РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
20 януари 2011 година
Дело F-132/07
Guido Strack
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Членове 17, 17а и 19 от Правилника — Молба за разрешение за оповестяване съдържанието на документи — Молба за разрешение за публикуване на текст — Молба за разрешение за използване на информация пред национални правораздавателни органи — Допустимост“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Strack иска да се отменят решенията на Комисията от 20 юли, 9 aвгуст, 11 сeптeмври и 9 ноември 2007 г., с които се отхвърлят молбите за разрешение за публикуване и за използване с цел наказателно преследване на различни документи против някои членове и служители на Комисията, както и да се осъди Комисията да му заплати най-малкото 10 000 EUR обезщетение за вредите, претърпени в резултат от тези решения
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Производство — Представяне на писмената защита — Срок — Продължаване
(член 39, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване —Упражняване — Граници
(член 6, параграф 3 ДЕС; член 17а от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Публикуване на текстове, свързани с дейността на Съюза — Липса на задължение за информиране по отношение на бившите длъжностни лица — Разкриване на служебна информация — Задължение за предварително разрешение за бившите длъжностни лица
(членове 17 и 17а от Правилника на длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Жалба — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Понятие
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Права и задължения — Разкриване на служебна информация — Задължение за предварително разрешение — Основание за съществуване
(член 339 ДФЕС; член 17 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Права и задължения — Разкриване на служебна информация — Задължение за предварително разрешение — Необходимост от сезиране на администрацията с достатъчно прецизно формулирано искане
(член 17 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Принципи — Принцип на добра администрация —Обхват
8. Длъжностни лица — Права и задължения — Разкриване на служебна информация — Свидетелски показания пред национална юрисдикция — Задължение за предварително разрешение
(член 11, първа алинея, членове 17 и 19 от Правилника за длъжностните лица)
1. Член 39, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба позволява на председателя на този съд да продължи срока, отпуснат на ответната страна за представянето на писмената защита. В това отношение обстоятелството, че срокът е бил продължаван няколко пъти, без да има състезателно производство, не нарушава правото на жалбоподателя на справедлив процес, ако не е имало съществено изменение в положението на страните. Впрочем справедливостта на производството се преценява с оглед на неговата цялост.
(вж. точка 31)
2. Задължението за уведомяване на органа по назначаването за намерението да се публикува какъвто и да е текст, предметът на който е свързан с дейността на Съюза, представлява намеса в упражняването на свободата на изразяване на длъжностното лице. Ето защо тази намеса следва да се преценява в съответствие с член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека, гарантираща основните права, които в съответствие с член 6, параграф 3 от ДЕС са част от правото на Съюза като общи принципи. Съгласно текста на член 10, параграф 2 от тази конвенция обаче упражняването на свободата на изразяване, „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции“,предвидени от закона. В допълнение, дадена правна норма не може да наложи валидни ограничения на свободата на изразяване, ако тази норма не е формулирана достатъчно прецизно, за да позволи на гражданите да определят своето поведение, което впрочем се изисква и от принципа на правна сигурност.
(вж. точка 59)
Позоваване на:
Съд — 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, точки 40‑42; 3 юни 2008 г., Intertanko и др., C‑308/06, точка 69
3. Тъй като член 17 от Правилника не се прилага към бившите длъжностни лица, последните могат да публикуват текстове, свързани с дейностите на Съюза, без да информират предварително органа по назначаването, но за сметка на това трябва да поискат разрешение по смисъла на член 17 от Правилника не само преди да разпространят информация, която са узнали при изпълнение на служебните си задължения, но също така и преди да публикуват текстове, съдържащи такава информация, които са изготвени от тях или за изготвянето на които са сътрудничили, освен ако тази информация вече е публично достъпна.
(вж. точки 62—64)
4. Искането по член 90, параграф 1 от Правилника трябва да уточнява достатъчно ясно своя предмет, за да позволи на сезирания орган да вземе обосновано решение и при липса на точно формулирана молба за постановяване на решение не може да има искане по смисъла на тази разпоредба. Всъщност искането не може да постигне своята цел, ако органът по назначаването не е в състояние да разбере в достатъчна степен неговия предмет.
