РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (пленум)
12 февруари 2014 година(*)
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AD/177/10 — Невключване в списъка с резерви — Мотиви на решението на конкурсната комисия — Предоставяне на изпитните теми — Неизменност на състава на конкурсната комисия“
По дело F‑127/11
с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния,
Gonzalo de Mendoza Asensi, срочно нает служител на Европейския парламент с местожителство в Щрасен (Люксембург), за когото се явяват P. Nelissen Grade и G. Leblanc, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват J. Currall и B. Eggers, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(пленум),
състоящ се от: S. Van Raepenbusch, председател, M. I. Rofes i Pujol, председател на състав, E. Perillo, R. Barents и K. Bradley (докладчик), съдии,
секретар: W. Hakenberg,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 юни 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 29 ноември 2011 г., г‑н De Mendoza Asensi е предявил исканията си по настоящото дело, насочени главно към отмяна на решението на комисията по конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10 да не включи името му в списъка с резерви по този конкурс.
Обстоятелства, предхождащи спора
2 На 16 март 2010 г. Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10, чиято цел е съставянето на резерв за бъдещи назначения на администратори на степен AD 5 в областите европейска публична администрация, право, икономика, одит и информационни и комуникационни технологии (ОВ C 64 A, стр. 1, наричано по-нататък „обявлението за конкурса“).
3 В раздел IV от обявлението са уредени тестовете за достъп, а в раздел V — изпитите по модела „Център за оценяване“.
4 В раздел V, точка 2 от обявлението за конкурса е посочено, че кандидатите, поканени за участие в изпити по модела „Център за оценяване“, ще бъдат оценявани според специфичните им компетенции в избраната област, както и според следните общи компетенции:
– „Анализ и разрешаване на проблеми[,]
– [к]омуникация[,]
– [п]остигане на качество и резултати[,]
– [у]чене и развитие[,]
– [о]пределяне на приоритети и организиране[,]
– [и]здръжливост[,]
– [р]абота с други хора[,]
– [л]идерство“.
5 В раздел V, точка 2 от обявлението за конкурса освен това се уточнява, че тези компетенции ще бъдат проверени посредством работа по казус от избраната област, упражнение в група, устна презентация и структурирано интервю.
6 Раздел V, точка 4 от обявлението за конкурса предвижда, че специфичните компетенции в избраната област се оценяват от 0 до 20 точки при изискван минимум от 10 точки. Освен това от доказателствата по делото е видно, че специфичните компетенции са оценявани единствено чрез работата по казус. В същата разпоредба се посочва, че всяка от общите компетенции се оценява от 0 до 10 точки, при изискван минимум от 3 точки за всяка от тях, и 50 от 80 възможни точки общо за посочените осем общи компетенции.
7 Жалбоподателят кандидатства по конкурс EPSO/AD/177/10 в областта на правото (наричан по-нататък „конкурсът“). След като преминава успешно компютърните тестове за достъп, на 29 септември 2010 г. той се явява на изпитите по модела „Център за оценяване“ в Брюксел (Белгия).
8 С писмо от 3 февруари 2011 г., изпратено на жалбоподателя чрез неговия EPSO профил, EPSO го уведомява, че съгласно решението на конкурсната комисия оценките му са недостатъчни, за да бъде включено името му в списъка с резерви, и че оценката на специфичните му компетенции е 8 от 20 възможни точки, при положение че изискваният минимум е 10 от 20 възможни точки (наричано по-нататък „решението за отхвърляне“). Към писмото е приложен документ, наречен „паспорт на компетенциите“, който съдържа резултатите на жалбоподателя от изпитите за оценяване на общите и специфичните му компетенции, както и коментарите на конкурсната комисия във връзка с всяка от оценените общи компетенции.
9 С факс от 8 февруари 2011 г. жалбоподателят иска преразглеждане на решението за отхвърляне и достъп до „всичките [с]и поправени устни и писмени изпитни работи, въпросите, отговорите[, както и] до оценителната таблица, използван[а] от конкурсната комисия за писменото упражнение/работата по казуса“.
10 На 10 февруари 2011 г. жалбоподателят получава по електронна поща съставения от него по казуса текст, върху който не са отразени поправки, и изпитната си работа от езиковия тест заедно с формуляра за оценяване, използван по време на този тест.
11 С писмо от 4 април 2011 г., изпратено до жалбоподателя чрез неговия EPSO профил, EPSO го уведомява, че след като е установила известна непоследователност при оценяването на работата му по казуса, конкурсната комисия е решила да повиши оценките му във връзка с общите компетенции „[к]омуникация“ и „[о]пределяне на приоритети и организиране“, както и оценката на специфичните му компетенции, която от 8 става 9 от 20 възможни точки. В това писмо EPSO уведомява жалбоподателя, че след внесените промени общата му оценка е 71,2 от 100 възможни точки, което отново е под най-ниската обща оценка, получена от включените в резервния списък кандидати, а именно 76,10 точки, и че поради това конкурсната комисия потвърждава решението си да не го включи в споменатия списък с резерви. Изпратен му е и коригиран вариант на документа, наречен „паспорт на компетенциите“.
12 На 5 май 2011 г. жалбоподателят подава по електронна поща жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) срещу решението на конкурсната комисия да не включи името му в списъка с резерви. В същата жалба той иска достъп до „оценката на текста, изготвен при работата по казуса, до оценителната таблица, както и до поправките“.
13 С решение от 29 август 2011 г. EPSO, в качеството си на орган по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), отхвърля тази жалба (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба“).
