РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)
7 декември 2018 година(*)
„Държавни помощи — Помощ, приведена в действие от Белгия в полза на финансовите кооперации от групата ARCO — Гаранционна схема за защита на дяловете на физическите лица, които имат качеството на членове на тези кооперации — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се забранява изплащането на сумите, гарантирани на членовете — Предмет на спора — Възстановяване — Пропорционалност“
По дело T‑664/14
Кралство Белгия, за което се явяват C. Pochet и J.‑C. Halleux, в качеството на представители, подпомагани от J. Meyers, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn и B. Stromsky, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на член 2, параграф 4 от Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците, физически лица на финансови кооперации (ОВ L 284, 2014 г., стр. 53),
ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, V. Kreuschitz, I. S. Forrester, N. Półtorak и E. Perillo, съдии,
секретар: G. Predonzani, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 ноември 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
Дружествата ARCO
1 Arcofin SCRL, Arcopar SCRL и Arcoplus (наричани по-нататък „кооперациите от групата ARCO“) са оторизирани финансови кооперации с ограничена отговорност (наричани по-нататък „финансовите кооперации“), чиято дейност се регламентира от белгийското законодателство. Тези три кооперации, които са в процедура по ликвидация, са създадени през 30‑те години на миналия век с цел да координират кооперативните дейности на Mouvement ouvrier chrétien и на Algemeen Christelijk Werknemersverbond и да подкрепят финансово посочените дейности, като участват по-специално в мисии със социален характер.
2 Кооперациите от групата ARCO имат повече от 800 000 членове, 99 % от които са физически лица (наричани по-нататък „член-кооператорите“). Според Кралство Белгия средният дял на член-кооператорите е от порядъка на 2000 EUR.
3 През 2001 г. Arcofin става основният акционер на Dexia SA, от чийто капитал притежава 15 %. На 3 октомври 2008 г. тази кооперация участва в спасяването на Dexia, като записва сума от 350 милиона евро в увеличаване на капитала на обща стойност 6 милиарда евро. От 2008 г. нататък кооперациите от групата ARCO не издават нови дялове. В периода 2008—2011 г. те изгубват 7 % от своите член-кооператори.
4 На 8 декември 2011 г. общите събрания на кооперациите от групата ARCO одобряват решението за откриване на процедура по доброволна ликвидация.
Разглежданата мярка
5 На 10 октомври 2008 г. посредством прессъобщение на секретариата на министъра на финансите белгийското правителство оповестява своето намерение да приложи и по отношение на застрахователните компании и финансовите кооперации гаранционната схема, съществуваща в полза на вложителите в кредитните институции, както и да увеличи размера на тази гаранция на 100 000 EUR. Предвижда се тези нововключени образувания да участват в гаранционен фонд на доброволни начала. Това намерение е внесено в белгийския парламент като законопроект, представен на 14 октомври 2008 г., който е приет по спешност на следващия ден (loi du 15 octobre 2008 portant des mesures visant à promouvoir la stabilité financière et instituant en particulier une garantie d’État relative aux crédits octroyés et aux autres opérations effectuées dans le cadre de la stabilité financière (Закон от 15 октомври 2008 г. относно мерки за насърчаване на финансовата стабилност и за въвеждане по-специално на държавна гаранция върху отпуснатите кредити и други операции, извършени за целите на финансовата стабилност), Moniteur belge от 17 октомври 2008 г., стр. 55634).
6 В съвместно прессъобщение от 21 януари 2009 г. министър-председателят и министърът на финансите на Белгия потвърждават поетото от предходното правителство задължение за предоставяне на гаранционна схема на неинституционалните членове на финансовите кооперации. Този режим е трябвало да включва по-конкретно следните елементи:
– плащането от страна на съответните кооперации на гаранционна премия,
– задължение на институционалните членове да запазят дела си за целия срок на гаранцията,
– ограничение на „годишното обезщетение“ на членовете физически лица (член-кооператори) и на институционалните членове,
– допълнителна финансова вноска, изплащана от съответните кооперации, в случай че получените дивиденти надхвърлят определен минимален праг,
– ред и условия, които трябва да бъдат предвидени, позволяващи на властите да участват в печалбите в случай на оттегляне на гаранционната схема.
7 Впоследствие белгийският парламент приема loi du 14 avril 2009 modifiant la loi du 2 août 2002 relative à la surveillance du secteur financier et aux services financiers (Закон от 2 август 2002 г. за надзора върху финансовия сектор и финансовите услуги) (Moniteur belge от 21 април 2009 г., стр. 32106), за да позволи на правителството да въведе гаранционна система в полза по-специално на член-кооператорите от оторизираните кооперации, които са обект на пруденциален надзор от националната банка на Белгия или са инвестирали най-малко половината от своите активи в обект, който подлежи на такъв надзор, какъвто е случаят на финансовите кооперации като тези от групата ARCO.
8 Тези законови разпоредби са възпроизведени в член 36/24, параграф 1, точка 3 от loi du 22 février 1998 fixant le statut organique de la Banque Nationale de Belgique (Закон от 22 февруари 1998 г. за статута и устройството на Белгийската национална банка, изменен). Приетият въз основа на посочения член arrêté royal du 10 octobre 2011 modifiant l’arrêté royal du 14 novembre 2008 portant exécution de la loi du 15 octobre 2008 et modifiant la loi du 2 août 2002 (Кралски указ от 10 октомври 2011 г. за изменение на Кралски указ от 14 ноември 2008 г. за изпълнение на Закона от 15 октомври 2008 г. и за изменение на Закона от 2 август 2002 г.) (Moniteur belge от 12 октомври 2011 г., стр. 62641) позволява на финансовите кооперации по свое усмотрение да се присъединят към гаранционната схема, предвидена в предходните мерки. Кооперациите, които решат да се присъединят към тази схема, трябва да изплатят в полза на Специалния фонд за защита на депозитите застраховките „Живот“ и капитала на оторизираните кооперации (наричан по-нататък „Специалният фонд“), създаден с arrêté royal du 14 novembre 2008 portant exécution de la loi du 15 octobre 2008 et modifiant la loi du 2 août 2002 relative à la surveillance du secteur financier et aux services financiers (Кралски указ от 14 ноември 2008 г. за изпълнение на Закона от 15 октомври 2008 г. и за изменение на Закона от 2 август 2002 г. за надзора върху финансовия сектор и финансовите услуги) (Moniteur belge от 17 ноември 2008 г., стр. 4088) годишна вноска, съответстваща на 0,15 % от общата гарантирана сума, както и такса при внасяне в размер на 0,1 % от тази сума. Гаранцията следва да се използва само в случай на обявяване на дружеството в несъстоятелност или в случай на неизпълнение, установено от белгийския орган за финансов надзор. Гаранцията обхваща единствено освободения капитал, записан от физически лица преди влизането в сила на Кралския указ от 10 октомври 2011 г., в размер до 100 000 EUR за всяко физическо лице. Изплащането на гаранцията се осъществява от Специалния фонд, а при изчерпване на неговите средства — от Caisse des dépôts et consignations (Каса за депозити и консигнации, Белгия).
