Language of document : ECLI:EU:C:2018:1019

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

13 декември 2018 година(*)

„Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори“

По дело C‑492/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Tübingen (Областен съд Тюбинген, Германия) с акт от 3 август 2017 г., постъпил в Съда на 11 август 2017 г., в рамките на производство по дело

Südwestrundfunk

срещу

Tilo Rittinger,

Patrick Wolter,

Harald Zastera,

Dagmar Fahner,

Layla Sofan,

Marc Schulte,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: T. von Danwitz, председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, K. Jürimäe (докладчик), C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юли 2018 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Südwestrundfunk, от H. Kube, Hochschullehrer,

–        за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,

–        за шведското правителство, от A. Falk, H. Shev, C. Meyer-Seitz, L. Zettergren и A. Alriksson, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от K. Blanck-Putz, K. Herrmann, C. Valero и G. Braun, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 септември 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 49, 107 и 108 ДФЕС, на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), както и на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Südwestrundfunk (наричана по-нататък „SWR“), регионален публичноправен радио- и телевизионен оператор, от една страна, и г‑н Tilo Rittinger, г‑н Patrick Wolter, г‑н Harald Zastera, г‑н Marc Schulte, г‑жа Layla Sofan и г‑жа Dagmar Fahner, от друга страна, относно изпълнителните титули, издадени от SWR с оглед на принудителното събиране от последните лица на неплатената от тях вноска за радио- и телевизионно разпространение.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Регламент (ЕО) № 659/1999

3        Съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41):

„За целите на настоящия регламент:

а)      „помощ“ означава всяка мярка, изпълняваща всички критерии, определени в член [107, параграф 1 ДФЕС];

б)      „съществуваща помощ“ означава:

i)      […] всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Договора;

ii)      разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;

[…]

в)      „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ;

[…]“.

4        Регламент № 659/1999 е отменен с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). Последният регламент съдържа същите определения като цитираните в предходната точка от настоящото решение.

 Регламент (ЕО) № 794/2004

5        Съгласно член 4 („Опростена процедура за уведомление при някои промени на съществуваща помощ“) от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999 (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42):

„1.      За целите на член 1, буква в) от Регламент [№ 659/1999] промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, ко[и]то не оказва[т] влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар. Увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % няма да се счита за промяна на съществуваща помощ.

2.      Следните промени на съществуваща помощ трябва да бъдат съобщени на Комисията, като се използва опростената форма на уведомление, посочена в приложение II:

а)      увеличение на бюджета на разрешена схема за помощ, което превишава 20 %;

б)      удължаване на срока на съществуваща разрешена схема за помощ до най-много шест години, независимо дали това става със или отделно от увеличението на бюджета ѝ;

в)      затягане на критериите за прилагане на една разрешена схема за помощ, намаляване на интензитета на помощта или намаляване на приемливите разходи.

Комисията ще направи всичко, което е по силите ѝ, за да се произнесе с решение в рамките на един месец по всяка помощ, за която е подадено уведомление с опростената форма на уведомление.

[…]“.

 Германското право

6        На 31 август 1991 г. германските провинции (Länder) сключват Staatsvertrag für Rundfunk und Telemedien (Държавен договор за радио- и телевизионното разпространение и електронните медии (GBI. 1991, стр. 745), последно изменен с 19. Rundfunkänderungsstaatsvertrag (19-и Държавен договор за изменение) от 3 декември 2015 г. (GBI. 2016, стр. 126). Съгласно член 12 („Предвиждане на финансови средства в подходящ размер, принцип на равномерно финансово разпределение“) от този договор:

„(1)      Финансовите средства трябва да правят възможно обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение да изпълнява своите залегнали в Конституцията и в закона функции; те трябва в частност да гарантират поддържането и развитието на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение.