Исканията на страните и производството
14 Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– преди да постанови решението си, да разпореди на Европейската комисия — в рамките на процесуално-организационните действия — да предостави релевантните документи, които да дадат възможност на жалбоподателя да прецени дали е налице явна грешка от фактическата и/или правна страна при оценяването на неговото представяне, и по-конкретно да предостави текста на казуса, по който жалбоподателят е трябвало да работи по време на писмения изпит по модела „Център за оценяване“, включващ поправка на дадените от него отговори,
– да отмени решението за отхвърляне,
– да отмени решението на конкурсната комисия, което му е било съобщено с писмо от 4 април 2011 г., потвърждаващо решението за отхвърляне,
– да отмени решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба,
– да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
15 В своя защита Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
16 С писмо от 29 юни 2012 г. в рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба иска от страните да отговорят на определени въпроси и да представят някои документи. По-специално той приканва Комисията да му предаде текста на казуса, по който е работил жалбоподателят, и на поне два други казуса, използвани по време на конкурса.
17 В предвидения срок жалбоподателят изпълнява дадените от Съда на публичната служба разпореждания. За сметка на това, в отговора си от 10 август 2012 г. Комисията предава на Съда на публичната служба само част от поисканите документи, тъй като текстовете на използваните различни варианти на конкурсни теми се отличавали с висока степен на чувствителност и било изключително важно да се гарантира поверителността на метода за изготвяне и прилагане на вариантите, използван в провежданите от EPSO процедури за подбор.
18 С определение от 19 октомври 2012 г., постановено на основание член 44, параграф 2 от Процедурния правилник, Съдът на публичната служба разпорежда на Комисията да му предаде текста на казуса, по който е работил жалбоподателят, както и на два други казуса, използвани по време на конкурса, а именно тези с най-високата и най-ниската получена от кандидатите средна оценка. В същото определение Съдът на публичната служба разпорежда по отношение на жалбоподателя поверително третиране на исканите документи, предполагащо изпълнението на редица условия, сред които поемането на писмено задължение от страна на представителите на жалбоподателя да не разкриват на трети лица съдържанието на представените от Комисията документи, и по-специално да не предават становищата си относно тези документи на своя клиент или на трети лица.
19 В определения срок Комисията предава на Съда на публичната служба документите, посочени в определението от 19 октомври 2012 г. С писмо от 20 ноември 2012 г. представителите на жалбоподателя поемат задължение да не разгласяват на клиента си или на трети лица предоставените от Комисията документи и становищата си по тях.
20 С решение от 31 януари 2013 г. на пленума на Съда на публичната служба делото, което първоначално е разпределено на втори състав на този съд, е преразпределено на пленума на същия.
21 С определение от 5 февруари 2013 г. Съдът на публичната служба разпорежда на Комисията да му предаде „екземпляр на всички наръчници и проверовъчни таблици, използвани от членовете на конкурсната комисия при оценяване на изпитните работи на кандидатите по конкурсния казус“.
22 С писмо, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 19 февруари 2013 г., Комисията предоставя на Съда на публичната служба общ наръчник, съдържащ указания за проверителите, подробен наръчник, съдържащ указания по същество относно работата по казуса в различните му варианти и озаглавен „правно ръководство“, и профила за оценяване в компютърната програма, предоставена на разположение на проверителите/членовете на конкурсната комисия, за да оценят компетенциите на кандидатите от работата им по казуса. В придружителното писмо Комисията все пак отбелязва, че подробният наръчник съдържа критериите за проверка на изпитната работа по казус, и поддържа, че поради това този документ попада изцяло под действието на тайната на разискванията на конкурсната комисия. Тя твърди също, че профилът за оценяване трябва да се счита за поверителен и затова по делото трябва да се приложи само неповерителен вариант на този документ.
23 След като разгледа представените от Комисията документи, с определение от 18 април 2013 г. Съдът на публичната служба решава да приложи по делото общия наръчник, да върне подробния наръчник на Комисията, тъй като след запознаване с него не счита, че същият му е необходим, за да се произнесе по наличието на повдигнатите по настоящото дело от жалбоподателя основания, да уважи искането за поверителност на Комисията във връзка с профила за оценяване и да изпрати на жалбоподателя общия наръчник и неповерителния вариант на профила за оценяване при режим на поверително третиране, обвързан с определени условия.
Предварителни съображения
24 Най-напред Съдът на публичната служба констатира, че видно от доказателствата по делото, на 3 юли 2008 г. EPSO одобрява доклад, озаглавен „Програма за развитие“. Програмата за развитие предвижда за всички конкурси на общо основание, организирани след 2010 г., преминаване от метод на подбор чрез оценяване на познанията на кандидатите към метод на подбор чрез оценяването на компетенциите им (наричан по-нататък „новата методика“). По-специално програмата за развитие сочи като основен елемент от подбора на персонал от функционална група администратори (AD) прилагането на модела „Център за оценяване“, при който кандидатите трябва да положат няколко изпита, сред които работа по казус, структурирано интервю, устна презентация и упражнение в група.
25 Във връзка с устните изпити, които протичат по модела „Център за оценяване“, новата методика предвижда няколко мерки за отстраняване на различни когнитивни изкривявания, обичайно констатирани у оценителите, и за осигуряване по този начин на последователност при оценяването.
26 От писмените изявления на ответника се установява по-специално следното:
– по време на един и същ изпит кандидатите се наблюдават от поне двама членове на конкурсната комисия, а всяка обща компетенция се оценява по време на две различни упражнения, тоест от няколко членове на тази комисия,
– изпитите са предварително структурирани и следват предварително установена методология, при която се прилагат предварително определени поведенчески показатели, за да се избегне „ефектът на ореола“, който представлява когнитивно изкривяване, оказващо влияние върху възприятията на оценителя за лицата, и се изразява в склонността на всеки оценител да надценява или подценява съответния кандидат въз основа единствено на първоначалните си впечатления,
– поне половината от членовете на конкурсната комисия са работещи в институциите длъжностни лица, които са специално командировани за целта в EPSO, изпълняват задълженията си като членове на конкурсната комисия на пълен работен ден и успешно са преминали 5-дневно обучение относно техниките на оценяване; останалите членове на конкурсната комисия също преминават специално обучение,
– за всички кандидати се прилагат едни и същи критерии за оценяване и една и съща методология,
– председателят на конкурсната комисия присъства в началото на всеки изпит, за да гарантира правилното прилагане на методологията,
– окончателните решения се вземат колективно от цялата конкурсна комисия въз основа на резултатите от всички изпити,
– извършват се проучвания и анализи, за да се потвърди последователността при оценяването.
