РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
2 юли 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Членове 49 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС — Свобода на установяване — Принцип на недопускане на дискриминация — Злоупотреба с господстващо положение — Член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Недопустимост“
По дело C‑497/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per la Sicilia (Италия) с акт от 9 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 7 ноември 2012 г., в рамките на производство по дело
Davide Gullotta,
Farmacia di Gullotta Davide & C. Sas
срещу
Ministero della Salute,
Azienda Sanitaria Provinciale di Catania,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, K. Jürimäe, J. Malenovský (докладчик), M. Safjan и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за M. Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C. Sas, от G. Spadaro и G. F. Licata, avvocati,
– за Federfarma — Federazione Nazionale Unitaria dei Titolari di Farmacia Italiani, от M. Luciani, A. Arena, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Urbani Neri, avvocato dello Stato,
– за гръцкото правителство, от E. Skandalou, в качеството на представител,
– за испанското правителство, от S. Centeno Huerta, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от E. Montaguti и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 49 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, както и на член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C. Sas и Ministero della Salute и Azienda Sanitaria Provinciale di Catania във връзка с отказа да бъде издадено на г‑н Gullotta разрешение за продажба в една от неговите аптеки на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание, но не подлежат на реимбурсиране от страна на здравните служби.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображение 26 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3) гласи:
„Настоящата директива не предвижда координация на всички изисквания за достъп до дейностите в областта на фармацията и за тяхното упражняване. По-конкретно, географското разпределение на аптеките и монополът в разпространението на лекарства следва да останат в компетентността на държавите членки. Настоящата директива не засяга законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, забраняващи на търговски дружества упражняване на някои дейности в областта на фармацията или въвеждащи определени условия за упражняването на такива дейности“.
Италианското право
4 Закон № 468 от 22 май 1913 г. определя предоставянето на фармацевтични услуги като „основна дейност на държавата“, с която могат да се занимават единствено общински аптеки или частни аптеки, работещи с издадено от правителството разрешение.
5 С цел да се гарантира правилното разпределение на аптеките на територията на цялата страна, като се избягва рискът от концентрирането им само в зоните, които са най-привлекателни от търговска гледна точка, е въведен специален административен акт за ограничаване на предлагането, а именно „pianta organica“, който предвижда, че тези аптеки се разпределят на италианската територия в рамките на определен максимален брой, приет за подходящ за задоволяване на търсенето на съответните лица, така че на всяка от тези аптеки да се осигури пазарен дял и да се покрият нуждите от лекарствени продукти на цялата национална територия.
6 Съгласно член 122 от Кралски декрет № 1265 от 27 юли 1934 г. лекарствени продукти се продават само от аптеките.
7 Впоследствие Закон № 537 от 24 декември 1993 г. въвежда нова категоризация на лекарствените продукти на базата на следните категории, а именно „клас A“ — за основните лекарствени продукти и за лекарствените продукти за хронични заболявания, „клас B“ — за лекарствените продукти, различни от тези в „клас А“, и представляващи особен терапевтичен интерес, и „клас C“ — за другите лекарствени продукти, различни от тези, които попадат в клас А или В. Съгласно член 8, параграф 14 от Закон № 537 от 24 декември 1993 г. лекарствените продукти, попадащи в клас А или В, се заплащат изцяло от националната здравна служба, докато лекарствените продукти от клас C се заплащат изцяло от потребителя.
8 Впоследствие член 85, параграф 1 от Закон № 388 от 23 декември 2000 г. премахва клас B, докато с член 1 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. се въвежда нова категория лекарствени продукти — клас C-bis, обхващаща лекарствени продукти, които не се отпускат по лекарско предписание и за които, за разлика от продуктите, попадащи в другите категории, е разрешено публикуването на реклами за обществеността. Подобно на лекарствените продукти от клас С, лекарствените продукти от клас C-bis се заплащат изцяло от потребителя.
9 Законодателен декрет № 223 от 4 юли 2006 г., преобразуван в закон със Закон № 248 от 4 август 2006 г., разрешава откриването на дрогерии, в които техните собственици имат право да продават лекарствени продукти, попадащи в клас C-bis. Неотдавна с Декрет-закон № 201 от 6 декември 2011 г., преобразуван в закон със Закон № 214 от 22 декември 2011 г., допълнително се разширяват категориите лекарствени продукти, които могат да се продават в дрогериите, така че сега те могат да предлагат на потребителите някои лекарствени продукти от клас C, за които не се изисква лекарско предписание.
Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси
10 Жалбоподателят в главното производство, който е правоспособен фармацевт и е вписан в Колегията на фармацевтите в Катания (Италия), е собственик на няколко дрогерии. Той подава до Ministero della Salute молба за разрешение в една от тях да продава лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание, но цената на които се поема изцяло от потребителя.
11 Ministero della Salute отхвърля тази молба с мотива, че съгласно действащата нормативна уредба продажбата на тези продукти може да се извършва само в аптечни заведения.
