Language of document :

Жалба, подадена на 20 септември 2019 г. от Silver Plastics GmbH & Co. KG и Johannes Reifenhäuser Holding GmbH & Co. KG срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 11 юли 2019 г. по дело T-582/15, Silver Plastics GmbH & Co. KG и Johannes Reifenhäuser Holding GmbH & Co. KG/Европейска комисия

(Дело C-702/19 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Silver Plastics GmbH & Co. KG (представители: M. Wirtz и S. Möller, Rechtsanwälte) Johannes Reifenhäuser Holding GmbH & Co. KG (представител: C. Karbaum, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане;    

при условията на евентуалност, да отмени обжалваното съдебно решение, да отмени спорното решение на Комисията по отношение на втория жалбоподател и да намали размера на глобата, наложена на първия жалбоподател;    

при условията на евентуалност, да отмени обжалваното съдебно решение и да намали размера на солидарно дължимата от жалбоподателите глоба;    

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Като първо основание за обжалване жалбоподателите сочат допуснато от Общия съд нарушение на член 6, параграф 3 ДЕС, член 6, точка 1 от ЕКПЧ и член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с принципа на непосредственост.

Общият съд допуснал нарушение на процесуалните правила, доколкото въпреки многократните искания на жалбоподателите не призовал и не разпитал лично г-н W. като свидетел, макар че той бил основният източник на информацията във взетата предвид в ущърб на жалбоподателите молба на конкурента им L. за освобождаване от глоба. Освен това Общият съд автоматично, без да изслуша г-н W., приел за неубедителни изявленията на г-н W., които жалбоподателите представили в писмен вид и които опровергавали информацията в молбата за освобождаване от глоба. Съгласно принципа на непосредственост на възприемането на доказателствата Общият съд бил длъжен да призове г-н W. и лично (непосредствено) да го разпита.

По второто основание жалбоподателите изтъкват допуснато от Общия съд нарушение на правото на състезателен процес по член 6, точка 1 от ЕКПЧ (във връзка с член 3, буква d) от тази конвенция).

Въпреки също многократните искания на жалбоподателите Общият съд отказал да проведе кръстосан разпит на г-н W. в качеството му на релевантен източник на информацията във взетата предвид в ущърб на жалбоподателите молба за освобождаване от глоба. В нарушение на процесуалните правила, без да даде възможност за кръстосан разпит на г-н W., Общият съд преценил изявленията му в молбата за освобождаване от глоба за убедителни и така практически осъдил жалбоподателите въз основа на тези изявления, въпреки че нямало основателни причини за ограничаване на състезателното начало.

По третото основание жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на равните процесуални възможности по член 6, точка 3, буква d) от ЕКПЧ.

Въпреки многократните искания на жалбоподателите Общият съд в нарушение на процесуалните правила отказал да разпита г-н W. като свидетел на защитата, въпреки че в предхождащото съдебния процес производство за налагане на глоба Комисията провела среща с г-н W. в качеството му на релевантен източник на информацията в молбата за освобождаване от глоба, без да уведоми жалбоподателите за това, без да им даде възможност за участие и без да изготви протокол. Отказът да се разпитат лично други посочени от жалбоподателите свидетели на защитата също съставлявал нарушение на гарантираното на жалбоподателите право на равни процесуални възможности.

По четвъртото основание жалбоподателите изтъкват неизпълнение на задължението за мотивиране по член 36 във връзка с член 53, параграф 1 от Статута на Съда, тъй като не било възможно да се разбере (i) въз основа на какво Общият съд стига до (потвърждава) извода за участие в антиконкурентни контакти, (ii) защо приема за неубедителни оневиняващите (писмени) изявления на г-н W. и (iii) по какви конкретни причини отказва да допусне кръстосан разпит.

По петото основание жалбоподателите сочат нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/20031 , доколкото Общият съд възприел твърде широко понятие за единно продължено нарушение.

Според констатациите на Общия съд жалбоподателите не участвали в антиконкурентните практики във всички продуктови сектори през целия предполагаем период на нарушението. Потвърденият от Общия съд размер на глобата обаче бил определен въз основа на оборота от всички продуктови сектори за целия предполагаем период на нарушението.

По шестото основание жалбоподателите изтъкват нарушение на член 23, параграф 2, първо и второ изречение от Регламент № 1/2003.

Общият съд неправилно приел, че между жалбоподателите е налице стопанска единица, и затова също неправилно включил оборота на първия жалбоподател в основата за определянето на размера на глобата, въпреки че жалбоподателите обяснили защо вторият жалбоподател не упражнява решаващо влияние върху поведението на първия жалбоподател и така оборили приложената от Общия съд презумпция за наличието на стопанска единица.

По седмото основание жалбоподателите се оплакват, че размерът на глобата е определен в нарушение на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, доколкото Общият съд неправилно включил оборота на бивше дъщерно дружество на втория жалбоподател в основата за изчисляването на тази глоба. В резултат размерът на глобата надвишил законоустановения таван от 10 % от оборота на санкционираното предприятие.

____________

1     Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OB L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).