27 Конкурс EPSO/AD/177/10 е проведен по новата методика.
От правна страна
1. По предмета на жалбата
28 Второто и третото искане на жалбоподателя са за отмяна на решението за отхвърляне, както и за отмяна на решението на конкурсната комисия, прието след преразглеждане и изпратено с писмо от 4 април 2011 г., с което се потвърждава решението за отхвърляне.
29 В съответствие със съдебната практика обаче, когато кандидат в конкурс поиска преразглеждане на взето от конкурсната комисия решение, увреждащият го акт е решението, взето от нея след преразглеждане на случая на кандидата (Решение на Първоинстанционния съд от 13 декември 2006 г. по дело Heus/Комисия, T‑173/05, точка 19). От това следва, че решението на конкурсната комисия, изпратено на жалбоподателя с писмо от 4 април 2011 г., е заместило решението за отхвърляне; следователно трябва да се разгледа единствено искането за отмяна на решението, изпратено на жалбоподателя с писмо от 4 април 2011 г.
30 Що се отнася до четвъртото искане, а именно за отмяна на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, следва да се напомни, че с жалбата, формално насочена против такова решение, Съдът на публичната служба е сезиран да се произнесе по акта, обжалван по административен ред, когато посоченото решение, само по себе си, е лишено от самостоятелно съдържание (Решение на Съда на публичната служба от 15 септември 2011 г. по дело Munch/СХВП, F‑6/10, точка 24 и цитираната съдебна практика).
31 В случая решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба е лишено от самостоятелно съдържание, тъй като с него единствено се потвърждава решението за отхвърляне, заместено от решението на конкурсната комисия, изпратено на жалбоподателя с писмо от 4 април 2011 г., без да се преразглежда случаят на жалбоподателя в светлината на нови доводи или факти, и поради това не е необходимо самостоятелно произнасяне по искането за неговата отмяна.
32 От всичко изложено следва, че е необходимо произнасяне единствено по искането за процесуално-организационни действия и за отмяна на решението на конкурсната комисия, изпратено с писмо от 4 април 2011 г., с което се потвърждава решението за отхвърляне (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
2. По искането за процесуално-организационни действия
33 В жалбата си жалбоподателят иска от Съда на публичната служба, преди да постанови решението си, да разпореди на ответника — в рамките на процесуално-организационните действия — да предостави релевантните документи, които да дадат възможност на жалбоподателя да прецени дали е налице явна грешка от фактическата и/или правната страна при оценяването на неговото представяне, и по-конкретно текста на казуса, по който жалбоподателят е трябвало да работи, съдържащ поправка на дадените от него отговори.
34 С оглед обаче на документите, приложени от страните към писмените им изявления, както и на представените в рамките на процесуално-организационните действия документи, Съдът на публичната служба счита, че разполага с достатъчно информация, за да се произнесе по жалбата, и поради това решава, че не следва да се уважи искането за процесуално-организационни действия извън вече разпоредените.
3. По исканията за отмяна
35 В подкрепа на исканията за отмяна жалбоподателят сочи следните три основания:
– нарушение на принципа на равно третиране,
– нарушение на принципа на независимост на конкурсната комисия,
– нарушения на задължението за мотивиране.
По първото основание, а именно нарушение на принципа на равно третиране
36 Жалбоподателят разделя това основание на две части, като твърди, първо, че кандидатите, изпитани последни, били поставени в по-благоприятно положение, и второ, че промените в конкурсната комисия по време на устните изпити били прекомерни.
По първата част на първото основание
– Доводи на страните
37 Жалбоподателят отбелязва, че изпитите по казус са били провеждани в продължение на три месеца и че изпитните теми за кандидатите не се различавали съществено на отделните изпити. Така кандидатите били поставени във фактически различно положение в зависимост от реда им при полагане на изпита. От една страна, оценяваните последно кандидати имали повече време за подготовка, а от друга — те можели да получат от кандидатите, преминали преди тях изпита, информация относно съдържанието на някои от използваните варианти. В тази връзка жалбоподателят твърди, че между преминалите изпитите кандидати и кандидатите, които все още не ги били положили, се разпространявала информация за казусите и затова последните можели да се подготвят по-добре, отчитайки тази информация.
38 Според жалбоподателя, за да избегне подобно положение, EPSO трябвало да организира всички изпити по казус в един и същ ден — нещо, което впрочем било задължително съгласно Решение на Съда на Европейските общности от 27 октомври 1976 г. по дело Prais/Съвет (130/75), а и EPSO постъпила по този начин във връзка с организираните през 2011 г. конкурси.
39 В съдебното заседание, след като напомня, че кандидатите са можели да работят по казус на немски, английски или френски език, жалбоподателят подчертава, че от представените от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия документи личало, че кандидатите, положили въпросния изпит на немски или на френски език, са получили един и същ вариант на казуса. Така тези кандидати имали повече възможности да получат информация от останалите кандидати за съдържанието на съответната изпитна тема, по която щели да бъдат изпитани.
40 Комисията счита, че с оглед на новата методика, и по-специално на предвидената в нейните рамки работа по казус, чиято цел е да провери не познанията, а компетенциите на кандидатите, не се изисквали познания в определена област от правото на Съюза, нито на съдебната практика, а най-общи познания в съчетание с правни компетенции. Освен това според Комисията получаването на информация от други кандидати във връзка с работата по казуса можело дори да се окаже неизгодно, тъй като посоченият изпит бил замислен така, че да неутрализира евентуалното предварително познаване на изпитната тема от кандидата. Най-малкото кандидатите, успели да получат информация във връзка с работата по казуса и опитали се да я използват, за да се подготвят, по всяка вероятност констатирали, че изпитът не отговарял на подготовката им.
