Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
31 май 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Съдебна компетентност — Специална компетентност — Член 8, точка 3 — Насрещен иск, основан или не на договор или на факт, на който се основава първоначалният иск“
По дело C‑306/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tatabányai Törvényszék (съд в Татабаня, Унгария) с акт от 17 май 2017 г., постъпил в Съда на 26 май 2017 г., в рамките на производство по дело
Éva Nothartová
срещу
Sámson József Boldizsár,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: J. Malenovský, председател на състава, M. Safjan (докладчик) и D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и P. Lacerda, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от K. Talabér-Ritz и M. Heller, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, точка 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2 Запитването е подадено в рамките на съдебен спор между г‑жа Éva Nothartová, от една страна, и г‑н Sámson József Boldizsár, от друга страна, във връзка с твърдяно нарушение на правото на изображение и правото на фонограма на г‑жа Nothartová, във връзка с което г‑н Boldizsár подава насрещен иск.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 От съображение 4 от Регламент № 1215/2012 следва, че той има за цел да установи в интерес на правилното функциониране на вътрешния пазар „[р]азпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка“.
4 Съображения 15 и 16 от този регламент гласят:
„(15) Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.
(16) Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата“.
5 Правилата за компетентността се съдържат в глава II от посочения регламент.
6 Глава II, раздел 1 („Общи разпоредби“), член 4, параграф 1 от същия регламент гласи следното:
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
7 Член 5, който се намира в посочения раздел 1 от Регламент № 1215/2012, гласи в параграф 1:
„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.
8 Глава II, раздел 2 („Специална компетентност“), член 7, точка 2 от този регламент предвижда:
„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:
[…]
2) по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.
9 Съгласно член 8, точка 3 от посочения регламент, който също се намира в раздел 2, „[с]рещу лице с местоживеене в държава членка може също така да бъде предявен […] насрещен иск, произтичащ от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск, в съда, пред който е висящо първоначалното дело“.
Унгарското право
10 Член 147, параграф 1 от Polgári perrendtartásról szóló 1952. évi III. törvény (Закон № III от 1952 г., уреждащ гражданското производство) гласи:
„До приключване на съдебното заседание, предшестващо постановяването на решението в първа инстанция, ответникът може да предяви насрещен иск срещу ищеца, при положение че правото, претендирано с насрещния иск, произтича от или е свързано със същото правоотношение като иска на ищеца, или когато е възможно да се направи прихващане между претенцията, предмет на насрещния иск, и претенцията по първоначалния иск […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 г‑жа Nothartová, словашка гражданка с местоживеене в Словакия, подава иск пред запитващата юрисдикция Tatabányai Törvényszék (съд в Татабаня, Унгария), срещу г‑н Boldizsár, унгарски гражданин с местоживеене в Унгария, за установяване на нарушение на правото ѝ на изображение и на правото ѝ на фонограма. Ищцата в главното производство поддържа, че последният е направил снимки и видеозаписи, без нейно знание, които впоследствие е включил във видеоклипове, разпространени в интернет, и по-специално в YouTube.
12 Пред запитващата юрисдикция ответникът в главното производство подава насрещен иск за обезщетение с мотива, първо, че първоначалният иск е ограничил разпространението на интелектуалното му творчество в YouTube, второ, ищцата в главното производство го е посочила, използвайки погрешно името на баща му, като по този начин е нарушила правото му на име и правото на уважение към починалите лица, трето, ищцата в главното производство е посочила регистрационния номер на автомобила му, нарушавайки по този начин „правото на индивидуалност на автомобила“.
13 Според запитващата юрисдикция насрещният иск на ответника в главното производство не произтича от факта, на който се основава първоначалният иск, по смисъла на член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012.
14 В резултат на това тя счита, че ако член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012 е единствената разпоредба, приложима към насрещните искове, то тя не би била компетентна да разгледа насрещния иск на ответника в главното производство, доколкото той не произтича от факта, на който се основава първоначалният иск.
15 Ако, обратно, член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012 се отнася само до насрещните искове, които произтичат от договора или от факта, на който се основава първоначалният иск, запитващата юрисдикция счита, че тя би била независимо от това компетентна, съгласно член 7, точка 2 от този регламент, да се произнесе по насрещния иск на ответника в главното производство.
16 При тези обстоятелства Tatabányai Törvényszék (съд в Татабаня) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Когато насрещен иск произтича от договор или факти, различни от тези, на които се основава първоначалният иск:
a) единствено член 8, точка 3 от Регламент [№ 1215/2012] ли може да се приложи, за да се определи кой съд е компетентен да разгледа този иск, тъй като само тази разпоредба се отнася до насрещните искове, или
б) член 8, точка 3 от Регламент [№ 1215/2012] се отнася единствено до насрещните искове, произтичащи от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск, и поради тази причина не може да се приложи за насрещните искове, които не произтичат от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск, поради което въз основа на останалите правила за компетентност по Регламент [№ 1215/2012] за тези последни насрещни искове трябва да се приеме, че съдът, компетентен да разгледа първоначалния иск, е компетентен да разгледа и насрещния иск?“.
По преюдициалния въпрос
17 С въпроса си, формулиран в две части, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да узнае, по същество, дали член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага, при изключване на всяко друго правило относно специална компетентност, предвидено в този регламент, към положение, в което юрисдикцията, която е компетентна да разгледа твърдение за нарушение на правата на личността на ищеца, с мотива че са били направени снимки и видеозаписи без негово знание от ответника, е сезирана с насрещен иск за обезщетение на основание деликтна или квазиделиктна отговорност на ищеца, по-специално за ограничаването на интелектуалното му творчество, предмет на първоначалния иск.
