемата данъчна основа на пенсионния фонд, води до това, че в крайна сметка изплатените на местни пенсионни фондове дивиденти се оказват напълно или отчасти освободени от данък.
58 Оттук следва, че изплатените на чуждестранни пенсионни фондове дивиденти са третирани по-неблагоприятно от дивидентите, изплатени на местни пенсионни фондове, тъй като първите подлежат на окончателно данъчно облагане от 15 %, докато вторите са напълно или отчасти освободени от данък.
59 Обратно на твърдяното от ответника по главното производство, такова по-неблагоприятно третиране не следва нито от успоредното упражняване от засегнатите две държави на съответните им данъчни правомощия, нито от различията между законодателствата на отделните държави. Всъщност само упражняването от Федерална Република Германия на данъчните ѝ правомощия води, независимо от каквото и да било прилагане на данъчното законодателство на друга държава, от една страна, до пълното или почти пълно освобождаване на дивидентите, изплатени на местни пенсионни фондове, и от друга, до облагането на дивидентите, изплатени на чуждестранни пенсионни фондове.
60 Ето защо различно третиране като произтичащото от процесната по главното производство германска правна уредба на дивидентите, изплатени на чуждестранни пенсионни фондове, и на изплатените на местни пенсионни фондове, може да възпре пенсионните фондове, установени в държава, различна от тази държава членка, да инвестират в същата държава членка, и следователно представлява по принцип забранено от член 63 ДФЕС ограничение на свободното движение на капитали.
61 Следва обаче да се провери дали това ограничение може да бъде обосновано с оглед на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС.
По наличието на обосновка
62 Съгласно член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС разпоредбите на член 63 ДФЕС не накърняват правото на държавите членки да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала.
63 Доколкото представлява изключение от основния принцип за свободно движение на капитали, тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно. Следователно тя не може да се тълкува в смисъл, че всяко данъчно законодателство, което предвижда разграничение на данъкоплатците в зависимост от мястото, където пребивават, или от държавата, в която инвестират своите капитали, автоматично е съвместимо с Договора за функционирането на ЕС. Всъщност самата дерогация, предвидена в член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС, е ограничена от член 65, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че посочените в параграф 1 от този член национални разпоредби „не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на член 63 [ДФЕС]“ (решение от 10 април 2014 г., Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, C‑190/12, EU:C:2014:249, т. 55 и 56 и цитираната съдебна практика).
64 При това положение случаите на различно третиране, които член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС разрешава, трябва да бъдат разграничени от случаите на дискриминация, забранени с член 65, параграф 3 ДФЕС. В тази насока от практиката на Съда следва, че за да може национално данъчно законодателство да се счита за съвместимо с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали, разликата в третирането трябва да се отнася до положения, които не са обективно сходни, или да е обоснована с императивно съображение от общ интерес (решение от 10 май 2012 г., Santander Asset Management SGIIC и др., C‑338/11—C‑347/11, EU:C:2012:286, т. 23 и цитираната съдебна практика).
65 От практиката на Съда следва, от една страна, че сходството между трансгранично и вътрешно положение трябва да се проверява, като се държи сметка за преследваната с разглежданите национални разпоредби цел, както и за предмета и съдържанието им (вж. по-специално решение от 2 юни 2016 г., Pensioenfonds Metaal en Techniek, C‑252/14, EU:C:2016:402, т. 48 и цитираната съдебна практика).
66 Освен това съгласно практиката на Съда, щом държава едностранно или посредством спогодба обложи с данък върху доходите не само местни, но и чуждестранни данъчнозадължени лица, за дивидентите, които те получават от местно дружество, положението на посочените чуждестранни лица се доближава до това на местните лица (решения от 20 октомври 2011 г., Комисия/Германия, C‑284/09, EU:C:2011:670, т. 56 и от 17 септември 2015 г., Miljoen и др., C‑10/14, C‑14/14 и C‑17/14, EU:C:2015:608, т. 67 и цитираната съдебна практика).
