РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
9 декември 2010 година
Дело F-88/08
Monique Vandeuren
срещу
Европейска фондация за обучение (ETF)
„Публична служба — Персонал на Европейската фондация за обучение — Срочно нает служител — Договор за неопределено време — Уволнение — Изискване за основателна причина — Съкращение — Задължение за полагане на грижа — Преназначаване“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АE, с която г‑жа Vandeuren по същество иска да се отмени решението на Европейската фондация за обучение от 23 октомври 2007 г., с което трудовият ѝ договор е прекратен считано от 31 август 2008 г., както и да бъде осъдена Европейската фондация за обучение да заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди и загуби
Решение: Отменя решението от 23 октомври 2007 г. за уволнение на жалбоподателя. Отхвърля жалбата в останалата част. Осъжда Европейската фондация за обучение да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правни основания
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Ограничаване на сферата на дейност на агенция на Съюза — Задължение за проучване на възможността за преназначаване на засегнатия служител
3. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Вреда, причинена от неправомерно уволнение — Поправяне на неимуществени вреди — Условия
1. Фактът, че частноправните субекти не черпят права от принципа на добра администрация, освен ако той не се проявява в конкретно право, не означава, че изведено от нарушаването на този принцип правно основание или на част от правно основание е недопустимо и тази недопустимост е причина да не бъдат разгледани изложените в подкрепа на това правно основание или част от правно основание доводи. Всъщност едва при разглеждането на тези доводи по същество е възможно да се установи дали администрацията евентуално е нарушила конкретно право, в което се проявява принципът на добра администрация.
(вж. точка 40)
2. Не може да се счита, че ограничаването на сферата на дейност на агенция на Съюза е основателна причина за уволнение на служител, който има договор за неопределено време, но при условие че съответната агенция не е разполагала с длъжност, на която съответният служител е могъл да бъде преназначен. Единствено в последната хипотеза би било оправдано уволнението поради намаляване на дейността на съответната агенция.
В това отношение е без значение фактът, че вътрешни правила предвиждат специални процедури за подбор при наличие на свободна длъжност за вътрешните премествания на служителите. Всъщност, преди да публикува свободна длъжност, за да назначи служител чрез вътрешно преместване, за администрацията винаги съществува възможността служебно да извърши преназначаване в интерес на службата, без при това да нарушава принципа на равно третиране, тъй като преназначени по инициатива на администрацията служители не са в същото положение като тези, които искат да бъдат преместени на друга работа. Без значение е и обстоятелството, че са взети мерки за подпомагане. Наистина, ако тяхното въвеждане безспорно допринася за изпълнението на задължението за полагане на грижа, което е част от задълженията на една агенция, това обстоятелство не може да освободи компетентния орган от задължението да обосновава решенията си за уволнение с основателни причини.
Това означава, че преди агенция да пристъпи към уволнението на служител, който има договор за неопределено време, поради това че възложените на този служител задължения са премахнати или прехвърлени към друг отдел, тази агенция е длъжна да провери дали заинтересованото лице не може да бъде преназначено на друга съществуваща длъжност или на такава, която предстои да бъде създадена в близко време, например след възлагането на нови правомощия на съответната агенция.
При тази проверка администрацията трябва да съпостави интереса на службата, който налага да бъде наето лицето, най-способно да заеме съществуващата длъжност или тази, която предстои да бъде създадена в близко време, и интереса на служителя, чието уволнение предвижда. За целта в рамките на своето право на преценка тя трябва да вземе предвид различни критерии, като изискванията за съответната длъжност от гледна точка на квалификацията и възможностите на служителя, наличието или липсата в трудовия договор на съответния служител на уточнение, че същият е бил назначен, за да заеме конкретна длъжност, атестационните му доклади, както и неговата възраст, старшинство в службата и броя оставащи години, през които трябва да се осигурява, за да може да се ползва от правото си на пенсия.
(вж. точки 60—64)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 25 януари 2007 г., de Albuquerque/Комисия, F‑55/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑35 и II‑A‑1‑183, точки 93 и 94; 24 април 2008 г., Longinidis/Cedefop, F‑74/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑125 и II‑A‑1‑655, точка 138
3. Независимо че поради естеството си всяко уволнение може да накара уволненото длъжностно лице или служител да се почувства отхвърлено, онеправдано, да изпитва несигурност за бъдещето, не може фактът, че съдът на Съюза е признал дадено уволнение за неправомерно, автоматично да води до право на изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Всъщност само при особени обстоятелства може да се приеме, че поведението на работодател е засегнало моралната сфера на служителя в по-голяма степен от това, което обикновено изпитва уволненото лице, по-конкретно когато съответният работодател излага мотиви, които съдържат преценка на способностите или поведението на съответния служител, която може да го оскърби.
(вж. точка 73)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, Recueil FP, стр. I‑A‑277 и II‑1267, точка 91