18 Като начало следва да се припомни, че доколкото член 7, точка 2 и член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012 възпроизвеждат, по същество, съответните текстове на член 5, точка 3 и на член 6, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1), тълкуването на Съда относно разпоредбите на последния, а преди това — на Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 299, 1972 г., стр. 32), изменена с последващите конвенции във връзка с присъединяването на нови държави членки на тази конвенция, остава валидно и за еквивалентните разпоредби на Регламент № 1215/2012 (вж. по аналогия решения от 15 юни 2017 г., Kareda, C‑249/16, EU:C:2017:472, т. 27, от 17 октомври 2017, Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 24 и от 31 януари 2018 г., Hofsoe, C‑106/17, EU:C:2018:50, т. 36).
19 Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Член 5, параграф 1 от този регламент предвижда възможности за дерогации от това правило за обща компетентност, уредени в глава II, раздели 2—7 от посочения регламент.
20 В това отношение от съображение 16 от Регламент № 1215/2012 следва, че наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и правния спор или с оглед да се улесни доброто правораздаване.
21 Така, за да се избегне постановяването на противоречиви съдебни решения, член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012 дава на ответника възможност да предяви насрещен иск, който произтича от договора или от факта, на който се основава първоначалният иск, пред сезирания с него съд.
22 Всъщност именно в интерес на доброто правораздаване специалната съдебна компетентност по насрещни искове дава възможност на страните да уредят в рамките на едно и също производство пред един и същи съд реципрочните си претенции с общ произход. Така се избягва воденето на излишни и многобройни дела (решение от 12 октомври 2016, Kostanjevec, C‑185/15, EU:C:2016:763, т. 37).
23 В съответствие с тази цел, при положение, в което дадена юрисдикция е сезирана с една или с множество претенции, предявени като насрещни, тя следва да прецени доколко тези претенции имат общ произход с първоначалния иск, така че да попадат в обхвата на член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012.
24 За тази цел при обстоятелства като тези в главното производство тази юрисдикция ще трябва по-специално да провери дали разглеждането на насрещния иск за заплащане на обезщетение за вреди, с мотива че ищецът в главното производство ограничава интелектуалното творчество на ответника в главното производство, не изисква тя да прецени законосъобразността на фактите, на които ищецът в главното производство основава претенциите си, доколкото интелектуалното творчество, чието използване ответникът в главното производство счита, че е затруднено, е това, което ищецът в главното производство счита, че се намира в основата на нарушението на правото му на изображение.
25 Ако е налице такава нужда от преценка, член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на посочената юрисдикция компетентността да се произнася по насрещен иск на ответника в главното производство.
26 При това положение следва да се отбележи, че специалната компетентност, предвидена в член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012, е неизключителна по отношение на другите правила относно компетентността, установени в него. Тя е факултативна не само по отношение на правилото за общата компетентност, уредено в член 4, параграф 1 от този регламент, приложен по делото в главното производство, но също и по отношение на другите правила относно специалната компетентност, предвидени от посочения регламент.
27 Всъщност, както Европейската комисия излага в писменото си становище, неизключителното и факултативно естество на правилата относно специалната компетентност произтича не само от целите и системата на Регламент № 1215/2012, но и от текста на самия член 8, точка 3 от него, който уточнява, че срещу дадено лице „може също“ да бъде предявен иск по силата на тази разпоредба, а не че трябва да бъде изключително.
28 Освен това от постоянната съдебна практика във връзка с Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, изменена, и с Регламент № 44/2001, също така относима и в контекста на Регламент № 1215/2012, следва, че той има за цел не да уеднакви всички процесуални правила на държавите членки, а да уреди в отношенията между тези държави съдебната компетентност за разрешаване на споровете в гражданската и търговската област и да улесни изпълнението на съдебните решения (решение от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka, C‑327/10, EU:C:2011:745, т. 37). Този регламент обаче не определя условията, при които, след като бъде установена международната компетентност по силата на посочения регламент, дадена юрисдикция може или трябва да разгледа заедно няколко иска между същите страни, поради което тези условия попадат в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки (вж. по аналогия решение от 15 март 2012 г., G, C‑292/10, EU:C:2012:142, т. 45).
29 С оглед на изложеното по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 8, точка 3 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага — неизключително — при положение, в което юрисдикцията, компетентна да разгледа твърдение за нарушение на правата на личността на ищеца, с мотива че са били направени снимки и видеозаписи без негово знание от ответника, е сезирана с насрещен иск за обезщетение на основание деликтна или квазиделиктна отговорност на ищеца, по-специално за ограничаването на интелектуалното му творчество, предмет на първоначалния иск, когато разглеждането на този насрещен иск изисква тази юрисдикция да прецени законосъобразността на фактите, на които ищецът основава собствените си претенции.
По съдебните разноски
30 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 8, точка 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва да се тълкува в смисъл, че се прилага — неизключително — при положение, в което юрисдикцията, компетентна да разгледа твърдение за нарушение на правата на личността на ищеца, с мотива че са били направени снимки и видеозаписи без негово знание от ответника, е сезирана с насрещен иск за обезщетение на основание деликтна или квазиделиктна отговорност на ищеца, по-специално за ограничаването на интелектуалното му творчество, предмет на първоначалния иск, когато разглеждането на този насрещен иск изисква тази юрисдикция да прецени законосъобразността на фактите, на които ищецът основава собствените си претенции.
Подписи