67 Ответникът по главното производство и германското правителство обаче твърдят, че местните пенсионни фондове и чуждестранните пенсионни фондове не се намират в обективно сходно положение от гледна точка на разглежданата по главното производство правна уредба.
68 От една страна, подобно на случая по делото, по което е постановено решение от 22 декември 2008 г., Truck Center (C‑282/07, EU:C:2008:762), различното третиране произтичало от прилагането на различни техники на данъчно облагане към местните лица и към чуждестранните лица.
69 От друга страна, оправдано било местните и чуждестранните пенсионни фондове да се третират по различен начин, защото нямало пряка връзка между получаването на дивиденти в Германия и разходите, които представлявали средствата, заделени за математическите резерви и за другите технически резерви, каквато връзка изисквала практиката на Съда относно сходството на положението на местните и на чуждестранните лица от гледна точка на разходите, директно свързани с дейност, генерирала облагаеми в дадена държава членка доходи (вж. по-специално решения от 31 март 2011 г., Schröder, C‑450/09, EU:C:2011:198, т. 40 и цитираната съдебна практика и от 24 февруари 2015 г., Grünewald, C‑559/13, EU:C:2015:109, т. 29).
70 На първо място, по отношение на довода, че различното третиране произтичало от прилагането на различни техники на данъчно облагане към местните лица и към чуждестранните лица, следва да се отбележи, че макар в точка 41 от решение от 22 декември 2008 г., Truck Center (C‑282/07, EU:C:2008:762), да е постановил, че различното третиране, състоящо се в прилагането на различни техники на данъчно облагане в зависимост от мястото на установяване на данъчнозадълженото лице, се отнася до положения, които не са обективно сходни, Съдът същевременно е уточнил в точки 43, 44 и 49 от това решение, че доходите, разглеждани в делото, по което е постановено същото решение, във всички случаи са били предмет на данъчно облагане, независимо дали са били получени от местно или от чуждестранно данъчнозадължено лице, и че освен това разликата при техниките на данъчно облагане не осигурява непременно предимство на местните получатели.
71 Както следва от точки 57 и 58 от настоящото решение, прилагането на разглежданата по главното производство германска правна уредба обаче води до това, че дивидентите, изплатени на местни пенсионни фондове, в крайна сметка се оказват напълно или отчасти освободени от данък, докато дивидентите, изплатени на чуждестранни пенсионни фондове, се облагат с окончателен данък от 15 %.
72 Ето защо националната правна уредба, разглеждана по главното производство, не само предвижда различни правила за събирането на данъка в зависимост от мястото на установяване на получателя на дивидентите с национален произход. Тя може да доведе и до пълно или почти пълно освобождаване от данък на дивидентите, изплатени на местни пенсионни фондове, и следователно да осигури предимство на тези фондове.
73 Оттук разглежданото по главното производство различно третиране няма как да се обоснове с различното положение на местните и на чуждестранните пенсионни фондове от гледна точка на прилагането на различни техники на данъчно облагане.
74 На второ място, по отношение на довода за различното положение на местните и на чуждестранните пенсионни фондове от гледна точка на възможността средствата, заделени за резервите за изпълнение на пенсионни задължения, да се отчетат като оперативни разходи, следва да се припомни постановеното от Съда, че при разходи като оперативните, пряко свързани с дейност, генерирала облагаеми в дадена държава членка доходи, местните и чуждестранните за тази държава лица са в сходно положение (вж. по-специално решения от 31 март 2011 г., Schröder, C‑450/09, EU:C:2011:198, т. 40, от 8 ноември 2012 г., Комисия/Финландия, C‑342/10, EU:C:2012:688, т. 37 и от 24 февруари 2015 г., Grünewald, C‑559/13, EU:C:2015:109, т. 29).
