ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
17 декември 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2011/83/ЕС — Член 2, точка 8, буква в) и точка 9 — Договор извън търговския обект — Понятието „търговски обект“ — Договор, сключен на щанда на търговски панаир непосредствено след като търговецът осъществява контакт с потребителя, който се намира в общо пространство на панаира“
По дело C‑465/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Straubing (Районен съд Щраубинг, Германия) с акт от 12 юни 2019 г., постъпил в Съда на 19 юни 2019 г., в рамките на производство по дело
B & L Elektrogeräte GmbH
срещу
GC,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: M. Safjan, председател на състава (докладчик), L. Bay Larsen и C. Toader, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 8, буква в) и точка 9 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството B & L Elektrogeräte GmbH и GC във връзка със сключването между тези страни на договор за продажба на парна прахосмукачка по време на търговски панаир.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 21 и 22 от Директива 2011/83 гласят следното:
„(21) Договор извън търговския обект следва да бъде определен като договор, сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца, например в дома или работното място на потребителя. В условията на среда, различна от тази на търговския обект, потребителят може да бъде поставен под потенциален психологически натиск или да бъде изправен пред елемент на изненада, независимо дали той е поискал посещението на търговеца или не. Определението за „договор извън търговския обект“ следва да включва също случаите, в които с потребителя лично и самостоятелно е осъществен контакт в среда извън търговския обект, но договорът е сключен непосредствено след това в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние. […] Покупки, направени по време на екскурзия, организирана от търговеца, по време на която придобитите продукти са рекламирани и предложени за продажба, следва да се считат за договори извън търговския обект.
(22) Под „търговски обекти“ следва да се разбира обекти под всякаква форма (например магазини, щандове или камиони), служещи на търговеца като негово постоянно или обичайно място за извършване на търговия. Пазарните сергии и панаирни щандове следва да се разглеждат като търговски обекти, ако отговарят на това условие. Обекти за търговия на дребно, в които търговецът осъществява дейността си на сезонна основа, например през туристическия сезон в планински или морски курорт, следва да се считат за търговски обекти, тъй като търговецът осъществява в тези обекти дейността си обичайно. Обществени места, като улици, търговски центрове, плажове, спортни съоръжения и обществения транспорт, които търговецът използва в изключителни случаи за своята търговска дейност, както и частните домове или работните места не следва да се разглеждат като търговски обекти. […]“.
4 Член 2 „Определения“ от тази директива гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
8) „договор извън търговския обект“ означава всеки договор между търговеца и потребителя:
а) сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца;
[…]
в) сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя; или
[…]
9) „търговски обект“ означава:
а) всеки недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си; или
б) всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си;
[…]“.
5 Член 9 „Право на отказ“ от посочената директива гласи в параграф 1:
„Освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да посочва причини за това и без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14“.
Германското право
6 Директива 2011/83 е транспонирана в германското право с Gesetz zur Umsetzung der Verbraucherrechterichtlinie und zur Änderung des Gesetzes zur Regelung der Wohnungsvermittlung (Закон за транспониране на Директивата относно правата на потребителите и за изменение на Закона за агенциите за недвижими имоти) от 20 септември 2013 г. (BGBl. 2013 I, стр. 3642).
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
7 B & L Elektrogeräte е установено в Германия дружество, което търгува с парни прахосмукачки, по-специално по време на търговски панаири.
8 От акта за преюдициално запитване следва, че GC и съпругата му са присъствали на търговски панаир, провеждан в Щраубинг (Германия). Те са се намирали на алеята в едно от изложбените халета на панаира пред щанда на B & L Elektrogeräte, когато служител на това дружество осъществява контакт с тях — от щанда си или на алеята — за да ги убеди да си купят прахосмукачка.
9 По покана на служителя на посоченото дружество GC и неговата съпруга отиват вътре в щанда, където сключват договор за продажба на прахосмукачка.
10 Впоследствие GC уведомява B & L Elektrogeräte, че не желае „да запази“ действието на договора. Той счита, че разполага с право на отказ по силата на германската правна уредба и че не е бил уведомен за това право към момента на сключване на въпросния договор.
11 B & L Elektrogeräte завежда дело срещу GC пред запитващата юрисдикция, Amtsgericht Straubing (Районен съд Щраубинг, Германия), с цел GC да бъде осъден да плати цената, договорена в договора.