(2)      Принципът на равномерно финансово разпределение между регионалните радио- и телевизионни оператори е неразделна част от системата на финансиране на [Arbeitsgemeinschaft der öffentlichrechtlichen Rundfunkanstalten der Bundesrepublik Deutschland (ARD)]; той по-специално гарантира, че операторите Saarländischer Rundfunk (радио- и телевизионно разпространение, Заарланд) и Radio Bremen (Радио Бремен) могат да изпълняват своите функции по подходящ начин. Предвидените средства за равномерното финансово разпределение и тяхното адаптиране спрямо вноската за радио- и телевизионно разпространение се определят с Rundfunkfinanzierungsstaatsvertrag (Държавен договор за финансиране на радио- и телевизионното разпространение)“.

7        Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

8        Съгласно член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) от този договор:

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

[…]

(4)      Вноската се определя с Държавен договор“.

9        С baden-württembergisches Gesetz zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (Закон на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение), от 18 октомври 2011 г., последно изменен с член 4 от 19-и Държавен договор за изменение от 3 декември 2015 г. (наричан по-нататък „Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение“), провинция Баден-Вюртемберг (Германия) привежда в действие Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение, който предвижда, че на 31 декември 2012 г. съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска. В посочения закон се посочва режимът на събиране на тази вноска, чието плащане става задължително за дължащите я лица, считано от 1 януари 2013 г. Съгласно член 1 от този закон:

„Вноската за радио- и телевизионно разпространение има за цел да обезпечи необходимото финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение по смисъла на член 12, параграф 1 от Държавния договор за радио- и телевизионно разпространение и на функциите, посочени в член 40 от същия договор“.

10      Член 2 („Вноска за радио- и телевизионно разпространение в частния сектор“) от Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение гласи:

„(1)      В частния сектор, за всяко жилище се събира вноска за радио- и телевизионно разпространение, която се дължи от лицето — държател на жилището (длъжник за вноската).

(2)      1Държател на жилище е всяко пълнолетно лице, което го обитава. 2За държател на жилище се счита всяко лице, което

1.      е декларирало жилището като свой постоянен адрес в съответствие с разпоредбите в областта на адресната регистрация, или

2.      е посочено като наемател в договор за наем на това жилище.

[…]

(3)      1Ако няколко лица дължат една и съща вноска, те отговарят солидарно съгласно член 44 от Abgabenordnung (Данъчния кодекс). […]

(4)      Вноската за радио- и телевизионно разпространение не се плаща от длъжници за вноската, които на основание на член 2 от Gesetz zu dem Wiener Übereinkommen vom 18. April 1961 über diplomatische Beziehungen (Закон за Виенската конвенция от 18 април 1961 г. за правото на договорите) от 6 август 1964 г. (BGBl. 1964 II p. 957) или съответни разпоредби се ползват от привилегии“.

11      Съгласно член 10 от Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение:

„(1)      Приходите от вноската за радио- и телевизионно разпространение са за регионалния радио- и телевизионен оператор и, в определения в Rundfunkfinanzierungsstaatsvertrag (Държавен договор за финансиране на радио- и телевизионното разпространение) обхват, за [ZDF], Deutschlandradio и за Landesmedienanstalt (регионален медиен оператор) по местонахождението на жилището или на офиса на длъжника, или по мястото на регистрация на превозното средство.

[…]

(5)      1Сумата на неплатените вноски за радио- и телевизионно разпространение се определя от компетентния регионален радио- и телевизионен оператор. […]

(6)      Издадените актове за установяване на вземания за неплатени вноски подлежат на изпълнение по реда на производството по принудително изпълнение по административен ред. […]

(7)      1Всеки регионален радио- и телевизионен оператор изпълнява възложените му съгласно този държавен договор функции и свързаните с тях права и задължения изцяло или отчасти посредством организацията на регионалните публичноправни радио- и телевизионни оператори, администрирана в рамките на публичноправно обединение за управление, което не е правен субект. 2Регионалният радио- и телевизионен оператор е оправомощен да възлага на трети лица отделни дейности, свързани със събирането на вноската за радио- и телевизионно разпространение и установяването на длъжниците за вноската, както и да определя условията за това чрез устава съгласно член 9, параграф 2. […]“.

