ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)

7 ноември 2013 година

Дело F‑60/12

CA

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Изложение на посочените основания — Явно недопустима жалба“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която CA иска да се отменят нейните атестационни доклади за 2010 г. и решението на Европейската комисия да ѝ предостави две точки за повишаване за същия период, да се преразгледа нейната атестация, като ѝ се предостави необходимият брой точки с обратно действие от 1 януари 2011 г., и да се осъди Комисията да заплати сумата от 20 000 EUR

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда CA да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези, направени от Европейската комисия.

Резюме

Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Ясно и точно изложение на посочените основания

(член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 3 от приложение І към него; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Тези основания и доводи следва да се изложат по достатъчно ясен и точен начин, за да позволят на ответника за подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по искането, евентуално без да са налице други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да бъдат допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да произтичат по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Още повече че съгласно член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип включва само една-единствена размяна на писмени изявления, освен ако този съд не реши друго. Тази последна особеност на производството пред Съда на публичната служба обяснява защо, за разлика от предвиденото в член 21, първа алинея от Статута на Съда по отношение на Съда или на Общия съд, основанията и доводите в исковата молба или жалбата не могат да бъдат представени под формата на кратко изложение.

(вж. точка 11)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, точка 20

Съд на публичната служба — 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, точка 76; 15 септември 2011 г., Bennett и др./СХВП, F‑102/09, точка 115; 1 февруари 2012 г., Bancale и Buccheri/Комисия, F‑123/10, точка 38; 8 март 2012 г., Kerstens/Комисия, F‑12/10, точка 68