РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
1 февруари 2018 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „Superior Quality Cigarettes FILTER CIGARETTES Raquel“ — По-ранна международна фигуративна марка „Marlboro“ — Относително основание за отказ — Репутация — Представяне на доказателства за пръв път пред апелативния състав — Правомощие за преценка на апелативния състав — Член 76, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 95, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Правило 50, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95“
По дело T‑105/16
Philip Morris Brands Sàrl, установено в Ньошател (Швейцария), за което се явява L. Alonso Domingo, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват A. Folliard-Monguiral и M. Simandlova, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила пред Общия съд, е
Explosal Ltd, установено в Ларнака (Кипър), за което се явява D. McFarland, barrister,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 4 януари 2016 г. (преписка R 2775/2014‑1), постановено в производство за обявяване на недействителност между Philip Morris и Explosal,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, I. S. Forrester (докладчик) и E. Perillo, съдии,
секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 17 март 2016 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 26 май 2016 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 15 юни 2016 г.,
след съдебното заседание от 12 май 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 1 юли 2011 г. встъпилата страна, Explosal Ltd, подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, представлява следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 34 по смисъла на ревизираната и допълнена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Кесии за тютюн; тютюн; тютюн за пушене; пури и пурети; сушен тютюн“.
4 На 28 май 2013 г. представеният в точка 2 по-горе фигуративен знак е регистриран като марка на Европейския съюз.
5 На 15 януари 2014 г. жалбоподателят, Philip Morris Brands Sàrl, подава искане за обявяване на недействителност на разглежданата марка на основание член 53, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква a) от Регламент 2017/1001), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001).
6 Искането за обявяване на недействителност е основано на тринадесет по-ранни фигуративни марки.
7 С решение от 8 септември 2014 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност, сравнявайки най-вече поради съображения за процесуална икономия оспорената марка и по-ранната международна марка, регистрирана под номер 1064851 (наричана по-нататък „по-ранната марка“):
8 Отделът по отмяна заключава, от една страна, че ниската степен на сходство между разглежданите марки не води до опасност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, и от друга страна, че що се отнася до член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, жалбоподателят не е представил никакво доказателство за репутацията на по-ранната марка.
9 На 29 октомври 2014 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на отдела по отмяна. На 10 ноември 2014 г. той подава и искане за restitutio in integrum с мотива, че не му е била дадена възможността да представи доказателства за репутацията на по-ранната марка пред отдела по отмяна.
10 На 5 декември 2014 г. отделът по отмяна отхвърля искането за restitutio in integrum, считайки, че жалбоподателят не е доказал полагането на дължимите усилия за спазване на определения срок за представяне на документи в подкрепа на искането си за обявяване на недействителност. Жалбоподателят не подава жалба срещу това решение.
11 С решение от 4 януари 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), апелативният състав отхвърля жалбата срещу решението на отдела по отмяна.
12 Първо, апелативният състав отхвърля доводите на жалбоподателя във връзка с претендираното нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Апелативният състав констатира, че доминиращите елементи на конфликтните фигуративни знаци са словните елементи „marlboro“ и „raquel“, докато геометричната форма в тъмни цветове, фигурираща в горната част на знаците, претендираната от жалбоподателя „форма на покрив“, представлява по-скоро „украса“ отколкото отличителен елемент. Апелативният състав приема, че при това положение, независимо от идентичността на съответните стоки, разглежданите фигуративни знаци са несходни или сходни на изключително ниска степен, което изключвало всякаква опасност от объркване.
13 Второ, апелативният състав отхвърля представените за пръв път пред него доказателства във връзка със завишената степен на отличителност в резултат на използването на по-ранната марка, и по-конкретно на графичния му елемент „във форма на покрив“. Апелативният състав се позовава в това отношение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001), който му давал широка свобода на преценка, за да реши дали е необходимо да се вземат предвид късно представени факти и доказателства. Освен това съгласно правило 50, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), разглеждането на обжалването било ограничено до представените пред първата инстанция доказателства. Следователно допустимостта на допълнителни доказателства била обусловена от допълващия им характер, а според апелативния състав настоящият случай не бил такъв.