12      Тъй като условията за принудително изпълнение по административен ред („Beitreibung“) също са компетентност на провинциите, на 12 март 1974 г. провинция Баден-Вюртемберг е приела в тази насока Verwaltungsvollstreckungsgesetz für Baden-Württemberg, Landesverwaltungsvollstreckungsgesetz (Закон за производството по принудително изпълнение по административен ред на федерална провинция Баден-Вюртемберг).

 Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси

13      Жалбоподателите по главното производство са длъжници за вноската за радио- и телевизионно разпространение („Rundfunkbeitrag“), които не са я платили, изцяло или частично.

14      През 2015 г. и 2016 г. SWR, компетентният регионален радио- и телевизионен оператор, издава срещу длъжниците за тази вноска изпълнителни титули с оглед на събирането на неплатените суми за периода от януари 2013 г. до края на 2016 г.

15      Тъй като длъжниците за тази вноска продължават да не я плащат, въз основа на тези титули SWR пристъпва към събирането по принудителен ред на вземането си.

16      Видно от акта за преюдициално запитване, посочените длъжници са обжалвали пред съответната териториално компетентна юрисдикция, а именно Amtsgericht Reutlingen (Районен съд Ройтлинген, Германия), Amtsgericht Tübingen (Районен съд Тюбинген, Германия) и Amtsgericht Calw (Районен съд Калв, Германия), взетите по отношение на тях мерки за принудително изпълнение.

17      Amtsgericht Tübingen (Районен съд Тюбинген) уважава подадените пред него три жалби от съответните длъжници. Жалбите, подадени пред Amtsgericht Reutlingen (Районен съд Ройтлинген) и Amtsgericht Calw (Районен съд Калв) пък са отхвърлени.

18      От преписката, с която разполага Съдът, се вижда, че всяка от страните, чиито жалби са били отхвърлени, е обжалвала по въззивен ред пред запитващата юрисдикция съответно засягащия я отказ.

19      Тази юрисдикция, съединила споменатите дела, посочва, че предмет на споровете по главното производство са главно въпроси от правната област на изпълнението на неплатени вземания, но че тези въпроси са тясно свързани с разпоредбите на приложимото материално право.

20      Според запитващата юрисдикция разпоредбите на разглежданото законодателство са в разрез с правото на Съюза.

21      Първо, тази юрисдикция посочва, че германското обществено радио- и телевизионно разпространение се финансира отчасти с вноската за радио- и телевизионно разпространение. По принцип тази вноска трябва да се плаща, под страх от глоба, от всяко живеещо в Германия пълнолетно лице и, в случая с провинция Баден-Вюртемберг, се превежда по-специално на обществените радио- и телевизионни оператори SWR и ZDF. Според нея посочената вноска представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

22      В тази насока посочената юрисдикция подчертава, че предходната такса за радио- и телевизионно разпространение, дължима за притежаването на приемник, е съществено изменена на 1 януари 2013 г. след влизането в сила на задължението за плащане на вноската за радио- и телевизионно разпространение, тъй като от този момент тя вече се дължи от всеки държател на жилище. Същата юрисдикция припомня, че системата на финансиране на германското обществено радио- и телевизионно разпространение е била оценена от Комисията съгласно член 108, параграф 1 ДФЕС в рамките на постоянния надзор над съществуващите държавни помощи в държавите членки. В тази насока от преписката на разположение на Съда се вижда, че в рамките на Решение на Комисията от 24 април 2007 г., (C(2007) 1761 окончателен относно държавна помощ E 3/2005 (ex CP 2/2003, CP 232/2002, CP 43/2003, CP 243/2004 и CP 195/2004) — Die Finanzierung der öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten (ARD/ZDF) (наричано по-нататък „решението от 24 април 2007 г.“), предмет на което е тази система, Комисията е приела, че вноската за радио- и телевизионно разпространение трябва да бъде квалифицирана като съществуваща помощ. Ето защо запитващата юрисдикция смята, че поради съществените изменения, направени със Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение във финансирането на радио- и телевизионното разпространение, за новата система на финансиране е трябвало да бъде направено уведомление. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

23      Второ, тя счита, че вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на правото на Съюза, защото с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори. За запитващата юрисдикция положението е сходно с това по делото, довело до решение от 15 септември 2011 г., Германия/Комисия (C‑544/09 P, непубликувано, EU:C:2011:584), предмет на което е преходът от аналогова към цифрова техника на предаване.

