Language of document : ECLI:EU:F:2015:154

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

16 декември 2015 година

Дело F‑118/14

Wolfgang Bärwinkel

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Реформа на Правилника — Преходни правила относно класирането в типови длъжности — Член 30, параграф 3 от приложение XIII към Правилника — Понятие за увреждащ акт — Решение, с което се признава упражняването от определени длъжностни лица на специални отговорности — Невключване на името на жалбоподателя в първия списък от 34 длъжностни лица, признати като упражняващи специални отговорности — Изисквания, отнасящи се за досъдебната фаза на производството — Липса на жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника — Член 81 от Процедурния правилник“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Bärwinkel иска по същество отмяна на решение № 6/14 на генералния секретар на Съвета на Европейския съюз от 1 януари 2014 г. относно класирането на длъжностни лица от степени AD 9—AD 14, имащи специални отговорности, в длъжност от вида „началник на отдел или равностойна длъжност“ или „съветник или равностойна длъжност“ преди 31 декември 2015 г., и на решението на генералния секретар на Съвета от 13 януари 2014 г. да се разпределят 34 длъжностни лица на тази институция в длъжност от вида „началник на отдел или равностойна“ в изпълнение на решение № 6/14

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Акт с общо приложение — Жалба на длъжностно лице срещу решение на институция относно разпоредби за изпълнение на член 30, параграф 3 от приложение XIII към Правилника — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и член 30, параграф 3 от приложение XIII към него)

2.      Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Отказ за вписване в списъка от длъжностни лица, признати като упражняващи специални отговорности в дадена институция — Невключване поради изменение на Правилника, с което степента AD 12 се определя като най-високата възможна степен в кариерата на администраторите — Изключване

(член 45 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 30, параграф 3 от приложение XIII към него)

3.      Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Срокове — Решение, с което се признава упражняването от определени длъжностни лица на специални отговорности — Жалба по административен ред срещу невключването на заинтересованото лице в списъка от така признати длъжностни лица — Недопустимост

(член 336 ДФЕС, член 45, член 90 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 30, параграфи 2—4 от приложение XIII към него)

1.      Като се има предвид, че длъжностно лице или служител не е овластен(о) да предприема действия в интерес на закона или на институциите и може да изтъква в подкрепа на жалба само оплаквания, които се отнасят лично до него, искания за отмяна на решение на институция относно разпоредби за изпълнение на член 30, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013, трябва да бъдат отхвърлени като явно недопустими, независимо от факта, че засегнатото длъжностно лице или служител е възнамерявал(о) да оспори това решение в жалбата си по административен ред и че органът по назначаване е отхвърлил посочената жалба по същество.

Всъщност посоченото решение е акт с общо приложение и не съдържа изразяване на окончателна позиция от администрацията спрямо личното положение на заинтересования. Следователно това решение не го засяга пряко и лично.

(вж. т. 40 и 41)

Позоваване на:

Cъд — определение от 8 март 2007 г., Strack/Комисия, C‑237/06 P, EU:C:2007:156, т. 64

Първоинстанционен съд — решения от 21 юли 1998 г., Mellett/Съд, T‑66/96 и T‑221/97, EU:T:1998:187, т. 83 и от 29 ноември 2006 г., Agne-Dapper и др./Комисия и др., T‑35/05, T‑61/05, T‑107/05, T‑108/05 и T‑139/05, EU:T:2006:365, т. 56

2.      Що се отнася до решението на администрацията да класира някои от длъжностните лица на тази институция в длъжност от вида „началник на отдел или равностойна длъжност“, въведена с Регламент № 1023/2013 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и условията за работа на другите служители на Европейския съюз, в изпълнение на вътрешно решение относно разпоредби за изпълнение на член 30, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, изменен с посочения регламент — доколкото установеният в него списък от длъжностни лица не съдържа името на едно длъжностно лице от степен AD 13 — посоченото решение не може да се счита за решение на органа по назначаване за отказ да се предостави на същото възможност да се ползва от режима на дерогация по член 30, параграф 3 от приложение XIII към новия правилник или пък за решение на посочения орган, което засяга правото на развитие в кариерата на посоченото длъжностно лице, като го лишава от възможността да бъде повишено в степен AD 14 при действието на изменения правилник.

