ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
3 септември 2020 година(*)
„Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Подаване на жалбата след изтичане на срока — Явно недопустима жалба“
По дело C‑174/20 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 24 април 2020 г.,
STADA Arzneimittel AG, установено в Бад Вилбел (Германия), за което се явяват J.‑C. Plate и R. Kaase, Rechtsanwälte,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO),
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: L. S. Rossi, председател на състава, J. Malenovský (докладчик) и N. Wahl, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 181 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си STADA Arzneimittel AG иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 11 февруари 2020 г., Stada Arzneimittel/EUIPO (ViruProtect) (T‑487/18, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:44), с което последният отхвърля жалбата му за отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 юни 2018 г. (преписка R 1886/2017‑5) относно заявка за регистрация на словния знак „ViruProtect“ като марка на Европейския съюз (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Статут на Съда на Европейския съюз
2 Член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз гласи:
„Сроковете поради отдалеченост се уреждат в Процедурния правилник [на Съда].
Нито едно право не може да бъде накърнено вследствие изтичане на даден срок, ако заинтересованата страна докаже наличието на случайно събитие или непреодолима сила“.
3 Член 56, първа алинея от същия статут предвижда:
„Окончателните решения на Общия съд […] подлежат на обжалване пред Съда в срок от два месеца от съобщаване на решението“.
Процедурен правилник
4 Член 49 от Процедурния правилник е озаглавен „Изчисляване на сроковете“ и гласи следното:
„1. Процесуалните срокове, предвидени в Договорите, Статута [на Съда на Европейския съюз] и настоящия правилник, се изчисляват по следния начин:
а) когато срок, определен в дни, седмици, месеци или години, се изчислява от момента на настъпване на събитие или извършване на действие, денят, в който е настъпило това събитие или е извършено това действие, не се включва в срока;
б) срокът, определен в седмици, месеци или години, изтича в края на същия ден от последната седмица или в края на същото число от последния месец или последната година като деня или числото на настъпването на събитието или извършването на действието, от които се брои срокът. […]
[…]
г) сроковете включват съботните и неделните дни и официалните празници, посочени в член 24, параграф 6 от настоящия правилник;
е) сроковете не спират по време на съдебната ваканция.
2. Когато последният ден от срока е събота, неделя или официален празник, той изтича в края на първия следващ работен ден“.
5 Съгласно член 51 от Процедурния правилник, озаглавен „Срок поради отдалеченост“:
„Процесуалните срокове се считат удължени с фиксиран десетдневен срок поради отдалеченост“.
Обстоятелствата по спора
6 Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—7 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени по следния начин.
7 На 31 януари 2017 г. STADA Arzneimittel подава в EUIPO заявка за регистрация на словния знак „ViruProtect“ като марка на Европейския съюз.
8 С решение от 7 юли 2017 г. проверителят отхвърля заявката на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
9 На 28 август 2017 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу това решение, която пети апелативен състав на тази служба отхвърля със спорното решение.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
10 На 14 август 2018 г. STADA Arzneimittel подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
11 Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата, а именно, първо, нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, второ, нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от този регламент, и трето, неизпълнение на задължението за мотивиране.
12 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата като частично неоснователна и частично неотносима.
Искания на жалбоподателя и производството пред Съда
13 В жалбата си STADA Arzneimittel моли Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение и
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
14 Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си пред Съда. Като първо основание той изтъква неизпълнение на задължението за мотивиране в рамките на преценката на разликите между словния знак „ViruProtect“ и думите на английски език, към които той препраща, а като второ основание — изопачаване на доказателствата при преценка на описателния характер на този знак.
15 На 27 април 2020 г. секретариатът на Съда приканва жалбоподателя да изрази становище по въпроса за срока за подаване на жалба, с който разполага съгласно Процедурния правилник, и той представя такова становище в секретариата на Съда на 7 май 2020 г.
По жалбата пред Съда
16 Съгласно член 181 от Процедурния правилник, когато жалбата по-специално е изцяло или частично явно недопустима, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да отхвърли изцяло или частично жалбата.
17 Тази разпоредба следва да намери приложение в настоящото производство по обжалване.
Доводи на жалбоподателя
18 Жалбоподателят твърди, че двумесечният срок по член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз и фиксираният десетдневен срок, предвиден в член 51 от Процедурния правилник, са два отделни срока.
19 В това отношение той се основава на заглавието на член 51 от Процедурния правилник и на текста на този член, както и на систематичното тълкуване на тази разпоредба, по-специално във връзка с член 49, параграф 2 от посочения правилник.
20 Жалбоподателят твърди също че когато процесуална разпоредба е двусмислена, тя следва да бъде тълкувана в благоприятен за жалбоподателите смисъл в съответствие с правото им да бъдат изслушани.
21 Следователно в настоящия случай, тъй като двумесечният срок, с който разполагал, за да обжалва решението на Общия съд, изтекъл в неделя 12 април 2020 г., а понеделник, 13 април 2020 г., бил официален празник, съгласно член 49, параграф 2 от Процедурния правилник този срок трябвало да бъде продължен до вторник 14 април 2020 г. — дата, от която трябвало да започне да тече фиксираният десетдневен срок, предвиден в член 51 от посочения правилник.
