Language of document :

Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. от Hamas срещу решението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 14 декември 2018 г. по дело T-400/10, Hamas/Съвет

(Дело C-122/19 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Hamas (представител: L. Glock, avocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Френска република, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да отмени Решение от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T-400/10 RENV в частта, в която отхвърля искането за отмяна на следните актове:

Решение 2011/430/ОВППС на Съвета от 18 юли 2011 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (OВ L 188, 2011 г., стр. 47), Решения 2011/872/ОВППС на Съвета от 22 декември 2011 година (OВ L 343, 2011 г., стр. 54), Решение 2012/333/ОВППС на Съвета от 25 юни 2012 година (OВ L 165, 2012 г., стр. 72), 2012/765/ОВППС на Съвета от 10 декември 2012 година (OВ L 337, 2012 г, стр. 50), 2013/395/ОВППС на Съвета от 25 юли 2013 година (OВ L 201, 2013 г., стр. 57), 2014/72/ОВППС на Съвета от 10 февруари 2014 година (OВ L 40, 2014 г., стр. 56), и 2014/483/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 година (OВ L 217, 2014 г, стр. 35), които актуализират и евентуално изменят списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна съответно на Решения 2014/72/ОВППС2011/430, 2011/872, 2012/333, 2012/765, 2013/395 и 2014/72,

както и

Регламенти за изпълнение (ЕС) № 687/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година (OВ L 188, 2011 г., стр. 2), № 1375/2011 на Съвета от 22 декември 2011 година (OВ L 343, 2011 г., стр. 10), № 542/2012 на Съвета от 25 юни 2012 година (OВ L 165, 2012 г., стр. 12), № 1169/2012 на Съвета от 10 декември 2012 година (OВ L 337, 2012 г., стр. 2), № 714/2013 на Съвета от 25 юли 2013 година (OВ L 201, 2013 г., стр. 10), № 125/2014 на Съвета от 10 февруари 2014 година (OВ L 40, 2014 г., стр. 9), и № 790/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година (OВ L 217, 2014 г., стр. 1) за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 83/2011, 687/2011, 1375/2011, 542/2012, 1169/2012, 714/2013 и 125/2014,

в частите, в които тези актове се отнасят до Hamas, в това число Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

да се произнесе окончателно по въпросите в настоящата жалба;

да осъди Съвета да заплати всички разноски по дела T-400/10, T-400/10 RENV, C-79/15 P, както и по настоящото дело.

Основания и основни доводи

1.    Първото основание е за нарушение на принципите при събиране на доказателства за твърдените факти:

Общият съд нарушил принципите при събиране на доказателства, определени в решение Съвет/Hamas, C-79/15 P и прехвърлил на Hamas изключително трудна, дори невъзможна доказателствена тежест;

при условията на евентуалност, Общият съд нарушил принципите при събиране на доказателства, като постановил, че Hamas не оспорил конкретно и обстойно фактите, установени от Съвета;

Общият съд не изпълнил задължението си да отговори надлежно на всички доводи, изтъкнати от жалбоподателя, по повод възможността да му вмени терористични действия.

2.    Второто основание е за нарушение на правото на ефективен съдебен контрол:

Общият съд лишил жалбоподателя от правото на ефективен съдебен контрол, когато не констатирал, че Съветът не е доказал истинността на фактите, изложени в мотивите му;

Общият съд продължил да нарушава правото на ефективен съдебен контрол, макар че процесуално-организационно действие потвърдило, че спорните актове не почиват на достатъчно солидна фактическа основа;

Общият съд отхвърлил основанието, че Съветът допуснал грешка относно истинността на фактите в резултат на небалансирана процедура, в ущърб на жалбоподателя.

3.    В третото основание се твърди, че Общият съд нарушил член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 като приел, че британското решение, на което се позовава Съветът, е присъда:

предложеното от Общия съд квалифициране като присъда не съответства на критериите, установени в Обща позиция 2001/931 и лишава от всякакво съдържание задължението за мотивиране на актовете;

като изхожда от тази неправилна квалификация, Общият съд освен това направил невъзможен съдебния контрол относно квалификацията на факти, взети от националните решения.

4.    Четвъртото основание: Общият съд неправилно отхвърлил основанието, че Съветът не отчел в достатъчна степен факта, че поради изтеклото време ситуацията се е променила, с което Общият съд нарушил член 61, втора аления от Статута на Съда, извършил неправомерна замяна на мотивите, изхождайки от погрешна предпоставка.

5.    Петото основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 296 ДФЕС, като приел, че фактите, установени самостоятелно от Съвета, и тяхната квалификация са изложени достатъчно точно и конкретно в мотивите, така че жалбоподателят може да ги оспори, а съдът - да ги провери.

____________