ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

8 май 2013 година

Дело F‑87/12

Geoffroy Alsteens

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно нает служител — Подновяване на договор — Частична отмяна — Изменение“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Alsteens по същество иска отмяна на „решението на [Европейската к]омисия[…] от 18 ноември 2011 г. в частта, в която периодът на продължаване на договора [му] като срочно нает служител […] се ограничава до 31 март 2012 г.“

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Г‑н Alsteens понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Срочно наети служители — Правни основания — Жалба срещу решение за подновяване на договор, сключен за определен срок — Правно основание, изведено от мълчаливия отказ договорът да бъде преквалифициран в договор за неопределено време — Допустимост

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица) (членове 8 и 46 от Условията за работа на другите служители)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Предмет — Частична отмяна — Договор на срочно нает служител — Неотделимост на разпоредбата относно срока на наемането — Недопустимост

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Срочно нает служител може да поиска договорът му да бъде отменен от съда на Съюза в съответните срокове и след приключване на производството по предварително обжалване по административен ред, по-специално ако счита, че договорът е квалифициран неправилно. Всъщност, видно от член 91, параграф 1 от Правилника, който е приложим за срочно наетите служители на основание член 46 от Условията за работа на другите служители, съдебният спор по въпроси относно публичната служба е съдебен спор за законосъобразност. В тези рамки съдът, който установи незаконосъобразността на обжалваното решение, трябва да постанови отмяната му.

Същото се отнася и за решение за подновяване на договор, сключен за определен срок, тъй като то отразява отказа на съответната институция да предложи на заинтересованото лице сключването на договор като срочно нает служител с неопределена продължителност или поне с по-голяма продължителност от предоставената и тъй като същото лице твърди, че е било възможно да се ползва от по-благоприятен договор, като се позовава по-специално на член 8 от Условията за работа на другите служители.

(вж. точки 10—12)

Позоваване на:

Съд — 9 юли 1987 г., Castagnoli/Комисия, 329/85, точки 10—12; 23 март 1988 г., Giubilini/Комисия, 289/87, точки 8—12

Първоинстанционен съд — 6 юли 2001 г., Dubigh и Zaur-Gora/Комисия, T‑375/00, точка 24

Съд на публичната служба — 13 юни 2012 г., Davids/Комисия, F‑105/11, точка 56

2.      Частичната отмяна на правен акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност.

В това отношение именно срокът на договор на срочно нает служител е неотделима част от самия договор, тъй като определя квалификацията му и установява периода, през който страните по договора са обвързани с взаимни задължения. Следователно отмяната на част от решението на институцията относно периода на наемането на срочно нает служител би променила квалификацията на договора и съответно самата същност на това решение. В действителност с подобно искане за отмяна се цели изменение на решението и поради това искането е явно недопустимо.

(вж. точки 14—16)

Позоваване на:

Съд — 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, точка 38; 31 март 1998 г., Франция и др./Комисия, C‑68/94 и C‑30/95, точки 256—258; 24 май 2005 г., Франция/Парламент и Съвет, C‑244/03, точки 12—14

Първоинстанционен съд — 10 март 1992 г., SIV и др./Комисия, T‑68/89, T‑77/89 и T‑78/89, точка 320