12 Според запитващата юрисдикция щандът, заеман от B & L Elektrogeräte на търговския панаир, трябва да се счита за „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от Директива 2011/83 съгласно тълкуването му от Съда в решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin (C‑485/17, EU:C:2018:642).
13 Тази юрисдикция констатира, че посоченият щанд, който се е намирал в едно от изложбените халета на панаира, е бил отворено, а не затворено пространство, и че потребители като GC и неговата съпруга, стоящи неподвижни в средата на алея в изложбено хале пред щанда на продавач, е трябвало да очакват последният да осъществи контакт с тях.
14 Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че по разглежданото от нея дело въпросната алея очевидно не може да се счита за търговски обект на търговеца, тъй като не му служи за извършване на неговата дейност, а осигурява достъп до всички щандове на търговците, намиращи се в халето. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвид уточнението в съображение 22 от Директива 2011/83 — а именно че обществено място, което търговецът използва в изключителни случаи, по принцип не е „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от тази директива — разглежданото фактическо положение по това дело не съответства на хипотезата в това съображение.
15 Поради това, ако договорът за продажба е сключен, когато потребителят и търговецът се намират съответно вън от търговския обект и вътре в него — което съответствало на разглежданото фактическо положение по висящото пред тази юрисдикция дело — щял да е налице „договор извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8, буква в) от Директива 2011/83 и на въпросния потребител трябвало да се признае право на отказ.
16 При това положение Amtsgericht Straubing (Районен съд Щраубинг) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Налице ли е договор извън търговския обект по смисъла на член 2, точка 8, буква в) от Директива 2011/83/ЕС, придружен съответно с правото на отказ по член 9 от [тази директива], ако търговец, намиращ се на панаир вътре в щанд за продажби или пред него — който щанд се счита за търговски обект по смисъла на член 2, точка 9 от [посочената директива] — осъществява контакт с потребител, който стои прав в изложбено хале на общодостъпно панаирно изложение в коридора пред щанда за продажби, без да комуникира с търговеца, и ако договорът след това се оформя вътре в щанда?“.
По преюдициалния въпрос
17 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на поставения преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
18 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
19 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точка 8 във връзка с член 2, точка 9 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че договор, сключен между търговец и потребител в щанд, държан от търговец по време на търговски панаир, непосредствено след като търговецът осъществява контакт с потребителя, който се е намирал на общата алея за различните щандове, находящи се в изложбено хале на панаира, е „договор извън търговския обект“ по смисъла на тази разпоредба.
20 Най-напред трябва да се припомни, че Директива 2011/83 определя понятието „договор извън търговския обект“, от една страна, в член 2, точка 8, буква а) като „всеки договор между търговеца и потребителя[,] сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца“, и от друга страна, в член 2, точка 8, буква в) като „всеки договор между търговеца и потребителя[,] сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя“.
21 Що се отнася до понятието „търговски обект“, то е определено в член 2, точка 9 от тази директива като обхващащо, от една страна, „всеки недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си“, и от друга страна, „всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си“.
22 В това отношение Съдът вече е приел, че една от целите на Директива 2011/83 е посочена по-конкретно в съображение 21 от нея, съгласно което, ако се намира извън търговския обект на търговеца, потребителят може да бъде поставен под потенциален психологически натиск или да бъде изправен пред елемент на изненада, независимо дали той е поискал посещението на търговеца или не. Поради това законодателят на Съюза е искал да обхване и случаите, в които с потребителя лично и самостоятелно е осъществен контакт в среда извън търговския обект, но договорът е сключен непосредствено след това в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние (решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin, C‑485/17, EU:C:2018:642, т. 33).
23 Следователно законодателят на Съюза предвижда защита за потребителя при сключен извън търговски обект договор, в случай че към момента на сключването на договора потребителят не се намира в постоянно или обичайно заеман от търговеца обект, тъй като приема, че щом като е отишъл в такъв обект по своя вътрешна подбуда, потребителят може да очаква, че търговецът ще осъществи контакт с него, така че не би могъл евентуално след това да твърди, че е бил изненадан от предложението на търговеца (решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin, C‑485/17, EU:C:2018:642, т. 34).
24 Що се отнася по-специално до хипотеза, при която търговец осъществява дейността си на щанд на търговски панаир, следва да се припомни, че съгласно съображение 22 от Директива 2011/83 пазарните сергии и панаирните щандове трябва да се разглеждат като търговски обекти, ако служат на търговеца като негово постоянно или обичайно място за извършване на дейност (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin, C‑485/17, EU:C:2018:642, т. 41).
