РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

5 декември 2012 година

Дело F‑6/12

Julien Bourtembourg

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Надбавка за експатриране — Понятие за обичайно местоживеене — Постоянен или обичаен център на интересите — Временно пребиваване с цел обучение — Място на упражняване на професионалната дейност — Срочни трудови правоотношения“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Bourtembourg иска отмяна на решението на органа по назначаването на Европейската комисия (наричан по-нататък „ОН“) от 11 октомври 2011 г., с което е отхвърлена жалбата му по административен ред срещу решението на Комисията от 24 май 2011 г., с която отказва да му изплаща надбавка за експатриране

Решение: Отменя решението на Комисията. Комисията понася собствените си съдебни разноски и е осъдена да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Предмет — Понятие за експатриране — Длъжностни лица с гражданство на държавата членка на месторабота — Презумпция за многобройни и тесни връзка с тази държава — Оспорване — Доказване в тежест на длъжностното лице

(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Длъжностни лица с гражданство на държавата членка на месторабота — Обичайно местоживеене през референтния период извън държавата членка на месторабота — Понятие за обичайно местоживеене — Местоживеене само през два периода — на осъществяване на стаж и на работа по срочен трудов договор — Обстоятелства, които не позволяват да се предположи, че обичайното местоживеене е в мястото по месторабота

(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

1.      Целта на надбавката за експатриране е да компенсира специалните, настъпили в резултат от постъпването на работа за Съюза, разходи и неудобства за длъжностните лица, които поради това са принудени да преместят местоживеенето си от страната, в която са установени, в страната, в която са назначени на работа, и да се приобщят към нова среда. Понятието за експатриране зависи от субективното положение на длъжностното лице, т.е. от степента, в която се приобщава, и по-точно от това дали, независимо че е гражданин на държавата членка, в която е назначено на работа, то реално е прекъснало социалните и професионалните си връзки с тази държава.

В това отношение член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника се основава на презумпцията, че гражданството на лицето е сериозен индикатор за наличието на многобройни и тесни връзки между това лице и държавата, чийто гражданин е. Презумпцията за законосъобразност, с която по принцип се ползват актовете на администрацията, и тази по-особена презумпция, свързана с гражданството, предполагат, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че през целия десетгодишен референтен период е установил центъра на интересите си в друга държава и че като отказва да му изплаща надбавката за експатриране, институцията нарушава посочената по-горе разпоредба.

(вж. точки 25, 26 и 29)

Позоваване на:

Съд — 2 май 1985 г. De Angelis/Комисия, 246/83, точка 13; 13 ноември 1986 г., Richter/Комисия, 330/85, точка 6; 15 септември 1994 г., Magdalena Fernández/Комисия, C‑452/93 P, точки 20 и 22

Съд на публичната служба — 11 юли 2007 г., B/Комисия, F‑7/06, точка 39; 20 ноември 2007 г., Kyriazis/Комисия, F‑120/05, точки 47 и 48 и цитираната съдебна практика

2.      Когато става въпрос за надбавката за експатриране, обичайното местоживеене е мястото, където заинтересованото лице е установило, с волята да му придаде траен характер, постоянния или обичаен център на интересите си, като се има предвид, че за длъжностно лице, което е гражданин на държавата, в която е назначено на работа, фактът, че е запазило или установило там обичайното си местоживеене, дори и за много кратък период през десетгодишния референтен период, е достатъчен, за да доведе до загуба или отказ за изплащане на надбавката за експатриране.

Временен престой във връзка с обучение в държавата, в която е назначено на работа, обаче не предполага по-принцип наличие на воля да премести там центъра на интересите си, освен ако този престой, разгледан във връзка с други относими факти, не показва наличието на социални и професионални връзки на заинтересованото лице с тази страна.

Освен това мястото на упражняване на професионалната дейност на едно лице е сериозен индикатор за определянето на обичайното му местоживеене, като самият факт, че е било установено в страната, в която е назначено на работа, през ограничен във времето период за изпълнението на срочен трудов договор, не позволява да се предполага наличието на воля да премести там постоянния или обичаен център на интересите си.

(вж. точки 28, 36, 39 и 40)

Позоваване на:

Съд — Magdalena Fernández/Комисия, посочено по-горе, точка 22

Първоинстанционен съд — 27 септември 2006 г., Koistinen/Комисия, T‑259/04, точка 38

Съд на публичната служба — B/Комисия, посочено по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика; 26 септември 2007 г., Salvador Roldán/Комисия, F‑129/06, точка 51; Kyriazis/Комисия, посочено по-горе, точка 47