РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
18 май 2009 година
Съединени дела F‑138/06 и F‑37/08
Herbert Meister
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Длъжностни лица — Оценка — Атестационни доклади за 2001—2002 г., 2003—2004 г. и 2004—2005 г. — Закъсняло изготвяне — Компетентност — Диалог — Повишаване — Точки за повишаване — Психически тормоз — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“
Предмет: Жалби, подадени на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с които г‑н Meister иска по същество, на първо място, да се отменят атестационните му доклади за периода от 1 април 2001 г. до 31 декември 2002 г., от 1 януари 2003 г. до 30 септември 2004 г. и от 1 октомври 2004 г. до 30 септември 2005 г., на второ място, да се отменят решенията за присъждане на точки за повишаване в рамките на процедурата по оценяване за 2006 г. и за 2007 г., на трето място, да се отмени решението, с което се отхвърля искането му за съдействие на основание член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности в редакцията му от Регламент (ЕО, Евроатом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година, изменен (ОВ L 124, стр. 1), на четвърто място, да се отмени решението на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), с което се отхвърля искането му за организиране на индивидуална програма за лично развитие, замислена за членовете на персонала, упражнявали професионална дейност, преди да бъдат назначени в СХВП, на пето място, да се осъди СХВП да му заплати обезщетение за вреди
Решение: Отменя доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода от 1 април 2001 г. до 31 декември 2002 г. Отменя атестационния доклад на жалбоподателя за периода от 1 октомври 2004 г. до 30 септември 2005 г. Отменя решението за присъждане на точки за повишаване за 2006 г. Осъжда СХВП да изплати на жалбоподателя сумата от 5 000 EUR. Отхвърля жалбата по дело F‑138/06 в останалата ѝ част, както и по дело F‑37/08. По дело F‑138/06 СХВП понася освен направените от нея съдебни разноски и две трети от разноските на жалбоподателя. По дело F‑37/08 жалбоподателят понася всички съдебни разноски, а именно направените от него разноски и тези на СХВП.
Резюме
1. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват
(член 24 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Индивидуално решение — Съобщаване на решение за отхвърляне — Съставяне на искане на език, който позволява на заинтересованото лице надлежно да се запознае със съдържанието
3. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение с цел накърняване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд
(член 12а, параграфи 3 и 4 от Правилника за длъжностните лица, член 1 и член 2, параграф 3 от Директива 2000/78 на Съвета)
4. Длъжностни лица — Правилник — Изключения чрез общи изпълнителни разпоредби — Недопустимост
(член 43, първа алинея и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Средство за правна защита — Предварителна административна жалба — Идентичност на предмет и основание — Правни основания и доводи, които не са посочени в административната жалба, но са тясно свързани с нея
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Намеса на заверяващия в процедурата по оценяване
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Средство за правна защита — Предварителна административна процедура — Неспазване от администрацията на сроковете за отговор
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. По силата на задължението за оказване на съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в рамките на службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите и да изведе, след като се е запознала с тях, подходящите последици.
Фактът, че органът по назначаване, в нарушение на задължението си за полагане на грижа, не е отговорил с необходимата бързина на искане за съдействие, сам по себе си не може да засегне законосъобразността на изричното решение да се отхвърли това искане, ако въз основа на този факт може да се ангажира отговорността на съответната институция за евентуално причинена вреда на заинтересованото лице. Всъщност, ако подобно решение трябва да бъде отменено само заради късното му постановяване, новото решение, което би трябвало да замени отмененото решение, по никакъв начин не би могло да бъде постановено по-рано от него.
(вж. точки 73 и 76)
Позоваване на:
Съд — 26 януари 1989 г., по дело Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точка 15 и точка 16;
Първоинстанционен съд — 21 април 1993 г., Tallarico/Парламент, T‑5/92, Recueil, стр. II ‑477, точка 31; 6 ноември 1997, Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑897, точка 34; 5 декември 2000 г., Campogrande/Комисия, T‑136/98, Recueil FP, стр. I‑A‑267 и II‑1225, точка 42; 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 136
2. За да бъде дадено решение надлежно съобщено, то трябва не само да бъде изпратено на своя адресат, но и последният да е бил в състояние действително да се запознае със съдържанието му. Така решението за отхвърляне на искане за съдействие на основание член 24 от Правилника, чийто текст не е съставен нито на матерния за длъжностното лице език, нито на езика, на който е съставено искането за съдействие, е редовно, при условие че заинтересованото лице може да се запознае със съдържанието му.
(вж. точки 84 и 85)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 юни 1994 г., X/Комисия, T‑94/92, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑481, точка 24; 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 44; 7 февруари 2001 г., Bonaiti Brighina/Комисия, T‑118/99, Recueil FP, стр. I‑A‑25 и II‑97, точки 16 и 17
3. Член 12а, параграф 3 от Правилника определя психическия тормоз като „непристойно поведение“, за чието установяване се изисква то да отговаря на две кумулативни условия. Първото условие е свързано с наличието на физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“, което означава, че психическият тормоз трябва да се разбира като процес, който по необходимост се развива във времето и предполага наличието на прояви, осъществявани многократно или продължително и които са „извършени умишлено“. Второто условие, отделено от първото със запетая, изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да водят до „урон[ване на] личността, достойнството или накърня[ване на] физическата или психологическата цялост на друго лице“.