41 В допълнение Комисията отбелязва, че жалбоподателят не е предоставил никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, че между кандидатите е обменяна информация във връзка с работата по казуса. По време на съдебното заседание Комисията уведомява Съда на публичната служба, че EPSO контролира обмена на информация по социалните мрежи и останалите електронни съобщителни средства, което би му позволило да разкрие евентуалното изтичане на информация за изпитните теми и да вземе ответни мерки в случай на разпространяване на твърде конкретна информация. Комисията твърди, че в случая няма никакви данни за изтичане на информация.
– Съображения на Съда на публичната служба
42 Следва да се напомни, че в рамките на съдебния контрол върху решението, с което конкурсната комисия отказва да включи кандидата в списъка с резерви, Съдът на публичната служба проверява дали са спазени приложимите правни норми, и най-вече процесуалните правила, предвидени в Правилника и обявлението за конкурса, и правилата, уреждащи разискванията на конкурсната комисия, и по-специално задължението на същата за безпристрастност и равно третиране на кандидатите, както и дали не е налице злоупотреба с власт (Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2012 г. по дело Милева/Комисия, F‑101/11, точка 40 и цитираната съдебна практика).
43 Що се отнася по-конкретно до равното третиране на кандидатите, в съдебната практика е уточнено, че при провеждане на конкурс съответната комисия трябва строго да следи за спазването на този принцип. Макар че конкурсната комисия разполага с широко право на преценка по отношение на правилата и конкретното съдържание на изпитите, съдът на Съюза следва все пак да упражни контрол в рамките на необходимото, за да се осигури равното третиране на кандидатите и обективността при подбора им от страна на конкурсната комисия (Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. по дело Giannini/Комисия, T‑100/04, точка 132).
44 В този контекст ОН като организатор на конкурса, както и конкурсната комисия следва, във връзка с писмените изпити, да направят необходимото, за да преминат всички кандидати по определен конкурс един и същ изпит при еднакви условия (Решение по дело Prais/Съвет, посочено по-горе, точка 13). В този смисъл конкурсната комисия трябва да следи за това изпитите на всички кандидати да бъдат видимо с една и съща степен на трудност (Решение на Съда на публичната служба от 15 април 2010 г. по дело Matos Martins/Комисия, F‑2/07, точка 171 и цитираната съдебна практика).
45 По правило при всеки конкурс има риск от неравно третиране предвид това, че по време на изпита въпросите, които могат да бъдат поставени по дадена тема, по необходимост са ограничен брой. Поради това се приема, че нарушение на принципа на равно третиране може да се констатира само когато при избора на изпитните теми конкурсната комисия не е ограничила риска от неравни шансове до присъщия за всеки изпит (Решение по дело Giannini/Комисия, посочено по-горе, точка 133).
46 С оглед на съдебната практика, припомнена в точки 43—45 от настоящото решение, Съдът на публичната служба счита, че предвид задълженията на конкурсната комисия, решението кандидатът да не бъде включен в списъка с резерви трябва да се отмени, ако се установи, че конкурсът е бил проведен по начин, който създава риск от неравно третиране, по-висок от присъщия на всеки конкурс, без да се налага засегнатият кандидат да доказва, че определени кандидати действително са били в по-благоприятно положение.
47 В случая от преписката по делото е видно, че работата по казус е изпит, който цели да провери компетенциите на кандидатите в измислена, но близка до реалността обстановка, и при който придобитите по-рано познания играят съвсем ограничена роля. В тази връзка Съдът на публичната служба констатира, че в точка 4.1 („работа по казус“) — цитирана от жалбоподателя в искането му за преразглеждане — от брошурата „Център за оценяване“, връчена на всички поканени в центъра за оценяване кандидати, се уточнява, че кандидатите трябва да формулират писмения си отговор от работата по казуса въз основа единствено на предоставените им документи.
48 Освен това от писмените изявления на Комисията е видно, че за работата по казус са били подготвени 16 варианта, еднакво трудни, но с достатъчно съществени разлики, за да не могат кандидатите евентуално да извлекат изгода, ако предварително са запознати с друг вариант. В тази връзка, след като разгледа три от 16-те варианта на конкурсния казус, Съдът на публичната служба констатира, че отделните варианти далеч не са описани на няколко реда, които кандидатът да запамети и лесно да обясни на друг кандидат, а представляват папки от над 20 страници, съдържащи редица най-различни документи.
49 В светлината на изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал в достатъчна степен възможността кандидатите, които последни са се явили на изпита по казус, да са имали реално предимство пред останалите кандидати поради това, че са имали повече време да се подготвят за този изпит и че някои кандидати вероятно са получили информация от други кандидати относно съдържанието на варианта, по който е трябвало да работят на изпита.
50 В допълнение, жалбоподателят дори не се е опитал да обори доводите на Комисията, че новата методика има за цел именно да осигури положение, при което изпитите по модела „Център за оценяване“ се провеждат при равно третиране на всички кандидати и резултатите от тези изпити не са опорочени от когнитивни изкривявания у оценителите — когнитивни изкривявания, чието съществуване е било научно доказано и не може да бъде пренебрегвано от една отговорна администрация.
51 По-специално що се отнася до твърденията за изтичане на информация във връзка с работата по казус, се налага констатацията, че жалбоподателят се ограничава с предположения, без да сочи никакви доказателства или улики в подкрепа на верността на тези свои твърдения. На въпрос в тази връзка, поставен от Съда на публичната служба по време на съдебното заседание, жалбоподателят признава, че няма никакво обективно доказателство за изтичане на информация. Освен това, дори да се допусне, че изтичане на информация действително е имало, жалбоподателят не представя пред Съда на публичната служба и никакво доказателство, което да постави под съмнение развитите от Комисията доводи, че с новата методика информацията за работата по определен казус би била най-малкото безполезна, а дори би могла и да навреди на кандидатите.
