Language of document : ECLI:EU:F:2008:26

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

6 март 2008 година

Дело F-46/06

Carina Skareby

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Оценяване — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2004 г. — Цели — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Skareby иска по същество да се отмени докладът за развитие на кариерата, изготвен за периода от 1 януари до 31 декември 2004 г., и да се осъди Комисията да заплати обезщетение за професионалните, имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне — Изпращане на проекта за доклад на развитие на кариерата

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Задължение за определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати — Обхват

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне — Закъснение

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Правни основания

5.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Необходима съгласуваност между аналитичните оценки и коментарите

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Съдебен контрол — Граници

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Жалба — Правни основания

1.      Съгласно член 3, параграф 1, шеста алинея от приетите от Комисията общи разпоредби за прилагане, отнасящ се до външната служба на Комисията, докладът за развитие на кариерата, приключен от втория оценяващ и от заверяващия, се изпраща на заемащото длъжността лице. Посочените общи разпоредби за прилагане не изискват на посоченото лице да се изпрати проект на доклада за развитие на кариерата преди приключването на този доклад.

Поради това длъжностното лице не може да иска отмяна на доклада за развитие на кариерата, като се позовава на обстоятелството, че при сравнение между проекта на този доклад и самия доклад, що се отнася до съответния референтен период, е налице разликата в съдържащите се в тези два документа оценки, тъй като изпращането на проект на доклада за развитие на кариерата не е част от същинската процедура по изготвяне на въпросния доклад. Поради това в доклада за развитие на кариерата оценяващите не са длъжни да обясняват причините за промяната на оценките спрямо проекта на този доклад.

(вж. точки 54 и 58)

2.      От член 8, параграф 5, четвърта алинея от приетите от Комисията общи разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника следва, че администрацията е длъжна да определи по отношение на заемащото длъжността лице цели и критерии за оценяване. Съгласно тази разпоредба официалното обсъждане на доклада за развитие на кариерата от оценяващия и заемащото длъжността лице в началото на всяка процедура за оценяване трябва да се отнася не само до оценяването на работата на посоченото лице в референтния период, а именно от 1 януари до 31 декември на предхождащата процедурата за оценяване година, но и до определянето на целите за следващата референтния период година. Тези цели са основата за оценяване на ефикасността.

(вж. точка 64)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sundholm/Комисия, F‑42/06, все още непубликувано в Сборника, точка 31

3.       Освен при изключителни обстоятелства, докладът за развитие на кариерата не може да бъде отменен само поради късното му изготвяне. Въпреки че може да породи право на обезщетение в полза на съответното длъжностно лице, късното изготвяне на този доклад не може да засегне неговата действителност и следователно не може да бъде основание за отмяната му.

(вж. точка 75)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 7 май 2003 г., Den Hamer/Комисия, T‑278/01, Recueil FP, стр. I‑A‑139 и II‑665, точка 32; 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точка 96; 7 март 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, T‑110/04, все още непубликувано в Сборника, точка 39

4.      Без значение е обстоятелството, че възражението за липса или непълнота на мотивите на акт на дадена институция е направено късно от жалбоподателя, доколкото като възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка то може и дори трябва във всички случаи да бъде разгледано служебно от общностния съд. Жалбоподателят не губи правото си да направи това възражение само поради това че не го е направил на по-ранен етап.

(вж. точка 96)

Позоваване на:

Съд — 20 февруари 1997 г., Комисия/Daffix, C‑166/95 P, Recueil, стр. I‑983, точка 24

Първоинстанционен съд — 21 май 1996 г., Kaps/Съд, T‑153/95, Recueil FP, стр. I‑A‑233 и II‑663, точка 75; 3 октомври 2006 г., Nijs/Сметна палата, T‑171/05, Recueil FP, стр. II‑A‑2‑999, точки 31 и 32

5.      В доклада за развитие на кариерата не е налице явно противоречие, ако някои негови части съдържат положителна оценка и едновременно с това критична забележка. Всъщност липсва противоречие, когато в общ план се признава качеството на работата на длъжностното лице и същевременно се подчертават някои слабости или затруднения на това лице.

(вж. точка 103)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точка 94

6.      Съдът на публичната служба не може да замества преценката на лицата, които оценяват атестираното лице, със своята. Всъщност при оценката на работата на длъжностните лица общностните институции разполагат с широко право на преценка. Съдържащите се в докладите за развитие на кариерата буквените оценки на длъжностните лица не подлежат на съдебен контрол, освен по отношение на процесуални нарушения, явни фактически грешки, опорочаващи оценките на администрацията, и злоупотреба с власт.

(вж. точка 119)

Позоваване на:

Съд — 1 юни 1983 г., Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, Recueil, стр. 1789, точка 23

Първоинстанционен съд — 10 декември 1992 г., Williams/Сметна палата, T‑33/91, Recueil, стр. II‑2499, точка 43; 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑465, точка 70

7.      Налице е злоупотреба с власт, като злоупотребата с процесуални права е само нейна форма, когато съществуват обективни, релевантни и непротиворечиви данни, от които е видно, че целта на обжалвания акт е различна от определената му съгласно приложимите разпоредби на Правилника за длъжностните лица.

В това отношение не е достатъчно да се изложат някои факти в подкрепа на направените искания; трябва и да се представят достатъчно точни, обективни и непротиворечиви данни, въз основа на които да е възможно да се установи дали те отговарят или най-малкото е вероятно да отговарят на истината, като в противен случай правилността на твърденията на дадена страна не може да бъде поставена под съмнение.

(вж. точки 156 и 157)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 юли 2000 г., Samper/Парламент, T‑111/99, Recueil FP, стр. I‑A‑135 и II‑611, точка 64; 19 септември 2001 г., E/Комисия, T‑152/00, Recueil FP, стр. I‑A‑179 и II‑813, точка 69