Фактът, че наречието „умишлено“ се отнася до първото условие, а не до второто, означава, от една страна, че физическите действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, посочени в член 12а, параграф 3 от Правилника, трябва да имат умишлен характер, което изключва от приложното поле на тази разпоредба проявите, извършени случайно. От друга страна обаче, не се изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да са извършени с намерението да се урони личността, достойнството или да се накърни физическата или психологическата цялост на дадено лице. С други думи, по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника може да има психически тормоз, без упражняващото тормоз лице да е имало намерението чрез своите прояви да накърни доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е само проявите на упражняващото тормоз лице, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици. Тълкуване на член 12а, параграф 3 от Правилника в обратния смисъл би довело до лишаване на тази разпоредба от каквото и да било полезно действие поради трудността да се докаже злонамереността на лицето, упражняващо психически тормоз.
Подобно тълкуването не може да се постави под въпрос от разпоредбата на член 12а, параграф 4, първо изречение от Правилника, която гласи, че „[с]ексуален тормоз“ означава сексуално ориентирано поведение, което е нежелано от лицето, към което е насочено, и чиято цел или последица е да обиди това лице или да създаде заплашителна, враждебна, обидна или смущаваща среда“. Ако изразът „чиято цел или последица е“ се съдържа в разпоредбите на член 12а, параграф 4, първо изречение от Правилника, докато същият не е включен в разпоредбите на член 12а, параграф 3 от Правилника, липсата му не следва да се тълкува в смисъл, че единствено проявите, чиято „цел“ е да накърнят доброто име или да влошат условията на труд на дадено лице, могат да се считат за такъв психически тормоз.
Накрая тълкуване на член 12а, параграф 3 от Правилника, основаващо се на злонамереността на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, не би било в съответствие с определението за „тормоз“, което се дава в Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Използваният в Директива 2000/78 израз „с целта или последицата“ показва, че общностният законодател е имал намерението да гарантира „адекватна юридическа защита“ на засегнатите от психически тормоз лица.
(вж. точки 102, 104—108 и 111—113)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Q/Комисия, F‑52/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 135 и 144, което е предмет на обжалване пред Първоинстанционния съд, дело T‑80/09 P
4. Атестационният доклад съставлява увреждащ акт, срещу който длъжностното лице може да подаде или жалба пряко пред Съда на публичната служба, или административна жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника. Ако обикновено е желателно да се прибягва до вътрешните процедури, установени с общите изпълнителни разпоредби по член 43 от Правилника, тези разпоредби не може да изключат посоченото по-горе правило от Правилника, което позволява на длъжностните лица да подадат жалба пред Съда на публичната служба или административна жалба срещу атестационен доклад, без да изчерпат предварително средствата за защита, предвидени съгласно вътрешните процедури.
Институциите не могат с изпълнителна разпоредба да дерогират изрични норми на Правилника.
(вж. точки 138—140)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 1 декември 1994 г., Schneider/Комисия, T‑54/92, Recueil FP, стр. I‑A‑281 и II‑887, точка 22; 4 май 2005 г., Castets/Комисия, T‑398/03, Recueil FP, стр. I‑A‑109 и II‑507, точка 32
5. Правилото за съответствие на предварителната административна жалба и жалбата по съдебен ред изисква — като несъблюдаването на това правило води до недопустимост — представеното пред общностния съд правно основание вече да е било представено в рамките на досъдебната процедура, за да може органът по назначаването да се запознае достатъчно точно с възраженията на заинтересованото лице по отношение на спорното решение. Ако представените пред общностния съд искания могат да съдържат само „искания“ на същото основание като това на жалбата по административен ред, тези искания могат да бъдат развити пред общностния съдия чрез излагане на правни основания и доводи, които не е задължително да са били включени в жалбата по административен ред, но са тясно свързани с нея.
(вж. точка 145)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 юни 1995 г., Allo/Комисия, T‑496/93, Recueil FP, стр. I‑A‑127 и II‑405, точка 26
6. Система, която предвижда, че атестационният доклад се изготвя от оценяващ и се преподписва от заверяващ, и при която при несъгласие с оценяващия заверяващият взема окончателното решение, тъй като заверяващият е оценяващ в пълния смисъл на думата, трябва да се разглежда като гаранция, която може да компенсира евентуален риск от пристрастие в лицето на оценяващия.
(вж. точка 156)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, F‑28/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 43
7. Освен при изключителни обстоятелства атестационният доклад не може да бъде отменен само поради късното му изготвяне. Въпреки че може да породи право на обезщетение в полза на съответното длъжностно лице, късното изготвяне на атестационния доклад не може да засегне неговата действителност и следователно не може да бъде основание за отмяната му.
(вж. точка 171)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑205/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 139
8. Неспазването на сроковете, предвидени в член 90 от Правилника, може да ангажира отговорността на съответната институция за евентуалните вреди, причинени на заинтересованите лица.
(вж. точка 212)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 26 януари 2005 г., Roccato/Комисия, T‑267/03, Recueil FP, стр. I‑A‑1 и II‑1, точка 84