14 Апелативният състав разглежда факторите, които според жалбоподателя оправдават непредставянето на доказателства пред отдела по отмяна, а именно твърдението на жалбоподателя, че намерението му било да ги представи след получаването на писменото становище на встъпилата страна; последната обаче не е отговорила в определения срок, поради което състезателната фаза на производството била приключена. Апелативният състав счита, че това оправдание е неубедително, поради следните съображения. Първо, правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 трябвало да се тълкува като изискващо от лицата, подали искания за обявяване на недействителност, да представят доводите и доказателствата си към момента на подаване на искането за обявяване на недействителност. Второ, правило 40, параграф 2 от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 17, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 на Комисията от 18 май 2017 година за допълнение на Регламент № 207/2009 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2868/95 и (ЕО) № 216/96 (OВ L 205, 2017 г., стр. 1), давал право на отдела по отмяна да се произнесе по искането за обявяване на недействителност въз основа на доказателствата, с които разполага, дори и без писмено становище от встъпващата страна. Трето, предвид липсата на каквото и да е ограничение във времето за подаване на искане за обявяване на недействителност, жалбоподателят е разполагал с достатъчно време за събиране на доказателствата, които счита за необходимо да приложи към молбата си.
15 Предвид всички изложени съображения апелативният състав решава да не взема предвид доказателствата, представени от жалбоподателя за пръв път пред него.
16 Трето, апелативният състав отхвърля доводите на жалбоподателя, изведени от претендираното нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, доколкото доказателствата за репутацията на по-ранната марка са били представени за първи път пред апелативния състав и поради това не е можело да бъдат взети предвид. Освен това апелативният състав приема, че дори репутацията да беше доказана, изключително ниската степен на сходство между конфликтните марки била недостатъчна, за да бъде създадена връзка между тях в съзнанието на потребителите.
Искания на страните
17 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да обяви недействителност на оспорената марка или, при условията на евентуалност, да върне делото на апелативния състав, за да извърши по-задълбочена преценка в светлината на представените доказателства относно репутацията и завишената степен на отличителност на по-ранната марка,
– да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.
18 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
19 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
20 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят повдига три основания, изведени, първото, от нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, второто, от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и на член 76, параграф 1 от същия регламент (понастоящем член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001), и третото, от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.
21 С първото си основание жалбоподателят критикува по същество апелативния състав за това, че е отказал да вземе предвид доказателствата за репутацията и за завишената степен на отличителност на по-ранната марка, които той е представил за първи път пред апелативния състав. По този начин апелативният състав бил опорочил обжалваното решение с нарушение на член 76 от Регламент № 207/2009.
22 Второто посочено от жалбоподателя основание се състои от две части. С първата част жалбоподателят упреква апелативния състав в грешки при цялостната преценка на вероятността от объркване между оспорената марка и по-ранната марка. С втората част жалбоподателят упреква апелативния състав в неотчитането на завишената степен на отличителност на по-ранната марка, в нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и на член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент.
23 С третото си основание жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав е допуснал грешка при преценката, като е приел, че дори да бяха взети предвид доказателствата за репутацията на по-ранната марка, степента на сходство между конфликтните знаци била недостатъчна за установяване на връзка в съзнанието на потребителите.
24 За нуждите на настоящото решение Общият съд ще разгледа най-напред заедно първото основание и втората част от второто основание, доколкото и двете се отнасят до тълкуването на член 76 от Регламент № 207/2009.
25 Жалбоподателят упреква EUIPO за това, че е приложил неправилно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, доколкото апелативният състав не е приел доказателствата за репутацията и завишената степен на отличителност на по-ранната марка, с мотива че са били представени за първи път пред него.
26 В това отношение жалбоподателят изтъква, позовавайки се на текста на английски език на Регламент № 2868/95, че правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 допуска приемането на нови доказателства, тъй като и двете понятия, „допълнителни“ и „допълващи“, присъстват в текста на тази разпоредба, което означава, че апелативният състав е можел да вземе предвид новите факти и доказателства, т.е. тези, представени за пръв път пред нея. Жалбоподателят подчертава очевидната относимост на новите доказателства, които е представил за първи път пред апелативния състав, факта, че другата страна в производството, а именно встъпилата страна, е имала достатъчно възможност да ги оспори, както и категоричното противоречие между обжалваното решение и предходно решение на апелативния състав, постановено няколко месеца преди обжалваното решение, което се е отнасяло до по-ранната марка и графичния ѝ елемент във формата на покрив.