52 Поради това следва да се приеме, че с оглед на посочените обстоятелства непровеждането на всички изпити по казус в един и същ ден не е довело в случая до различно третиране на кандидатите, от което някои от тях да са се облагодетелствали в сравнение с други, нито пък е породило опасност от неравно третиране над присъщата за всеки конкурс.
53 Този извод не се поставя под съмнение от довода на жалбоподателя, че всички кандидати, които са избрали да работят по казуса на немски или френски език, са работили по един и същ вариант на казуса в няколко различни дни. Всъщност с оглед на обстоятелствата, посочени в точки 47 и 48 от настоящото решение, жалбоподателят не е доказал, че последно изпитаните кандидати са могли да извлекат от това някакво предимство.
54 Накрая, безрезултатно е позоваването на жалбоподателя на точка 14 от Решение по дело Prais/Съвет, посочено по-горе, в което Съдът посочва, „че е […] особено важно датата на писмените изпити да бъде една и съща за всички кандидати“. Всъщност достатъчно е да се отбележи, че този извод трябва да се прецени в съответния му фактически контекст, а именно писмен изпит, идентичен за всички кандидати и организиран в рамките на конкурс с цел оценяване на познанията им. За сметка на това в настоящия случай изпитът, чийто начин на провеждане се оспорва от жалбоподателя, е работа по казус, изготвен в 16 варианта, който има за цел да оцени не познанията, а компетенциите на кандидатите.
55 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че в първата си част първото основание не е налице.
По втората част на първото основание
– Доводи на страните
56 Във втората част на първото основание жалбоподателят твърди, че принципът на равно третиране бил нарушен, тъй като при различните кандидати съставът на конкурсната комисия бил твърде различен.
57 В тази връзка жалбоподателят отбелязва, че по време на различните изпити, на които се е явил в рамките на устната фаза на конкурса, не е бил оценяван от едни и същи членове на конкурсната комисия, и поради това нито един неин член не е присъствал на всичките му изпити. Така конкурсната комисия нарушила правото му да бъде оценен от голяма част от членовете ѝ. Освен това жалбоподателят подчертава, че по време на устните изпити членовете на конкурсната комисия били различни при почти всички кандидати, и поради това извършената от тази комисия сравнителна преценка на кандидатите била твърде частична. Освен това според жалбоподателя недостатъчният брой постоянни членове на конкурсната комисия, както и значителните промени в нейния състав не били компенсирани с постоянно присъствие на председателя на комисията или неговия заместник.
58 Накрая, жалбоподателят твърди, че лицата, натоварени с проверката на работата по казуса, не били членове на конкурсната комисия, а определени от EPSO оценители, и че тези лица се сменяли всяка седмица. Поради твърде кратките срокове, наложени от EPSO, конкурсната комисия нямала време да провери направените от тези оценители поправки. В резултат от това не била гарантирана последователността при оценяването.
59 Комисията твърди, че с настоящата част на първото основание жалбоподателят поставя под съмнение само устните изпити, а същевременно във връзка със специфичните компетенции, оценени единствено въз основа на работата по казус, е получил оценка, по-ниска от минимално изискваната. Поради това Комисията поддържа, главно, че жалбоподателят няма интерес от настоящата част на първото основание, тъй като той не би имал полза дори от евентуалната отмяна на оценките във връзка с общите компетенции.
60 При всички положения Комисията счита, че настоящата част на първото основание не почива и на предвиденото в правната уредба. Всъщност според Комисията неизменността на състава на конкурсната комисия не е самоцел, а изискване, изведено в съдебната практика, за да се намери противовес на някои несъвършенства в начина на провеждане на устните изпити до 2010 г. При положение че новата методика няма тези несъвършенства, вече не било необходимо конкурсната комисия да гарантира неизменност на състава си в хода на цялата конкурсна процедура, за да бъдат удовлетворени принципите на равно третиране и на обективност при оценяването. В съдебното заседание Комисията уточнява доводите си, като заявява, че според нея не се налага принципът за неизменност на конкурсната комисия да отпадне изцяло, а да бъде дефиниран отново с оглед на новата методика.
– Съображения на Съда на публичната служба
61 Съдът на Съюза има право да прецени предвид обстоятелствата по съответното дело дали с оглед на доброто правораздаване е оправдано да отхвърли жалбата по същество, без преди това да се е произнесъл по повдигнатото от ответника възражение за недопустимост (Решение на Съда на публичната служба от 28 септември 2011 г. по дело AZ/Комисия, F‑26/10, точка 34).
62 С оглед на обстоятелствата по настоящото дело и по съображения за процесуална икономия следва най-напред, преди произнасянето по допустимостта, да се разгледат приведените от жалбоподателя доводи по същество.
63 Следва да се напомни, че институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка относно реда за провеждане на конкурса, а съдът на Съюза следва да упражнява контрол в това отношение само доколкото е необходимо, за да се осигурят равното третиране на кандидатите и обективният им подбор (вж. Решение на Съда на публичната служба от 16 септември 2013 г. по дело Höpcke/Комисия, F‑46/12, точка 63).
64 От задължението за назначаване на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, което член 27 от Правилника налага на институциите, следва, че ОН и конкурсната комисия трябва при упражняването на своите съответни правомощия да гарантират, че конкурсите се провеждат при спазване на принципите на равно третиране на кандидатите и на обективност при оценяването.
