РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
17 ноември 2009 година(*)
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Борба с измамите — Обявления за конкурси EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 — Невъзможност кандидатите да се запишат за едновременно участие в няколко конкурса — Отказ да се приемат документите на жалбоподателя за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08“
По дело F‑99/08
с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,
Rita Di Prospero, срочно нает служител на Комисията на Европейските общности, с местожителство в Uccle (Белгия), за която се явяват адв. S. Rodrigues и адв. C. Bernard-Glanz, avocats,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа C. Berardis-Kayser и г‑жа B. Eggers, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),
състоящ се от: г‑н S. Gervasoni (председател), г‑н H. Kreppel и г‑н H. Tagaras (докладчик), съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 май г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила по факс на 12 декември 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът от която е внесен на 15 декември 2008 г.), г‑жа Di Prospero иска отмяна на решението на Службата за подбор на персонала на Европейските общности (EPSO), с което не ѝ разрешено да подаде официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08, като посоченото решение произтича от тълкуването на обявлението за конкурс, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 23 януари 2008 г. (ОВ C 16 А, стр. 1), с което се предвижда да се организират конкурси на общо основание EPSO/AD/116/08 за назначаването на администратори (AD 8) в областта на борбата с измамите и EPSO/AD/117/08 за назначаването на главни администратори (AD 11) в същата област (наричано по-нататък „обявлението за конкурса“), във връзка с електронните писма на EPSO, изпратени до жалбоподателката на 26 и 27 февруари 2008 г.
Правна уредба
2 Член 4 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:
„Не се допуска назначаване или повишаване с цел, различна от заемане на свободна длъжност по предвидения в настоящия правилник ред.
Свободните длъжности във всяка институция се обявяват на служителите на съответната институция веднага след като органът по назначаването вземе решение за заемане на тази длъжност.
Ако свободната длъжност не може да бъде заета чрез преместване, назначаване в съответствие с член 45а или повишаване, тази длъжност се обявява на служителите на другите институции и/или се организира вътрешен конкурс.“
3 Текстът на член 27 от Правилника е следният:
„Назначаването на длъжностни лица има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите членки на Общностите.
Не се запазват никакви длъжности за граждани на определена държава членка.“
4 Член 29, параграф 1 от Правилника предвижда:
„Преди заемането на свободната длъжност органът по назначаването първо разглежда следните възможности:
a) дали мястото може да бъде заето чрез:
i) преместване или
ii) назначаване по член 45а, или
iii) повишаване
в рамките на институцията;
б) дали са постъпили заявления за преместване от длъжностни лица от същата степен от други институции и/или дали да се проведе вътрешен конкурс за институцията, открит само за длъжностни лица и срочно наети служители, определени в член 2 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности;
и след това пристъпва към процедурата за провеждане на конкурси — конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит. Процедурата за провеждане на конкурси е описана в приложение III.
Процедурата може да се проведе и с цел съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения.“
5 Съгласно член 1, параграф 1 от приложение ІІІ към Правилника:
„Обявленията за конкурси се изготвят от органа по назначаването след консултации със съвместната комисия.
В обявлението се посочва:
а) естеството на конкурса (вътрешен конкурс за институцията, вътрешен конкурс за институциите, конкурс на общо основание, където е приложимо — общ за две и повече институции);
б) видът на конкурса ([по документи] или чрез изпит, или едновременно [по документи] и изпит);
в) естеството на функциите и задачите, присъщи на длъжностите и предложените функционална група и степен;
г) в съответствие с член 5, параграф 3 от Правилника — дипломите и другите свидетелства за придобита квалификация или за професионалния опит, изискван за заемане на съответната длъжност;
д) когато конкурсът се провежда чрез изпит — естеството на изпита и начина на оценяване;
е) изискванията за владеене на език, ако има такива, предвид особения характер на длъжностите;
ж) ако е необходимо, изискванията за възраст, както и допустимите отклонения от тях в случая на длъжностни лица на Общностите с не по-малко от една година служебен стаж;
з) крайният срок за кандидатстване;
и) всички евентуални изключения по силата на член 28, буква а) от Правилника.
[…]“
6 Обявлението за конкурс предвижда организирането на конкурси на общо основание EPSO/AD/116/08 за назначаването на администратори (AD 8) и EPSO/AD/117/08 за назначаването на главни администратори (AD 11) в областта на борбата с измамите. Успоредно с това, отново в областта на борбата с измамите, EPSO организира и конкурс EPSO/AST/45/08 за назначаването на асистенти (AST 4), обявлението за който също е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 23 януари 2008 г. (ОВ C 16 А, стр. 16).
7 Текстът на пета алинея от дял І, озаглавен „Естество на задълженията и условия за допускане“, на обявлението за конкурса (наричана по-нататък „оспорваното условие“) е следният:
„На кандидатите се обръща внимание, че е възможно изпитите от конкурси [EPSO/AD116/08, EPSO/AD/117/08 и EPSO/AST/45/08] да бъдат организирани по едно и също време. При това положение кандидатите могат да се запишат за участие само в един от трите конкурса. Те трябва да направят избор в момента на записването за участие по електронен път, като след крайния срок за записване за участие изборът не може да се променя.“
8 Във връзка със специфичните условия за допускане в точка Б, буква б) от дял І на обявлението за конкурса се предвижда:
„[…]
2. Професионален опит
EPSO/AD/116/08 A[дминистратори] (AD 8) – След придобиването на изискваната квалификационна степен/диплома […], [или] – след придобиването на квалификационната степен/дипломата и в допълнение към професионалния опит, изисквани […] кандидатите трябва да са придобили професионален опит от най-малко 9 години, от които най-малко половината в областта на предотвратяването на измамите. | EPSO/AD/117/08 Г[лавни администратори] (AD 11) – След придобиването на изискваната квалификационна степен/диплома […], [или] – след придобиването на квалификационната степен/дипломата и в допълнение към професионалния опит, изисквани […] кандидатите трябва да са придобили професионален опит от най-малко 16 години, от които най-малко половината в областта на предотвратяването на измамите. |
[…]“
9 Определеният краен срок за записването по електронен път за участие в конкурсите EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 е 26 февруари 2008 г.