27 Без да оспорва свободата на преценка на апелативния състав дали да вземе предвид късно представените факти и обстоятелства, жалбоподателят счита, че тази свобода не може да бъде произволна, когато такива нови обстоятелства и доказателства могат да бъдат действително относими, що се отнася до изхода на производството. Жалбоподателят се позовава в това отношение на решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul (C‑29/05 P, EU:C:2007:162), като твърди, че в никакъв случай на EUIPO не е забранено да вземе предвид късно представени факти и доказателства. Напротив, съображенията за правна сигурност и добра администрация подкрепяли приемането на тези факти и доказателства.
28 Освен това жалбоподателят се позовава на по-ранното решение на първи апелативен състав на EUIPO от 27 февруари 2015 г. по преписка R 1585/2013‑1, по която той е бил насрещна страна на притежателя на фигуративната марка на Европейския съюз „SUPER ROLL“ (наричано по-нататък „решението „SUPER ROLL“), в което било признато, че марката „Marlboro“ и графичният ѝ елемент във формата на покрив са придобили „голяма репутация“ в очите на съответните потребители на територията на целия Европейски съюз.
29 Жалбоподателят изтъква, че в рамките на производството пред апелативния състав той е представил препис от решението „SUPER ROLL“, ведно с доказателствата за репутацията на по-ранната марка. Апелативният състав обаче не приел както доказателствата, така и съдържанието на решението „SUPER ROLL“, считайки, в противоречие с посоченото решение, че геометричната форма в тъмен цвят се възприема като обикновена „украса“, която потребителите нямало да съхранят в паметта си.
30 От това следва според жалбоподателя, че апелативният състав е нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, доколкото не е взел предвид „ноторно известни факти“, а именно репутацията и завишената степен на отличителност на графичния елемент „във форма на покрив“ и на търговската опаковка и оформление на по-ранната марка. Жалбоподателят изтъква по същество, че член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не може да се тълкува като задължаващ EUIPO да приеме решения въз основа на очевидно непълни или „противоречащи на действителността“ фактически хипотези, a fortiori когато те противоречат на съдържанието на предходни решения, постановени в същия контекст.
31 EUIPO поддържа, че член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 ѝ дава свобода на преценка, за да реши, като се мотивира във връзка с това, дали следва да вземе предвид, или да пренебрегне представената извън определените срокове информация (решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 43). Доказателствата, представени от жалбоподателя за първи път пред апелативния състав, обаче не били допълнителни, а напълно нови, което съгласно постоянната съдебна практика ги правело недопустими, предвид представянето им извън първоначално определения срок (решения от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 86—88 и 117 и от 21 ноември 2013 г., Recaro/СХВП — Certino Mode („RECARO“), T‑524/12, непубликувано, EU:T:2013:604, т. 62—66).
32 EUIPO подчертава, че апелативният състав въпреки това е разгледал дали са налице особени обстоятелства, които да могат да оправдаят разглеждането на късно представени от жалбоподателя доказателства, преди да заключи, че случаят не е такъв, по-специално с оглед на факта, че не е налице никакво ограничение във времето за подаването на искане за обявяване на недействителност и че в настоящия случай жалбоподателят съзнателно е пропуснал да представи доказателства в производството пред първата инстанция.
33 EUIPO счита, че в светлината на принципите на равнопоставеност и на добрата администрация, както и на необходимостта да се осигури надлежно развитие и ефикасност на производствата, апелативният състав е бил прав да не предоставя неоправдано предимство на една от страните във вреда на другата. Фактът, че жалбоподателят „наивно“ е презумирал, че може да представи впоследствие доказателства, не може да се счита за легитимно основание; напротив, такова поведение би трябвало да се квалифицира като небрежност.
34 Що се отнася до твърдяната световна известност на графичния елемент „под форма на покрив“ в по-ранната марка, надхвърлящ обикновената украса, EUIPO поддържа, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство за признаването на този елемент като указание за произход. Ставало въпрос за елементарна геометрична форма, а именно петоъгълник, три от петте страни на който са образувани от формата на пакета цигари. Нищо не навеждало на мисълта, че потребителите ще отделят повече внимание именно на този обикновен фигуративен елемент, а не на отличителния словен елемент, а именно „marlboro“.