9 На 13 октомври 2011 г. кооперациите от групата ARCO подават молба за присъединяване към гаранционната схема. Тази молба е одобрена от белгийския Conseil des ministres (Съвет на министрите) на 15 октомври 2011 г. и посоченото одобрение е публикувано на същата дата. Искането за присъединяване на кооперациите от групата ARCO е уважено формално с arrêté royal du 7 novembre 2011 octroyant une garantie afin de protéger le capital de sociétés coopératives agréées (Кралски указ от 7 ноември 2011 г. за предоставяне на гаранция с цел защита на капитала на оторизираните кооперации) (Moniteur belge от 18 ноември 2011 г., стр. 68640), влязъл в сила на 14 октомври 2011 г., по силата на член 3 от него (наричана по-нататък „гаранцията“ или „разглежданата мярка“). Нито една друга финансова кооперация не е поискала да се присъедини към гаранционната схема.
10 В резултат от това кооперациите от групата ARCO внасят в Специалния фонд предвидените суми. Тяхното присъединяване към гаранционна схема е придружено от няколко условия, по-специално липса на каквото и да е публично предлагане на нови дялове на физически лица, ограничение на лихвения процент върху инвестираните средства и поемане на задължение от страна на институционалните членове да не изтеглят инвестираните от тях капитали. В Кралския указ от 7 ноември 2011 г. се уточнява също така, че Специалният фонд трябва да компенсира член-кооператорите едва след представяне на окончателното нареждане за ликвидация, евентуално одобрено от общото събрание на кооперациите от групата ARCO.
11 Както беше посочено в точка 4 по-горе, на 8 декември 2011 г. кооперациите от групата ARCO вземат решение за откриване на процедура по доброволна ликвидация.
Административното производство
12 На 7 ноември 2011 г. Кралство Белгия уведомява Европейската комисия за гаранцията.
13 С писмо от 6 декември 2011 г. Комисията съобщава на Кралство Белгия, че според нея гаранцията може да съставлява неправомерна държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, и приканва тази държава членка да се въздържа от извършването на всякакви допълнителни действия за нейното привеждане в изпълнение. Белгийските власти отговарят с писмо от 22 декември 2011 г.
14 С решение от 3 април 2012 г. Комисията решава да започне по отношение на гаранцията официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (наричано по-нататък „решението за откриване“). На 19 юли 2012 г. решението за откриване, озаглавено „Държавна помощ SA.33927 (2012/C) (ex 2011/NN) — Гаранционна схема за защита на акциите на частните лица — членове на финансови кооперации — Покана за представяне на мнения съгласно член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)“, е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 213, 2012 г., стр. 64). В посоченото решение Комисията впрочем разпорежда на Кралство Белгия на основание член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) да продължава да се въздържа от прилагане на разглежданата мярка до произнасянето на тази институция по съвместимостта на мярката с вътрешния пазар.
15 На 18 юни 2012 г. Кралство Белгия излага своето становище относно решението за откриване. С писма от 5 декември 2012 г. и 20 септември 2013 г. тази държава членка отговаря на въпросите, отправени до нея от Комисията.
16 На 17 август 2012 г. кооперациите от групата ARCO също представят своите становища пред Комисията. Тези становища са изпратени от Комисията до Кралство Белгия, което посочва в писмо от 16 октомври 2012 г. до тази институция, че те не изискват коментари от негова страна.
Обжалваното решение
17 На 3 юли 2014 г. Комисията приема Решение 2014/686/ЕС относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците, физически лица на финансови кооперации (ОВ L 284, 2014 г., стр. 53, наричано по-нататък „обжалваното решение“). Комисията прави извод, че гаранцията съставлява държавна помощ, предоставена на кооперациите от групата ARCO, и че тази помощ, която е неправомерно приведена в действие от Кралство Белгия, е несъвместима с вътрешния пазар (член 1 от обжалваното решение).
18 В обжалваното решение Комисията приема, че кооперациите от групата ARCO са били действителните получатели на разглежданата помощ и че тя се изразява в сбор от мерки, съдържащи се в обявлението от 10 октомври 2008 г. (вж. т. 5 по-горе), в прессъобщението от 21 януари 2009 г. (вж. т. 6 по-горе), както и в присъединяването на кооперациите от групата ARCO към гаранционната схема (съображения 80—90 от обжалваното решение).
19 В това отношение Комисията счита, че гаранцията е предоставила на кооперациите от групата ARCO селективно предимство, тъй като им е позволила да привлекат или да запазят средства. Освен това селективният характер на това предимство бил доказан, тъй като от него можели да се ползват само финансовите кооперации. Във всички случаи Комисията счита за непропорционална гаранцията — която се отнася до всички инвестирани суми с оглед на техния размер — предоставена на инвеститорите, придобили дялове в кооперациите от групата ARCO, което изключва възможността за каквато и да е обосновка на разглежданата мярка от гледна точка на критериите за преценка относно съществуването на предимства, които могат да се обосноват с общата структура на данъчната система, дори да се предположи, че тези критерии са приложими в настоящия случай (съображения 100—107 от обжалваното решение). Така, след като разглежда другите критерии, предвидени в член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията стига до извода, че гаранцията съставлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба (съображение 110 от обжалваното решение).