Обстоятелства в основата на спора
10 На 26 февруари 2008 г. жалбоподателката, срочно нает служител на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), подава официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/116/08. Когато след това прави опит да се запише отново по електронен път за участие в конкурс EPSO/AD/117/08, тя не успява, тъй като уебсайтът на EPSO не ѝ позволява. С електронно писмо от същия ден тя иска от EPSO записването ѝ за участие в последния конкурс да бъде прието; EPSO ѝ отговаря отново на 26 февруари, че съгласно обявлението за конкурса кандидатите могат да подадат документи за кандидатстване само в един от трите конкурса. На следващия ден, 27 февруари 2008 г., EPSO ѝ потвърждава тази информация.
11 На 26 май 2008 г. жалбоподателката подава жалба срещу решението на EPSO, с което ѝ е отказано да подаде документи за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08. С докладна записка от 2 септември 2008 г., съобщена на 4 септември същата година, EPSO отхвърля жалбата.
Искания на страните и производство
12 Жалбоподателката моли Съда на публичната служба:
– да обяви жалбата за допустима,
– да отмени решението на EPSO, с което не ѝ е позволено да подаде официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08,
– да осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.
13 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
14 В рамките на процесуално-организационните действия в съответствие с член 56 от Процедурния правилник, за които страните са уведомени с писма от 6 април 2009 г., Съдът на публичната служба иска някои уточнения от Комисията. Комисията изпълнява в определения срок исканията, направени в рамките на посочените действия.
Доводи на страните
15 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката посочва две правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 4 във връзка с член 29 от Правилника, както и във връзка с член 1 от приложение ІІІ към него, доколкото оспорваното условие внасяло „имплицитна, но задължителна“ предпоставка „за наличието на право на участие в конкурс“, която нито е предвидена, нито разрешена от Правилника. Второто правно основание е изведено от нарушение на член 27, първа алинея от Правилника и на произтичащите от същия принципи при прилагането му, като оспорваното условие според жалбоподателката води, от една страна, до липсата на възможност за назначаване на персонал „със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти“, а от друга страна, възпрепятства назначаването „на възможно най-широка географска основа“.
16 След като, от една страна, Комисията посочва, че всъщност жалбоподателката повдига възражение за незаконосъобразност срещу оспорваното условие, а от друга страна, по-специално по време на съдебното заседание, оспорва нейния правен интерес, тя иска отхвърлянето на правните основания като неоснователни. Комисията по-специално изтъква, че оспорваното условие не е в разрез с целта по член 27, първа алинея от Правилника и същото е определено в съответствие с интереса на службата, както и с принципите на пропорционалност и на добра администрация.
Съображения на Съда на публичната служба
По правния интерес
17 Имплицитно в писмените си изявления, а впоследствие и експлицитно по време на съдебното заседание Комисията повдига въпроса за правния интерес на жалбоподателката. Всъщност тя твърди, че при всички положения жалбоподателката не отговаря на свързаните с професионалния опит специфични условия за допускане до участие в конкурс EPSO/AD/117/08, тъй като времето, посветено на докторската ѝ дисертация, не може да се вземе предвид като професионален опит, поради което тя не би могла да докаже общо 16 години такъв опит.
18 В това отношение от официалния формуляр за кандидатстване на жалбоподателката в конкурс EPSO/AD/116/08 е видно, че тя посочва професионален опит от 13 години и 6 месеца, от които — според нея — 9 години и 2 месеца в областта на борбата с измами, в които не се включвали трите години на докторантурата, в рамките на които в продължение на две години тя е била асистент в университета; от преписката впрочем е видно, че във връзка с посочения период на докторантурата с електронно писмо от 1 февруари 2008 г. (т.е. преди записването си за участие в конкурса) жалбоподателката отправя запитване до EPSO относно възможността този период да бъде взет предвид като професионален опит, на което EPSO отговаря, че решение по този въпрос ще вземе конкурсната комисия.
19 Съгласно съдебната практика понятието за изискван професионален опит трябва да се тълкува изключително в светлината на предназначението на съответния конкурс, произтичащо от общото описание на задачите за изпълнение (вж. Решение на Съда на публичната служба от 22 май 2008 г. по дело Pascual-García/Комисия, F‑145/06, все още непубликувано в Сборника, точка 64).
20 Вярно е, че в отговор на исканията, отправени в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията посочва, че за целите на допускане на кандидатите в конкурси EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 като изискван професионален опит комисията приема само „действителен професионален [опит], основаващ се обичайно на трудов договор“, както и че годината/ите, посветени на докторантурата, не се вземат предвид, с изключение на „(непълното) време в рамките на трудов договор, например като асистент в университет“. Същевременно, доколкото недопускането на жалбоподателката в конкурс EPSO/AD/117/08 не произтича от решение на комисията, с което се установява, че тя не отговаря на условието за професионален опит от 16 години, а само и единствено от невъзможността на практика да се запише за участие в посочения конкурс, която произтича от компютърната система, въведена от EPSO за разглежданото записване за участие в конкурсите (посочени в точка 6 от настоящото съдебно решение), невъзможност, потвърдена и разяснена в писмата от EPSO от 26 и 27 февруари 2008 г., възпроизведеното по-горе твърдение на Комисията само по себе си не е достатъчно, за да убеди Съда на публичната служба в необходимостта да отхвърли жалбата като недопустима поради липсата на правен интерес.