35 Що се отнася до позоваването от жалбоподателя на решението „SUPER ROLL“, признаващо завишен отличителен характер на по-ранната марка, EUIPO счита, че то не обвързва по никакъв начин апелативния състав, доколкото това признание е ограничено в рамките на конкретното производство (решение от 23 октомври 2015 г., Calida/СХВП — Quanzhou Green Garments („dadida“), T‑597/13, непубликувано, EU:T:2015:804, т. 42—48). Обратният извод би бил в противоречие с правото на защита на другата страна в производството за обявяване на недействителност и би разширило погрешно принципа на сила на пресъдено нещо за едно административно решение.
36 Що се отнася до встъпващата страна, тя иска жалбата да бъде отхвърлена и изтъква по същество, че в нея не са посочени ясно основанията и твърдените грешки в правото, допуснати от апелативния състав в обжалваното решение, а се свежда до изрази на разочарование и неудовлетворение и общи призиви. Встъпилата страна поддържа, че обжалваното решение е „стабилно“ и не се основава на никакви фактически или правни грешки. Аналитичната оценка на разглежданите марки е извършена от апелативния състав правилно, добре мотивирано и в съответствие с изискванията на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009 и е добре мотивирано.
37 Следва да се припомни, като начало, че правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, приложимо по аналогия към производствата за обявяване на недействителност, предвижда по същество, че апелативният състав ограничава разглеждането на обжалването до факти и до доказателства, представени пред отдела по отмяна, освен ако апелативният състав не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Последната разпоредба предвижда, че EUIPO може да пренебрегне фактите, които страните не са изтъкнали, или доказателствата, които не са представили своевременно.
38 Следователно по този начин Регламент № 207/2009 предвижда изрично, че когато разглежда жалба срещу решение на отдела по споровете, апелативният състав разполага с право на преценка, произтичащо от правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 и от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, така че може да реши дали да вземе предвид или да пренебрегне допълнителните или допълващи факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени от отдела по споровете (вж. решение от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑122/12 P, EU:C:2013:628, т. 33 и от 24 октомври 2014 г., Grau Ferrer/СХВП — Rubio Ferrer („Bugui va“), T‑543/12, непубликувано, EU:T:2014:911, т. 23 и цитираната съдебна практика).
39 В това отношение Съдът вече е имал повод да отбележи, че текстът на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 на френски език се различава от текстовете на испански, немски и английски език в един съществен аспект. Всъщност докато в текстовете на тези езици се посочва, че апелативният състав може да преценява само допълнителни или допълващи факти и доказателства, в текста на френски се говори за „нови или допълващи“ факти и доказателства.
40 Като се основава на общата структура и на целите на правната уредба, от която правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 е част, и по-конкретно на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който е правното му основание, Съдът приема относно доказването на използването на марка, че когато в определения от EUIPO срок не е представено никакво доказателство във връзка с това, тя е длъжна служебно да отхвърли възражението. Когато обаче в определения от EUIPO срок са представени доказателства, остава възможно представянето на допълващи доказателства (вж. решение от 21 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer, C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 24—26 и цитираната съдебна практика).
41 Съдът подчертава, че същото тълкуване на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва да се възприеме и във връзка с доказването на съществуването, валидността и обхвата на защитата на марката, доколкото посочената разпоредба съдържа норма с хоризонтална роля в системата на този регламент, тъй като тя се прилага независимо от естеството на съответното производство. От това следва, че правило 50 от Регламент № 2868/95 не може да се тълкува в смисъл, че разширява обхвата на правото на преценка на апелативните състави, така че да бъдат включени и нови доказателства (решение от 21 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer, C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 27), а само доказателствата, наричани „допълващи“ или „допълнителни“, които се представят допълнително към представените в определения срок относими доказателства (вж. решение от 11 декември 2014 г., CEDC International/СХВП — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка), T‑235/12, EU:T:2014:1058, т. 89 и цитираната съдебна практика).
42 Поради това следва да се прецени дали доказателствата, представени за първи път пред апелативния състав, могат да бъдат квалифицирани като „допълнителни“ или „допълващи“ по смисъла на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95.
43 Безспорно е, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за репутацията на по-ранната марка съгласно правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент № 2868/95 към момента на подаване на искането за обявяване на недействителност, нито, още повече, в някакъв друг момент от производството пред отдела по отмяна, и то въпреки че е посочил в писмото, придружаващо искането за обявяване на недействителност от 15 януари 2014 г., че ще представи доказателства за репутацията на по-ранната марка заедно с доводите, които се отнасят до нея, „в подходящия момент“.
