РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
13 април 2011 година
Дело F-73/09
Viktor Sukup
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Възнаграждение и надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Надбавка за обучение — Отпускане с обратно действие“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Sukup иска по същество отмяна на решението на Комисията, с което му се съобщава, че надбавката за дете на издръжка и надбавката за обучение не могат да му бъдат отпуснати с обратно действие
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Акт, който обективно може да бъде считан за окончателно решение
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка и надбавка за обучение — Изплащане с обратно действие — Допустимост
(членове 2 и 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка и надбавка за обучение — Изплащане с обратно действие след определянето в предходен отказ на правата на служител за разглеждания период — Изключване
(членове 2 и 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Актове на администрацията — Обратна сила — Условия
5. Длъжностни лица — Жалба — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Искане за изплащане с обратно действие на надбавките — Спазване на разумен срок
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар и неблагоприятното становище, което администрацията възприема в отговор на искане на длъжностно лице за възможността за изплащане с обратно действие на надбавка в хипотезата, в която той би поискал да се ползва от нея, да е предназначено за изпълнение едва впоследствие, то може да се разглежда като установяващо принципа на отказ за изплащане с обратно действие на надбавката. Поради това обстоятелство то поражда неблагоприятни последици за посоченото длъжностно лице, без при това да е необходимо да се определя дали неговото искане трябва да се разглежда като искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, или като обикновено искане на информация.
(вж. точка 42)
Позоваване на:
Съд — 1 февруари 1979 г., Deshormes/Комисия, 17/78, точки 9—12
2. Макар и възможността за изплащане с обратно действие на надбавката за дете на издръжка и на надбавката за обучение да не е изрично предвидена в Правилника, от нито една от неговите разпоредби не е видно, че длъжностно лице, чието положение отговаря на предвидените в Правилника условия за ползване на съответните надбавки, не би могло да иска тяхното изплащане за минали периоди, нито че администрацията може да отхвърли това искане единствено на основание че то е с обратно действие. Всъщност едно такова изплащане би се ограничило до извеждане на последиците от права, възникнали от момента, в който положението на длъжностното лице е започнало да бъде в съответствие с предвидените в Правилника изисквания, което е могло да настъпи преди датата на подаване от длъжностното лице на искането за изплащане на съответните надбавки. Затова Правилникът не изключва по принцип възможността за изплащане с обратно действие.
(вж. точка 59)
3. Правилникът не предвижда изрично, че длъжностно лице има правото на изплащане с обратно действие на надбавка за дете на издръжка и на надбавка за обучение, когато неговите права за съответния период са определени в предходен отказ.
Така например, когато администрацията приема решение, с което на длъжностно лице се отказва правото на надбавка за дете на издръжка или на надбавка за обучение, това решение определя неговите права до оставането му в сила. Следователно на длъжностното лице не могат да бъдат изплатени надбавки, съответстващи на минали периоди, за които правата са определени в това решение.
(вж. точки 64 и 65)
4. Решение, което по практически съображения не би могло да бъде прието в деня на постъпването на служба на длъжностно лице, задължително има обратно действие с цел административното положение на лицето да бъде определено, считано от момента на постъпването му на служба.
Такова обратно действие — което не засяга никое от придобитите преди това права от длъжностното лице — не се явява като неправомерно, щом като решението е прието и съобщено на заинтересованото лице в достатъчно кратък срок, считано от постъпването му на служба, за да бъде оправдан по посочените практически съображения.
(вж. точки 70 и 71)
5. Не би могло да се приеме, че длъжностно лице, което не доказва, че е било изправено пред извънредно положение, произтичащо от независещи от него причини, които са го възпрепятствали да подаде в разумен срок искане по член 90, параграф 1 от Правилника, с което да потърси или най-малкото да запази своите права на надбавки, е направило искането си в разумен срок, ако периодът, изтекъл между момента, в който заинтересованото лице е било в състояние да уведоми администрацията за срещнатите от него трудности, и момента, в който то е сезирало администрацията за своето положение, надвишава необходимия срок за изготвяне на това искане и за представянето му пред администрацията.
Като се има пред вид отсъствието на разумен срок за представяне на посоченото искане, във всички случаи администрацията не би могла да бъде упреквана, че се е противопоставила на изплащане с обратно действие на съответните надбавки не само от постъпването на длъжностното лице на служба, но и от момента, в който е установено съществуването на посочените трудности.
(вж. точки 83—85)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 29 април 2002 г., Hilden/Комисия, T‑70/98, точка 42