ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(едноличен състав)
27 юни 2013 година
Дело F‑73/08 DEP
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“
Предмет: Искане за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски по член 92 от Процедурния правилник, с което Европейската комисия сезира Съда на публичната служба с настоящото искане за определяне на съдебните разноски по дело F‑73/08, Marcuccio/Комисия, на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник
Решение: Определя на 4 820 EUR общия размер на съдебните разноски, които г‑н Marcuccio трябва да възстанови на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑73/08, Marcuccio/Комисия.
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подаване на искането — Задължение за представяне на документи в подкрепа на искането на етапа на осъществяване на контакт преди неговото подаване — Липса
(член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Възнаграждения, платени от институция на нейния адвокат — Включване
(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид — Разходи за адвокат за работата, извършена преди сезирането на съда на Съюза — Включване
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
4. Съдебно производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Съдебни разноски, направени в производството за определяне на съдебните разноски — Липса на основание за произнасяне
(членове 86, 91 и 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Що се отнася до спор относно съдебните разноски по смисъла на член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, нито една разпоредба на посочения процедурен правилник не задължава страната да документира претенциите си на етапа на осъществяване на контакт, който предшества подаването на искане за определяне на съдебните разноски.
(вж. точка 21)
2. От член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели.
В това отношение съгласно член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут — институциите могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно възнаграждението на последния попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да е длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована.
При това положение, макар фактът, че една институция е ангажирала външен адвокат, да е лишен от последици за потенциално подлежащия на възстановяване характер на съдебните разноски, понеже нищо не позволява това да бъде изключено по принцип, той може да има въздействие върху определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които да бъдат събрани накрая.
(вж. точки 26 и 27)
Позоваване на:
Общ съд — 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P‑DEP, точка 13; 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, точка 14
Съд на публичната служба — 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, точка 23
3. Съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.
Когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.
Накрая, размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба. Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени пред Съда на публичната служба.
(вж. точки 28—30)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, точка 22; Schönberger/Парламент, посочено по-горе, точка 24; 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08 DEP, точка 41
4. Член 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, посветен на производството по оспорване на съдебните разноски, за разлика от член 86 от посочения правилник, не предвижда произнасяне по съдебните разноски с решението или определението, което слага край на производството. Всъщност, ако Съдът на публичната служба, който се произнася в рамките на искане, предявено на основание член 92 от Процедурния правилник във връзка със спор относно съдебните разноски в главното производство, се произнесе относно оспорваните съдебни разноски и отделно относно новите съдебни разноски, направени в рамките на искането във връзка с оспорване на съдебните разноски, той би могъл евентуално впоследствие да бъде сезиран с нов спор за новите съдебни разноски.
Когато определя подлежащите на възстановяване съдебни разноски обаче, Съдът на публичната служба следва да отчита всички обстоятелства по делото до момента на приемане на определението за определяне на съдебните разноски. Съдът на публичната служба също така може да определи размера на разходите, свързани с производството по оспорване на съдебните разноски и които са били необходими по смисъла на член 91 от Процедурния правилник, за да избегне ново последващо сезиране с нов спор за новите съдебни разноски.
(вж. точки 39 и 40)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Schönberger/Парламент, посочено по-горе, точка 45; 22 март 2012 г., Brune/Комисия, F‑5/08 DEP, точка 41