44 Не е оспорено в настоящия случай, че това намерение не е било конкретизирано по никакъв начин преди приключването на производството пред отдела по отмяна повече от шест месеца по-късно, а именно на 21 юли 2014 г.
45 Колкото до довода на жалбоподателя, наведен по време на съдебното заседание, че отделът по отмяна е трябвало да го прикани да попълни доказателствата по делото, представяйки по-специално доказателствата относно репутацията на по-ранната марка, следва да се отбележи, че законодателят е направил фундаментално разграничение между условията, които трябва да изпълнява искането за обявяване на недействителност, за да бъде допустимо, от една страна, и от друга страна, условията за посочването на факти и представянето на доказателства и становища в подкрепа на това искане, които се отнасят до разглеждането на последното. Единствено що се отнася до условията за допустимост на искането за обявяване на недействителност, законодателят е предвидил в правило 38, параграф 1 от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 146, параграф 7 от Регламент 2017/1001) и в правило 39, параграф 3 от същия регламент (понастоящем член 15, параграф 4 от Делегиран регламент 2017/1430), че отделът по отмяна е бил длъжен да позволи на съответната страна да изправи недостатъците на искането си за обявяване на недействителност, когато те могат да доведат до отхвърляне на искането като недопустимо, докато такова аналогично задължение не съществува, що се отнася до условията за уважаване на искането за обявяване на недействителност (вж. по аналогия решение от 13 юни 2002 г., Chef Revival USA/СХВП — Massagué Marín („Chef“), T‑232/00, EU:T:2002:157, т. 54, и в този смисъл и по аналогия решение от 17 юни 2008 г., El Corte Inglés/СХВП — Abril Sánchez и Ricote Saugar („BoomerangTV“), T‑420/03, EU:T:2008:203, т. 66 и цитираната съдебна практика).
46 Следователно, противно на довода на жалбоподателя, в Регламент № 2868/95 не съществува разпоредба, която да задължава отдела по отмяна да уведоми жалбоподателя относно факта, че искането му за обявяване на недействителност не е подкрепено с доказателства за репутацията на по-ранната марка.
47 При тези условия, след като твърдението за съществуването на репутацията на по-ранната марка, изложено в придружителното писмо към искането за обявяване на недействителност от 15 януари 2014 г., представлява само просто твърдение, неподкрепено с конкретни доказателства, представените пред апелативния състав доказателства не е можело да се считат за „допълващи“ или „допълнителни“ към вече представените от жалбоподателя.
48 При тези условия апелативният състав е бил по принцип длъжен да не ги взема предвид съгласно правило 50, параграф 1, от Регламент № 2868/95 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
49 Все пак следва да се разгледат и доводите на жалбоподателя, накратко, че несъобразяването с решението „SUPER ROLL“ нарушавало съображения във връзка с добрата администрация.
50 От доказателствата по делото следва, че решението „SUPER ROLL“ се отнася до производство по възражение, образувано по искане на жалбоподателя срещу регистрацията на фигуративната марка на Европейския съюз „SUPER ROLL“, въз основа на неговата марка на Европейския съюз № 4179801.
51 От фактическите констатации на апелативния състав в решението „SUPER ROLL“ следва, че „Marlboro“ се ползва с добра репутация и добре познатата му опаковка, включваща триъгълния елемент, има силен отличителен характер“, както и че „марката „Marlboro“ и самият графичен елемент под формата на покрив (който е част от марката „Marlboro“) са придобили голяма репутация сред съответните потребител в рамките на целия Европейски съюз“.
52 Позоваването от жалбоподателя на относимостта на решението „SUPER ROLL“ пред апелативния състав е отхвърлено в точка 51 от обжалваното решение, с мотива че предходното решение се отнася до различно положение, до различна по-късна марка на Европейския съюз и доказателствата за репутацията на по-ранните марки са били изцяло представени пред отдела по споровете.
53 Обратно на тази преценка, жалбоподателят изтъква по същество, че съществуването на решението „SUPER ROLL“ трябвало да бъде достатъчно, за да признае апелативният състав репутацията на по-ранната марка като „ноторно известен факт“, избягвайки приемането на решение, което би противоречало на по-ранните му изводи, направени в идентичен контекст.
54 Този довод не може да бъде уважен, доколкото жалбоподателят цели да постигне по същество автоматично признаване на репутацията на по-ранната марка единствено въз основа на предходната практика по взимане на решения на EUIPO.