21 Първо, твърдението на Комисията не се придружава от писмено удостоверение от конкурсната комисия, потвърждаващо с оглед на професионалния опит твърденията ѝ относно годините, посветени на докторската дисертация, нито пък с други доказателствени средства, като конкретни позовавания на сходни или идентични случаи с този на жалбоподателката, т.е. случаи на кандидати, записали се за участие в конкурс EPSO/AD/117/08, но чиито документи за кандидатстване не са допуснати поради неспазване на условието за професионален опит, тъй като писането на докторска дисертация без трудов договор като асистент в университет не може да се вземе предвид като такъв опит. Обратно, по време на съдебното заседание жалбоподателката поддържа (наистина без това да се потвърждава от Комисията, която обаче и не възразява, а единствено посочва, че евентуално може да направи проверка), че един от успелите кандидати на конкурс EPSO/AD/117/08 сочи като професионален опит една година, прекарана в „law school“ в Англия.
22 Второ, наистина е вярно, че конкурсните комисии по принцип разполагат с дискреционни правомощия при преценката на професионалния опит на кандидатите като условие за допускане до конкурс както по отношение на естеството и продължителността на опита, така и по отношение на повече или по-малко тясната му връзка с изискванията на длъжността за заемане и че в рамките на контрола за законосъобразност общностният съд трябва да се ограничи до проверка дали упражняването на тези правомощия не е било опорочено от явна грешка (вж. Решение по дело Pascual-García/Комисия, посочено по-горе, точка 55 и цитираната съдебна практика). Същевременно, дори да се допусне, че в случая конкурсната комисия е възприела линия на поведение, в съответствие с която посветеното на писане на докторска дисертация време не се отчита като професионален опит, тази линия на поведение по необходимост е определена и спазвана с оглед на допустими кандидатури (за които комисията трябва да разгледа условието за професионален опит) и при всички положения, без да се взема предвид особеният случай на жалбоподателката (или евентуално на други лица, които също са възпрепятствани да се запишат за участие в конкурс EPSO/AD/117/08); има вероятност обаче професионалният опит на последните лица, включително на жалбоподателката, да се отличава с особености, които да накарат конкурсната комисия да разгледа по различен начин условието за професионалния опит. В този смисъл няма основание да се изключи, че ако комисията трябва да установява професионалния опит на жалбоподателката (или на други лица, на които е отказано записване за участие), тя или би възприела различна линия на поведение, приемайки възможността да вземе предвид като професионален опит определен период от писането на дисертацията без трудов договор с възнаграждение, макар и при някои условия (например времето, посветено единствено на писането на дисертация, да не надвишава определен процент от времето, през което в рамките на написването ѝ заинтересуваното лице е заемало платена длъжност в качеството си на асистент в университет или в друго качество), или би допуснала изключения в особени случаи (например за теми на дисертации, които са в особено тясна връзка с областта, предмет на обявлението за конкурс).
23 Трето, макар да е вярно, че сезиран с подобен въпрос, за да прецени, че периодът на докторантурата основателно е отчетен като професионален опит, Съдът на публичната служба изрично се позовава на обстоятелството, че въпросните научноизследователски дейности са били не само реални и ефективни, а и заплатени, то в мотивите или текста на неговото решение, постановено във връзка с особени фактически обстоятелства, няма никакво основание за тълкуване в смисъл, че за да се квалифицира като професионален опит, работата във връзка с подготвянето на докторат при всички случаи трябва да включва и дейност, извършвана срещу възнаграждение, както и че решението на конкурсна комисия в противоположен смисъл би съставлявало явна грешка (вж. Решение по дело Pascual-García/Комисия, посочено по-горе, точки 57, 65 и 66).
24 Четвърто, отхвърлянето на жалбата като недопустима поради липсата на правен интерес би лишило жалбоподателката от правото ѝ в особения контекст на подадените от нея документи за кандидатстване самата комисия да разгледа общия въпрос за отчитането като професионален опит, изискван в обявление за конкурс, на времето, посветено на написването на докторска дисертация; същевременно обаче, по-специално поради дискреционните правомощия, с които разполагат конкурсните комисии при преценяването на професионалния опит, по този въпрос няма ясна, общо приложима съдебна практика, а и самата EPSO, когато жалбоподателката ѝ задава този въпрос, не е в състояние да ѝ отговори и посочва единствено, че въпросът ще бъде разрешен от конкурсната комисия (вж. точка 18 от настоящото съдебно решение).
25 От това следва, че жалбата е допустима.
По отменителното искане
По член 27, първа алинея от Правилника и съдебната практика относно правото на преценка и интереса на службата
26 Безспорно е, че разпоредбите на член 27, първа алинея от Правилника, съгласно които назначаването трябва да има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, се основават на водещата цел всяко длъжностно лице на Европейските общности да отговаря на най-високите изисквания.