25 От посоченото съображение също така следва, напротив, че обществени места като улици, търговски центрове, плажове, спортни съоръжения и обществен транспорт, които търговецът използва в изключителни случаи за своята търговска дейност, както и частни домове или работни места, не трябва да се разглеждат като търговски обекти (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin, C‑485/17, EU:C:2018:642, т. 42).
26 Именно предвид тези съображения в решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin (C‑485/17, EU:C:2018:642), Съдът постановява, че член 2, точка 9 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че щанд, който търговец държи по време на търговски панаир, за да осъществява на него дейността си няколко дена в годината, е „търговски обект“ по смисъла на посочената разпоредба, ако потребител, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен, може — с оглед на всички свързани с дейността на търговеца фактически обстоятелства, и по-специално на външния изглед на щанда и изнесената в помещенията на самия панаир информация — основателно да очаква, че търговецът осъществява там дейността си и че ще го прикани да сключи договор, като националният съд следва да провери дали това е така.
27 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че разглежданият в главното производство договор е сключен между потребителя GC и търговеца B & L Elektrogeräte в щанда, който последният държи на търговски панаир, като запитващата юрисдикция счита този щанд за „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от Директива 2011/83 съгласно тълкуването му от Съда в решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin (C‑485/17, EU:C:2018:642).
28 При това положение трябва да се прецени дали сключването на договора непосредствено след като търговецът осъществява контакт с потребителя, който се е намирал на общата алея за различните щандове, находящи се в изложбено хале на панаира, позволява все пак да се приеме, че посоченият договор е договор „извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2011/83.
29 В това отношение общата алея за различните щандове, находящи се в изложбеното хале, в което се е намирал държаният от B & L Elektrogeräte щанд, не може да се счита за „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от Директива 2011/83, тъй като тази алея е осигурявала достъп до всички щандове на търговците, находящи се в това хале.
30 Това фактическо обстоятелство, което е установено от запитващата юрисдикция, съответства на хипотезата в съображение 22 от Директива 2011/83, съгласно което обществени места като улици и търговски центрове не трябва да се считат за „търговски обекти“.
31 При това положение се налага констатацията, че договор между търговец и потребител, сключен в търговския обект на търговеца непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца, като например общата алея за различните щандове, находящи се в изложбено хале на панаира, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, е „договор извън търговския обект“ съгласно член 2, точка 8, буква в) от Директива 2011/83.
32 Всъщност, като бе припомнено в точка 22 от настоящото определение, когато се намира извън търговския обект на търговеца, потребителят може да бъде поставен под потенциален психологически натиск или да бъде изправен пред елемент на изненада, независимо дали той е поискал посещението на търговеца или не. В съображение 21 от Директива 2011/83 се посочва, че поради това законодателят на Съюза е искал да обхване и случаите, в които с потребителя лично и самостоятелно е осъществен контакт в среда извън търговския обект, но договорът е сключен непосредствено след това в търговския обект на търговеца.
33 Този елемент на изненада е налице в хипотеза като разглежданата по делото в главното производство, при която потребител се намира в халето на търговски панаир, представляващо общото пространство за различните находящи се в халето щандове, поради което в този контекст единствено щандът на въпросния търговец представлява неговия търговски обект, и при която същият търговец осъществява контакт с посочения потребител, за да сключи непосредствено след това договор в своя щанд. Такъв договор съответно трябва да се счита за „договор извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8, буква в), от Директива 2011/83.
34 Въз основа на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 8 във връзка с член 2, точка 9 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че договор, сключен между търговец и потребител в щанд, държан от търговец по време на търговски панаир, непосредствено след като търговецът осъществява контакт с потребителя, който се е намирал на общата алея за различните щандове, находящи се в изложбено хале на панаира, е „договор извън търговския обект“ по смисъла на тази разпоредба.
По съдебните разноски
35 Тъй като за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Член 2, точка 8 във връзка с член 2, точка 9 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че договор, сключен между търговец и потребител в щанд, държан от търговец по време на търговски панаир, непосредствено след като търговецът осъществява контакт с потребителя, който се е намирал на общата алея за различните щандове, находящи се в изложбено хале на панаира, е „договор извън търговския обект“ по смисъла на тази разпоредба.
Подписи