РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
30 ноември 2009 година
Дело F-55/08
Carlo De Nicola
срещу
Европейска инвестиционна банка
„Публична служба — Персонал на Европейската инвестиционна банка — Оценка — Повишаване — Здравно осигуряване — Поемане на някои медицински разноски — Психически тормоз — Задължение за полагане на грижа — Иск за обезщетение — Компетентност на Първоинстанционния съд — Допустимост“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка, с която г‑н De Nicola иска, първо, отмяна на решението на комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка от 14 декември 2007 г., с което се отхвърля неговата жалба, насочена, от една страна, към преразглеждане на оценката, която му е дадена за 2006 г., и от друга страна, към отмяна на решенията на Банката от 13 юли 2007 г., свързани с повишенията за 2006 г., доколкото тези решения не предвиждат повишаването му в длъжност D; второ, отмяна на доклада за неговото атестиране за 2006 г. и на решенията от 13 юли 2007 г., доколкото те не го повишават в тази длъжност; трето, да се установи, че той е бил жертва на психически тормоз; четвърто, Банката да бъде осъдена да поправи вредите, които по негова преценка е претърпял в резултат на този тормоз; и накрая, отмяна на решението да му бъде отказано възстановяването на някои медицински разноски за лечение с лазер.
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски
Резюме
1. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Атестиране
(член 22 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
3. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Годишен атестационен доклад
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Оценка — Практически указания за атестиране
5. Длъжностни лица — Жалба — Възражение за незаконосъобразност — Допустимост
(член 241 ЕО; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Оценка — Комитет по жалбите
(член 22 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
7. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Медицински разноски — Възстановяване — Отказ — Оспорване на мнението на лекаря на службата
(член 35 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
8. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Прилагане по аналогия на член 91, параграф 1 от Правилника
(член 236 ЕО; член 91 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
1. Вследствие на оплакванията, насочени срещу становища на създадения в рамките на Европейската инвестиционна банка комитет по жалбите във връзка с въпроси, свързани с атестирането на членовете на персонала, общностният съд е сезиран с атестационните доклади, срещу които е подадена административната жалба.
(вж. точка 84)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑185, точка 132
2. Съгласно член 22 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка процедурата, която трябва да се следва за годишното атестиране на всеки член на персонала, „се определя с вътрешно решение“ на Банката. След като няма позоваване на текст, различен от служебна записка, се налага изводът, че именно с тази записка Банката е определила процедурата по годишното атестиране и че посочената записка и практическите указания за атестиране, които се съдържат в приложението към тази записка, съставляват съвкупност от задължителни правила, от които Банката не може да се отклони, без да допусне нередовност. Дори и да се предположи, че посочената служебна записка не съставлява „вътрешно решение“, визирано от Правилника за персонала, тя не е лишена от задължителна сила, като се има пред вид, че тя трябва да бъде разглеждана най-малкото като вътрешно указание, с което Банката си е наложила правило за работа, разбира се, с индикативен характер, но от което тя не може да се отклони, без да се уточнят причините, довели до това, под страх от нарушение на принципа на равно третиране.
По този начин, когато практическите указания за атестиране определят крайна дата за провеждане на срещите във връзка с атестирането, този срок трябва да бъде спазван. Също така, щом като в посочените указания е предвидено, че преди срещата във връзка с атестиране+то съответният член на персонала трябва да попълни някои части от проекта на атестационния доклад, който му е предоставен от оценителя, анализът на тези рубрики и съставянето на съответните бележки изискват известно време за разсъждение от страна на заинтересованото лице и следователно трябва да му бъде предоставен разумен срок от получаването на проекта за атестационен доклад до провеждането на срещата, като срок от няколко минути не може да бъде приет за разумен.
Нередовностите, свързани с датата на провеждане на срещата във връзка с атестирането и със срока, предоставен на длъжностно лице за изготвяне на неговите коментари по проекта за атестационен доклад, не са в състояние обаче сами по себе си да оправдаят отмяната на спорния доклад, като се има пред вид, от една страна, че продължителността на атестационната процедура и натрупаното закъснение в хода на тази процедура не са в състояние сами по себе си да засегнат правомерния характер на атестационния доклад и че от друга страна, длъжностното лице е било в състояние да изложи своите бележки, анализи и коментари по проекта на спорния доклад в рамките на втора среща във връзка с атестирането.
(вж. точки 105, 106, 109, 112, 113 и 121—124)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 1984 г., Lux/Сметна палата, 129/82 и 274/82, Recueil, стр. 4127, точка 20;
Първоинстанционен съд — 26 октомври 1994 г., Marcato/Комисия, T‑18/93, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑681, точка 36; 10 септември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑165/01, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑963, точка 44; 25 октомври 2005 г., Micha/Комисия, T‑50/04, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑1499, точка 45; 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точки 159—161
3. Общностният съд не може да замени със своята преценка оценката на лицата, на които е възложено атестирането на персонала на Европейската инвестиционна банка. Всъщност последната, както и други институции и органи на Общността, разполага със широко право на преценка при оценяването на работата на членовете на своя персонал. Контролът за законосъобразност, упражняван от общностния съд върху преценките, съдържащи се в един годишен атестационен доклад на член на персонала, се отнася само до евентуални формални нарушения, до явни фактически грешки, опорочаващи тази преценка, както и до евентуална злоупотреба с власт.