55 Всъщност съгласно установената съдебна практика решенията, които апелативните състави приемат по силата на Регламент № 207/2009, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Следователно законосъобразността на посочените решения трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, така както е тълкуван от съда на Съюза, а не въз основа на по-ранната практика по взимане на решения (вж. определение от 14 април 2016 г., KS Sports/EUIPO, C‑480/15 P, непубликувано, EU:C:2016:266, т. 36 и цитираната съдебна практика). От това следва, че признаването на евентуална репутация на по-ранната марка от апелативния състав не може да зависи от признаването на посочената репутация в рамките на отделно производство с различни правни и фактически обстоятелства (вж. по аналогия решение от 23 октомври 2015 г., „dadida“, T‑597/13, непубликувано, EU:T:2015:804, т. 43).
56 Следователно всяка страна, която се позовава на репутацията на по-ранната си марка, трябва да докаже в ограничените рамки на всяко производство, по което е страна и въз основа на фактически обстоятелства, които счита за най-подходящи, че посочената марка е придобила такава репутация, без да може да се задоволи с доказване чрез признаването на такава репутация, включително за същата марка, в рамките на отделно административно производство (вж. по аналогия решение от 23 октомври 2015 г., „dadida“, T‑597/13, непубликувано, EU:T:2015:804, т. 45).
57 Ако се приеме за достатъчно жалбоподателят да се позове на предходно решение на апелативния състав, за да докаже репутацията на по-ранната марка, това, от една страна, би нарушило правото на защита на встъпилата страна, доколкото последната не би могла да разгледа, прецени и оспори, фактическите обстоятелства, на които апелативният състав се е позовал, и от друга страна, би разширило неправилно принципа на сила на пресъдено нещо за едно административно решение, което засяга други страни, различни от тези в производството, съставлявайки по този начин пречка за осъществяване на контрола за законосъобразност на административно решение от съдебния орган, което би противоречало на принципа на законност (вж. по аналогия решение от 23 октомври 2015 г., „dadida“, T‑597/13, непубликувано, EU:T:2015:804, т. 46).
58 От тези съображения следва, че противно на твърденията на жалбоподателя, EUIPO по никакъв начин не е била длъжна да признае автоматично репутацията на по-ранната марка единствено въз основа на констатации, направени в друго производство, в което е постановено друго решение, в случая решението „SUPER ROLL“.
59 Що се отнася още до оплакването на жалбоподателя, че репутацията на по-ранната марка е трябвало да бъде призната служебно на основание член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, то следва също така да бъде отхвърлено, доколкото от тази разпоредба следва, че задължението на EUIPO за служебно разглеждане на фактите е ограничено до относимите факти, които биха могли да доведат до прилагане на абсолютни основания за отказ за разглеждане на заявката за марка на Европейския съюз, извършвано от експерти и, въз основа на жалба, от апелативните състави в производството за регистрация на посочената марка. За сметка на това в рамките на производство като настоящото притежателят на по-ранната марка следва да докаже съществуването, действителността и обхвата на защитата на посочената марка (вж., що се отнася до производство по възражение, решение от 28 септември 2016 г., Pinto Eliseu Baptista Lopes Canhoto/EUIPO — University College London („CITRUS SATURDAY“), T‑400/15, непубликувано, EU:T:2016:569, т. 38).
60 От всичко изложено по-горе следва, че репутацията на по-ранна марка не може да бъде доказана чрез презумпции, а трябва да почива на конкретни и обективни факти, които я доказват.
61 Доказателствата, представени от жалбоподателя за първи път пред апелативния състав, обаче преследват именно тази цел. Жалбоподателят изтъква по същество, че съображенията за правна сигурност и добра администрация са в подкрепа на приемането на късно представените доказателства.
62 В това отношение е важно да се подчертае, че EUIPO е длъжна да упражни правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, какъвто е принципът на добрата администрация (решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 73). Съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице делото му да бъде разгледано справедливо.
63 Очевидно в полза на интереса от добра администрация на правосъдието е обаче апелативният състав да може да взема решения при пълно познаване на делото, когато се произнася в рамките на образуваните пред него производства. Следователно той следва да разгледа грижливо и безпристрастно фактическите и правните обстоятелства, необходими за упражняването на правото му на преценка.