65 Поради това е отсъдено, че широкото право на преценка, предоставено на конкурсната комисия, що се отнася до начина на провеждане и подробното съдържание на изпитите, които кандидатите трябва да преминат, трябва да се уравновеси чрез неотклонно спазване на правилата относно организацията на тези изпити. Поради това конкурсната комисия следва да следи за стриктното спазване на принципа на равно третиране на кандидатите при провеждане на изпитите и за обективността на извършения измежду заинтересуваните лица подбор (Решение на Първоинстанционния съд от 25 май 2000 г. по дело Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99, точка 87). За целта конкурсната комисия е задължена да гарантира еднакво прилагане на критериите за оценяване спрямо всички кандидати, осигурявайки по-специално неизменност на своя състав (вж. във връзка с комисията за подбор по процедура за съставяне на списък с резерви от срочно наети служители Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 2002 г. по дело Girardot/Комисия, T‑92/01, точки 24—26; вж. също Решение на Съда на публичната служба от 29 септември 2010 г. по дело Honnefelder/Комисия, F‑41/08, точка 35).
66 Съдебната практика е уточнила, че спазването на принципите на равно третиране и на обективност при оценяването предполага неизменност — доколкото това е възможно — на състава на конкурсната комисия по време на всички изпити (Решение на Първоинстанционния съд от 10 ноември 2004 г. по дело Vonier/Комисия, T‑165/03, точка 39).
67 Същевременно не може да се изключи възможността за гарантиране на последователност в оценяването с други средства, различни от неизменността на състава на конкурсната комисия по време на всички изпити. Например Първоинстанционният съд е допуснал, че когато поради възпрепятстване титулярните членове на конкурсната комисия са имали заместници на изпитите на някои от кандидатите, за да може тази комисия да приключи работа в разумен срок, е възможно да се приеме, че е налице нужната неизменност, ако конкурсната комисия създаде необходимата координация, за да гарантира последователното прилагане на критериите за оценяване (вж. в този смисъл Решение по дело Giannini/Комисия, посочено по-горе, точки 208—216).
68 В същия смисъл следва да се отбележи, че взетите от конкурсната комисия мерки в изпълнение на задължението ѝ да осигури неизменност на състава си евентуално трябва да се преценяват с оглед на характерните особености на организирания подбор и на практическите изисквания във връзка с провеждането на конкурса, без обаче конкурсната комисия да се освобождава от задължението да спазва основните гаранции за равно третиране на кандидатите и техния обективен подбор (Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2005 г. по дело Christensen/Комисия, T‑336/02, точка 44).
69 Действително преценката на конкурсната комисия, що се отнася до компетенциите или познанията и способностите на кандидатите, е съпоставителна (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 2004 г. по дело Konstantopoulou/Съд, T‑19/03, точка 43). Все пак не би могло да се изключи, че с оглед на организацията на конкурсните изпити и на работата на конкурсната комисия е достатъчно — за да се гарантира съпоставителност на преценката на тази комисия — съставът ѝ да бъде неизменен само на определени етапи от конкурса.
70 Тъй като неизменността на конкурсната комисия сама по себе си не е императивно изискване, а средство, с което да се гарантира спазването на принципите на равно третиране и на обективност при оценяването, следва да се провери дали в случая конкурсът е бил проведен по начин, гарантиращ спазването на посочените принципи.
71 По настоящото дело следва да се отбележи, че в отговора си във връзка с процесуално-организационните действия и в съдебното заседание Комисията посочва — без да е опровергана от жалбоподателя — че макар съставът на конкурсната комисия да не е бил неизменен по време на всички изпити, същата е провеждала поне срещи, най-напред за да се вземе решение относно начина на провеждане на изпитите, след това на всеки два или три дни, когато оценките на кандидатите са били представяни, за да се преценят компетенциите на изпитаните през посочения период кандидати, и накрая, когато след приключване на всички изпити е проверила дали е налице последователност при оценяването на кандидатите.
72 Освен това следва да се вземат предвид и мерките, които EPSO е приела в рамките на новата методика и които имат за цел да отстранят определени когнитивни изкривявания, констатирани обикновено у оценителите, и да осигурят последователност при оценяването. По-специално Съдът на публичната служба напомня, че тези мерки включват прилагането на предварително структурирани тестове, изготвени по предварително разработена методология чрез използването на предварително определени поведенчески показатели, участието на председателя на конкурсната комисия в началото на всички изпити, както и провеждането на проучвания и анализи, за да се провери последователността при оценяването (вж. точка 26 от настоящото решение).
73 Видно е следователно, че новата методика замества предходната система за подбор, при която членовете на комисията са едни и същи по време на цялата конкурсна процедура, със система за подбор, при която неизменността на конкурсната комисия се гарантира само на определени ключови етапи от процедурата, а равното третиране на кандидатите се гарантира чрез еднаквите методи на работа и прилагането на едни и същи критерии за оценка на представянето на кандидатите.
74 При това положение, предвид неизменността на състава на конкурсната комисия по време на посочените в точка 71 от настоящото решение етапи и предвид мерките за организация и съгласуване на работата на конкурсната комисия, посочени в точки 72 и 73, Съдът на публичната служба счита, че принципите на равно третиране и на обективност при оценяването в случая са били спазени.
75 Поради това следва да се отхвърлят като неоснователни оплакванията на жалбоподателя, свързани с твърдяната липса на неизменност на състава на комисията, а именно че конкурсната комисия нарушила твърдяното му право да бъде оценен от голяма част от нейните членове, че извършената от нея сравнителна преценка на кандидатите била твърде частична и че промените в нейния състав не били компенсирани с постоянно присъствие на нейния председател или заместник-председател.
76 Във връзка с оплакването, че EPSO използвала услугите на външни проверители, които всяка седмица били различни, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика конкурсната комисия може да ползва съдействието на проверители във всички случаи, когато счита това за необходимо. В случая нейните действия са редовни, тъй като методите за проверка не се различават в зависимост от кандидатите и конкурсната комисия е запазила правото си на окончателна преценка (Решение на Първоинстанционния съд от 26 януари 2005 г. по дело Roccato/Комисия, T‑267/03, точка 67). Жалбоподателят дори не твърди, че методите за проверка са били различни при различните кандидати и че конкурсната комисия не е запазила правото на окончателна преценка, и по делото няма никакво доказателство, че случаят е такъв.
