РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)
10 юли 2014 г.
Съединени дела F‑95/11 и F‑36/12
CG
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Реорганизация на дирекция — Създаване на нов отдел — Прехвърляне на функциите, възложени на началник на отдел — Жалба за отмяна — Допустимост — Акт с неблагоприятни последици — Еквивалентност на длъжностите — Прикрита санкция — Злоупотреба с власт — Иск за обезщетение — Висящ процес“
Предмет: Жалби, подадени на основание член 270 TFUE, с които CG по същество иска от Съда на публичната служба да отмени решението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, наричана по-нататък „Банката“), с което са изменени условията за упражняване на функциите на жалбоподателката и естеството на тези функции, да установи, че Банката е допуснала извършване на служебно нарушение по отношение на жалбоподателката, за което носи отговорност пред нея, и да осъди Банката да поправи имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла
Решение: Отхвърля жалбите по съединени дела F‑95/11 и F‑36/12. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски по съединени дела F‑95/11 и F‑36/12.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Срокове — Изискване за разумен срок — Начален момент на срока
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
2. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Организация на службите — Назначаване на персонала — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата — Съблюдаване на еквивалентността на длъжностите — Изменение на функциите, което не е дисциплинарна санкция
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Права и задължения — Задължение на Банката за връчване на индивидуално решение — Обхват
(член 42 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
1. В правната уредба на Европейската инвестиционна банка относно спорните производства има съществена празнота, доколкото не е предвиден срок за обжалване. Така споровете между Банката и нейните служители трябва да бъдат отнасяни пред съда на Съюза в разумен срок и тази празнота трябва да се попълни, като се следва предвиденото относно сроковете за обжалване в членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.
Що се отнася до момента, от който започва да тече срокът за обжалване, когато служител на Банката поиска провеждане на предвидената в член 41 от Правилника за персонала на Банката помирителна процедура, която е факултативна, срокът за подаване на жалба пред съда на Съюза започва да тече едва от момента на приключване на помирителната процедура, стига обаче служителят да е поискал провеждането на тази процедура в разумен срок от получаването на акта с неблагоприятни за него последици и продължителността на самата помирителна процедура да е разумна.
(вж. точки 79 и 80)
Позоваване на:
Общ съд — 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, т. 51—54 и 56; 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, т. 75
2. Институциите разполагат с широко право на преценка относно това как, с оглед на възложените им задачи, да организират своите служби и как, с оглед на изпълнението на тези задачи, да разпределят на съответните длъжности персонала, с който разполагат, стига обаче назначаването на конкретна длъжност да се извършва, от една страна, в интерес на службата, и от друга страна, при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите. Тази съдебна практика се прилага и по отношение на Европейската инвестиционна банка.
В случай на изменение на възложените на длъжностно лице функции, правилото за съответствие между степента и длъжността предполага съпоставка не между настоящите и предишните функции на заинтересованото лице, а между настоящите му функции и степента му в йерархията. При това положение не съществува никаква пречка за приемане на решение, водещо до предоставяне на нови функции, които, макар и различни от упражняваните по-рано и схващани от съответното лице като ограничаване на възложените му задачи, все пак отговарят на длъжност, съответстваща на неговата степен. Така фактическото ограничаване на възложените на длъжностното лице задачи нарушава правилото за съответствие между степента и длъжността само ако неговите функции, разглеждани в тяхната цялост, предвид естеството, значението и обхвата им са значително под това, което съответства на неговите степен и длъжност.
Ето защо, след като не е установено, че решението, с което се изменят възложените на длъжностното лице функции, противоречи на принципа на еквивалентност на длъжностите, не може да се говори за прикрита дисциплинарна санкция или за злоупотреба с власт.
(вж. точки 90, 92 и 105)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 декември 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 и T‑300/01, точка 84; 7 февруари 2007 г., Clotuche/Комисия, T‑339/03, точки 47 и 91
Съд на публичната служба — 8 май 2008 г., Kerstens/Комисия, F‑119/06, точки 82 и 103 и цитираната съдебна практика
3. Член 42 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка просто съдържа процесуално правило, а именно задължение на Банката за връчване на индивидуалните решения на засегнатите членове на персонала. Трябва обаче да съществува такова индивидуално решение.
В това отношение, когато преди приемането на решение на Банката за изменение на естеството на функциите, възложени на определен служител, както и на условията за упражняването им, посоченият служител е бил уведомен устно от своите ръководители за организационните промени, които ще бъдат извършени в неговата генерална дирекция и които не предполагат нито назначаване на посочения служител на друга длъжност, нито промяна на йерархичните отношения между генералния директор на посочената дирекция и служителя, Банката не е длъжна да приеме индивидуално решение по отношение на служителя, нито да го уведоми за него на основание посочения член 42.
(вж. точки 142 и 145)