27 Вярно е, че органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) разполага с широко право на преценка при определяне на критериите във връзка с уменията, изисквани за длъжностите, които подлежат на заемане, и при уточняване, в зависимост от тези критерии и в интерес на службата, на условията и вида на организирания конкурс (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 15 февруари 2005 г. по дело Pyres/Комисия, T‑256/01, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑99, точка 36 и Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Blackler/Парламент, T‑420/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑185 и II‑A‑2‑943, точка 45 и цитираната съдебна практика). Според общностния съд по този начин членове 4 и 29 от Правилника предоставят на ОН много възможности да упражнява това право при заемане на свободните длъжности в институцията; член 1 от приложение ІІІ към Правилника също дава на ОН широко право на преценка при организирането на конкурса (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 1990 г. по дело Bataille и др./Парламент, T‑56/89, Recueil, стр. II‑597, точка 42).
28 Упражняването на правото на преценка обаче, с което разполагат институциите при организирането на конкурси, по-специално във връзка с определянето на условията за допускане на документите за кандидатстване, се ограничава от изискването за съответствие с императивните разпоредби на член 27, първа алинея от Правилника. Всъщност „член 27, първа алинея определя по императивен начин целта на всяко назначаване“ (вж. Решение по дело Bataille и др./Парламент, посочено по-горе, точка 48 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 1997 г. по дело de Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, Recueil FP, стр. I‑A‑47 и II‑135, точка 40, като в тези решения също се прави позоваване на член 29, параграф 1 от Правилника).
29 Що се отнася по-специално до условията за допускане до конкурс, освен самото задължение институцията, от една страна, да направи избор, направляван от широкото ѝ право на преценка, в зависимост от изискванията, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план, в зависимост от интереса на службата, а от друга страна, да установи наличието на достатъчна връзка между оспорваното условие и посочените изисквания и интерес (вж. Решение по дело Noonan/Комисия, T‑60/92, Recueil, стр. II‑215, точка 43 и Решение по дело de Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, посочено по-горе, точка 42), е постановено, че член 27, първа алинея от Правилника не губи задължителната си сила по отношение на ОН и както изискванията във връзка с подлежащите на заемане длъжности, така и интересът на службата могат единствено да се разглеждат при пълно спазване на тази разпоредба (Решение по дело de Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, посочено по-горе, точка 51). В този смисъл условията за допускане до всеки конкурс, които произтичат от посочените по-горе изисквания и интерес, при всички положения трябва да останат в съответствие с разпоредбите на член 27, първа алинея от Правилника.
30 Същевременно, ако условията, ограничаващи записването на кандидати за участие в конкурс, могат да стеснят възможностите на институцията да назначи най-добрите кандидати по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника, от това все пак не следва, че всяко условие, което въвежда подобно ограничение, е в противоречие с посочения по-горе член. Всъщност правото на преценка на администрацията при организирането на конкурсите, и в по-общ план интересът на службата предоставят на институцията правото да поставя условията, които счита за уместни и които — като ограничават достъпа на кандидатите до определен конкурс, а оттам, разбира се, и броя на записаните за участие кандидати — едновременно с това не поставят в опасност постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които имат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника.
31 В този смисъл във връзка с изискване за професионален опит от 3 години като срочно нает служител — след като Комисията приема за „установено, че срочно наетите служители отговарят на най-високите изисквания съгласно [член 27, първа алинея от Правилника]“, и включва посоченото изискване в обявление за конкурс за титуляризиране — Първоинстанционният съд приема, че същото е в съответствие с Правилника, като между другото отбелязва, че допуснатите до участие в процедурата по титуляризиране служители „са доказали […] с работата си в рамките на своя срочен статут, че заслужават“ възможността да бъдат титуляризирани (Решение по дело de Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, посочено по-горе, точки 45 и 47).
32 Обратно, ако условията, ограничаващи достъпа на кандидатите до конкурса, създават опасността, посочена в точка 30, а именно, застрашават постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които отговарят на най-високите изисквания, се приема, че въпросните условия са в противоречие с член 27, първа алинея от Правилника.
33 В този смисъл е постановено, от една страна, що се отнася по-специално до интереса на службата, че доколкото по силата на условието, споменато в точка 31 от настоящото съдебно решение, свързано с прослужено време от 3 години, освен това се предвижда, че периодът от време в служба на институцията трябва да е непрекъснат, посоченото допълнително условие очевидно е обосновано само от практически по рода си затруднения на институцията при организиране на вътрешни конкурси предвид големия брой служители, които биха отговаряли на простото изискване за прослужено време от 3 години, както и че при това положение посоченото изискване не е в съответствие с член 27, първа алинея от Правилника и само по себе си не може да представлява законен интерес на институцията (вж. Решение по дело de Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, посочено по-горе, точки 48—51). От това следва, че чисто практически по характера си съображения, свързани със затруднения от материално естество при организирането и провеждането на конкурси, не попадат в интереса на службата.
34 От друга страна и в по-общ план е постановено, че изключването от участие в конкурс на срочно наетите служители в институцията, назначени извън списъците с резерви, съставени в резултат от външни конкурси на общо основание, не би могло да съставлява подходящо средство за постигането на целта, залегнала в член 27, първа алинея от Правилника, и дори би могло да доведе до обратен на целения от посочения член резултат, а именно до изключването на кандидат, притежаващ същата или евентуално по-добра квалификация от тази на други допуснати до участие в конкурса кандидати (вж. Решение по дело Bataille и др./Парламент, посочено по-горе, точка 48). Освен това интересът на службата не би могъл да обоснове решението на институция да запази достъпа до участие във вътрешен конкурс само за своите срочно наети служители, но не и за длъжностните лица; това по-специално е така, тъй като всяка процедура за назначаване трябва да доведе до наемането на работа на длъжностни лица, които имат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, без да има някакви данни, че изключените длъжностни лица не притежават равни, а дори и по-големи способности от тези на заинтересуваните срочно наети служители (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 12 ноември 1998 г. по дело Carrasco Benítez/Комисия, T‑294/97, Recueil FP, стр. I‑A‑601 и II‑1819, точка 51).
