Language of document : ECLI:EU:F:2007:67

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

19 април 2007 година

Дело F-9/06

Rui Canteiro Lopes

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Липса на окончателна оценка“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Canteiro Lopes иска отмяна на решението на Комисията от 4 март 2005 г. да не добави неговото има в списъка на най-заслужилите длъжностни лица и да не го повиши в степен А 4 при повишенията за 2000 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне

(член 2, първа алинея и член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато атестационният доклад на длъжностно лице не е бил изготвен при нормалните процесуални условия поради наличието на изключителни обстоятелства като напускането на институцията от оценяващото лице и от апелативния оценяващ и разформирането на генералната дирекция, в което то работи, изготвянето на доклада от генералния директор — който съгласно одобреното от институцията решение относно упражняването на правомощията, предоставени от Правилника на органа по назначаване, притежава правомощия, които не са посочени специално в това решение — съответства на изискването за приемственост в действията на администрацията.

(вж. точка 56)

2.      Преценката на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, представлява определящият критерий за всяко повишаване, като в същото време органът по назначаване може да вземе предвид възрастта на кандидатите и техния стаж в съответната степен или в службата само като спомагателни критерии. Въпреки това при равни заслуги на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, тези допълнителни критерии с пълно право могат да представляват решаващ фактор за избора на посочения орган.

Разликата от две точки в аналитичните оценки на две длъжностни лица, които могат да бъдат повишени и освен това принадлежат към две различни генерални дирекции, не може да се приеме за достатъчно съществена — като се имат предвид по-точно различията между генералните дирекции при атестирането — за да попречи на отчитането като спомагателни критерии на други обективни критерии, свързани с административното и личното положение на заинтересованите лица, като стажа и включването в списъка на най-заслужилите длъжностни лица при предишното повишение.

(вж. точки 63, 67 и 68)

Позоваване на:

Съд — 9 ноември 2000 г., Комисия/Hamptaux, C‑207/99 P, Recueil, стр. I‑9485, точка 19;

Първоинстанционен съд — 29 февруари 1996 г., Lopes/Съд, T‑280/94, Recueil FP стр. I‑A‑77 и II‑239, точка 138, 5 март 1998 г., Manzo-Tafaro/Комисия, T‑221/96, Recueil FP стр. I‑A‑115 и II‑307, точка 17, 13 март 2001 г., Hørbye-Möller/Комисия, T‑116/00, непубликувано в Recueil, точка 39, 11 юли 2002 г., Perez Escanilla/Комисия, T‑163/01, Recueil FP стр. I‑A‑131 и II‑717, точка 29, 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 42, 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 57, 23 януари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, T‑472/04, все още непубликувано в Сборника, точка 67