24      По мнение на запитващата юрисдикция процесната по главното производство вноска всъщност трябва да се приравни на целеви данък („Zwecksteuer“). Тя посочва, че заместването на предходната такса за радио- и телевизионно разпространение с лична вноска за радио- и телевизионно разпространение представлява съществено изменение на системата на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение. Следователно за разлика от предходната система на финансиране плащането на тази вноска не води до индивидуална насрещна престация за длъжниците за тази вноска. Така цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право. Според запитващата юрисдикция е налице финансиране в по-голямата част от държавата по смисъла на практиката на Съда, установена с решение от 13 декември 2007 г., Bayerischer Rundfunk и др. (C‑337/06, EU:C:2007:786). Ето защо тя смята, че настоящият режим, който предвижда вноска, представлява неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

25      Трето, тя посочва, че благодарение на разглежданото законодателство обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство, и — предвид на общото задължение за плащане на вноската за радио- и телевизионно разпространение — държавна помощ. Тя отбелязва, че тези предимства се изразяват по-специално в разпоредбите, дерогиращи общия правен режим, които позволяват на обществените радио- и телевизионни оператори сами да издават изпълнителните титули, необходими за принудителното събиране на вземанията. Този начин на издаване на изпълнителни титули е по-бърз, по-прост и по-евтин от съдебното производство за принудително събиране на вземания. В допълнение, той създава неудобства за потребителите, тъй като възможностите им да потърсят съдебна защита и да поискат съдебен контрол преди издаването на изпълнителния титул и изпълнението, са изключени или значително по-трудни.

26      Четвърто, според запитващата юрисдикция Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение, и по-специално членове 2 и 3 от него, накърнява свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ. Тя смята, че вноската за радио- и телевизионно разпространение съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

27      Пето, според запитващата юрисдикция вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване. Тя също така накърнява принципа на равно третиране и дискриминира жените. По последния аспект запитващата юрисдикция подчертава, че тази вноска се дължи за жилище, независимо колко души живеят в него, така че размерът на посочената вноска, подлежаща на плащане от всяко пълнолетно лице, варира значително съобразно броя на лицата, от които се състои домакинството. Според запитващата юрисдикция самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

28      При тези обстоятелства Landgericht Tübingen (Областен съд Тюбинген, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Несъвместим ли е с правото на Съюза [Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение] поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?

2)      Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в [Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение], която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?

3)      Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?

4)      Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ/член [11] от Хартата на основните права […] положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?

5)      Съвместим ли е [Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение], и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което самò отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест?

6)      Съвместим ли [Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение], и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?

7)      Съвместим ли е [Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение], и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?“.

 По допустимостта на преюдициалното запитване

29      SWR твърди, че по силата на релевантните национални процесуални разпоредби отправилият запитването съдебен състав, който е едноличен, бил длъжен да прехвърли делото на колегиален съдебен състав в рамките на запитващата юрисдикция, така че нямал правомощието да сезира Съда с преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС.

30      В тази насока е достатъчно да се припомни, че съгласно член 267, втора алинея ДФЕС, когато въпрос, който може да бъде предмет на преюдициално запитване, бъде повдигнат във висящо дело пред юрисдикция на държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда да се произнесе.

31      В този контекст следва да се подчертае, че функционирането на установената с член 267 ДФЕС система на сътрудничество между Съда и националните юрисдикции и принципът на предимство на правото на Съюза изискват националният съд да може да сезира Съда с всеки преюдициален въпрос, който счита за необходим, и то във всеки момент от производството, който според него е подходящ (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 35 и цитираната съдебна практика).

32      Също така е необходимо да се напомни, че Съдът не следва да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен съобразно националните правила за съдебната организация и съдопроизводството (определение от 6 септември 2018 г., Di Girolamo, C‑472/17, непубликувано, EU:C:2018:684, т. 24 и цитираната съдебна практика).