Съображения на Съда
22 Най-напред е важно да се припомни, че съгласно член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз срокът за подаване на жалба пред Съда е два месеца, считано от датата на съобщаването на обжалваното решение, като в съответствие с член 51 от Процедурния правилник този срок се счита удължен с фиксиран десетдневен срок поради отдалеченост.
23 Съдът е постановил, че не трябва да се приема, че този фиксиран срок поради отдалеченост е отделен спрямо срока за обжалване по член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, а напротив, че той е неразделна част от него, като го удължава. Така от този член във връзка с член 51 от Процедурния правилник следва, че срокът, в който трябва да бъде подадена жалбата, като в противен случай същата би била недопустима, е два месеца и десет дни, считано от съобщаването на обжалваното решение (определение от 30 април 2015 г., Castel Frères/СХВП, C‑622/13 P, непубликувано, EU:C:2015:297, т. 28).
24 Освен това, видно от член 49, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник, в случай на актове, които трябва да бъдат съобщени, срокът за обжалване започва да тече, считано от края на деня на съобщаването, независимо от часа, в който е съобщено обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 15 януари 1987 г., Misset/Съвет, 152/85, EU:C:1987:10, т. 7 и определение от 17 май 2002 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑406/01, EU:C:2002:304, т. 14).
25 От тази разпоредба следва също че този срок изтича в края на деня от последния месец от срока със същото число като деня, от който е започнал да тече срокът, а именно денят на съобщаването, като се добавя фиксираният десетдневен срок поради отдалеченост (определение от 11 юни 2020 г., GMPO/Комисия, C‑575/19 P, непубликувано, EU:C:2020:448, т. 30 и цитираната съдебна практика).
26 В случая обжалваното съдебно решение е връчено на жалбоподателя на 12 февруари 2020 г., както признава самият той в писмените си изявления, поради което срокът за обжалване е започнал да тече на 12 февруари 2020 г. в 24 часа и, след като е удължен с фиксиран десетдневен срок поради отдалеченост, е изтекъл в сряда, 22 април 2020 г., в 24 часа.
27 Жалбата по настоящото производство обаче е подадена в секретариата на Съда на 24 април 2020 г. Поради това тя е подадена след изтичане на срока, посочен в точка 23 от настоящото определение.
28 На следващо място трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика стриктното прилагане на процесуалните правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или произволно третиране при правораздаването (решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет, C‑478/11 P—C‑482/11 P, EU:C:2013:258, т. 71 и цитираната съдебна практика, и определение от 29 януари 2014 г., Gbagbo/Съвет, C‑397/13 P, непубликувано, EU:C:2014:46, т. 7).
29 Така съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз процесуалните срокове могат да бъдат дерогирани само при напълно изключителни обстоятелства, когато е доказано наличието на случайно събитие или непреодолима сила. Жалбоподателят обаче не изтъква в това отношение наличие на случайно събитие или непреодолима сила нито в жалбата си, нито в становището си от 7 май 2020 г.
30 Всъщност жалбоподателят се позовава само на твърдяна двусмисленост на разпоредбите на член 49, параграф 2 и член 51 от Процедурния правилник. В това отношение обаче следва да се припомни, че приложимата в случая правна уредба относно сроковете не поражда особени затруднения при тълкуването, така че в случая не може да се признае извинима грешка от страна на жалбоподателя, която би обосновала отклонение от прилагането на посочената правна уредба (определение от 17 май 2002 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑406/01, EU:C:2002:304, т. 21).
31 На последно място, доколкото като изтъква правото на изслушване, жалбоподателят претендира, че се позовава на правото на ефективна съдебна защита, е важно да се припомни, че правилата относно сроковете за обжалване са императивни и дерогирането им не може да бъде обосновано с обстоятелството, че става въпрос за основни права (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия, C‑73/10 P, EU:C:2010:684, т. 50 и цитираната съдебна практика).
32 Както Съдът вече е постановил, правото на ефективна съдебна защита по никакъв начин не е засегнато от стриктното прилагане на правната уредба на Съюза относно процесуалните срокове (вж. по-специално определения от 17 май 2002 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑406/01, EU:C:2002:304, т. 20 и цитираната съдебна практика и от 22 октомври 2010 г., Seacid/Парламент и Съвет, C‑266/10 P, непубликувано, EU:C:2010:629, т. 30). Всъщност по съображенията за правна сигурност, припомнени в точка 28 от настоящото определение, подобни срокове са ограничение, присъщо на правото на достъп до съд (вж. в този смисъл определения от 12 септември 2013 г., Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, C‑616/12 P, непубликувано, EU:C:2013:884, т. 31 и от 11 юни 2020 г., GMPO/Комисия, C‑575/19 P, непубликувано, EU:C:2020:448, т. 40).
33 С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена като явно недопустима поради подаването ѝ след изтичане на срока.
По съдебните разноски
34 Съгласно член 137 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството. Тъй като в случая настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде връчена на ответника в първоинстанционното производство и следователно преди същият да направи съдебни разноски, следва да се постанови, че STADA Arzneimittel ще понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (осми състав) определи:
1) Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2) STADA Arzneimittel AG понася направените от него съдебни разноски.
Подписи