20 Освен това, що се отнася до съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар, Комисията счита, че единственото правно основание, което може да се приложи в конкретния случай, е член 107, параграф 3 ДФЕС. Тя обаче приема, че разглежданата мярка не е нито подходяща, нито необходима, нито пропорционална на целта да се преодолеят сериозни затруднения в белгийската икономика и следователно не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар (съображения 111—129 от обжалваното решение).
21 Накрая Комисията определя начин за изчисляване на размера на предимството, което следва да бъде възстановено от кооперациите от групата ARCO, и приканва Кралство Белгия да ѝ предостави необходимите данни. Тя посочва също така, че по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС според нея има основание да изиска от тази държава членка да продължи да се въздържа от каквито и да било плащания на член-кооператорите на основание на гаранцията (съображения 130—142 от обжалваното решение).
22 В резултат от това в обжалваното решение Комисията разпорежда на Кралство Белгия да си възстанови от кооперациите от групата ARCO неоснователно получените суми, от които счита, че са се ползвали (член 2, параграф 1 от обжалваното решение). Освен това Комисията разпорежда на Кралство Белгия да оттегли законовите и подзаконовите актове, на които се основава гаранцията (съображение 143 от обжалваното решение), и му забранява да я прилага в полза на член-кооператорите (член 2, параграф 4 от обжалваното решение). Тази забрана е предмет на настоящата жалба.
Националните производства и преюдициалното запитване за преценка на валидността на обжалваното решение
Оспорване на гаранцията пред националния съд
23 През декември 2011 г. и януари 2012 г. пред Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) са подадени три жалби от физически лица, от Organisme voor de financiering van pensioenen Ogeo Fund (Пенсионен фонд „Ogeo Fund“) и от Gemeente Schaarbeek (община Schaerbeek, Белгия). С тези жалби се цели отмяната на кралските укази от 10 октомври 2011 г. (вж. т. 8 по-горе) и от 7 ноември 2011 г. (вж. т. 9 по-горе). За тази цел жалбоподателите изтъкват по същество, че разглежданите кралски укази нарушават принципа на равенство, предвиден в белгийската конституция, доколкото установяват различно третиране между член-кооператорите, които могат да се ползват от гаранционната схема, въведена по-специално с посочените кралски укази, и акционерите — физически лица от други дружества, близки до финансовия сектор, които са изключени от посочения режим.
24 Приемайки, че кралските укази от 10 октомври и 7 ноември 2011 г. се основават на член 36/24 от Закона от 22 февруари 1998 г. (вж. т. 8 по-горе) и следователно са част от ограниченията, установени от самия белгийски законодател и че твърдяното различно третиране произтича от законодателна разпоредба, Conseil d’État поставя на Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) няколко преюдициални въпроса относно съвместимостта на този член с белгийската конституция.
25 За да се произнесе обаче по тези въпроси, Cour constitutionnelle счита за необходимо най-напред да разреши въпроса относно съвместимостта на член 36/24 от Закона от 22 февруари 1998 г. с правото на Европейския съюз. За тази цел той отправя до Съда шест преюдициални въпроса по дело C‑76/15, пет от които се отнасят до валидността на обжалваното решение, както и до задълженията, които произтичат в конкретния случай за Кралство Белгия от член 108, параграф 3 ДФЕС.
Решение от 21 декември 2016 г., Vervloet и др. (C‑76/15)
26 Предметът на първия отправен до Съда преюдициален въпрос е да се прецени съвместимостта на гаранцията от гледна точка на членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, 1994 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163), изменена с Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на 9 март 2005 година за изменение на директиви 73/239/ЕИО, 85/611/ЕИО, 91/675/ЕИО, 92/49/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директиви 94/19/ЕО, 98/78/ЕО, 2000/12/ЕО, 2001/34/ЕО, 2002/83/ЕО и 2002/87/ЕО, с цел въвеждане на нова организационна структура на комитетите за финансови услуги (ОВ L 79,2005 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 28). Вторият преюдициален въпрос се отнася до валидността на обжалваното решение. Останалите четири въпроса се отнасят до съвместимостта на гаранцията със задълженията, произтичащи за държавите членки от член 108, параграф 3 ДФЕС.
27 В отговор на поставените от Cour constitutionnelle въпроси Съдът постановява решение от 21 декември 2016 г., Vervloet и др. (C‑76/15, EU:C:2016:975), чийто диспозитив гласи:
„1) Членове 2 и 3 от Директива [94/19] трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете [във финансови кооперации], като разглежданата в главното производство, нито са пречка държавата членка да приеме такава схема, стига същата да не застрашава — което запитващата юрисдикция трябва да провери — практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, която съгласно тази директива държавите членки са длъжни да въведат, и да е в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, и в частност с членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.
2) При разглеждането на [поставените] преюдициални […] въпроси […] не се установяват обстоятелства, които биха могли да засегнат валидността на [обжалваното решение].
3) Член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска гаранционна схема като разглежданата в главното производство, доколкото същата е приведена в действие в нарушение на задълженията по тази разпоредба“.
Последици за националното право
28 С решение от 15 юни 2017 г. Cour constitutionnelle установява противоконституционността на член 36/24 от Закона от 22 февруари 1998 г. Cour constitutionnelle основава решението си по-специално на констатацията на Съда, че разглежданата мярка съставлява неправомерна държавна помощ.
29 С решение от 6 март 2018 г. Conseil d’État отменя кралските укази от 10 октомври 2011 г. (вж. т. 8 по-горе) и от 7 ноември 2011 г. (вж. т. 9 по-горе).
Дело T‑711/14
30 С жалба, подадена на 7 октомври 2014 г. в секретариата на Общия съд (дело T‑711/14), кооперациите от групата ARCO искат отмяната на обжалваното решение. В жалбата си тези кооперации оспорват по-специално както преценката на Комисията, че разглежданата мярка съставлява държавна помощ, на която те са получатели, така и преценката, че разглежданата помощ не е могла да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. Кооперациите от групата ARCO оспорват също така забраната Кралство Белгия да изплаща гарантираните на член-кооператорите суми, която е предмет на настоящата жалба.