75 В акта си за преюдициално запитване обаче запитващата юрисдикция посочва, че разпоредбите на член 21 a от KStG относно математическите резерви и на член 21, параграф 2 от KStG относно резервите за намаления не са разпоредби, които разрешават приспадането на оперативни разходи, и че в германското право не съществува правило, което изрично да предвижда, че средствата, заделени за математическите резерви и за аналогичните технически резерви, могат да бъдат приспаднати от облагаемите доходи като подлежащи на приспадане разходи. Както бе припомнено в точка 43 от настоящото решение, Съдът по принцип е длъжен да изхожда от квалификациите, така както са уточнени в акта за преюдициално запитване.
76 В това отношение разглежданото по главното производство положение е различно от това по делото, по което е постановено решение от 8 ноември 2012 г., Комисия/Финландия (C‑342/10, EU:C:2012:688), в което националният законодател изрично е приравнил сумите, заделени за посрещане на пенсионни задължения, на разходи за придобиването или запазването на доходи от икономическа дейност.
77 Поради това в светлината на разглежданата по главното производство национална правна уредба съдебната практика, припомнена в точка 74 от настоящото решение, е ирелевантна за проверката дали положението на чуждестранен пенсионен фонд е сходно с това на местен пенсионен фонд. Ето защо изтъкнатият от германското правителство факт, че средствата, заделени за математическите резерви и за останалите технически резерви, не представляват разходи, направени с цел генерирането на доходи под формата на дивиденти, няма как да постави под въпрос сходството на това положение.
78 При тези условия трябва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция, когато разпределените дивиденти увеличават математическите резерви или други позиции от пасива, финансовият резултат на пенсионния фонд остава непроменен, така че не е налице и подлежащо на облагане увеличение на имуществото. Тя добавя, че намаляващите облагаемия финансов резултат резерви за изпълнение на пенсионни задължения са пряка последица от получаването на дивиденти. Ето защо според нея местните и чуждестранните пенсионни фондове са в сходно положение от гледна точка на отчитане на средствата, заделени за математическите резерви и за аналогичните технически резерви, когато се определя данъчната им основа, що се отнася до получаваните от тях дивиденти.
79 Следователно от представените от запитващата юрисдикция данни се вижда, че има причинно-следствена връзка между получаването на дивиденти, увеличаването на математическите резерви и на останалите позиции от пасива и неувеличаването на облагаемата данъчна основа на местния фонд, понеже дивидентите, използвани за технически резерви, не увеличават облагаемия финансов резултат на пенсионния фонд — нещо, което впрочем бе потвърдено в съдебното заседание от германското правителство. Всъщност според това правителство голяма част от печалбите, реализирани чрез инвестицията, трябва да облагодетелстват осигуреното към съответния фонд лице, в смисъл че те не могат да се задържат в пенсионния фонд и че доходите са предпоставката за разходите за резерви.
80 Така национална правна уредба, която прави възможно пълното или почти пълното освобождаване от данък на дивидентите, изплатени на местни пенсионни фондове, улеснява натрупването на капитал от тези фондове, при положение че — както отбеляза германското правителство в съдебното заседание — по принцип всички пенсионни фондове са длъжни да инвестират осигурителните премии на капиталовия пазар, за да генерират доходи под формата на дивиденти, които ще им позволят да изпълняват бъдещите си задължения по осигурителните договори.
81 В това отношение положението на чуждестранен пенсионен фонд, който по своя воля или в приложение на действащото право на държавата, на която е местно лице, заделя получените дивиденти за резервите за пенсиите, които ще трябва да изплаща в бъдеще, всъщност е сходно с това на местен пенсионен фонд.
82 Запитващата юрисдикция следва да провери дали случаят по главното производство е такъв.
83 Ако констатира, че положението на чуждестранния пенсионен фонд е сходно с това на местния пенсионен фонд от гледна точка на заделянето на дивидентите за резервите за пенсиите, запитващата юрисдикция трябва още да провери дали обсъжданата по главното производство разлика в третирането евентуално може да бъде обоснована с императивни съображения от общ интерес (в този смисъл вж. по-специално решение от 24 ноември 2016 г., SECIL, C‑464/14, EU:C:2016:896, т. 54 и 56).