35 От това следва, че за да бъде законосъобразно, всяко условие за допускане до участие в конкурс трябва да отговаря на две изисквания, първото от които е условието да е обосновано от изисквания, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план от интереса на службата, а второто — то да е в съответствие с целта на член 27, първа алинея от Правилника. Макар най-често тези две изисквания до голяма степен да се преплитат, те все пак попадат в обхвата на отделни понятия.
По настоящия случай
36 Най-напред следва да се отбележи, че като посочва правно основание, изведено от нарушение на член 27, първа алинея от Правилника, в подкрепа на искането си за отмяна на решението на EPSO, с което не ѝ е разрешено да подаде официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08, жалбоподателката всъщност повдига възражение за незаконосъобразност на оспорваното условие.
37 След това следва да се направят две общи бележки във връзка с хипотезата, в която са налице два или повече конкурса (или няколко части на един и същ конкурс), организирани едновременно и насочени към заемането на длъжности в една и съща област на дейност на Общността, като единствената разлика между тези конкурси (или части от конкурси) е свързана с нивото на образование и/или професионален опит, изисквани в посочената област, а оттам и с категорията или степента при постъпване на служба. Именно това се наблюдава в настоящия случай във връзка с конкурси EPSO/AD/116/08, EPSO/AD/117/08 и EPSO/AST/45/08, организирани едновременно за заемането на свободни работни места, съответно като асистенти (AST 4), администратори (AD 8) и главни администратори (AD 11) в OLAF, в твърде специфичната област на борбата с измамите.
38 Първата бележка се отнася по-специално до конкурсите в тясно определена област от дейността на Общността, както в настоящия случай, и с нея се установяват две неща. От една страна, макар да е безспорно, че възможността кандидатите да получат достъп до няколко конкурса (или части от конкурси), организирани по едно и също време, би позволила записването за участие на по-голям брой кандидати във всеки от тях, а оттам и назначаването на длъжностни лица „на възможно най-широка основа“, необходимостта от което е установена неколкократно в съдебната практика (Решение на Съда от 31 март 1965 г. по дело Rauch/Комисия, 16/64, Recueil, стр. 179, 190, Решение на Първоинстанционния съд от 23 януари 2003 г. по дело Angioli/Комисия, T‑53/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑73, точка 50 и Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 2006 г. по дело Chetcuti/Комисия, T‑357/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑255 и II‑A‑2‑1323, точка 48), тъй като областта на конкурса поначало е тясно определена, обикновено този брой не би могъл да е прекалено голям. От друга страна, ако необходимостта да се намерят и назначат най-добрите кандидати по необходимост е силен довод в полза на достъп до конкурсите, открит за всички кандидати, които биха могли да отговарят на условията за допускане, това в още по-голяма степен е вярно при конкурсите в тясно определени области на дейност на Общността предвид ограничения по подразбиране брой лица, притежаващи специфичното образование и професионален опит, изисквани в обявленията за конкурси в такива области.
39 Втората бележка се отнася до предвидимите реакции на кандидатите по отношение на възможността да се запишат едновременно за участие в няколко конкурса (или части от конкурси), които се провеждат по едно и също време. Макар да не може абстрактно да се правят предположения по какъв начин кандидатите биха се възползвали от тази възможност, се налага констатацията, че кандидатите, които отговарят само на условията за допускане до участие в конкурс, за който се изискват по-малко способности, не биха могли да установят какъвто и да било интерес от записване за участие в конкурси, при които изискваното ниво на способности е по-високо, поради което не биха имали никакво основание да правят това (тъй като биха могли единствено да очакват отхвърляне на документите им за кандидатстване, поради това че не отговарят на изискванията), и в този смисъл въпрос може да възникне единствено за онези от тях, чието образование и професионален опит попадат „на границата“ на изискванията по конкурса, който налага най-високите критерии (както за жалбоподателката по настоящото дело); обикновено тези кандидати обаче представляват едва незначителен процент от всички кандидати. Разбира се, що се отнася до кандидатите, които, след като отговарят на изискванията по конкурса, който налага най-високите критерии, отговарят, по подразбиране, и на изискванията в конкурс от по-ниско ниво, може да се твърди (което Комисията прави по време на съдебното заседание), че по-специално при икономически криза и предвид предимствата на кариера в институциите те продължават да имат интерес да кандидатстват и по последния конкурс, тъй като това би увеличило шанса им да бъдат назначени в общностните институции. Същевременно има вероятност и по-голямата част от тези кандидати (по-специално онези от тях, чиито способности и професионален опит явно надвишават минимума, определен в обявлението за свързания с най-малко изисквания конкурс) да поискат, именно предвид високото ниво на своите способности и професионален опит, да се явят единствено на конкурса, условията за допускане до участие в който са по-строги и по който подлежащите на заемане длъжности, от една страна, дават достъп до по-висока степен, а от друга страна, изискват по-големи способности, като в крайна сметка са свързани с по-големи отговорности; освен това изобщо не е установено (например с помощта на изследвания, статистически данни и пр.), че съществена част от тези кандидати действително биха кандидатствали в конкурс от по-ниско ниво, който би им осигурил в перспектива работа, която се разминава с поначало по-високото им ниво, с тяхното академично и професионално обучение и професионален опит.