31 С определение от 9 февруари 2018 г., Arcofin и др./Комисия (T‑711/14, непубликувано, EU:T:2018:80) Общият съд отхвърля посочената жалба като отчасти явно недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание. По-специално жалбата на кооперациите от групата ARCO, в частта ѝ, насочена към оспорване на забраната Кралство Белгия да изплаща сумите, гарантирани на член-кооператорите след приключване на производството по ликвидация, е отхвърлена като явно недопустима, тъй като посочените кооперации нямат правен интерес да оспорват разпоредбата, която Кралство Белгия обжалва в рамките на настоящата жалба.
Производство и искания на страните
Писмената фаза на производството
32 На 15 септември 2014 г. Кралство Белгия подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
33 С решение от 12 октомври 2015 г., прието на основание член 69, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, като констатира от една страна, че отправеното от Cour constitutionnelle преюдициално запитване по дело C‑76/15 (вж. т. 23—26 по-горе) се отнася до валидността на обжалваното решение и приканва Съда да прецени основна част от доводите на кооперациите от групата ARCO по дело T‑711/14, и като приема, от друга страна, че решението по настоящия спор може да зависи от произнасянето по жалбата на посочените кооперации, след изслушване на страните съгласно член 70, параграф 1 от Процедурния правилник, председателят на шести състав на Общия съд спира производството по настоящото дело до произнасяне на решението на Съда.
34 Това спиране на производството приключва с постановяването на 21 декември 2016 г. на решение Vervloet и др. (C‑76/15, EU:C:2016:975) (вж. т. 27 по-горе).
35 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в трети състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
36 На същата дата на основание член 89, параграф 3, буква a) от Процедурния правилник Общият съд (трети състав) приканва страните да посочат последиците за настоящото дело, които според тях трябва да се изведат от постановяването на решение от 21 декември 2016 г., Vervloet и др. (C‑76/15, EU:C:2016:975).
37 Страните се съобразяват с това процесуално-организационно действие в предоставения им срок.
38 В рамките на процесуално-организационно действие от 26 юни 2017 г., предприето на основание член 89, параграф 3, буква a) от Процедурния правилник, Общият съд (трети състав) приканва страните да посочат по-специално:
– какви последици за националното право считат, че трябва да се изведат от обявяването на невалидността на член 36/24 от Закона от 22 февруари 1998 г. от страна на Cour constitutionnelle,
– какви последици може да има отмяната от Общия съд на обжалваното решение предвид отговора на предходния въпрос.
39 Страните отговарят на тези въпроси в предвидения срок.
40 В рамките на процесуално-организационно действие от 12 септември 2017 г., предприето на основание член 89, параграф 3, буква а) от Процедурния правилник, Общият съд (трети състав) по-специално:
– приканва Кралство Белгия да изрази становище по някои аспекти от отговорите на Комисията на въпросите, посочени в точка 38 по-горе,
– отправя отново въпрос до Кралство Белгия относно правните последици и полезния характер на евентуална отмяна от страна на Общият съд на член 2, параграф 4 от обжалваното решение с оглед на обявяването на член 36/24 от Закона от 22 февруари 1998 г. за невалиден от страна на Cour constitutionnelle.
41 Кралство Белгия отговаря на тези въпроси в предоставения му срок и на Комисията е дадена възможност да представи становище по тези отговори.
42 По предложение на трети състав Общият съд решава да възложи делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.
Устна фаза на производството
43 По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството.
44 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общият съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 22 ноември 2017 г.
45 С писмо от 13 март 2018 г. Кралство Белгия уведомява Общия съд за постановяването на решението на Conseil d’État от 6 март 2018 г., посочено в точка 29 по-горе.
46 На 14 март 2018 г. Комисията подава искане да се установи липса на основание за произнасяне по същество.
47 С определение на трети разширен състав на Общия съд от 23 март 2018 г. е възобновена устната фаза на производството. В резултат от това посочените в точки 45 и 46 по-горе документи са приложени по делото и страните са приканени да представят съответните си евентуални становища по посочените документи. В рамките на процесуално-организационно действие, предприето на основание на член 89, параграф 3, буква б) от Процедурния правилник, Комисията е приканена да изрази становище по някои доводи на Кралство Белгия, изложени в писмото от 13 март 2018 г. (вж. т. 45 по-горе).
48 Страните представят своите становища и отговарят на въпросите в определения срок.
49 В рамките на процесуално-организационно действие от 20 април 2018 г., предприето на основание на член 89, параграф 3, буква б) от Процедурния правилник, Комисията е приканена да изрази становище по някои доводи на Кралство Белгия, съдържащи се в писменото му становище, подадено във връзка с направеното от нея искане за прекратяване на производството поради липса на основание за произнасяне по същество (вж. т. 46 по-горе).
50 Комисията изпълнява това процесуално-организационно действие в определения срок.
51 Към преписката е приложено писмено становище по отговорите на Комисията, което Кралство Белгия представя по собствено усмотрение.
52 Устната фаза на производството приключва на 15 май 2018 г.
Искания на страните
53 Кралство Белгия иска от Общия съд:
– да отмени член 2, параграф 4 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
54 По същество Комисията моли Общия съд:
– да приеме за установено, че тъй като предметът на спора е отпаднал, липсва основание за произнасяне по жалбата,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбата,
– във всички случаи да осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на спора
55 Според Комисията отмяната от Conseil d’État на кралските укази от 10 октомври (вж. т. 9 по-горе) и от 7 ноември 2011 г. с посоченото в точка 29 по-горе решение от 6 март 2018 г. лишава от каквото и да е правно действие евентуалната отмяна на член 2, параграф 4 от обжалваното решение. Всъщност според Комисията невъзможността на Кралство Белгия да изплати сумите, гарантирани на член-кооператорите, вече нямало да произтича от забраната, която се съдържа в оспорваната разпоредба, а от отпадането с обратно действие в белгийския национален правов ред на актовете, които съставляват правното основание на разглежданото изплащане. От това Комисията прави извод, че предметът на настоящия спор е отпаднал, и иска от Общия съд да приеме за установено, че по тази причина вече липсва основание за произнасяне по жалбата.