(вж. точка 69)
Позоваване на:
Съд — 12 март 1975 г., Küster/Парламент, 23/74, точка 11
Първоинстанционен съд — 11 юни 1996 г., Sánchez Mateo/Комисия, T‑110/94, точка 26; 11 юни 1996 г., Ouzounoff Popoff/Комисия, T‑111/94, точка 28
5. Член 17 от Правилника забранява по принцип на длъжностните лица да разкриват информация, получена във връзка с изпълнение на служебните им задължения, и подчинява това разкриване на изискването за предварително разрешение. Предназначението на този разрешителен режим е да даде възможност на органа по назначаването да се увери, че посоченото разкриване не накърнява интересите на Съюза, като засяга в частност неговото функциониране и репутация. Неговата цел е и да позволи на органа по назначаването да следи своевременно за това длъжностните лица да определят своето поведение като отчитат интересите на институциите и задълженията им съгласно член 339 ДФЕС. Следователно въведеният с член 17 от Правилника режим е насочен именно към запазване на отношението на доверие, което трябва да съществува между институциите и техните служители.
(вж. точка 71)
6. Уреденият в член 17 от Правилника разрешителен режим предвижда, че длъжностното лице, което иска да разкрие информация, получена при изпълнение на служебните му задължения, или иска да използва пред националните юрисдикции информацията, която му е станала известна в тази връзка, е длъжно да отправи достатъчно прецизно формулирано искане до органа по назначаването.
Прилагането на този режим предполага, че въпросът дали трябва да се даде разрешение за разкриването на информацията, следва да се прецени с оглед на всички конкретни за случая обстоятелства и на техните последствия за институцията и за осъществяването на публичната служба. Това прилагане изисква също така претеглянето на различните интереси, за да се определи кой от тях — тези на Съюза или интереса на обществото да получава информация — следва да вземе връх. Впрочем не може и да бъде другояче, тъй като свободата на изразяване включва свободата на разпространяване на информация и отказът да се разреши подобно разпространяване въз основа на обща и абстрактна преценка не би съответствал на условията, при които намесата в тази свобода е допустима.
Впрочем правото на всеки правен субект на достъп до съд, гарантирано от член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, би могло да бъде засегнато в своята същност, ако органът по назначаване трябваше да постанови решение по общ и абстрактен начин, без да направи предварително пълно и подробно разглеждане.
(вж. точки 72—75)
Позоваване на:
Съд — 18 февруари 1992 г., Weddel/Комисия, С‑54/90, заключение на г‑н Van Gerven, генерален адвокат, точка 11
Първоинстанционен съд — 13 юни 2002 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑74/01, точка 58
7. Принципът на добра администрация не освобождава служителя от задължението за уведомяване и лоялност спрямо институциите, което е в негова тежест в случаите, когато той се обръща с искане към тях.
(вж. точка 79)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 юни 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, точка 74; 17 октомври 2002 г., Astipesca/Комисия, T‑180/00, точка 93; 11 март 2003 г., Conserve Italia/Комисия, T‑186/00, точка 50
8. Членове 17 и 19 от Правилника наистина не задължават длъжностното лице да ограничи броя и обема на документите, за които иска разрешение да ги разкрие или да ги представи в рамките на съдебно производство, след като счита, че разкриването и представянето в рамките на съдебно производство на всеки един от тези документи е оправдано. Въпреки това, в съответствие със задължението за лоялно сътрудничество, което има длъжностното лице съгласно член 11, алинея първа от Правилника, той трябва да улеснява администрацията при изпълнението на нейните задачи. От тази гледна точка с още по-голяма сила в негова тежест се налага задължението да представи достатъчно точни указания, що се отнася в частност до предмета на въпросните документи и съответно до техния интерес с оглед на преследваната от него обща цел. Така длъжностното лице може да бъде накарано да класифицира документите съобразно подходящи и съгласувани критерии, за да улесни тяхното разглеждане и при необходимост да представи тяхно резюме.
(вж. точки 78 и 81)