Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. от Gregor Schneider срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 4 декември 2018 г. по дело T-560/16, Gregor Schneider/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

(Дело C-116/19 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Gregor Schneider (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.    изцяло да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (четвърти състав) от 4 декември 2018 г. по дело T-560/16;

2.    да се произнесе по първоинстанционното искане на жалбоподателя, като:

    отмени решението на EUIPO (по-рано СХВП) от 2 октомври 2014 г., с което жалбоподателят е преместен от отдел „Международно сътрудничество и правни въпроси“ в отдел „Основна дейност“,

    или, при условията на евентуалност, да отмени посоченото съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане;

3.    да осъди EUIPO да заплати всички съдебни разноски, а именно както разноските в производството пред Общия съд, така и разноските в производството по обжалване пред Съда.

Основания и основни доводи

Изтъкнати са девет основания за обжалване.

Първо, в обжалваното съдебно решение Общият съд тълкувал неправилно „правилото за съответствие“ между административната жалба по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и подаваната след това жалба по съдебен ред, доколкото въз основа на това правило отхвърлил като недопустими твърденията по едно от основанията за обжалване, което обаче жалбоподателят изобщо не можел да предяви при подаването на административната жалба, тъй като още не били възложени съответните задачи.

Второ, Общият съд тълкувал неправилно критериите за проверка за наличието на злоупотреба с власт, доколкото възприел правилото, че когато не се констатира несъвместимост на съответната административна мярка с интереса на службата, не може да се говори за злоупотреба с власт. Това схващане не можело да е правилно, защото всъщност изключвало от хипотезата на злоупотреба с власт всички случаи, в които администрацията се обосновава с възможен служебен интерес, дори и тя фактически да не действа с оглед на този интерес. Именно такива случаи на находчиво прикрита злоупотреба с власт не бивало общо да се извеждат извън обхвата на правния контрол чрез така формулирано правило.

Трето, Общият съд тълкувал неправилно изискванията към изслушването, чрез което се осъществява правото на изслушване на жалбоподателя, закрепено в член 41, параграф 1 във връзка с параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото приел, че изслушване е необходимо само когато органът счита, че планираната индивидуална мярка би могла да породи неблагоприятни последици за съответното лице. Изслушването и спазването на правото на изслушване обаче имали за цел именно да осигурят възможност да се посочат съображения и последици от планираните решения, които самият орган все още не е взел предвид.

Четвърто, Общият съд допуснал няколко нарушения на правото на изслушване на жалбоподателя, доколкото оставил без внимание в частност новото доказателствено искане, направено в съдебното заседание в съответствие с член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, и съответно нито разгледал искането за разпит на свидетел, нито взел решение съгласно член 85, параграф 4 от Процедурния правилник. Общият съд нарушил правото на изслушване на жалбоподателя и като не организирал разпит на посочените още в жалбата свидетели, а същевременно приел, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства.

Пето, по този начин Общият съд нарушил и основните принципи на справедливия съдебен процес в правовата държава по смисъла на член 47 от Хартата на основните права и създал съмнение в ефективността на правната защита.

Шесто, Общият съд многократно изопачил изложените пред него факти.

Седмо, фактическата обстановка не била надлежно изяснена, осмо, съдебното решение не било надлежно мотивирано, и девето, Общият съд се произнесъл в нарушение на правилата на логиката.

____________