64 В настоящия случай е безспорно, че съдържанието на решението „SUPER ROLL“, прието само единадесет месеца преди обжалваното решение, е било доведено до вниманието на апелативния състав и че в резултат на това той е бил в течение на направените в това решение констатации относно „голямата репутация“ на марката „Marlboro“, както и на нейния „графичен елемент под формата на покрив“, който е неразделна част от по-ранната марка, разглеждана в настоящия случай.
65 Като последица от това в светлината на практиката на Съда, която изисква EUIPO да вземе предвид вече приетите решения и да се запита с особено внимание дали има основание да приеме решение в този смисъл (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 74), решението „SUPER ROLL“ представлява очевидно индиция, че е възможно по-ранната марка да се ползва с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.
66 При тези обстоятелства доказателствата, представени от жалбоподателя пред апелативния състав, са били очевидно годни да придобият такова действително значение за изхода от производството, доколкото целят да установят репутацията на по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Следователно, отказвайки да разгледа доказателствата, с мотива че са представени късно, апелативният състав е пропуснал да разгледа потенциално относим факт при прилагането на тази разпоредба.
67 Без да се засяга тълкуването на правило 50 от Регламент № 2868/95 и на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, както е изложено в точки 40—42 по-горе, и на изложения в точка 50 по-горе извод, широката свобода на преценка, с която се ползва EUIPO при упражняването на правомощията си, не може да я освободи от задължението да събере всички фактически и правни обстоятелства, необходими за упражняването на правомощието ѝ за преценка в хипотезите, в които отказът да бъдат взети предвид някои доказателства, представени със закъснение, биха я довели до нарушаване на принципа на добрата администрация.
68 Следователно при конкретните обстоятелства по делото апелативният състав е трябвало, съгласно задължението си за добра администрация, да приеме доказателствата за репутацията на по-ранната марка, представени за пръв път пред него, дори и само за да ги отхвърли.
69 Този извод не може да бъде оборен от довода на EUIPO, че в хипотезата, в която въпросните доказателства са били приети като допустими от апелативния състав, това би довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност.
70 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94, параграф 1, второ изречение от Регламент 2017/1001) решенията на EUIPO могат да се основават единствено на мотивите, по които страните са имали възможност да изразят становище. Тази разпоредба се отнася както до фактическите, така и до правните съображения, както и до доказателствата (решение от 4 октомври 2006 г., Freixenet/СХВП (Бяла бутилка от матирано стъкло), T‑190/04, непубликувано, EU:T:2006:291, т. 28).
71 В настоящия случай обаче от делото е видно, че доказателствата за репутацията на по-ранната марка, представени на стадия на производството пред апелативния състав, както и становището на встъпилата страна по тези доказателства са били изцяло предмет на дебат в състезателно производство. По-специално от делото е видно, че становището, в което се съдържат мотивите за обжалването от 8 януари 2015 г., подадено от жалбоподателя пред апелативния състав, съдържащо доказателствата за репутацията на по-ранната марка, е било чисто и просто съобщено на встъпилата страна, като по този начин са били спазени процесуалните ѝ права, като ѝ е била дадена възможност да изложи становището си в това отношение. От делото става ясно и че встъпилата страна дори се е възползвала от продължаване на срока, преди да представи становището си на 14 май 2015 г. Освен това е важно да се подчертае, че в становището си встъпилата страна е изразила становището си по представените от жалбоподателя доказателства в подкрепа на репутацията на по-ранната марка, оспорвайки относимостта им и квалифицирайки ги като недостатъчни.
72 При тези обстоятелства е безспорно, че встъпилата страна е разполагала с всички шансове и срокове, за да изтъкне вижданията си и да разгледа, прецени и оспори представените от жалбоподателя доказателства. Следователно в хипотезата, в която апелативният състав е упражнил правото си на преценка в съответствие с изискванията на добрата администрация, като е приел с оглед на особените обстоятелства в случая да вземе предвид тези доказателства, той не може да бъде упрекнат в нарушаване на принципа на равнопоставеност.
73 Изводът в точка 67 по-горе не може да бъде отслабен от позицията на апелативния състав, изразена в точка 50 от обжалваното решение, че дори в хипотезата, в която репутацията на по-ранната марка е доказана, съществуващата степен на сходство между конфликтните марки би била при всички положения недостатъчна по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, за да може да бъде създадена връзка между тези марки в съзнанието на потребителите.