84 Най-напред, доколкото в съдебното заседание германското правителство изтъква, че разглежданата по главното производство правна уредба се вписва в контекста на балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавата членка на източника на дивидентите и държавата, на която пенсионният фонд е местно лице, в тази насока следва да се припомни, че необходимостта от запазването на балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки и третите страни е съображение, което може да обоснове ограничение на свободното движение на капитали по-специално когато съответните национални мерки целят да предотвратят определени практики, които могат да застрашат правото на държавата членка да упражнява данъчните си правомощия по отношение на извършваните на нейна територия дейности (решение от 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C‑135/17, EU:C:2019:136, т. 72 и цитираната съдебна практика).
85 Когато обаче държава членка е избрала да освободи напълно или почти напълно от данък дивидентите, изплатени на местни пенсионни фондове, тя не може да се позове на необходимостта от гарантиране на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки и третите страни, за да обоснове облагането на дивидентите, изплатени на чуждестранни пенсионни фондове (вж. в този смисъл решения от 20 октомври 2011 г., Комисия/Германия, C‑284/09, EU:C:2011:670, т. 78, от 10 май 2012 г., Santander Asset Management SGIIC и др., C‑338/11—C‑347/11, EU:C:2012:286, т. 48 и от 21 юни 2018 г., Fidelity Funds и др., C‑480/16, EU:C:2018:480, т. 71).
86 Следователно необходимостта да се запази балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки и третите страни не може да бъде изтъквана, за да се обоснове разглежданото в главното производство ограничение на свободното движение на капитали.
87 На следващо място, по отношение на споменатата от запитващата юрисдикция необходимост да се запази съгласуваността на даден данъчен режим, която може да обоснове и правна уредба, способна да ограничи основните свободи, стига да е налице пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането му с определено данъчно задължение, като въпросът дали тази връзка е пряка трябва да се преценява с оглед на целта, преследвана с разглежданата правна уредба (вж. по-специално решение от 21 юни 2018 г., Fidelity Funds и др., C‑480/16, EU:C:2018:480, т. 79 и 80 и цитираната съдебна практика), е достатъчно да се отбележи, че германското правителство не е твърдяло наличието на такава пряка връзка, каквато е необходима, за да бъде уважена подобна обосновка.
88 Накрая, колкото до споменатата пак от запитващата юрисдикция необходимост да се гарантира ефективността на данъчния контрол —императивно съображение от общ интерес, което също може да обоснове ограничение на свободното движение на капитал (решение от 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C‑135/17, EU:C:2019:136, т. 74), следва да се отбележи, че преписката, с която Съдът разполага, не съдържа никакви данни, въз основа на които да може да се приеме, че национална правна уредба като разглежданата по главното производство е в състояние да постигне тази цел.
89 С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределени от местно дружество на местен пенсионен фонд, от една страна, подлежат на облагане с данък при източника, който може да бъде изцяло приспаднат от дължимия от този фонд корпоративен данък, и да доведе до възстановяване, когато удържаният при източника данък е по-висок от дължимия от фонда корпоративен данък, и от друга страна, не увеличават или увеличават само в сравнително малка степен облагаемия с корпоративен данък финансов резултат поради възможността този резултат да се намали с резервите за изпълнение на пенсионни задължения, докато дивидентите, изплатени на чуждестранен пенсионен фонд, се облагат с данък при източника, който представлява окончателен данък за този фонд, когато чуждестранният пенсионен фонд заделя получените дивиденти за резервите за пенсиите, които ще трябва да изплаща в бъдеще — нещо, което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.
По втория въпрос
90 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 64, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределени от местно дружество на местен пенсионен фонд, от една страна, подлежат на облагане с данък при източника, който може да бъде изцяло приспаднат от дължимия от този фонд корпоративен данък и да доведе до възстановяване, когато удържаният при източника данък е по-висок от дължимия от фонда корпоративен данък, и от друга страна, не увеличават или увеличават само в сравнително малка степен облагаемия с корпоративен данък финансов резултат поради възможността този резултат да се намали с резервите за изпълнение на пенсионни задължения, докато дивидентите, изплатени на чуждестранен пенсионен фонд, се облагат с данък при източника, който представлява окончателен данък за този фонд, може да се смята за ограничение, действащо към 31 декември 1993 г., за целите на прилагането на тази разпоредба.
