РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
30 ноември 2010 година
Дело F-97/09
Christine Taillard
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Последователни периоди на отпуск по болест — Становище на независим лекар — Заключение, че лицето е работоспособно — Непризнаване на надлежно изготвено ново медицинско свидетелство — Липса на медицински преглед — Приспадане на отпуска по болест от годишния отпуск — Недопустимост — Жалба за отмяна и искане за обезщетение“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Taillard иска да се отмени решението на Европейския парламент от 15 януари 2009 г., с което същият отказва да признае медицинско свидетелство, от което е видно, че в продължение на четири дни жалбоподателката е била неработоспособна, и приспада тези дни на отсъствие от годишния ѝ отпуск, както и искане за обезщетение на претърпените вреди
Решение: Отменя решението на Европейския парламент от 15 януари 2009 г., с което същият отказва да приеме медицинското свидетелство от 5 януари 2009 г. и приспада от годишния отпуск на жалбоподателката дните, в които тя е отсъствала от работа, а именно от 6 до 9 януари 2009 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейският парламент понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на жалбоподателката.
Резюме
1. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Отпуск по болест — Удостоверяване на заболяването — Представяне на медицинско свидетелство — Презумпция за редовност на отсъствието
(член 59 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Отпуск по болест — Удостоверяване на заболяването — Представяне на медицинско свидетелство — Непризнаване в случаите, когато липсва контролен медицински преглед — Недопустимост
(член 59, параграфи 1 и 3 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Въвеждане в действие
(член 24 от Правилника за длъжностните лица)
1. Целта на предвиденото в член 25 от Правилника за длъжностните лица задължение за мотивиране на решение с неблагоприятни последици е да се даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразността на това решение и да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да може същото да прецени дали решението е обосновано, или страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му. Това задължение е спазено, когато обжалваният акт е издаден в познат за съответното длъжностно лице контекст, който му дава възможност да разбере значението на предприетата спрямо него мярка. За да се установи дали предвиденото в Правилника изискване за мотивиране е изпълнено, следва да се вземат предвид не само документите, с които решението е съобщено, но и обстоятелствата, при които това решение е било взето и сведено до знанието на заинтересованото лице. В това отношение следва в частност да се прецени дали заинтересованото лице вече е разполагало с информацията в основата на решението на институцията.
(вж. точка 33)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 декември 1993 г., Turner/Комисия, T‑80/92, Recueil, стр. II‑1465, точка 62; 27 ноември 1997 г., Pascall/Комисия, T‑20/96, Recueil FP, стр. I‑A‑361 и II‑977, точка 44; 8 юли 1998 г., Aquilino/Съвет, T‑130/96, Recueil FP, стр. I‑A‑351 и II‑1017, точка 45
Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., Wenig/Комисия, F‑80/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑479 и II‑A‑1‑2609, точка 41
2. Съгласно член 59 от Правилника, когато длъжностното лице счита, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения поради болест или злополука, то при първа възможност уведомява за това съответната институция, като същевременно посочва адреса, на който се намира, и ако отсъствието продължи повече от три дни, представя медицинско свидетелство. Администрацията може да откаже да признае такова медицинско свидетелство и да приеме, че съответното длъжностно лице е отсъствало неоснователно, само ако преди това го е подложила на медицински преглед, като направеното заключение поражда административни последици едва от датата на прегледа.
Всъщност, без да оправомощава администрацията да не признава медицинските свидетелства, дори когато в същите не са посочени медицинските причини за неработоспособността на съответното длъжностно лице, член 59 от Правилника ѝ предоставя право да изиска преглед на това лице от лекар по неин избор.
(вж. точки 50 и 51)
Позоваване на:
Съд — 19 юни 1992 г., V./Парламент, C‑18/91 P, Recueil, стр. I‑3997, точки 33 и 34
Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., O/Комисия, T‑527/93, Recueil FP, стр. I‑A‑9 и II‑29, точка 36; 20 ноември 1996 г., Z/Комисия, T‑135/95, Recueil FP, стр. I‑A‑519 и II‑1413, точка 32; 11 юли 1997 г., Schoch/Парламент, T‑29/96, Recueil FP, стр. I‑A‑219 и II‑635, точка 38
3. От член 59, параграф 3 от Правилника следва, че отсъствието на длъжностно лице поради болест може да се приспада от годишния му отпуск само ако институцията надлежно е установила, при предвидените в параграф 1 на този член условия, че отсъствието на това лице е неоснователно.
Незаконосъобразно е решението, с което не се признава медицинско свидетелство, удостоверяващо отсъствието на длъжностно лице, когато това лице не е било подложено на медицински преглед за посочения в свидетелството период, независимо от обстоятелството, че е било прегледано от независим лекар в непосредствено предхождащ период.
Всъщност, макар в медицинското свидетелство да не се посочва нито ново заболяване, нито влошаване на болестта, във връзка с която заинтересованото лице е прегледано от независим лекар и е обявено за работоспособно, възможно е здравословното състояние на заинтересованото лице да е различно от констатираното при извършения от независим лекар преглед и лицето да е неработоспособно за определен кратък период, дори ако тази неработоспособност се дължи на същото заболяване, установено при независимия преглед, или на влошаване на здравословното състояние, което може да се прецени само от лекар.
(вж. точки 48, 53 и 57)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., T/Комисия, F‑106/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑419 и II‑A‑1‑2315, точка 116
4. По принцип заинтересованото длъжностно лице трябва да подаде на основание член 24 от Правилника искане за съдействие до институцията, към която се числи. След като не са били налице изключителни обстоятелства, Комисията не е била задължена да му окаже спонтанно съдействие. Всъщност само такива обстоятелства могат да задължат институцията да окаже определено съдействие не по предварително искане от страна на заинтересованото лице, а по своя собствена инициатива.
(вж. точка 65)
Позоваване на:
Съд — 12 юни 1986 г., Sommerlatte/Комисия, 229/84, Recueil, стр. 1805, точка 20
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Frankin и др./Комисия, F‑91/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑25 и II‑A‑1‑83, точки 23 и 24; 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 217