77 Накрая, следва да се отбележи, че жалбоподателят не привежда никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че конкурсната комисия не е можела да се увери в последователността при оценяването, тъй като ОН не ѝ предоставил достатъчно време за целта. При всички положения от материалите по делото е видно, че конкурсната комисия е проверила дали е налице последователност при оценяването, тъй като след направеното от жалбоподателя искане за преразглеждане тя е констатирала наличието на известна непоследователност при оценяването на работата му по казуса и е повишила първоначално дадените му оценки във връзка с общите компетенции „[к]омуникация“ и „[о]пределяне на приоритети и организиране“, както и във връзка със специфичните компетенции.
78 С оглед на всичко изложено по-горе твърдението по втората част на първото основание, а именно липса на неизменност на състава на конкурсната комисия, следва да се отхвърли като неоснователно, без да се преценява дали е допустимо или дали не е безпредметно.
79 При това положение следва да се приеме, че първото основание не е налице.
По второто основание, а именно нарушение на принципа на независимост на конкурсната комисия
Доводи на страните
80 Жалбоподателят отбелязва, че по-голямата част от членовете на конкурсната комисия, включително нейният председател, са длъжностни лица, командировани в EPSO, и следователно на нейно подчинение, което противоречало на принципа на независимост на конкурсната комисия.
81 Комисията иска Съдът на публичната служба да приеме, че настоящото основание не е налице.
Съображения на Съда на публичната служба
82 Следва да се напомни, че с оглед на поверената на конкурсната комисия особено важна роля законодателят е предвидил известни гаранции. Така например член 30 от Правилника и член 3 от приложение ІІІ към него предвиждат, първо, че конкурсната комисия се определя от ОН за всеки отделен конкурс, второ, че членовете на конкурсната комисия, без председателя, се определят в равен брой от администрацията и от Комитета по персонала, трето, че членовете на конкурсната комисия се избират измежду длъжностните лица, четвърто, че функционалната група и степента на членовете на конкурсната комисия са най-малко равни на тези за конкурсната длъжност, и пето, че конкурсна комисия, състояща се от повече от четирима членове, включва поне по двама представители на всеки пол (Решение на Съда на публичната служба от 15 юни 2010 г. по дело Pachtitis/Комисия, F‑35/08, точки 53 и 54).
83 За сметка на това в Правилника няма нито една разпоредба, която да забранява членовете на конкурсната комисия да бъдат длъжностни лица, нарочно командировани в EPSO с цел да изпълняват функциите на членове на конкурсни комисии.
84 Освен това не би могло единствено поради обстоятелството че членовете на конкурсната комисия са били длъжностни лица, командировани в EPSO, за да изпълняват функциите на членове на конкурсна комисия през ограничен период от време, да се направи извод, че чрез тях EPSO е упражнявала някакво влияние над работата на конкурсната комисия.
85 Налага се констатацията, че без да представя пред Съда на публичната служба каквито и да било доказателства или поне ясни и последователни данни за това, че EPSO е упражнявала някакво влияние над конкурсната комисия, в подадената жалба жалбоподателят се основава изцяло на предположения.
86 В съдебното заседание обаче жалбоподателят развива настоящото основание, твърдейки, че с новата методика била възможна известна смяна на ролите между конкурсната комисия и EPSO, доколкото последната има все повече власт да определя естеството на изпитите и начина, по който следва да се провеждат, за сметка на конкурсната комисия. По-специално жалбоподателят подчертава, че както самата Комисия признава в писмената си защита, с методиката по модела „Център за оценяване“ конкурсната комисия разполага с по-ограничена свобода на действие, отколкото по-рано, а приетите от ОН мерки за осигуряване на последователност при оценяването водели до лишаване на тази комисия от правомощията ѝ.
87 Приведените от жалбоподателя доводи обаче не са достатъчни, за да се докаже, че EPSO е излязла извън ролята, която съгласно член 1, параграф 1, букви а) и б) от приложение III към Правилника е възложена на ОН, а именно да определя естеството и вида на конкурса. По-специално по делото няма доказателства за наличието на намеса от страна на EPSO при оценяване на представянето на кандидатите от конкурсната комисия, нито при поставянето на оценки на кандидатите или при изготвянето на списъка с резерви. В това отношение следва да се отбележи, че независимо от мерките, които ОН е приел в съответствие с член 5 от приложение III към Правилника, за да осигури последователност при оценяването, конкурсната комисия, а не ОН е упражнявала надзор върху протичането на изпитите и е съставила списъка на подходящите кандидати.
88 Следователно изтъкнатото като основание за отмяна нарушение на принципа на независимост на конкурсната комисия не е налице.
По третото основание, а именно нарушение на задължението за мотивиране
Доводи на страните
89 По същество жалбоподателят твърди, че EPSO е нарушила задължението за мотивиране по член 25 от Правилника, тъй като е отказала да му предаде или съобщи определени документи и сведения, и по-специално въпросите, на които не е отговорил правилно, причините, поради които отговорите му са били неправилни, както и използваните на писмените и устните изпити оценителни таблици. Освен това той иска текста на казуса, по който е работил, с поправка на дадените отговори. Изпращането на тези материали било необходимо, за да разбере грешките си и по какъв начин е била проверена изпитната му работа и за да прецени дали няма нарушение на някое от правилата за работа на конкурсната комисия.
90 Освен това жалбоподателят счита, че съгласно член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) EPSO е била длъжна да му предаде посочените в предходната точка документи.
91 Комисията смята, че настоящото основание не е налице.
Съображения на Съда на публичната служба
92 Най-напред следва да се напомни, че макар съгласно член 25, втора алинея от Правилника всяко решение по този правилник, което може да има неблагоприятни последици за адресата си, да трябва да бъде надлежно мотивирано, що се отнася до решенията на конкурсната комисията това задължение за мотивиране трябва да се съвмести с правилото по член 6 от приложение III към Правилника, че разискванията на конкурсната комисия са тайни (Решение на Съда от 4 юли 1996 г. по дело Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, точка 24).