56 Кралство Белгия се противопоставя на това искане.
57 Условията, при които съдът на Съюза трябва да обяви, че жалба, с която е сезиран, е без предмет и в резултат от това да установи, че липсва основание за произнасяне по същество, са уточнени в решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 41—45 и 47—53). В това отношение следва да се припомни, че предметът на спора трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и цитираната съдебна практика). Така, макар че Кралство Белгия има основания да твърди, че държавите членки не са длъжни да доказват правния си интерес от подаване на жалба срещу разпоредбите, чиято отмяна искат, вярно е също така, че макар да е сезиран от държава членка, съдът на Съюза трябва да установи, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата, когато исканата отмяна не може да произведе правни последици (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2005 г., Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, EU:C:2005:714, т. 25).
58 В това отношение, от една страна, Съдът уточнява, че отпада предметът на жалба за отмяна на акт, който е оттеглен от неговия автор в хода на производството (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 47 и 48). От друга страна, обратно, Съдът уточнява също така, че жалба срещу акт, засегнат от незаконосъобразност, която може да се възпроизведе в бъдеще при обстоятелства, независими от конкретния случай, запазва предмета си (решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 52).
59 На първо място, се налага изводът, че член 2, параграф 4 от обжалваното решение не е бил оттеглен и поради това не е изчезнал с обратно действие. От това следва, че ако Общият съд трябва да установи отпадането на предмета на спора и липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата, на основание че отмяната на тази разпоредба ще остане без правни последици, член 2, параграф 4 от обжалваното решение все пак ще остане в правовия ред на Съюза.
60 На второ място, както правилно посочва Комисията, без това да е оспорено от Кралство Белгия, отмяната от Conseil d’État на кралските укази от 10 октомври и 7 ноември 2011 г. е направила невъзможно прилагането на гаранцията, предвидена в тези правни актове, и то независимо от забраната, формулирана в член 2, параграф 4 от обжалваното решение. От това следва, че Комисията основателно поддържа, че отмяната на член 2, параграф 4 от обжалваното решение не позволява на Кралство Белгия да приложи гаранцията, както е предвидена в кралските укази от 10 октомври и 7 ноември 2011 г., които съставляват нейното правно основание.
61 На трето място обаче, Кралство Белгия от своя страна основателно поддържа, че запазването в сила на член 2, параграф 4 от обжалваното решение в правовия ред на Съюза не е без значение. Следователно не е сигурно, че евентуалната отмяна на тази разпоредба е лишена от каквото и да е правно действие.
62 Всъщност от кореспонденцията между страните след съдебното заседание следва, че Кралство Белгия разглежда с Комисията мерки с равностоен на спорната гаранция ефект, които целят да смекчат последиците за член-кооператорите от ликвидацията на посочените кооперации. Същевременно, макар Комисията да посочва, от една страна, че принципно не е против всички механизми за обезщетение на член-кооператорите и от друга страна, че са налице други мотиви да се противопостави на мерките, които са ѝ представени и по които са започнали неформални преговори, вярно е също така, че в своя отговор от 7 май 2018 г. тя изтъква риска от „заобикаляне на обжалваното решение“. От това следва, че не може да се изключи вероятността обжалваното решение да продължи да произвежда правни последици.
63 Освен това следва да се припомни, че добросъвестното изпълнение от страна на държавите членки на решенията, приети от Комисията в областта на държавните помощи, съставлява прилагане на принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, и предполага държавите членки да положат необходимите усилия, за да преодолеят евентуалните трудности при пълно спазване на разпоредбите на Договора, и по-специално на тези относно помощите (вж. в този смисъл решение от 11 май 2005 г., Saxonia Edelmetalle и ZEMAG/Комисия, T‑111/01 и T‑133/01, EU:T:2005:166, т. 124 и цитираната съдебна практика). Така, независимо от риска от производство за установяване на неизпълнение на задължения, на който би се изложило Кралство Белгия, ако Комисията счете, че мерките, които е можело да въведе в полза на бившите член-кооператори на кооперациите от групата ARCO, съставляват заобикаляне на предвидената в член 2, параграф 4 от обжалваното решение забрана, от принципа на лоялно сътрудничество следва, че тази държава членка трябва по собствена инициатива да се въздържа от каквото и да е поведение, което може да съставлява подобно заобикаляне, в случай че оспорваната разпоредба остане в сила. От това следва, че отмяната на тази разпоредба — ако настоящата жалба се окаже основателна — няма да бъде лишена от правни последици.
64 Накрая, трябва да се констатира, че в съображение 140 от обжалваното решение, както и в доводите, които излага по същество, за да обоснове законосъобразността на член 2, параграф 4 от обжалваното решение, Комисията посочва, че сама по себе си констатацията на несъвместимостта на дадена мярка за помощ с вътрешния пазар е достатъчна, за да обоснове да бъде разпоредено на държавата членка да премахне разглежданата мярка. Така по този въпрос Комисията е възприела обща и абстрактна позиция, чиято обосновка е независима от обстоятелствата в конкретния случай. От това следва, че ако Общият съд стигне до извода, че подобно изискване е незаконосъобразно, следва да се произнесе по настоящия спор, за да се избегне вероятността да се възпроизведе аналогична незаконосъобразност в бъдеще (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 50—52).
65 От гореизложеното следва, че изобщо не е доказано, че отмяната на член 2, параграф 4 от обжалваното решение е лишена от каквито и да било правни последици, и в резултат на това Комисията неоснователно поддържа, че предметът на настоящата жалба е отпаднал. От това следва, че трябва да се отхвърли нейното искане Общият съд да установи, че е отпаднало основанието за постановяване на решение по същество.
По законосъобразността на член 2, параграф 4 от обжалваното решение
66 Съгласно член 2, параграф 4 от обжалваното решение Кралство Белгия е длъжно да продължава да се въздържа от извършването на всякакви плащания по силата на гаранционната схема, считано от датата на уведомлението за това решение. Тази окончателна забрана трябва да се разглежда в контекста на писмото от 6 декември 2011 г. (вж. т. 13 по-горе) и на решението за откриване (вж. т. 14 по-горе), които съдържат временна забрана до постановяването на обжалваното решение, която има сходен обхват. Освен това в съображение 143 от обжалваното решение Комисията приема, че възстановяването на разглежданата помощ предполага оттегляне от страна на Кралство Белгия на законовите и подзаконовите актове, които съставляват правното основание за гаранцията.