91 Съгласно член 64, параграф 1 ДФЕС разпоредбите на член 63 ДФЕС не накърняват прилагането спрямо трети страни на всяко от ограниченията, действащи към 31 декември 1993 г. по силата на националното право или на правото на Съюза, които са приети по отношение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преки инвестиции, включително инвестициите в недвижимо имущество, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари.
92 Що се отнася до установения в член 64, параграф 1 ДФЕС времеви критерий, от трайно установената практика на Съда следва, че макар по принцип националният съд да е този, който определя съдържанието на законодателството, действащо към дата, определена от акт на Съюза, Съдът трябва да даде насоките относно тълкуването на понятието от правото на Съюза, на което се прави позоваване, за да се приложи предвиденият от правото на Съюза дерогационен режим спрямо национално законодателство, „действащо“ към определена дата (решение от 10 април 2014 г., Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, C‑190/12, EU:C:2014:249, т. 47 и цитираната съдебна практика).
93 Понятието „ограничение, действащо към 31 декември 1993 г.“, по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС, предполага, че правната уредба, в която се вписва разглежданото ограничение, от тази дата без прекъсване е част от правния ред на съответната държава членка. Всъщност, ако това не е така, държава членка би могла във всеки един момент да въведе отново ограниченията на движението на капитали към или от трети държави, които са съществували в националния правен ред към 31 декември 1993 г., но не са били оставени в сила (решение от 5 май 2011 г., Prunus и Polonium, C‑384/09, EU:C:2011:276, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 20 септември 2018 г., EV, C‑685/16, EU:C:2018:743, т. 74).
94 Съдът обаче вече е постановил, че всяка национална мярка, приета след тази дата, не се изключва автоматично от въведената в съответния акт на Съюза дерогация само поради този факт. Всъщност от постоянната практика на Съда следва, че на такива „действащи“ ограничения могат да се приравнят предвидените в приети след посочената дата разпоредби, които по същество са идентични с предходното законодателство или се ограничават до това да смекчат или да премахнат пречка за упражняване на правата и свободите на движение, които се съдържат в предходното законодателство. Обратно, законодателство, което почива на логика, различна от логиката на предходната правна уредба, и установява нови процедури, не може да бъде приравнено на действащото към тази дата законодателство (вж. в този смисъл решения от 10 април 2014 г., Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, C‑190/12, EU:C:2014:249, т. 48, от 20 септември 2018 г., EV, C‑685/16, EU:C:2018:743, т. 75 и от 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C‑135/17, EU:C:2019:136, т. 37 и 39 и цитираната съдебна практика).
95 В тази насока запитващата юрисдикция посочва, че разпоредбата на член 32, параграф 1, точка 2 от KStG, която предвижда погасителния ефект на удържането при източника — причината за различното третиране на местните и чуждестранните пенсионни фондове — е действала още към 31 декември 1993 г. под формата на разпоредбата на член 50, параграф 1, точка 2 от KStG от 1991 г., чийто текст и начинът му на действие са идентични.
96 CPP обаче изтъква пред Съда, че към 31 декември 1993 г. пенсионните фондове са били непознати на германското право, тъй като са въведени едва считано от 1 януари 2002 г., със Закона за осигуряването и KStG, и че преди тази дата не е имало и специална данъчна уредба относно пенсионните фондове.
97 Съдът обаче вече е постановил, че ако към 31 декември 1993 г. дивидентите, изплатени от местно дружество на чуждестранни субекти, са били предмет или на същото третиране като приложеното към изплатените на местни субекти дивиденти, или на различно, по-благоприятно от приложеното към изплатените на местни субекти дивиденти, но след тази дата е било въведено освобождаване от данък на дивидентите, изплатени на местни дружества, следва да се приеме, че времевият критерий не е изпълнен, тъй като определящият признак за ограничение на свободното движение на капитали, а именно освобождаването от данъчно облагане, е бил въведен впоследствие, като се отклонява от логиката на предходното законодателство и въвежда нова процедура (вж. в този смисъл решение от 10 април 2014 г., Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, C‑190/12, EU:C:2014:249, т. 50—52).
