РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
3 март 2009 година
Дело F-63/07
Maria Patsarika
срещу
Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop)
„Публична служба — Договорно наети служители — Преназначаване — Право на защита — Уволнение в края на срока за изпитване — Неприсъствено производство“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑жа Patsarika иска отмяна на решението на директорката на Cedefop от 20 септември 2006 г., с което при приключване на срока за изпитване на жалбоподателката се прекратява срочният договор, сключен с нея на 27 септември 2005 г. за срок от две години, в сила от 1 октомври същата година
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася три четвърти от направените от нея съдебни разноски. Cedefop понася направените от него съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски, направени от жалбоподателката.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Начален момент — Уведомление
(член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица,)
2. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Предмет
(член 84 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Възможност за удължаване на изпитателния срок
(член 84 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Решение за уволнение в края на изпитателния срок — Критерии за преценка
(член 84 от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Оценка на резултатите
(член 84 от Условията за работа на другите служители)
6. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Решение, засягащо административния статут на длъжностно лице
(член 26 от Правилника за длъжностните лица; член 11, първа алинея от Условията за работа на другите служители)
1. Не е неправомерно длъжностното лице да бъде уведомено за отхвърлянето на административната му жалба на език, който не е нито неговият майчин език, нито езикът, на който е съставена тази жалба, при условие че заинтересованото лице е могло надлежно да се запознае с решението за отхвърлянето ѝ. Ако обаче адресатът на това решение прецени, че не е в състояние да я разбере, той трябва с цялата дължима грижа да поиска от институцията да му предостави превод или на езика на жалбата, или на майчиния му език. Когато такова искане е направено своевременно, срокът за обжалване започва да тече едва от датата, на която заинтересованото длъжностно лице е уведомено за превода, освен ако институцията не докаже, без да оставя съмнение по този въпрос, че той е могъл да се запознае надлежно както с диспозитива, така и с мотивите на решението за отхвърляне на неговата административна жалба на езика на първоначалното уведомление.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г. Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точки 43—45; 7 февруари 2001 г. Bonaiti Brighina/Комисия, T‑118/99, Recueil FP, стр. I‑A‑25 и II‑97, точки 16—19
2. Независимо че изпитателният срок не може да бъде приравнен на период на обучение, въпреки това през този период на заинтересованото лице задължително трябва да бъде дадена възможност да докаже способностите си. Това условие отговаря на изискванията за добра администрация и за равно третиране, както и на задължението на администрацията за полагане на грижа — отражение на равновесието между взаимните права и задължения, които Правилникът въвежда в отношенията между публичната власт и служителите на публичната служба. То означава на практика, че на заинтересованото лице трябва да бъдат осигурени не само подходящи материални условия, но също и съобразени с естеството на упражняваните функции инструкции и съвети, за да бъде в състояние то да се приспособи към специфичните изисквания на заеманата от него длъжност.
(вж. точка 39)
Позоваване на:
Съд — 12 декември 1956 г. Mirossevich/Върховен орган, 10/55, Recueil, стр. 365, 387 и сл.; 15 май 1985 г., Patrinos/CES, 3/84, Recueil, стр. 1421, точки 20 и 21
Първоинстанционен съд — 1 април 1992 г., Kupka-Floridi/CES, T‑26/91, Recueil, стр. II‑1615, точка 44; 30 ноември 1994 г., Correia/Комисия, T‑568/93, Recueil FP, стр. I‑A‑271 и II‑857, точка 34; 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, Recueil FP, стр. I‑A‑35 и II‑97, точка 95; 27 юни 2002 г., Tralli/ЕЦБ, T‑373/00, T‑27/01, T‑56/01 и T‑69/01, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑453, точка 69
Съд на публичната служба — 18 октомври 2007 г., Krcova/Съд, F‑112/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 48
3. Видно от обикновения прочит на член 84, параграфи 3 и 4 от Условията за работа на другите служители, той не подчинява по никакъв начин възможността за органа, оправомощен да сключва договорите, да удължава продължителността на изпитателен срок и евентуално да командирова служителя в друга служба на условието последният да е проявил явна неспособност да изпълнява своите задачи. Такова изискване е предвидено само за случаите, в които посоченият орган би решил да уволни служителя преди изтичането на неговия изпитателен срок. Всъщност, макар и член 84, параграф 3 от посочените условия да предвижда изрично възможността за администрацията в хипотезата, в която би било разрешено удължаването на изпитателния срок, служителят да бъде командирован в друга служба, важно е същевременно заинтересованото лице да бъде поставено в състояние да докаже своите качества и протичането на изпитателния срок да не бъде смущавано, което предполага спазването и на еквивалентността на длъжностите.