93 Правилото, че разискванията на конкурсната комисия са тайни, е установено с цел да се гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, като се предотвратява всяка външна намеса и натиск от страна на самата администрация, на заинтересованите кандидати или на трети лица. За да бъде спазено това правило, не е възможно огласяване на индивидуалните позиции на членовете на конкурсната комисия, нито разкриване на сведения, свързани с лични или сравнителни преценки относно кандидатите (вж. по-специално Решение по дело Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 27).
94 С оглед на посоченото правило съобщаването на оценките, получени на различните конкурсни изпити, по принцип представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия (Решение по дело Парламент/Innamorati, посочено по-горе, точка 31 и Решение по дело Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 32; Решение на Съда на публичната служба от 28 март 2012 г. по дело Marsili/Комисия, F‑19/10, точка 51).
95 Подобно мотивиране не нарушава правата на кандидатите. Всъщност то им позволява да се запознаят с преценката относно представянето си и евентуално да се уверят, че не са получили необходимия съгласно обявлението за конкурса брой точки, за да бъдат допуснати до някои или до всички изпити, а на Съда на публичната служба позволява да упражни подходящ с оглед на този вид спор правораздавателен контрол (Решение по дело Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 33).
96 Освен това, когато мотивира решението да не допусне определен кандидат до изпит, конкурсната комисия не е длъжна да уточнява кои негови отговори се считат за незадоволителни или да изяснява причините за това, тъй като подобна степен на мотивираност не е необходима, за да има кандидатът възможност да прецени целесъобразно ли е да подаде жалба по административен или евентуално по съдебен ред, както и за да може съдът да упражни правораздавателен контрол (Решение на Първоинстанционния съд от 14 юли 1995 г. по дело Pimley-Smith/Комисия, T‑291/94, точки 63 и 64 и Решение по дело Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 34).
97 В случая от материалите по делото е видно, че след като е подал искане, на 10 февруари 2011 г. жалбоподателят е получил съставения от него по казуса текст, върху който не са отразени поправки, и копие от изпитната си работа от езиковия тест, заедно с формуляра за оценяване, използван по време на този тест. Освен това с обжалваното решение е бил уведомен, че решението на конкурсната комисия да потвърди решението за отхвърляне се мотивира с това, че е получил обща оценка под най-ниската оценка на включените в списъка с резерви кандидати. Накрая, той е получил „паспорт на компетенциите“, в който са включени не само оценките, но и аналитичните коментари по всяка от изследваните компетенции.
98 Поради това се налага констатацията, че с оглед на припомнената по-горе съдебна практика обжалваното решение е било мотивирано в достатъчна степен и не е било необходимо EPSO да изпраща на жалбоподателя исканите от него документи.
99 По съображения за изчерпателност Съдът на публичната служба счита, че за да изпълни задължението си за мотивиране, не е било необходимо EPSO да изпраща на жалбоподателя работата му заедно с поправките, разяснения защо отговорите му са били неправилни и оценителните таблици, използвани на писмените и устните изпити, тъй като тези документи са неразделна част от съпоставителните оценки, които прави конкурсната комисия, и са обхванати от тайната на нейните разисквания.
100 Освен това, що се отнася до текста на казуса, по който е работил жалбоподателят, Съдът на публичната служба отбелязва, че макар съгласно съдебната практика определен документ да е обхванат от тайната на разискванията на конкурсната комисия, когато разгласяването му може да разкрие индивидуалните позиции на членовете на конкурсната комисия или личните или съпоставителни оценки относно кандидатите (Решение по дело Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 27), поверителността, при която работи конкурсната комисия, не изключва възможността документ, свързан с конкурсната процедура, да е поверителен поради други съображения. В случая Съдът на публичната служба счита, че отказът на EPSO да изпрати на жалбоподателя варианта на конкурсния казус, по който той е изпитан, е оправдан, за да се избегне — в случай че други кандидати също поискат вариантите, по които са изпитани — възможността, съпоставяйки различните варианти, те да установят и впоследствие да оповестят методологията, използвана за изготвяне на различните варианти, както и показателите за оценяване на кандидатите.
101 Накрая, член 8 от Хартата или Регламент № 45/2001 не поставят под съмнение направените констатации. Всъщност трябва да се подчертае, че както се уточнява в член 2 от Регламент № 45/2001, лични са само данните, въз основа на които може да се установи самоличността на лицата. От това следва, че съгласно посочените по-горе разпоредби жалбоподателят има право да получи достъп до притежаваните от EPSO данни, които позволяват да се установи самоличността му, но не и до поправената си работа, въпросите, на които не е отговорил, причините, поради които отговорите му са неправилни, или използваната оценителна таблица. Това важи в още по-голяма степен, тъй като, ако се приеме, че поправената работа на кандидата е част от личните му данни, той би могъл да поиска коригирането ѝ по член 14 от Регламент № 45/2001, а това би било абсурдно.
102 Следователно изтъкнатото като основание за отмяна нарушение на задължението за мотивиране не е налице.
103 Тъй като нито едно от основанията не е налице, следва исканията за отмяна, а оттам и жалбата в нейната цялост, да бъдат отхвърлени.
По съдебните разноски
104 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби в дял втори, глава осма от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
105 От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят е загубил делото. Освен това Комисията изрично е поискала той да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателят трябва да понесе направените от него съдебни разноски и да бъде осъден да заплати тези на Комисията.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(пленум)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Г‑н de Mendoza Asensi понася направените от него съдебни разноски и е осъден да заплати тези на Европейската комисия.
Van Raepenbusch | Rofes i Pujol | Perillo |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 февруари 2014 година.
W. Hakenberg | | S. Van Raepenbusch |