98 Ето защо запитващата юрисдикция трябва да провери дали поради въвеждането след 31 декември 1993 г. на специална правна уредба относно пенсионните фондове положението на чуждестранните пенсионни фондове е станало по-неблагоприятно от това на местните пенсионни фондове, що се отнася до изплатените им от местни дружества дивиденти, така че да не може да се приеме, че определящият признак на разглежданото в настоящия случай ограничение е съществувал към тази дата. При тази преценка запитващата юрисдикция ще трябва да има предвид, че условията, на които трябва да отговаря национална правна уредба, за да може да се счита за „действаща“ към датата 31 декември 1993 г., независимо от следваща тази дата промяна на националната правна уредба, трябва да се тълкуват стриктно (решения от 20 септември 2018 г., EV, C‑685/16, EU:C:2018:743, т. 81 и от 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C‑135/17, EU:C:2019:136, т. 42).
99 Ако се окаже, че случаят е такъв, времевият критерий не може да се смята за изпълнен.
100 По отношение на материалния критерий следва да се припомни, че член 64, параграф 1 ДФЕС съдържа изчерпателен списък на движенията на капитали, по отношение на които би могло член 63, параграф 1 ДФЕС да не се прилага, и като изключение от основния принцип за свободно движение на капиталите трябва да се тълкува стриктно (решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith, C‑560/13, EU:C:2015:347, т. 21).
101 В тази насока Съдът вече е уточнил, че движенията на капитали от и към трети страни, свързани с портфейлни инвестиции, не са сред движенията на капитали, свързани с визираните с член 64, параграф 1 ДФЕС „преки инвестиции“ (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C‑135/17, EU:C:2019:136, т. 28).
102 В настоящия случай запитващата юрисдикция отбелязва, че участието на CPP в капитала на разпределящите дивиденти дружества никога не е било над 1 %, а това съответства на т.нар. „портфейлни“ инвестиции, които обозначават придобиването на ценни книжа на капиталовия пазар само с намерението да се реализира финансова инвестиция, без да се цели да се влияе върху управлението и контрола на предприятието, така че няма как да се приеме, че положение като разглежданото по главното производство се отнася до движението на капитали, свързано с „преки инвестиции“ по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС.
103 Тъй като пенсионният фонд все пак може да предоставя финансови услуги на осигурените към него лица, е необходимо още да се провери дали движение на капитали като визираното с разглежданата по главното производство правна уредба е свързано с предоставянето на финансови услуги по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС.
104 В това отношение Съдът е постановил, че определящият критерий за прилагането на член 64, параграф 1 ДФЕС е причинно-следствената връзка, съществуваща между движението на капитали и предоставянето на финансови услуги, а не до персоналния обхват на спорната национална мярка или до нейната връзка по-скоро с доставчика, отколкото с получателя на такива услуги. Всъщност приложното поле на тази разпоредба се определя с оглед на категориите движение на капитали, които могат да бъдат предмет на ограничения (решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith, C‑560/13, EU:C:2015:347, т. 39).
105 Ето защо, за да попада в обхвата на посоченото изключение, националната мярка трябва да се отнася до движението на капитали, което има достатъчно тясна връзка с предоставянето на финансови услуги, т.е. да съществува причинно-следствена връзка между движението на капитали и предоставянето на финансови услуги (решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith, C‑560/13, EU:C:2015:347, т. 43 и 44).
106 Следователно национално законодателство, което при прилагането му към движенията на капитали към или от трети страни ограничава предоставянето на финансови услуги, попада в обхвата на член 64, параграф 1 ДФЕС (решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith, C‑560/13, EU:C:2015:347, т. 45 и цитираната съдебна практика).