67 Според Кралство Белгия забрана за извършване на плащания като установената от Комисията в член 2, параграф 4 от обжалваното решение може да се предвиди само в две хипотези. Така, в първата хипотеза е нужно да се установи, че получателите на плащанията, осъществени на основание на гаранцията, т.е. член-кооператорите, са получатели на държавната помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, което не е налице в конкретния случай. В противен случай, за да бъде обоснована, забраната за изплащане на гарантираните суми трябва да е необходима за постигане на целта за премахване на последиците от държавната помощ, призната за несъвместима с вътрешния пазар.
68 Кралство Белгия изтъква, че като забранява принципно изплащането на гаранцията на член-кооператорите, без да провери дали тази забрана съставлява необходима мярка за премахване на последиците от помощта, от която са се ползвали кооперациите от групата ARCO, Комисията е смесила предвиденото в член 108, параграф 2 ДФЕС премахване на предоставеното селективно предимство с премахването на правния акт, въз основа на който е предоставено разглежданото предимство. Премахването обаче на акта, въз основа на който е предоставено недължимото предимство, било обосновано единствено в случаите, в които то е необходимо за отстраняване на нарушенията на конкуренцията, предизвикани от незаконосъобразната или несъвместима помощ. Поради това предвиденото от Комисията задължение било непропорционално.
69 Комисията оспорва тези твърдения.
70 Съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, ако Комисията, след като е изискала от всички заинтересовани страни да представят своите становища, установи, че помощ, предоставена от една държава или с държавни средства, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107 ДФЕС или че с тази помощ е било злоупотребено, тя взема решение, че заинтересованата държава трябва да отмени или да измени тази помощ в срок, който Комисията определя.
71 Така, съгласно постоянната съдебна практика премахването на неправомерната помощ чрез възстановяване, за да се върне предходното положение, е логична последица от установяването на нейната неправомерност (вж. решение от 8 декември 2011 г., Residex Капитал IV, C‑275/10, EU:C:2011:814, т. 33 и цитираната съдебна практика).
72 Всъщност основната цел на възстановяването на неправомерно изплатена държавна помощ е да се премахне нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, което е предоставено с тази помощ. По този начин с връщането на помощта получателят губи предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение (вж. решение от 8 декември 2011 г., Residex Капитал IV, C‑275/10, EU:C:2011:814, т. 34 и цитираната съдебна практика).
73 В конкретния случай между страните няма съгласие по въпроса дали възстановяването на предимството, от което кооперациите от групата ARCO са се ползвали неоснователно, предполага премахване на гаранцията, т.е. забраната за каквото и да е плащане на член-кооператорите, ако откритото преди приемането на обжалваното решение производство по ликвидация доведе до загуба на цялата или на част от стойността на дяловете им.
74 Поради това на първо време следва да се припомнят характеристиките на незаконосъобразната държавна помощ, установена от Комисията в обжалваното решение, а впоследствие мерките, предвидени от Комисията, за да се осигури нейното възстановяване. По-нататък трябва да се прецени основателността на доводите на Кралство Белгия, че забраната за изплащане на сумите, гарантирани на член-кооператорите, е непропорционална, както и тази на доводите, изтъкнати от Комисията в защита на основателността на тази забрана.
По отношение на държавната помощ, установена в обжалваното решение
75 Най-напред следва да се напомни, че разглежданата в обжалваното решение мярка се изразява в гаранция за сумите, инвестирани от частноправни субекти в дялове от капитала на кооперациите от групата ARCO. Тъй като тези кооперации са се присъединили към въведения от белгийското правителство механизъм (вж. т. 9 по-горе), сумите, инвестирани в техния капитал от членовете им, които са физически лица, са били гарантирани до 100 000 EUR (вж. т. 8 по-горе). Според въведения механизъм след приключване на действията по ликвидация трябва да се намеси гаранционен фонд, ако оставащият капитал не позволява на всеки член-кооператор да си възстанови инвестираните средства до 100 000 EUR.
76 Следва също така да се припомни, че на 8 декември 2011 г., т.е. в началото на административното производство, довело до приемане на обжалваното решение, кооперациите от групата ARCO са взели решение за откриване на процедура по доброволна ликвидация.
77 В обжалваното решение Комисията приема, че разглежданата мярка съдържа елемент на държавна помощ в полза на кооперациите от групата ARCO. Всъщност според Комисията гаранцията за техните дялове е подтикнала член-кооператорите да не изтеглят инвестициите си в капитала на посочените кооперации. При тези условия последните са се ползвали от селективно предимство, финансирано с публични средства. Комисията счита, че разглежданата мярка удовлетворява всички критерии относно държавните помощи и че тази помощ не може да се обоснове с целта за преодоляване на сериозни затруднения в белгийската икономика, тъй като тази мярка не е нито подходяща, нито необходима, нито пропорционална на подобна цел.
78 Освен това, тъй като установява, че помощта е била приведена в действие, преди посочената институция да се произнесе по нейното квалифициране и евентуалната ѝ съвместимост с вътрешния пазар, Комисията счита разглежданата помощ за незаконосъобразна на това основание. Изложеният анализ е потвърден от Съда в решение от 21 декември 2016 г., Vervloet и др. (C‑76/15, EU:C:2016:975) (вж. т. 27 по-горе).
79 Тъй като жалбата на кооперациите от групата ARCO за отмяна на обжалваното решение е отхвърлена с определение от 9 февруари 2018 г., Arcofin и др./Комисия (T‑711/14, непубликувано, EU:T:2018:80) (вж. т. 30 и 31 по-горе) и при липсата на обжалване на определението, следва да се счита, че съдържащите се в обжалваното решение преценки, които са възпроизведени в точки 77 и 78 по-горе, са станали окончателни.
