Language of document :

Преюдициално запитване от Tribunalul Bucureşti (Румъния), постъпило на 3 януари 2019 г. — SC Mitliv Exim SRL/Agenţia Naţională de Administrare Fiscală, Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili

(Дело C-9/19)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: SC Mitliv Exim SRL

Ответник: Agenţia Naţională de Administrare Fiscală, Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili

Преюдициални въпроси

Следва ли при обстоятелства като тези в главното производство разпоредбите на членове 2 и 273 от Директива 2006/12 от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност 1 , разпоредбите на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и разпоредбите на член 325 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която разрешава съвкупното прилагане на следните мерки:

– парично обезщетение за вреди от престъпното деяние, определено в хода на разследването с документ, различен от акт за установяване на данъчно вземане;

– назначаване на последваща данъчна ревизия успоредно с наказателното производство, в което на данъчнозадълженото лице е повдигнато обвинение за извършване на престъплението избягване на плащането на данъци, като в негова тежест са определени допълнителни данъчни задължения за периода и върху сумата, която то вече е предоставило на разположение на държавните органи във фазата на разследването, а разглеждането на административната жалба, подадена срещу ревизионните данъчни актове, е спряно до приключване на наказателното производство;

– приключване на наказателното производство на първа инстанция с осъждане на обвиняемия да заплати солидарно цялата сума, определена във фазата на разследването за дължима от всички обвиняеми, въпреки че в тежест на съответното данъчнозадължено лице е възложена само една част от посочената сума, която вече е платена от данъчнозадълженото лице, и до каква степен тези мерки, приложени в тяхната съвкупност, имат прекомерен характер, когато се прилагат по отношение на едно и също данъчнозадължено лице?

2. При обстоятелства като тези в главното производство, дори и с оглед на целта за събиране на дължимите към държавата финансови задължения и за противодействие на измамите, съвместимо ли е с принципите на правото на Съюза изобщо, и по-конкретно с принципа ne bis in idem поведението на държавните органи да не вземат предвид в данъчно отношение плащане, извършено преди окончателното влизане в сила на наказанията, наложени в административното и в наказателното производство, доколкото посоченото плащане представлява парично обезщетение за част от вменената в негова тежест данъчна вреда?

3. Следва ли, с оглед на въпроси [1] и [2], посочени по-горе, правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не приравнява на събиране на данък, извършено в противоречие с правото на Съюза […] положение, при което данъчнозадълженото лице е платило парично обезщетение за вредата от престъпното деяние още във фазата на разследването с цел наказанието му да бъде намалено наполовина в отсъствието на издаден от компетентните органи акт за установяване на данъчно вземане или в отсъствието на окончателно влязло в сила решение, постановено от наказателен съд, а в резултат на данъчната ревизия данъчните органи определят допълнителни данъчни задължения за периода и върху сумата, вече предоставена на разположение на държавните органи, като данъкът е събиран неоснователно от момента на плащането до момента на определянето на данъчните задължения въз основа на акт за установяване на данъчно вземане или по силата на окончателно влязла в сила присъда?

____________

1 ОВ, L 347, 2006 г., Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.