107 По отношение на придобиването на дялове в инвестиционни фондове, намиращи се в британска отвъдморска територия, както и на получаването на дивиденти от тях, в точка 46 от решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith (C‑560/13, EU:C:2015:347), Съдът е постановил, че те предполагат съществуването на финансови услуги, извършвани от тези инвестиционни фондове в полза на съответния инвеститор. Съдът е уточнил, че една такава инвестиция позволява на съответния инвеститор, благодарение на тези услуги, по-специално да се ползва от по-голяма диверсификация между отделните активи, както и от по-добро разпределение на рисковете.
108 Както отбелязва генералният адвокат в точка 100 от заключението си, всъщност придобиванията на дялови участия от пенсионен фонд и дивидентите, които той получава на това основание, служат най-вече за поддържане на активите и за гарантиране на резервите, които този фонд формира, чрез по-голяма диверсификация и по-добро разпределение на рисковете, за да може да изпълнява пенсионните си задължения по отношение на осигурените към него лица. Следователно тези придобивания на участия и тези дивиденти представляват на първо място средство, до което пенсионният фонд прибягва, за да изпълнява пенсионните си задължения, а не услуга, която той предоставя на тези осигурени лица.
109 При това положение се налага изводът, че между движението на капитали, визирано с процесната по главното производство правна уредба относно получаването от пенсионен фонд на дивиденти, и предоставянето на финансови услуги по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС не съществува достатъчно тясна връзка под формата на причинно-следствена връзка по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 104—106 от настоящото решение.
110 С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че член 64, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределени от местно дружество на местен пенсионен фонд, от една страна, подлежат на облагане с данък при източника, който може да бъде изцяло приспаднат от дължимия от този фонд корпоративен данък, и да доведе до възстановяване, когато удържаният при източника данък е по-висок от дължимия от фонда корпоративен данък, и от друга страна, не увеличават или увеличават само в сравнително малка степен облагаемия с дължимия корпоративен данък финансов резултат поради възможността този резултат да се намали с резервите за изпълнение на пенсионни задължения, докато дивидентите, изплатени на чуждестранен пенсионен фонд, се облагат с данък при източника, който представлява окончателен данък за този фонд, не може да се смята за ограничение, действащо към 31 декември 1993 г., за целите на прилагането на тази разпоредба.
По съдебните разноски
111 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределени от местно дружество на местен пенсионен фонд, от една страна, подлежат на облагане с данък при източника, който може да бъде изцяло приспаднат от дължимия от този фонд корпоративен данък, и да доведе до възстановяване, когато удържаният при източника данък е по-висок от дължимия от фонда корпоративен данък, и от друга страна, не увеличават или увеличават само в сравнително малка степен облагаемия с корпоративен данък финансов резултат поради възможността този резултат да се намали с резервите за изпълнение на пенсионни задължения, докато дивидентите, изплатени на чуждестранен пенсионен фонд, се облагат с данък при източника, който представлява окончателен данък за този фонд, когато чуждестранният пенсионен фонд заделя получените дивиденти за резервите за пенсиите, които ще трябва да изплаща в бъдеще — нещо, което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.
2) Член 64, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределени от местно дружество на местен пенсионен фонд, от една страна, подлежат на облагане с данък при източника, който може да бъде изцяло приспаднат от дължимия от този фонд корпоративен данък, и да доведе до възстановяване, когато удържаният при източника данък е по-висок от дължимия от фонда корпоративен данък, и от друга страна, не увеличават или увеличават само в сравнително малка степен облагаемия с дължимия корпоративен данък финансов резултат поради възможността този резултат да се намали с резервите за изпълнение на пенсионни задължения, докато дивидентите, изплатени на чуждестранен пенсионен фонд, се облагат с данък при източника, който представлява окончателен данък за този фонд, не може да се смята за ограничение, действащо към 31 декември 1993 г., за целите на прилагането на тази разпоредба.
Подписи