ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

11 юни 2009 година

Дело F-72/08

Michalis Ketselidis

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Отговор за изчакване — Извинима грешка — Липса — Мълчалив отказ — Просрочена административна жалба — Недопустимост — Решение на общностна юрисдикция — Съществено ново обстоятелство — Липса“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Ketselidis иска да се отмени мълчаливият отказ на органа по назначаването по поисканото от жалбоподателя преизчисляване на осигурителния стаж, следващ от трансфера на актюерския еквивалент на придобитите от него в Гърция пенсионни права към общностната схема

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Преразглеждане на окончателно административно решение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Отговор за изчакване на администрацията на молба на длъжностно лице — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Погасяване — Извинима грешка

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Наличието на ново и съществено обстоятелство може да обоснове подаването на молба за преразглеждане на решение, което е станало окончателно след изтичането на срока за обжалване. Това обстоятелство трябва да е в състояние да промени съществено положението на лицето, което иска преразглеждане на решението. Освен това засегнатото лице трябва да подаде административна молба в разумен срок. Всъщност интересът на това лице да иска съобразяване на административното му положение с нова правна уредба трябва да се претегли спрямо изискването за правна сигурност.

(вж. точки 32—36)

Позоваване на:

Съд — 26 септември 1985 г., Valentini/Комисия, 231/84, Recueil стр. 3027, точка 14, 13 ноември 1986 г., Becker/Комисия, 232/85, Recueil, стр. 3401, точка 10

Първоинстанционен съд — 25 март 1998 г., Koopman/Комисия, T‑202/97, Recueil FP, стр. I‑A‑163 и II‑511, точка 24, 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, Recueil, стр. II‑557, точка 51

Съд на публичната служба — 16 януари 2007 г., Genette/Комисия, F‑92/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 62

2.      Съобщението, че подадената въз основа на член 90, параграф 1 от Правилника молба е в процес на разглеждане и че службите на съответната институция все още не са достигнали до окончателно заключение, не произвежда правно действие и в частност не може да доведе до продължаване на предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове. Страните по спора не могат да продължават по свое усмотрение предвидените в член 91 от Правилника срокове, тъй като те имат императивен характер и тяхното стриктно спазване е от естество да осигури яснота и сигурност на правните положения.

(вж. точка 52)

Позоваване на:

Съд — 17 юни 1965 г., Müller/Съвет, 43/64, Recueil,. стр. 499, 17 февруари 1972 г., Richez-Parise/Комисия, 40/71, Recueil, стр. 73, точки 8 и 9

3.      Неспазването на правилата в областта на сроковете за подаване на жалби може да не доведе до отхвърляне на жалбата поради недопустимост, ако това неспазване се дължи на извинима грешка на длъжностното лице. Следователно понятието за извинима грешка може да се отнася само до изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от лице с нормални познания.

В положение, при което администрацията изпраща отговор за изчакване малко преди изтичането на срока по член 90, параграф 1 от Правилника, признаването на извинимия характер на допуснатата от длъжностното лице грешка би означавало да се лиши от действие установената съдебна практика, според която съобщението, че дадена молба е в процес на разглеждане, не произвежда никакво правно действие и в частност не може да доведе до продължаване на предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове, и би било в противоречие с ограничителното тълкуване, на което следва да подлежи понятието за извинима грешка.

(вж. точки 55, 57 и 58)

Позоваване на:

Съд — 15 май 2003 г., Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ, C‑193/01 P, Recueil, стр. I‑4837, точка 22

Първоинстанционен съд — 10 април 2003 г., Robert/Парламент, T‑186/01, Recueil FP, стр. I‑A‑131 и II‑631, точка 54, 2 март 2004 г., по дело Di Marzio/Комисия, T‑14/03, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑167, точка 40