Language of document :

Жалба, подадена на 22 февруари 2019 г. от Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-739/17, Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) и др./Европейска комисия

(Дело C-172/19 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Association européenne du charbon et du lignite (Euracoal) (представители: W. Spieth и N. Hellermann, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Deutscher Braunkohlen-Industrie-Verein e.V., Lausitz Energie Kraftwerke AG, Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft mbH, eins energie in sachsen GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда,

1.    a)    да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2018 г. по дело T-739/17,

б)    да обяви жалбата за допустима, и

в случай че Съдът приеме, че може да се произнесе по съществото на спора съгласно исканията, направени от жалбоподателя в жалбата от 7 ноември 2017 г., които той изцяло поддържа:

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета1 , доколкото с него се приемат и определят най-добрите налични техники емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисиите на NOX (член 1, приложение, точка 2.1.3, таблица 3) и емисиите на живак (член 1, приложение, точка 2.1.6, таблица 7), които възникват при изгаряне на въглища и/или лигнит,

при условията на евентуалност да отмени изцяло Решение за изпълнение 2017/1442,

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски,

в)    ако приеме, че не може да се произнесе по съществото на спора по отношение на исканията, направени в точка 1, буква б) по-горе, да върне делото на Общия съд за постановяване на решение,

2.    да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните две основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че определението на Общия съд се основава както на нарушение на процесуалните правила, което накърнява интересите на жалбоподателя (член 58, първа алинея, второ изречение предложение второ от Статута на Съда на Европейския съюз), така и на нарушение на общите принципи на правото на Съюза. В определението си Общият съд не разгледал довода на жалбоподателя, който е от значение за решаването на делото, че процесуалната му легитимация произтичала от нарушението на процесуалното положение, което жалбоподателят имал в рамките на съответния обмен на информация при изготвянето на изводите за най-добрите налични техники, които са оспорвани. Жалбоподателят участвал в процедурата не само по отношение на установяването на фактите, но и въз основа на неговите специфични и противопоставими правни позиции, които гарантирали определен процесуален статус. Това било достатъчно, за да има право на обжалване. В определението на Общия съд липсвала всякаква проверка по същество, преценка или други мотиви по отношение на доводите на жалбоподателя. Това водело до нарушение на задължението за мотивиране по член 36, първо изречение във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 81 от Процедурния правилник на Общия съд. Това водело до нарушение на процесуалните правила и едновременно до нарушение на общите принципи на правото на Съюза на ефективна правна защита и на правото на изслушване.

На второ място жалбоподателят твърди, че определението на Общия съд нарушава правото на Съюза по смисъла на член 58, първа алинея, второ изречение, предложение трето от Статута. С определението си Общият съд неправилно отхвърлял жалбата като недопустима. Според жалбоподателя, нарушавайки по този начин правото на Съюза, Общият съд не преценил, че жалбоподателят изпълнявал условието за допустимост на жалбата, тъй като е имал качеството на съществено засегнато лице по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Същественото засягане на правното положение и следователно правото му на обжалване следвали от нарушението на процесуалното положение, което жалбоподателят имал в рамките на процедурата за изготвяне на изводите за най-добрите налични техники, оспорвани с жалбата. Жалбоподателят участвал в тази процедура не само при установяването на фактите, но и въз основа на неговите специфични и противопоставими правни позиции, които гарантирали определен процесуален статус. Поради това той имал право на обжалване, когато ставало въпрос за упражняване на процесуалните му права. При изготвянето на изводите за най-добрите налични техники Комисията нарушила тези процесуални гаранции, предназначени да защитят жалбоподателя, като е ограничила по-конкретно правата му да бъде изслушан и да участва като жалбоподател, както и като не е изпълнила задълженията си за контрол. Поради това, като отхвърлил жалбата като недопустима, Общият съд неправилно приложил правото на Съюза.

____________

1 ОВ L 212, 2017 г., стр. 1.