40 В случая не се оспорва, от една страна, че възможността за едновременно записване за участие в конкурси EPSO/AD/116/08, EPSO/AD/117/08 и EPSO/AST/45/08 би довела до записването на по-голям брой кандидати във всеки от конкурсите, и от друга страна и в резултат от това, че оспорваното условие ограничава достъпа на потенциални кандидати в посочените конкурси. Всъщност, макар и да е вярно, че оспорваното условие няма за пряка и непосредствена последица пълното изключване на определен кандидат от разглежданите конкурси, доколкото — както отбелязва Комисията — то единствено го задължава да избере някой от конкурсите, това не променя факта, че такова условие препятства записването за участие в някой от посочените по-горе конкурси на кандидат, който за съответния конкурс разполага със същата или евентуално с по-добра квалификация от тази на други допуснати до участие в него кандидати; това по-специално е така при кандидатите, които, след като отговарят на условията за допускане до конкурс EPSO/AD/117/08, се записват в единия от конкурсите за степен AD, без да могат да се запишат за участие в другия, както и при кандидатите, както е при жалбоподателката, които, след като отговарят на условията за допускане по конкурс EPSO/AD/116/08, но все още изпитват съмнения по въпроса дали отговарят на условията за допускане до конкурс EPSO/AD/117/08, се записват за участие в първия, но не успяват да изпробват късмета си във втория конкурс.
41 Все пак следва да се разгледа дали наложеното от оспорваното условие ограничение в случая попада в хипотезите, посочени в точка 30 от настоящото съдебно решение, и в по-общ план, дали отговаря на двете изисквания, упоменати в точка 35 от него, а именно, дали като ограничава достъпа на кандидатите до конкурс, а оттам по необходимост и броя на записаните за участие кандидати, от една страна, то е обосновано от изисквания, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и по-специално интереса на службата, а от друга страна, е в съответствие с целта по член 27, първа алинея от Правилника.
42 Комисията отговаря утвърдително на този въпрос, като привежда поредица от съображения, по-специално целящи да установят, че оспорваното условие е оправдано в интерес на службата. По-конкретно според Комисията оспорваното условие позволило, първо — да се ускори процедурата по подбор и назначаване, второ — да се осигурят подходящи условия за равнопоставена конкуренция в рамките на групата от кандидати, записани за участие във всеки от конкурсите, трето — да се избегне едни и същи кандидати да спечелят и двата разглеждани конкурса за ниво AD, четвърто — да се избегнат опасностите, свързани с датата на организиране на изпитите, които биха могли да се проведат в един и същ ден за различните конкурси, пето — да се зачете равенството между кандидатите, доколкото някои от тях можели по-лесно да вземат няколко дни отпуск и да се явят на всички конкурси, докато за други да вземат отпуск не би било толкова лесно и те би трябвало да изберат един от конкурсите, шесто — да се избегнат допълнителните разходи за наемане на помещения и закупуване на материали, както и разходите, свързани с въпросите, подготвяни и предоставяни на Комисията от външни консултанти, на които се заплащало за всеки въпрос поотделно по високи цени.
43 Първото съображение не може да бъде възприето, тъй като макар целта за бързина на процедурите по подбор и назначаване да попада в рамките на интереса на службата, доколкото тази цел няма чисто организационен характер (вж. точка 33 от настоящото съдебно решение), не се твърди, а още по-малко са налице доказателства, че при настоящите обстоятелства тя не е в разрез с разпоредбата на член 27, първа алинея от Правилника, чийто императивен характер многократно е установяван от съдебната практика; напротив, единственото възможно тълкуване на доводите на Комисията е, че тя отдава приоритет на бързината като цел спрямо целта да се назначат кандидати, отговарящи на най-високите изисквания по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника. При всички положения осигурената от оспорваното условие икономия на време е относително ограничена и непропорционална спрямо нарушението на член 27, първа алинея от Правилника и спрямо ограничаването на правото на достъп до конкурса, причинени от същото това условие. Разбира се, в подкрепа на своите доводи Комисията по-специално отбелязва по време на съдебното заседание, че по-големият брой кандидати, записани за участие във всеки от конкурсите, би довел до удължаване на проверката на тестовете за предварителен подбор по двата конкурса, в които жалбоподателката желае да се запише за участие, и по-специално на фазата, по време на която кандидатите имат възможност да оспорват поставените им оценки, като във връзка с всеки от тези случаи на оспорване институцията трябва да извърши подходящи проверки. Независимо от това, както впрочем Комисията признава по време на съдебното заседание, проверката на тестовете за предварителен подбор е автоматична и компютризирана; по отношение на твърденията относно забавянето поради евентуалното оспорване на резултатите и поради проверките, с което то е свързано, като броят на случаите на оспорване и на проверките би нараснал, се налага констатацията, че като предпоставка за посочените твърдения се приема същественото увеличаване на броя на кандидатите по всеки конкурс, което не е установено (вж. първата констатация, направена в точка 38 от настоящото съдебно решение и съображенията, изложени в точка 39 от него) и не се подкрепя дори от най-малкото доказателство от страна на Комисията. Поради това последната няма основания в подкрепа на своята позиция да се опира на съображения, изведени от необходимостта да се ускорят процедурите по подбор и назначаване.
