Преюдициално запитване от Amtsgericht Kehl (Германия), постъпило на 18 юли 2019 г. — Наказателно производство срещу FU
(Дело C-554/19)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Amtsgericht Kehl
Страни в главното производство
Staatsanwaltschaft Offenburg
срещу
FU
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)1 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която полицейските органи на съответната държава членка са оправомощени да проверяват самоличността на всяко лице, независимо от поведението му и наличието на особени обстоятелства, в зона от 30 километра до сухопътната граница на тази държава членка с други държави — страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген (Люксембург) на 19 юни 1990 г., за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане или пребиваване на територията на въпросната държава членка или за да предотвратят определени наказуеми деяния, които са насочени срещу сигурността на границата, които са допълнени с министерски указ, както следва:
„а) Трансграничната престъпност е динамична (от гледна точка на време, място и ползвани различни превозни средства) и поради това са необходими по-гъвкави полицейски правомощия за борбата с нея. Упражняването на посочените по-горе правомощия има за цел да възпрепятства или пресече трансграничната престъпност;
б) Мерките за контрол следва да се изпълняват в строго установената рамка на посочените по-горе критерии на член 21, буква а) от Кодекса на шенгенските граници. Те следва да бъдат планирани така, че ясно да се различават от системните проверки на лица на външните граници и да нямат същия ефект като граничния контрол. Изпълнението на мерките за контрол, от своя страна, трябва да е предмет на определена рамка, за да се гарантира, че не е идентично по интензивност и честота на граничните проверки.
в) Тази рамка е следната:
Мерките за контрол не следва да имат постоянен характер, а трябва да се осъществяват нерегулярно, по различно време, на различни места и на случаен принцип, като се отчита обемът на трафика.
Мерките за контрол не се прилагат само при преминаването на граница. Те се изпълняват въз основа на постоянно обновяващи се ситуационни сведения и/или данни от практиката на (гранична) полиция, разработени от федералните полицейски служби въз основа на собствена ситуационна информация или информация от други органи. Ето защо общата или конкретна полицейска информация и/или данните от практиката по отношение на трансграничната престъпност, напр. относно най-разпространените превозни средства и маршрути, определен модел на поведение, и анализът на наличната информация относно трансграничната престъпност, получена от собствени източници или други органи, са отправна точка за упражняването на полицейски мерки, както и за тяхната интензивност и честота.
Планирането на мерките за контрол е обект на редовно административно-техническо наблюдение. Основните правила се съдържат в член 3, параграф 1, четвърто изречение от Gemeinsame Geschäftsordnung der Bundesministerien (Съвместен процедурен правилник на федералните министерства, наричан по-нататък „GGO“) и принципите за ресорно техническо наблюдение във федералните министерства. По отношение на сферата на дейност на Федералната полиция те са уточнени в „Ergänzenden Bestimmungen zur Ausübung der Dienst- und Fachaufsicht des BMI über die Bundespolizei“ (Допълнителни разпоредби за упражняването на административно-техническо наблюдение на Федералната полиция, осъществявано от Федералното министерство на вътрешните работи). Bundespolizeipräsidium (Федерална дирекция на полицията, Германия) и нейните местни органи и служби уреждат изпълнението на административно-техническото наблюдение в плановете си за разпределение на правомощията и го осъществяват според приета от тях концепция.
г) За да се избегне многократен контрол, контролните мерки трябва да бъдат съгласувани по възможност с други органи или да се изпълняват в рамките на съвместни операции/форми на сътрудничество“?
Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС, член 197, параграф 1 ДФЕС и член 291, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска в наказателно производство да се използват безусловно или след претегляне на интереса от преследване и интереса на обвиняемия сведения или доказателства, ако са получени при упражнен полицейски контрол върху обвиняемия в нарушение на член 67, параграф 2 ДФЕС или членове 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)?
____________
1 ОВ L 77, 2016 г., стр. 1.