80 Следователно, тъй като Комисията е установила, от една страна, че разглежданата мярка съдържа елемент на държавна помощ, чиито получатели са кооперациите от групата ARCO, и от друга страна, че тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар и е приведена в действие, преди тази институция да може да осъществи предварителна проверка по отношение на нея, тя правилно е разпоредила на Кралство Белгия възстановяването ѝ.
81 Поради това следва да се припомнят мерките, предвидени от Комисията в обжалваното решение, като се има предвид, че се оспорва само забраната за изплащане на сумите, гарантирани на член-кооператорите, т.е. на физическите лица, които имат качеството на членове на кооперациите от групата ARCO (вж. т. 2 по-горе).
Що се отнася до мерките, предвидени за възстановяване на разглежданата помощ
82 Следва да се припомни, както бе изложено в точка 22 по-горе, че за да осигури възстановяването на установената в обжалваното решение незаконосъобразна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, Комисията предписва две мерки.
83 На първо място, Комисията разпорежда на Кралство Белгия, посредством формула за изчисление, чийто принципи са определени от нея, да оцени размера на предимството, от което са се ползвали кооперациите от групата ARCO, и да впише в пасива на ликвидационното имущество на тези кооперации вземане в размер на тази сума. Този способ за възстановяване на разглежданата помощ не се оспорва от Кралство Белгия, което счита, че тази мярка е достатъчна, за да се осигури възстановяването на конкуренцията.
84 На второ място, Комисията разпорежда също така на Кралство Белгия да се въздържа от изплащане на сумите, гарантирани на член-кооператорите. В това отношение страните имат различни становища по въпроса дали Комисията основателно е отправила подобно разпореждане до Кралство Белгия.
85 От съдебната практика, посочена в точки 71 и 72 по-горе, следва че отговорът на този въпрос зависи от това дали разглежданото разпореждане е пропорционално на целта за възстановяване на незаконосъобразните и несъвместими с вътрешния пазар помощи. С други думи, става въпрос за това да се прецени дали разглежданото разпореждане е подходящо и необходимо за възстановяване на по-ранното положение на конкуренцията, т.е. за неутрализирането — що се отнася до получателите, установени от Комисията в обжалваното решение — на конкурентното предимство, както то е преценено в това решение.
Що се отнася до пропорционалния характер на забраната за изплащане на сумите, гарантирани на член-кооператорите
86 На първо място, следва да се припомни, че единствените получатели на разглежданата в обжалваното решение помощ, които Комисията е установила, са кооперациите от групата ARCO. Конкурентното предимство, от което тези кооперации са се ползвали, се счита за помощ за запазване на наличния им капитал. Според обжалваното решение това предимство е било под формата на стимул поради самото съществуване на гаранцията, който има за последица да възпре член-кооператорите от изтегляне на дяловете, инвестирани в капитала на тези кооперации. В замяна на това е безспорно, че в обжалваното решение Комисията не счита самите член-кооператори за получатели на държавна помощ.
87 При тези условия Кралство Белгия основателно поддържа, че вписването в пасива на ликвидационното имущество на кооперациите от групата ARCO на вземане, съответстващо на оценката на единственото предимство, установено от Комисията в обжалваното решение съгласно член 2, параграф 1 от него, е достатъчно, за да неутрализира посоченото предимство и следователно да възстанови конкурентното положение, което предоставянето на разглежданата помощ е нарушило (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2002 г., Комисия/Испания, C‑499/99, EU:C:2002:408, т. 37 и 38).
88 На второ място, както беше припомнено току-що, следва да се посочи, че единственият елемент на държавна помощ, който е установен от Комисията в обжалваното решение, е конкурентното предимство, което е предоставено на кооперациите от групата ARCO посредством гаранцията. Обратно, Комисията не счита, че самите член-кооператори са получатели на държавна помощ, и не квалифицира като такава помощ гаранцията, доколкото същата предоставя предимство на член-кооператорите. От това следва, че наложената на Кралство Белгия забрана да извършва плащанията, предвидени в рамките на гаранцията, сама по себе не може да се приеме за преследваща пряко целта за възстановяване на държавната помощ от нейните получатели.
89 На трето място, следва да се отбележи, че от откриването на процедурата по ликвидация гаранцията вече няма какъвто и да е стимулиращ ефект върху членовете на кооперациите от групата ARCO, тъй като от този момент нататък разглежданите кооперации вече не се ползват от предимството, установено в обжалваното решение, поради съществуването на гаранцията. Всъщност, както потвърждават страните в съдебното заседание, започването на процедурата по ликвидация е пречка член-кооператорите да изтеглят дяловете си. Впрочем в това отношение самата Комисия, определяйки формулата за остойностяване на предимството, предоставено на кооперациите от групата ARCO, изчислява това предимство само до започването на процедурата по ликвидация, която освен това води до излизането от пазара на посочените кооперации. От това следва, че премахването на гаранцията, което Комисията е поискала от Кралство Белгия, е било обречено да остане без последствия за конкурентното положение на дружествата, идентифицирани като получатели на разглежданата помощ, и не е можело да способства за възстановяване на предходното положение.
90 Така, от гореизложеното следва, че забраната за изплащане на сумите, гарантирани на член-кооператорите, не е подходяща мярка за осъществяване на целта за възстановяване на конкурентното положение, което е било нарушено с предоставянето на държавната помощ, установена в конкретния случай в обжалваното решение.
91 Нито една от обосновките, изложени от Комисията както в обжалваното решение, така и в хода на производството пред Общия съд, не може да постави под въпрос тази преценка.
По отношение на изложените от Комисията обосновки
92 На първо място, в съображения 137—142 от обжалваното решение Комисията е обосновала забраната да изплати гарантираните суми с необходимостта, която произтича според нея от член 108, параграф 2 ДФЕС, да премахне всички мерки, които имат елемент на държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Освен това в писмените си изявления Комисията изтъква съображения от систематично естество, които предполагат да не се третира държава членка, която — както в конкретния случай — не е уведомила за спорната мярка, преди тя да бъде приведена в действие, с по-малка строгост от държава членка, която се е съобразила със задължението за предварително уведомяване за всяка мярка, която може да съдържа елемент на държавна помощ.