44 С второто съображение, посочено във връзка с интереса на службата, Комисията твърди, че оспорваното условие позволява да се осигурят подходящи условия за равнопоставена конкуренция в рамките на групата от кандидати, записани за участие във всеки от конкурсите, тъй като то задължава кандидатите да направят избор, който позволява да се организират два тясно свързани конкурса при по-справедлива конкуренция с оглед получаването на резултати, които на свой ред са по-подходящи за профила на подлежащите на заемане длъжности. Подобно съображение би могло да е в съответствие с член 27, първа алинея от Правилника, доколкото търсенето на кандидати, които имат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, не може да се прави абстрактно, а с оглед подлежащите на заемане длъжности; в рамките обаче на повереното ѝ право на преценка в областта на конкурсите, на администрацията би могло да се наложи да приеме по-специално, че свръхквалифицираните спрямо заеманите от тях длъжности кандидати не са в състояние да отговорят на „най-високите изисквания“ на институцията, или в по-общ план, че конкурсната процедура предвид съпоставителното си естество е възможна единствено между кандидати със съпоставим профил. В това отношение обаче, що се отнася до обявление за конкурс относно длъжности от категория С (съответстващи на изпълнителни функции, изискващи познания на ниво средно образование или професионален опит на еквивалентно ниво), което не допуска до участие в конкурс кандидати с диплом за висше образование, е постановено предвид императивната цел, прогласена в член 27, първа алинея от Правилника, че притежаването на квалификационна степен за висше образование не би могло, от една страна, да препятства посочените кандидати да изпълняват свързаните с подлежащите на заемане длъжности задачи или, от друга страна, да породи отрицателни последици за качеството на работа на заинтересуваните лица или тяхната ефикасност (Решение по дело Noonan/Комисия, посочено по-горе, точки 34 и 38—42). Общностният съд добавя във връзка с довода на институцията, че ако не изключи кандидатите с диплом за висше образование, съществува опасност да бъде приет по-малък брой други кандидати или последните да бъдат дори напълно отхвърлени, че този довод не би могъл да се приеме, тъй като без всякакво съмнение кандидатите с диплом за висше образование биха могли да изпълняват бъдещите задачи на успелите кандидати от конкурса по същия начин като другите кандидати, и да отговорят на критерия, закрепен от член 27, първа алинея от Правилника (вж. в този смисъл Решение по дело Noonan/Комисия, посочено по-горе, точка 36). Общностният съд посочва също, че макар при всяка процедура по вътрешен конкурс ОН да е задължен да определи критериите за подбор в интерес на службата, Комисията не може да изключи от конкурса кандидатите, за които се отнася оспорваното условие, поради това че имат повече шансове да успеят от другите кандидати (вж. Решение по дело Noonan/Комисия, посочено по-горе, точки 36 и 37); следователно във всички случаи общностният съд изхожда от предпоставката, че след като кандидатите отговарят на условията за допускане до конкурс, липсата на сходство или съпоставимост в профила им не е обстоятелство, което по някакъв начин препятства възможността конкурсът да се проведе в съответствие със своето предназначение и да изпълни функциите си.
45 В настоящия случай, и по-специално предвид току-що споменатата съдебна практика, няма никакво основание да се направи извод, че кандидатите, които отговарят на условията за допускане до конкурс EPSO/AD/117/08, не биха имали профил, който да отговаря и на подлежащите на заемане длъжности в рамките на конкурс EPSO/AD/116/08; също няма никакво основание да се твърди, че единствено кандидатите, които отговарят на условията за допускане до конкурс EPSO/AD/116/08, но не и тези, които отговарят и на условията за допускане до конкурс EPSO/AD/117/08, са с най-подходящ профил за подлежащите на заемане длъжности в рамките на първия от посочените конкурси. Освен това се налага констатацията, че предпоставката от Решение по дело Noonan/Комисия, посочено по-горе, отбелязана и напомнена в предходната точка, с още по-голяма сила важи в настоящия случай, като се има предвид, че профилите на кандидатите, които отговарят на условията за допускане до конкурси EPSO/AD/117/08 и EPSO/AD/116/08, като цяло са много по-близки помежду си, отколкото профилите, разграничени в обявлението за конкурс в посоченото по-горе Решение на Първоинстанционния съд от гледна точка на това дали се притежава квалификационна степен за висше образование, като единствено продължителността на изисквания професионален опит разграничава кандидатите, отговарящи на условията за допускане до двата конкурса, предмет на разглеждане тук, от кандидатите, които отговарят единствено на условията за допускане до конкурс EPSO/AD/116/08; в този смисъл не би могло изобщо да се твърди, че участието на всички потенциални кандидатите във всеки от тези два конкурса (и по-специално в конкурс EPSO/AD/116/08) би препятствало протичането на конкурса в съответствие с предназначението му, което по-специално е след обективна и съпоставителна процедура за подбор да се стигне до назначаването на кандидатите, отговарящи на най-високите изисквания по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника.
46 С третото посочено съображение Комисията изтъква, че оспорваното условие избягвало „едни и същи“ кандидати да успеят едновременно и на двата конкурса. Макар да е вярно, че съществува подобен риск от наличие на „едни и същи“ кандидати, и по-специално доколкото същите лица биха могли да попаднат в списъка с резерви както по конкурс EPSO/AD/117/08, така и по конкурс EPSO/AD/116/08, и доколкото, след като приемат длъжностите AD 11 по първия списък, вторият списък за длъжности AD 8 би се оказал изчерпан, без междувременно администрацията да е имала възможност да удовлетвори потребностите си от назначаването на длъжностни лица AD 8, следва да се отбележи, че подобна опасност е налице при всеки организиран от EPSO конкурс, тъй като положението, при което кандидатът се оказва записан едновременно в списъка с резерви по няколко конкурса, е относително често; при такова положение обаче и за да се избегне евентуален недостиг на кандидати, увеличаването на броя на кандидатите в списъка с резерви лесно би позволило посочената опасност да се отстрани. При всички положения това съображение, на което се позовава Комисията, за да обоснове оспорваното условие, не е в съответствие с член 27, първа алинея от Правилника и то не се оказва достатъчно в необходимото съотношение, за да обоснове последиците, породени от оспорваното условие, тъй като може да се намери друго разрешение, което в по-малка степен накърнява достъпа до конкурсите за работа в рамките на общностните институции.