33      Ето защо доводът на SWR за твърдяно нарушаване на националните правила за съдебната организация няма как да попречи на запитващата юрисдикция да отправи до Съда преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС.

34      Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

 По преюдициалните въпроси

 По допустимостта на въпросите

35      SWR и германското правителство по същество твърдят, че при повечето поставени въпроси тълкуването на правото на Съюза, поискано от запитващата юрисдикция, няма никаква връзка с действителността или с предмета на споровете по главното производство, както и че проблемът е от хипотетично естество. Релевантни в това отношение били само въпросите, свързани с привилегиите на обществения радио- и телевизионен оператор при принудителното изпълнение.

36      Следва да се припомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 26 юли 2017 г., Persidera, C‑112/16, EU:C:2017:597, т. 23 и цитираната съдебна практика).

37      При все това Съдът не може да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че поисканото от националната юрисдикция тълкуване на дадено правило от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 31 януари 2008 г., Centro Europa 7, C‑380/05, EU:C:2008:59, т. 53).

38      Важно е да се припомни, че необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да спазва стриктно изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с които запитващата юрисдикция би следвало да е запозната (решение от 26 юли 2017 г., Persidera, C‑112/16, EU:C:2017:597, т. 27). Тези изисквания впрочем са припомнени в Препоръките на Съда към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 257, 2018 г., стр. 1).

39      Така съгласно член 94, буква в) от Процедурния правилник е необходимо в самото преюдициално запитване да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. Също така е необходимо, както е предвидено в член 94, буква a) от Процедурния правилник, самото преюдициално запитване да съдържа поне изложение на фактите, на които се основават въпросите. В съответствие с практиката на Съда тези изисквания са особено важни в областта на конкуренцията, която се характеризира със сложни фактически и правни положения (решение от 26 юли 2017 г., Persidera, C‑112/16, EU:C:2017:597, т. 28 и 29).

40      В настоящия случай, на първо място, с първите си три въпроса запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да разтълкува членове 107 и 108 ДФЕС, за да определи дали в приложение на член 108, параграф 3 ДФЕС Комисията е трябвало да бъде уведомена за изменението, внесено със Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение в системата на финансиране на германското радио- и телевизионно разпространение, и дали членове 107 и 108 ДФЕС изключват такава система.

41      От една страна, обратно на твърдяното от SWR и от германското правителство, обстоятелството, че предмет на споровете по главното производство е принудителното събиране на вноската за радио- и телевизионно разпространение, не изключва възможността на запитващата юрисдикция да се наложи да тълкува и приложи понятието за помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално за да прецени дали тази вноска за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да подложена на производството за предварителен контрол, установено в член 108, параграф 3 ДФЕС, и евентуално да провери дали съответната държава членка е изпълнила това задължение.

42      Всъщност от директния ефект на член 108, параграф 3 ДФЕС следва, че националните юрисдикции трябва да гарантират на правните субекти, че при нарушение на тази разпоредба ще бъдат приложени всички последици в съответствие с националното право както по отношение на действителността на актовете за изпълнение, така и по отношение на възстановяването на финансовите помощи, отпуснати в нарушение на посочената разпоредба или на евентуални временни мерки (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1996 г., SFEI и др., C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 39 и 40; от 16 април 2015 г., Trapeza Eurobank Ergasias, C‑690/13, EU:C:2015:235, т. 52 и от 11 ноември 2015 г., Klausner Holz Niedersachsen, C‑505/14, EU:C:2015:742, т. 23 и 24).

43      Също така Съдът може да даде на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които правят възможно тя да прецени съответствието на национална мярка с това право, за да постанови решение по делото, с което е сезирана. По-конкретно в областта на държавните помощи той може да даде на запитващата юрисдикция насоки за тълкуване, които да ѝ позволят да определи дали дадена национална мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на правото на Съюза (решение от 10 юни 2010 г., Fallimento Traghetti del Mediterraneo, C‑140/09, EU:C:2010:335, т. 24) или евентуално дали тази мярка представлява съществуваща или нова помощ (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., OTP Bank, C‑672/13, EU:C:2015:185, т. 60).