(вж. точки 44 и 45)
4. Решение, с което се отказва титуляризиране, по своето естество се отличава от същинското „уволнение“ на лице, което вече е било назначено като длъжностно лице — титуляр на определена длъжност. Докато в последния случай се налага обстоен анализ на мотивите, оправдаващи прекратяването на установеното служебно правоотношение, в решенията за титуляризиране на длъжностните лица, които са на изпитателен срок, анализът трябва да бъде общ и да се отнася до съществуването или не на съвкупност от положителни фактори, установени в изпитателния срок и сочещи, че титуляризирането на длъжностното лице е в интерес на службата. Същото се отнася и за изпитателния срок на договорно наетите служители.
(вж. точки 62 и 89)
Позоваване на:
Съд — 17 ноември 1983 г., Tréfois/Съд, 290/82, Recueil, стр. 3751, точки 24 и 25, Patrinos/CES, посочено по-горе, точка 13
Първоинстанционен съд — Rozand-Lambiotte/Комисия, посочено по-горе, точка 113
5. Администрацията разполага с голяма свобода при преценката на способностите и работата на длъжностното лице в изпитателен срок с оглед на интересите на службата. Ето защо, що се отнася до резултата от изпитателния срок и до способностите на кандидата с оглед на окончателно назначаване в общностната публична служба, Съдът на публичната служба не следва да замества със своята преценка тази на институциите, а контролът му трябва да се свежда до проверката на това дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точка 63)
Позоваване на:
Съд — 25 март 1982 г., Munk/Комисия, 98/81, Recueil, стр. 1155, точка 16; Tréfois/Съд, посочено по-горе, точка 29, 5 април 1984 г., Alvarez/Парламент, 347/82, Recueil, стр. 1847, точка 16; Patrinos/CES, посочено по-горе, точка 25
Първоинстанционен съд — Kupka-Floridi/CES, посочено по-горе, точка 52; Rozand-Lambiotte/Комисия, посочено по-горе, точка 112; Tralli/ЕЦБ, посочено по-горе, точка 76
6. Член 26 от Правилника, приложим към договорно наетите служители по силата на член 11, първа алинея от Условията за работа на другите служители, съгласно който служебното досие на длъжностното лице съдържа всички документи относно неговия административен статут и всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение, както и всички бележки на самото длъжностно лице по тези документи, има за цел да гарантира правото на защита на длъжностното лице, като се избегне решенията, взети от органа по назначаването и засягащи неговия административен статут и неговата кариера, да не се основават на обстоятелства, свързани с неговото поведение, които не са посочени в служебното му досие. Следователно решение, основаващо се на такива данни, противоречи на предоставяните от Правилника гаранции и то трябва да бъде отменено като решение, прието в резултат на процедура, опорочена от незаконосъобразност.
(вж. точка 84)
Позоваване на:
Съд — 3 февруари 1971 г., Rittweger/Комисия, 21/70, Recueil, стр. 7, точки 29—41
Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Perakis/Парламент, T‑78/92, Recueil, стр. II‑1299, точка 27; 9 февруари 1994 г., Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, Recueil FP, стр. I‑A‑31 и II‑105, точка 68; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точка 70