74 Следва да се отбележи в това отношение, че както поддържа жалбоподателят в рамките на третото си основание, тази позиция противоречи на постоянната съдебна практика, според която съществуването на връзка между по-ранната марка и оспорената марка по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 трябва да се преценява глобално, като се вземат предвид всички относими факти в конкретния случай, сред които фигурират по-специално степента на сходство между конфликтните марки и между стоките, за които са регистрирани тези марки, както и интензитетът на репутацията и степента на отличителност на по-ранната марка (решение от 24 март 2011 г., Ferrero/СХВП, C‑552/09 Р, EU:C:2011:177, т. 64).
75 Освен това, след като член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 се ограничава да изисква съществуващото сходство да може да доведе съответните потребители не до объркване на конфликтните знаци, а до сближаване между тях, т.е. да установи връзка между тях, защитата, която тази разпоредба предвижда в полза на марките, ползващи се с репутация, може да се приложи дори когато конфликтните знаци разкриват и най-ниската степен на сходство (решение от 10 декември 2015 г., El Corte Inglés/СХВП, C‑603/14 P, EU:C:2015:807, т. 42).
76 От това следва, че дори в хипотезата, в която конфликтните марки разкриват само слаба степен на сходство, не може да се направи извод, противно на заключението на апелативния състав, че прилагането на член 8, параграф 5, от Регламент № 207/2009 е задължително изключено. В резултат на това евентуалното приемане на доказателствата, представени от жалбоподателя за първи път пред апелативния състав, както и разглеждането им е можело да повлияе на изхода от производството, що се отнася до прилагането на член 8, параграф 5, от Регламент № 207/2009.
77 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се счита, че като е приел, че доказателствата, представени от жалбоподателя за първи път пред апелативния състав, не трябва да бъдат взети предвид поради късното им подаване, апелативният състав е допуснал процесуален порок, в нарушение на принципа на добрата администрация.
78 Все пак определено процесуално нарушение води до отмяна на решението само ако се установи, че при отсъствието на това нарушение обжалваното решение би имало различно съдържание (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2005 г., Wilfer/СХВП („ROCKBASS“), T‑315/03, EU:T:2005:211, т. 33).
79 В настоящия случай, както вече беше отбелязано в точки 65 и 66 по-горе, не може да се изключи възможността доказателствата, които апелативният състав неправилно е отказал да вземе предвид, да доведат до промяна на съдържанието на обжалваното решение, и по-специално що се отнася до прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. В резултат на това липсата на преценка на тези доказателства от апелативния състав води до необходимост от отмяна на това решение. Поради това първото основание и втората част на второто основание следва да бъдат уважени и обжалваното решение да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания в жалбата.
80 Що се отнася до второто искане на жалбоподателя, а именно Общият съд да обяви недействителността на оспорената марка или, при условията на евентуалност, да извърши по-задълбочена преценка, следва да се припомни, че правомощието за изменение на решението, признато на Общия съд съгласно член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001), не означава, че той може да замени със своя преценката на отдела по обжалване на EUIPO и още по-малко да направи преценка по въпрос, по който посоченият състав не е взел още становище. Следователно упражняването на правото да измени решението трябва по принцип да се ограничи до положенията, при които Общият съд, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства е в състояние да определи решението, което апелативният състав е трябвало да приеме (вж. решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 71 и 72 и цитираната съдебна практика).
81 Настоящият случай обаче не е такъв. Доколкото обжалваното решение се отменя с мотива, че апелативният състав погрешно е отказал да вземе предвид доказателствата за репутацията на по-ранната марка и поради това апелативният състав следва да се произнесе отново по доказателствената стойност на тези доказателства, Общият съд не може да се произнесе относно недействителността на оспорената марка.
82 Поради това второто искане на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено, доколкото е поискано от Общия съд да обяви недействителността на оспорената марка.
По съдебните разноски
83 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.
84 В настоящия случай, тъй като EUIPO и встъпилата страна са загубили делото по основните си искания, те следва да заплатят съдебните разноски съобразно исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 януари 2016 г. (преписка R 2775/2014‑1).
2) Отхвърля жалбата в останалата част.
3) EUIPO и ExplosalLtd понасят, освен собствените си съдебни разноски, и тези на PhilipMorrisBrandsSàrl.
Frimodt Nielsen | Forrester | Perillo |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 февруари 2018 година.
Подписи