93 В това отношение следва да се отбележи в самото начало, че в защитаваната от Комисията теза, изглежда, се смесва понятието за държавна помощ, което няма формален характер, а се определя посредством изпълнението на критериите, предвидени в член 107, параграф 1 ДФЕС, и правната разпоредба, която е правно основание и проводник на тази помощ. Всъщност според постоянната съдебна практика в член 107 ДФЕС се дава определение за държавните помощи в зависимост от техните последици (вж. решение от 13 февруари 2003 г., Испания/Комисия, C‑409/00, EU:C:2003:92, т. 46 и цитираната съдебна практика).
94 Следва обаче да се отбележи, подобно на генералния адвокат Kokott в точка 28 от нейното заключение по делото, по което е постановено решение от 8 декември 2011 г., Residex Капитал IV (C‑275/10, EU:C:2011:814), че за разлика от положението в европейското картелно право съгласно член 101, параграф 2, ДФЕС, разпоредбите относно държавните помощи в Договорите на ЕС не посочват изрично правните последици, засягащи валидността на актовете, които произтичат от нарушаването на задължението за уведомяване и от забраната за привеждане в действие на помощите, формулирана в член 108, параграф 3, трето изречение, ДФЕС. Несъмнено, не може да се изключи възможността премахването на мярката, с която се предоставя дадена държавна помощ, принципно да съставлява най-подходящият инструмент за неутрализиране на предоставеното конкурентно предимство. Въпреки това в случаи като настоящия, в които от приетото за държавна помощ конкурентно предимство се ползва трето лице (кооперациите от групата ARCO) спрямо преките получатели на спорната мярка (член-кооператорите), премахването на самата мярка е оправдано само когато изглежда необходимо за възстановяване на конкурентното положение, което щеше да е налице в отсъствието на държавната помощ, от която се е ползвало това трето лице (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2011 г., Residex Capital IV, C‑275/10, EU:C:2011:814, т. 44 и 45). В конкретния случай обаче, както беше посочено в точка 90 по-горе, забраната за изплащане на сумите, гарантирани на член-кооператорите, не е подходяща мярка за изпълнението на целта за възстановяване на конкурентното положение, нарушено посредством предоставяне на държавната помощ, която в конкретния случай е установена в обжалваното решение.
95 На второ място, Комисията посочва, че член-кооператорите не могат да се считат за трети лица по отношение на кооперациите от групата ARCO. Подобен довод обаче е неубедителен.
96 Всъщност, на първо място, следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията изобщо не е приемала, че член-кооператорите са получатели на разглежданата помощ. Така, от точка 4.1 от обжалваното решение следва, че единствените „действителни получатели“ са кооперациите от групата ARCO и че установената в точка 4.3 от посоченото решение държавна помощ се състои само в конкурентното предимство, от което се ползват тези кооперации.
97 Второ, безспорно е, че кооперациите от групата ARCO са кооперации с ограничена отговорност и следователно нито тяхното имущество, нито предметът им на дейност трябва да се смесва с интересите на техните членове. Освен това в определение от 9 февруари 2018 г., Arcofin и др./Комисия (T‑711/14, непубликувано, EU:T:2018:80) Общият съд уважава направеното от Комисията възражение за недопустимост по отношение на петото основание на жалбата, като счита, че правният интерес на кооперациите от групата ARCO и този на член-кооператорите са различни. От това следва, че Комисията неоснователно твърди, че единствено качеството на членове на кооперациите — получатели на разглежданата помощ, е достатъчно, за да се обоснове, че предимството, от което са се ползвали посочените кооперации и чието възстановяване е гарантирано съгласно член 2, параграф 1 от обжалваното решение, посредством вписването на вземане на държавата в пасива на ликвидационното имущество, ще бъде възстановено освен това и от член-кооператорите.
98 На трето място, Комисията вече не може да извежда доводи от решение от 10 ноември 2011 г., Elliniki Nafpigokataskevastiki и др./Комисия (T‑384/08, непубликувано, EU:T:2011:650), което не съставлява прецедент, сходен с настоящото дело. Всъщност, на първо място, във въпросното дело Комисията се е ограничила до това да разпореди премахването на спорната гаранция, без да прави — както в конкретния случай — оценка на предимството и да разпорежда неговото възстановяване (решение от 10 ноември 2011 г., Elliniki Nafpigokataskevastiki и др./Комисия, T‑384/08, непубликувано, EU:T:2011:650, т. 133 и 135). Второ, разглежданата по това друго дело гаранция цели да защити своя получател от риска да се наложи да възстанови неправомерно предоставените държавни помощи на дружество, което получателят на тази гаранция възнамерява да изкупи. Следователно прекият предмет на тази гаранция е бил да попречи на възстановяването на държавните помощи, предвиждайки връщането на приобретателя на всяка евентуално възстановена помощ. В конкретния случай, обратно, както следва по-специално от точка 89 по-горе, забраната за плащане на сумите, гарантирани на член-кооператорите, няма последствия за възстановяването на предимството, установено в обжалваното решение, което е осъществено посредством вписването на вземане на белгийската държава в пасива на ликвидационното имущество на кооперациите от групата ARCO.
99 От гореизложеното следва, че като е разпоредила на Кралство Белгия да се въздържа от каквото и да е плащане на член-кооператорите на основание на гаранцията, при положение че е разпоредила също така възстановяването на предимството, установено в обжалваното решение посредством вписване на вземане в пасива на ликвидационното имущество на кооперациите от групата ARCO, считани за получатели на разглежданата помощ, в конкретния случай Комисията е възложила на Кралство Белгия непропорционално задължение и е превишила правомощията, които са ѝ предоставени с член 108, параграф 2 ДФЕС.
100 Следователно Кралство Белгия основателно поддържа, че член 2, параграф 4 от обжалваното решение е незаконосъобразен, поради което той трябва да бъде отменен.
По съдебните разноски
101 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Кралство Белгия.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)
реши:
1) Отменя член 2, параграф 4 от Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците, физически лица на финансови кооперации.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Kreuschitz | Forrester |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 декември 2018 година.
Подписи