(вж. точка 126)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 22 октомври 2002 г., Pflugradt/ЕЦБ, T‑178/00 и T‑341/00, Recueil, стр. II‑4035, точка 69
4. Правилото, записано в практическите указания за атестиране, съдържащи се в приложението към служебната записка, в която се определя атестационната процедура в рамките на Европейската инвестиционна банка, съгласно което целите трябва да бъдат „приети от атестирания“, не може да се тълкува в смисъл, че при отсъствие на съгласието на заинтересованото лице, атестационният доклад е опорочен. Ако се възприеме това тълкуване, посочената разпоредба би имала за последица задължаването на администрацията във всички случаи да търси съгласието на членовете на персонала във връзка със задачите, които им се възлагат, и би поставила последните в ситуация да избират целите, които трябва да преследват, което явно би било в разрез с правилата за добра администрация и с принципа на йерархията.
(вж. точка 131)
5. Ако длъжностно лице по принцип може да прави възражение за незаконосъобразност на приети от общностна институция или орган разпоредби с обща приложимост, възражение, което не може да бъде разглеждано като искане за издаване на задължителни указания, това е допустимо при изпълнението на двойното условие индивидуалният акт, чиято отмяна иска длъжностното лице, да бъде приет в пряко изпълнение на тези разпоредби и възражението за законосъобразност да има полезен за него резултат.
(вж. точка 172)
Позоваване на:
Съд — 5 октомври 2000 г., Съвет/Chvatal и др., C‑432/98 P и C‑433/98 P, Recueil, стр. I‑8535, точка 33;
Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑297 и II‑A‑2‑1527, точка 132
6. Комитетът по жалбите, който член на персонала на Европейската инвестиционна банка може да сезира в рамките на годишната си атестация, не действа като висшестоящ орган по отношение на компетентните органи на Банката. Неговото решение не замества решението на тези органи. Комитетът изпълнява квазиправораздавателна мисия за контрол за законосъобразност на отнесените пред него решения въз основа на съображения, сравними с тези, възприети от общностния съд. Той проверява по-конкретно дали процедурата по изготвяне на атестационните доклади е била редовна и дали Банката не е допуснала явно нарушение на рамките на своите дискреционни правомощия, които са особено широки в областта на атестирането и повишаването.
Когато общностният съд, след като разгледа законосъобразността на същите решения, които са представени пред комитета по жалбите, стигне до същия извод като комитета, а именно, че твърденията за нарушение, направени срещу тези актове, трябва да бъдат отхвърлени, вече не съществува интерес за общностния съдия да се произнася по оплакванията срещу решенията на комитета. Тези оплаквания съвпадат с оплакванията, насочени към отмяна на актовете на Банката, които са предмет на спора.
Дори и да се предположи, че законосъобразността на решението на комитета по жалбите може да бъде обсъдена самостоятелно и че това решение бъде отменено, подобна отмяна би запазила съществуването на спорния доклад, който не се заменя от това решение. То не би имало за последица да застави Банката да сезира отново комитета по жалбите с възражението, подадено от жалбоподателя срещу спорния доклад, щом като общностният съд вече се е произнесъл по това възражение.
(вж. точки 196, 197 и 199)
7. От точка III от приложение II на вътрешните разпоредби в областта на здравното осигуряване, приети в изпълнение на член 35 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка, е видно, че член на персонала на Банката, който възнамерява да оспорва отказ за реимбурсиране на направени от него медицински разноски, трябва да използва специфичния правен способ, с който разполага за целта. Би било в разрез с целта, преследвана от тези разпоредби, които предвиждат възлагането на независим лекар на задачата да допринесе за уреждането на спорове от медицински характер, член на персонала да може валидно да постави под съмнение мнението на лекаря на службата извън специално разработената за целта процедура.
(вж. точка 212)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 17 юни 2008 г., De Fays/Комисия, F‑97/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 56
8. Оправомощена по силата на Протокола за Устава на Европейската инвестиционна банка да приема условията за работа на своите служители, в правомощията на Банката е да определя условията, при които членовете на нейния персонал могат да сезират Съда на основание член 236 ЕО.
Правилникът за персонала на Банката се ограничава в своя член 41 относно правните способи за защита с това да припомни правомощията на Съда и да въведе помирителна процедура. Така че той не съдържа никакво друго конкретно правило, което би могло да има за последица ограничаване или разширяване на правомощията на Съда, така както те произтичат за длъжностните лица, от член 91 от Правилника за длъжностните лица и от постоянната съдебна практика.
А при мълчанието на посочения правилник за персонала следва не да се прилагат пряко правилата на Правилника за длъжностните лица, с което не би бил взет под внимание специфичният характер на условията за работа на членовете на персонала на Европейската инвестиционна банка, а тези правила да се вземат пред вид и те да се прилагат по аналогия, тъй като чисто вътрешните за Банката спорове между нея и нейни служители по своето естество принадлежат към споровете между общностните институции и техните длъжностни лица или служители.
Вследствие на това, към жалбите на членовете на персонала на Европейската инвестиционна банка следва да се прилага по аналогия правилото, изведено от член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, съгласно който общностният съд не е компетентен, ако жалбата, с която е сезиран, не е насочена срещу акт, приет от администрацията, с който се отхвърлят исканията на жалбоподателя.
(вж. точки 233—236 и 239)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — De Nicola/ЕИБ, посочено по-горе, точки 100, 101 и 107