Иск, предявен на 15 юни 2007 г. - Feral / Комитет на регионите

(Дело F-59/07)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Pierre-Alexis Feral (Брюксел, Белгия) (представител: M.-A. Lucas, avocat)

Ответник: Комитет на регионите на Европейския съюз (КР)

Искания на ищеца

да се отмени решението на Административния директор и на Генералният секретар на КР от 26 юли 2006 г. за възстановяване на изплатени суми на ищеца при прилагане на корекционен коефициент към частта от възнагражденията, превеждани във Франция за периода от март 2003 г. до май 2005 г.;

да се отмени решението на Административния директор на КР от 4 декември 2006 г., което определя, че тази сума възлиза на 3600,16 EUR;

да се осъди КР да възстанови на ищеца сумата от 3600,16 EUR, заедно с лихва за забава в размер на 8 % на година от момента на възстановяването до окончателното плащане на сумата;

да се осъди КР да възстанови на ищеца сумата, която е трябвало да му бъде платена ако е бил приложен корекционен коефициент към частта от възнагражденията му, които е следвало да бъдат превеждани във Франция от месец юни 2005 г. нататък, заедно с лихва за забава в размер на 8 % на година от момента на възстановяването до окончателното плащане на сумата;

да се осъди КР да възобнови от момента на постановяване на решението, превода на част от възнагражденията на ищеца във Франция, със съответния корекционен коефициент, който се прилага за тази държава.

да се осъди Комитета на регионите на Европейския съюз да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Първото правно основание произтича от нарушението на член 85 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък "Правилника"), на член 2, алинея втора, последно тире от Общата уредба относно условията за превод на част от възнагражденията на длъжностните лица на Европейските общности (наричана по-нататък " Общата уредба") и на точки 2 и 4 от Заключение № 204/92 от 3 декември 1992 г. на административните ръководители. Според ищеца, КР не е трябвало да приема, че той не е имал право на превеждане на част от възнагражденията му към на неговия жилищноспестовен влог (наричан по-нататък "жилищноспестовен влог") във Франция според член 17, параграф 2 на Приложение VII към Правилника поради това, че чрез вноските по влогова сметка, средствата по жилищноспестовния влог са сведени под допустимия максимум.. По-специално, той твърди, че Общата уредба не изисква преводите да отговарят на задължителни плащания и че свеждането на средствата по жилищноспестовния влог под допустимия максимум по този начин представлява постоянна банкова практика, която съответства на френската уредба за жилищноспестовния влог, към която препраща заключението на административните ръководители.

Второто правно основание произтича от нарушението на член 85 от правилника, доколкото КР приема, че неправомерността на въпросните преводи е толкова очевидна, че ищецът е знаел за това или най-малко е трябвало да знае за това, като се има предвид юридическото му образование. Във връзка с това, ищецът приема, че: i) предвид заключението на административните ръководители, жилищноспестовният влог, който е бил открит от ищеца, съответства на понятието за жилищноспестовен влог според Общата уредба; ii) операцията по свеждането на средствата по жилищноспестовния влог под допустимия максимум се явява съвместима с тази уредба; iii) неговата преписка се явява пълна и точна според извършените проверки през декември 2003 г. и декември 2004 г.; iv) неговият достъп до личната му преписка е бил ограничен и той не е имал възможността да контролира необходимите документи относно редовността на преводите.

____________