12 Жалбоподателят в главното производство обжалва отказа пред запитващата юрисдикция с твърдението, че тази правна уредба противоречи на правото на Съюза.
13 При тези условия Tribunale amministrativo regionale per la Sicilia решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но който не е собственик на обект, включен в „pianta organica“ [устройствената аптечна карта], да разпространява на дребно в притежаваната от него дрогерия и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. такива, които не са за сметка на националната здравна служба, а [които] се заплащат изцяло от купувача — като и в този сектор се въвежда забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?
2) Трябва ли член 15 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерният за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първия въпрос?
3) Трябва ли член 102 и член 106, [параграф 1] ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията „фармацевт“, като се има предвид, че фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор с националната здравна служба, е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от безспорната специфика на фармацевтичната професия, която произтича от обществения интерес за опазване на здравето на гражданите?“.
14 С писмо от 16 декември 2013 г. секретариатът на Съда изпраща на запитващата юрисдикция решение Venturini и др. (C‑159/12 —C‑161/12, EU:C:2013:791), като я приканва да го уведоми дали в светлината на това решение поддържа преюдициалното си запитване.
15 С решение от 10 юли 2014 г., постъпило в Съда на 1 август 2014 г., запитващата юрисдикция уведомява Съда, че поддържа втория и третия преюдициален въпрос.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
16 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 15 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че той се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерният за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствени продукти, отпускани с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. такива, които не се поемат от националната здравна служба, а които се заплащат изцяло от купувача.
17 В това отношение, за да може Съдът да даде полезно за националния съд тълкуване на правото на Съюза, видно от член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда, преюдициалното запитване трябва да излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и приложимото в главното производство национално законодателство.
18 По отношение на втория въпрос преюдициалното запитване не отговаря на тези изисквания.
19 Всъщност, както посочва генералният адвокат в точки 68—74 от своето заключение, това решение не дава възможност да се разберат причините, поради които запитващата юрисдикция има съмнения в съвместимостта на разглежданото в главното производство законодателство с член 15 от Хартата и не съдържа данните, които позволяват на Съда да предостави на запитващата юрисдикция насоките за тълкуване на правото на Съюза, които са ѝ необходими за разрешаване на отнесения пред нея правен въпрос.
20 Съгласно постоянната практика на Съда отказът на Съда да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос е възможен само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правна норма на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение OTP Bank, C‑672/13, EU:C:2015:185, т. 27 и цитираната съдебна практика).
21 Следователно, като се има предвид, че Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен със своя отговор, вторият въпрос следва да бъде обявен за недопустим.
По третия въпрос
22 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи трябва ли членове 102 ДФЕС и 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор с Националната здравна служба, е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от безспорната специфика на фармацевтичната професия, която произтича от обществения интерес за опазване на здравето на гражданите.
23 Съгласно постоянната практика на Съда фактът на създаване на господстващо положение чрез предоставяне на специални или изключителни права по смисъла на член 106, параграф 1 ДФЕС сам по себе си не е несъвместим с член 102 ДФЕС. Всъщност държава членка нарушава забраните, установени в посочените две разпоредби, единствено когато самото упражняване на предоставените изключителни права води до това разглежданото предприятие да злоупотребява с господстващото си положение или когато тези права могат да създадат положение, водещо до това предприятието да извърши подобна злоупотреба (решение Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C‑451/03, EU:C:2006:208, т. 23 и цитираната съдебна практика).
24 Вследствие на това се поставя въпросът не само дали националната правна уредба, разглеждана в главното производство, има за последица предоставянето на аптечните заведения на специални или изключителни права по смисъла на член 106, параграф 1 ДФЕС, но също така дали такава правна уредба може да доведе до злоупотреба с господстващо положение (вж. в този смисъл решение Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C‑451/03, EU:C:2006:208, т. 24).
25 Същевременно обаче, така както генералният адвокат установява това в точки 79 и 82 от своето заключение, преюдициалното запитване не съдържа никакво разяснение за причините, поради които запитващата юрисдикция счита, че разглежданото в главното производство законодателство не е съвместимо с членове 102 ДФЕС и 106 ДФЕС. В него не се разяснява по-конкретно защо тази правна уредба може да доведе до злоупотреба от страна на аптекарите с положението, което имат.
26 В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 20 от настоящото съдебно решение, преюдициален въпрос, поставен от национална юрисдикция, е недопустим, когато последната не е предоставила на Съда необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде той полезен с отговора си.
27 Като се има предвид, че Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен със своя отговор, третият въпрос следва да бъде обявен за недопустим.
По съдебните разноски
28 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Въпросите, поставени в преюдициалното запитване, отправено от Tribunale amministrativo regionale per la Sicilia (Италия) с акт от 9 октомври 2012 г., и поддържани от тази юрисдикция, са недопустими.
Подписи