Подобен извод се подкрепя, от една страна, от факта, че в хипотезата на акт с общ характер, предназначен да се прилага посредством поредица от индивидуални решения, засягащи множество длъжностни лица от една институция, неприлагането на тази обща мярка към особен случай не може да се счита за решение, дори и имплицитно, за отхвърляне на искане като предвиденото в член 90, параграф 1 от Правилника.

От друга страна, в областта на повишенията, длъжностно лице, чието име не фигурира в годишния списък на повишените длъжностни лица, може да подаде жалба по административен ред пряко срещу този списък, тъй като поради задължението на органа по назначаване да извършва ежегодно процедура за повишение, невключването на името на длъжностно лице в този единствен списък означава, че този орган, който е длъжен да извършва ежегодно сравнително съпоставяне на заслугите на всички свои длъжностни лица, е отказал да повиши заинтересованото лице в разглежданата процедура за повишение, което означава, че посоченият орган е извършил окончателна преценка на положението на същото.

Не е такъв обаче случаят с режима на дерогация по член 30, параграф 3 от приложение XIII към изменения правилник, който впрочем се оказва факултативен и не изисква сравнително съпоставяне на заслугите както това по член 45 от Правилника. Всъщност, на първо място, като използва в тази разпоредба израза „могат да бъдат назначени“, законодателят на Съюза е предоставил на всеки орган по назначаване само възможността да използва този режим на дерогация, като същевременно е ограничил упражняването на тази възможност във времето, като решението или решенията на органа по назначаване трябва да бъдат взети преди 31 декември 2015 г., и по брой, тъй като от него може да се ползват само длъжностни лица на брой, съответстващ на 5 % от длъжностните лица във функционална група AD, на служба към 31 декември 2013 г.

На второ място, употребата във вътрешното решение относно разпоредби за изпълнение на член 30, параграф 3 от приложение XIII към изменения правилник на изразите „може да определи“, „може да класира“ и „във всеки момент между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2015 г.“ ясно посочва, че органът по назначаване в това решение не си е наложил задължението да използва режима на дерогация по член 30, параграф 3 от приложение XIII към новия правилник, нито да направи това посредством едно-единствено решение за класиране.

(вж. т. 47—51)

Позоваване на:

Съд — решение от 16 октомври 1980 г., Hochstrass/Съд, 147/79, EU:C:1980:238, т. 3

Първоинстанционен съд — решение от 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, EU:T:2006:329, т. 108 и цитираната съдебна практика

3.      Що се отнася до режима на дерогация в областта на повишението на администратори от степен AD 12 или по-висока, предвидено в член 30, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и условията за работа на другите служители на Европейския съюз, ако дадено длъжностно лице желае да се ползва от посочения режим, то е трябвало не да подава жалба по административен ред срещу невключването му в списъка на длъжностните лица, ползващи се от посочения режим и класирани в длъжност от вида „началник на отдел или равностойна“, а да подаде искане по член 90, параграф 1 от Правилника до органа по назначаване, което искане е трябвало във всички случаи да се подаде преди изтичането на предвидения в тази разпоредба срок, а именно 31 декември 2015 г.

Всъщност възможността за класиране по дерогация, предвидена в член 30, параграф 3 от приложение XIII към изменения правилник, може да се използва до 31 декември 2015 г. Впрочем за разлика от задължителното класиране, предвидено в член 30, параграф 2 от приложение XIII към изменения правилник, тази възможност за класиране по дерогация не е свързана с длъжностите и функциите на длъжностните лица, както са заемани и упражнявани към 31 декември 2013 г., а напротив — е свързана с отговорностите, които трябва да бъдат „специални“, каквито са упражнявани към момента, когато органът по назначаване използва тази възможност, като се подчертава, че по силата на член 30, параграф 4 от приложение XIII към изменения правилник при промяна на функциите, съответстващи на друг вид длъжност, това факултативно класиране вече не е валидно.

(вж. т. 55 и 56)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — определение от 16 юли 2015 г., FG/Комисия, F‑20/15, EU:F:2015:93, т. 31 и 66