44      Ето защо с оглед на предмета на споровете по главното производство първите три въпроса не изглеждат явно ирелевантни, тъй като се отнасят до тълкуването на членове 107 и 108 ДФЕС.

45      От друга страна, следва да се приеме за установено, че с първата част от втория въпрос запитващата юрисдикция по-конкретно се пита дали разглежданата вноска за радио- и телевизионно разпространение е съвместима с членове 107 и 108 ДФЕС, доколкото тази вноска включвала наличието на държавна помощ с цел въвеждането на системата за пренос, отговаряща на стандарта DVB-T 2, за която не била предвидена възможност да бъде използвана от радио- и телевизионните оператори, установени в други държави — членки на Съюза.

46      Актът за преюдициално запитване обаче не съдържа правните или фактически данни, които биха позволили на Съда да даде полезен отговор на въпросите на запитващата юрисдикция в тази насока. По-специално тази юрисдикция посочва, че вноската за радио- и телевизионно разпространение е направила възможно финансирането на тази система единствено в полза на радио- и телевизионните оператори в Германия, но не уточнява нито условията на финансиране на посочената система, нито защо други радио- и телевизионни оператори не били допуснати да ползват същата система.

47      Следователно първата част от втория въпрос е недопустима. В останалата си част първите три въпроса трябва да се приемат за допустими.

48      Второ, с въпроси от четвърти до седми запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на правото на свободно изразяване и на информация, предвидено в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ, на разпоредбите на Директива 2004/113, на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, както и на свободата на установяване.

49      Следва обаче да се приеме за установено, че посочената юрисдикция изобщо не е изяснила връзката, която прави между разпоредбите от правото на Съюза, които визира с тези въпроси, и споровете по главното производство. Тя по-конкретно не е представила никакви конкретни данни, въз основа на които може да се приеме, че разглежданите по главното производство лица се намират в някое от положенията, визирани в споменатите въпроси.

50      Съгласно постоянната практика на Съда обаче основанието на едно преюдициално запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта от него за действителното решаване на спор, свързан с правото на Съюза (решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970, т. 130).

51      Поради това поставените въпроси от четвърти до седми са недопустими.

52      С оглед на изложеното дотук допустими са само първият въпрос, втората част от втория въпрос и третият въпрос.

 По същество

 По първия въпрос

53      Като начало следва да се припомни, както е подчертал генералният адвокат в точка 45 от заключението си, че е безспорно, че приемането на Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение изменя съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999.

54      При това положение следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че изменение като разглежданото по главното производство на режима на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение на държава членка, което се изразява в заместването на такса за радио- и телевизионно разпространение, дължима за притежаването на радиотелевизионен приемник, с вноска за радио- и телевизионно разпространение, дължима по-специално за държането на жилище или на офис, представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

55      Следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 1, първо изречение от Регламент № 794/2004 за целите на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, които не оказват влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар. В тази насока член 4, параграф 1, второ изречение от Регламент № 794/2004 уточнява, че увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % не се счита за промяна на съществуваща помощ.

56      Ето защо, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция следва да се провери дали Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение, доколкото изменя събитието, пораждащо задължението за плащане на вноската, която служи за финансиране на обществената услуга за радио-и телевизионно разпространение в Германия, като предвижда, че тази вноска вече не се дължи за притежаването на приемник, а по-специално за държането на жилище, представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на разпоредбите, цитирани в предходната точка от настоящото решение.

57      В крайна сметка този въпрос означава да се определи дали приемането на Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение носи със себе си съществено изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., или дали този закон въвежда просто промяна от чисто формален или административен характер, която не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар.

58      Както изтъкват в писмените си становища пред Съда SWR, германското и шведското правителство и Комисията, и както следва и от данните в преписката на разположение на Съда, заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

59      Всъщност промяната на събитието, което поражда задължението за плащане на вноската за радио- и телевизионно разпространение, не е засегнала основополагащите елементи на режима на финансиране на германското обществено радио- и телевизионно разпространение, така както са били преценени от Комисията в рамките на решението от 24 април 2007 г.