47 Що се отнася до четвъртото посочено съображение, свързано с датите, на които се организират изпитите, а именно, че те могат да се проведат по едно и също време за различните конкурси, като по този начин един и същ кандидат ще бъде поканен в един и същи ден да се яви на изпити по различни конкурси, от материалите по делото е видно, че при тестовете за предварителен подбор кандидатите могат да изберат датата, на която желаят да ги държат, в периода от 26 март до 9 април 2008 г. Що се отнася освен това до писмените изпити, проведени в един и същ ден, а именно на 21 октомври 2008 г., както и до устните изпити и предвид това, че броят на кандидатите, допуснати до тези изпити е много по-ограничен от броя на явилите се на тестовете за предварителен подбор, трудно може да се приеме, че отстраняването на подобна пречка би съставлявало тежко и несъразмерно административно бреме за Комисията; всъщност няма никаква пречка Комисията да предвиди отделни близки дати за изпитите. При всички положения това съображение е напълно лишено от правна обосновка, тъй като то очевидно не отговаря на интереса на службата, понеже е чисто организационно по характер (вж. точка 33 от настоящото съдебно решение) и е в разрез с целта на член 27, първа алинея от Правилника.
48 Поради същите причини като посочените в края на предходната точка от правна обосновка са лишени също така петото и шестото от посочените съображения. Освен това първото от тези две съображения всъщност е напълно хипотетично, тъй като Комисията не представя никакво доказателство в подкрепа на твърдението, че някои кандидати не биха могли да получат необходимия допълнителен брой дни отпуск за участие в изпитите по двата конкурса, на които жалбоподателката желае да се яви. Що се отнася до съображението, свързано с допълнителните разходи за наемане на помещения и закупуване на материали, ако — както посочва жалбоподателката по време на съдебното заседание без възражения от страна на Комисията — 1974 кандидата са допуснати до участие в конкурс EPSO/AD/116/08 и 427 в конкурс EPSO/AD/117/08, тези данни в цифров вид установяват и потвърждават, че дори, противно на констатацията в точка 38 от настоящото съдебно решение и съображенията, изложени в точка 39 от него, да се предположи, че всички допуснати по конкурс EPSO/AD/117/08 кандидати се запишат за участие в конкурс EPSO/AD/116/08 и че определен процент от записаните за участие в последния конкурс кандидати (които подобно на жалбоподателката считат, че професионалният им опит може да се прецени като достатъчен за целите на допускане за участие в конкурса за заемане на длъжностите AD 11) са кандидатствали и по конкурс EPSO/AD/117/08, допълнителните разходи за наемането на помещения и закупуването на материали, както и за допълнителните въпроси, биха се оказали относително ограничени; в този смисъл се налага същата бележка, каквато бе направена по повод на първото съображение, а именно, че реализираната икономия е непропорционална спрямо нарушението на член 27, първа алинея от Правилника и спрямо ограничаването на достъпа до конкурса, причинени от оспорваното условие.
49 Съображенията, изложени във връзка с първото и шестото съображение, освен това важат с още по-голяма сила, ако тестовете за предварителен подбор, както е отбелязано по време на съдебното заседание (без — вярно е — Комисията да е в състояние да го потвърди официално), са със същото ниво на трудност и по конкурса за заемане на длъжностите от степен AD 8, и по конкурса за заемане на длъжностите от степен AD 11, което означава, че лице, което желае да участва в двата конкурса, е можело да се яви само на един тест, който да важи и по двата конкурса.
50 В допълнение и в светлината на съображенията, с които в точки 42—47 от настоящото съдебно решение Съдът на публичната служба отхвърля всяко от съображенията, на които се позовава Комисията, става ясно, че дори тези съображения да се разгледат като едно общо цяло, те отново не биха могли да обосноват оспорваното условие (по-специално поради императивния характер на член 27, първа алинея от Правилника и поради тясно определената област на съответните конкурси — вж. по-специално точка 28 от настоящото съдебно решение, както и втората констатация, направена в точка 38 от него).
51 Предвид всичко изложено по-горе е видно, че е обосновано правното основание на жалбоподателката, изведено от несъответствието с член 27, първа алинея от Правилника на условието, което забранява едновременното записване за участие в конкурси на общо основание EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 за назначаването съответно на администратори (AD 8) и на главни администратори (AD 11) в областта на борбата с измамите.
52 В резултат от това и без да е необходимо произнасяне по другото правно основание, предявено от жалбоподателката, следва да се отмени решението на EPSO за прилагане оспорваното условие, с което не ѝ е разрешено да подаде официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08.
По съдебните разноски
53 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби в глава 8, дял II от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
54 В случая Комисията е изгубила делото страна. Освен това в исканията си жалбоподателката изрично посочва Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата по настоящия случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Комисията следва да бъде осъдена да заплати изцяло съдебните разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
реши:
1) Отменя решението на Службата за подбор на персонала на Европейските общности (EPSO) да не разреши на г‑жа Di Prospero да подаде официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08.
2) Комисията на Европейските общности понася всички съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 ноември 2009 година.
W. Hakenberg | | S. Gervasoni |
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu