Иск, предявен на 3 октомври 2007 г. - Petrilli / Комисия

(Дело F-98/07)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Nicole Petrilli (Sint Stevens Woluwe, Белгия) (представител: J. L. Lodomez, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

да обяви настоящия иск за отмяна за допустим и основателен;

да отмени решението от 20 юли 2007 г., с което органът по назначаване отхвърля искането, подадено от ищеца на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (Правилника) за подновяване на договора му в Генерална дирекция "Изследвания"на Комисията;

да отмени всяко решение, което Комисията може да приеме въз основа на жалбата, която ищецът е подал паралелно с настоящия иск и с иска за спиране на решението на органа по назначаване от 20 юли 2007 г.;

да обяви иска за обезщетение за допустим и основателен;

да разпореди на Комисията да даде възможност на ищеца да включи отново длъжността си на договорно нает служител в отдел "Т2" на Генерална дирекция "Изследвания" за период от 18 месеца като обвърже неизпълнението на това разпореждане с периодична имуществена санкция от 1 000,00 евро за всеки ден забава;

да осъди Комисията да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, причинени от загуба на право на възнаграждение след отказа за подновяване на договора му, в размер на сума, съответстваща на възнаграждението, което той би получил ако договорът му за наемане като служител е бил продължен до изтичането на трите години;

да осъди Комисията да поправи другите вреди, които ищецът е понесъл в резултат на отпадналата възможност да получи безсрочен договор в бъдещата Изпълнителна агенция за изследвания (REA) вследствие на неподновяването на споменатия договор, както и в резултат на лишаването му от възможността да приключи задачите си в Комисията и така да придобие по-задълбочен опит в тяхното изпълнение;

да осъди Комисията да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени от решението за отказ за подновяване на договора му, сума, на която Първоинстанционният съд следва да реши какъв е размерът и която неокончателно се определя на 1 евро при изрично запазване на правото да бъде увеличена в хода на делото;

да осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът се позовава на четири правни основания, първото от които е изведено от нарушение на принципа за законност и на член 88 от Условия за работа на другите служители (RAA). Ищецът поддържа, че решението за отказ за подновяване на договора му като договорно нает служител, прието на основание на Решението на Комисията от 28 април 2004 г. относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията, не допуска прилагането на член 88 от RAA, което прилагане би позволило подновяване на договора му за нов период от 18 месеца. Решението от 28 април 2004 г. било незаконно доколкото ограничавало правата, предвидени в разпоредбите на правилника.

Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа за добро управление, както и на задължението да се взимат предвид интересите на служителите и на службата. Ищецът изтъква, че оспорваното решение не отчита нито личното му положение, нито интересите на службата и на агенцията, която предстои да бъде създадена.

Третото правно основание е изведено от липсата на достатъчно мотиви и от нарушение на член 3б от RAA. Ищецът се позовава по-специално на автоматичния отказ да му бъде подновен договорът поради изтичане на посочения в решението от 28 април 2004 г. максимален срок от шест години, който отказ противоречал на философията на член 3б от RAA, основаващ се върху намерението да се наемат лица със срочен договор за изпълнение на функции в специализирани области за времето, необходимо им за изпълнението на конкретна задача.

Четвъртото правно основание е изведено от обстоятелството, че решението от 28 април 2004 г. нарушавало Директива 1999/70 ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година (ОВ L 175, стр.43), както и основните принципи на европейското трудово право, социалните права на служителите и в частност принципа за стабилна заетост и за забрана на дискриминация. По отношение на последния принцип ищецът подчертава, че максималната продължителност от шест години се прилагала само по отношение на служителите, които са договорно наети на основание член 3б от RAA, докато наетите на основание член 3а от RAA, разполагали с възможност да получат договор за неопределено време.

____________