60      Ето защо, първо, е безспорно, че Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение не е променил целта на режима на финансиране на германското обществено радио- и телевизионно разпространение, тъй като вноската за радио- и телевизионно разпространение остава, по подобие на таксата за радио- и телевизионно разпространение, която замества, предназначена да финансира обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение.

61      Второ, също така е безспорно, че кръгът на ползващите се от този режим лица съвпада със съществуващия от по-рано.

62      Трето, от изложеното при пренията пред Съда не следва, че Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение е променил задачата за обществена услуга, възложена на обществените радио- и телевизионни оператори, или дейностите на тези радио- и телевизионни оператори, които могат да бъдат субсидирани с вноската за радио- и телевизионно разпространение.

63      Четвърто, Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение е променил събитието, което поражда задължението за тази вноска.

64      От една страна обаче, както изтъкват по-конкретно SWR, германското правителство и Комисията, целта на разглежданото в главното производство изменение по същество е да се опростят условията за събиране на вноската за радио- и телевизионно разпространение, в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

65      От друга страна, както германското правителство и Комисията посочват в писмените си становища до Съда, и както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение не е довела до съществено увеличаване на сумата, получавана от обществените радио- и телевизионни оператори, за да покрие разходите, свързани с осъществяването на възложената им задача за обществена услуга.

66      При това положение с оглед на съдържанието на преписката, с която разполага Съдът, не е доказано, че Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение е довел до съществено изменение на режима на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение в Германия, което да налага Комисията да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС за неговото приемане.

67      С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че изменение като разглежданото по главното производство на режима на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение на държава членка, което се изразява в заместването на такса за радио- и телевизионно разпространение, дължима за притежаването на радиотелевизионен приемник, с вноска за радио- и телевизионно разпространение, дължима по-специално за държането на жилище или на офис, не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

 По втората част от втория въпрос и по третия въпрос

68      С втората част от втория си въпрос и с третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 107 и 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предоставя на обществения радио- и телевизионен оператор правомощия, дерогиращи общия правен режим, които му позволяват сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски за радио- и телевизионно разпространение.

69      Както подчертават SWR и германското правителство в писмените си становища до Съда, в тази насока правомощията на публична власт, които обществените радио- и телевизионни оператори имат при принудителното събиране на вноската за радио- и телевизионно разпространение, са били отчетени от Комисията, когато тя разглежда режима на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение, и по-специално тази такса, в рамките на решението от 24 април 2007 г. В светлината на споменатото решение тези правомощия, които визират именно принудителното събиране на посочената такса, трябва да се приемат за неразривна част от съществуващата помощ, която представлява тази такса.

70      Както отбелязва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение не внася никаква промяна в тези правомощия.

71      При това положение се налага изводът, че Законът за вноската за радио- и телевизионно разпространение не може по никакъв начин да промени преценката на Комисията, направена в рамките на решението от 24 април 2007 г. по отношение на посочените правомощия.

72      Впрочем, както посочва Комисията в писменото си становище и както отбелязва генералният адвокат в точка 84 от заключението си, правомощията на публична власт, които обществените радио- и телевизионни оператори имат при принудителното събиране на вноската за радио- и телевизионно разпространение, са неразривна част от възложената им задача за обществена услуга.

73      Ето защо на втората част от втория въпрос и на третия въпрос следва да се отговори, че членове 107 и 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предоставя на обществения радио- и телевизионен оператор правомощия, дерогиращи общия правен режим, които му позволяват сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски за радио- и телевизионно разпространение.

 По съдебните разноски

74      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

1)      Член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] трябва да се тълкува в смисъл, че изменение като разглежданото по главното производство на режима на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение на държава членка, което се изразява в заместването на такса за радио- и телевизионно разпространение, дължима за притежаването на радиотелевизионен приемник, с вноска за радио- и телевизионно разпространение, дължима по-специално за държането на жилище или на офис, не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Европейската комисия трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

2)      Членове 107 и 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предоставя на обществения радио- и телевизионен оператор правомощия, дерогиращи общия правен режим, които му позволяват сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски за радио- и телевизионно разпространение.

Подписи


*      Език на производството: немски.