РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
9 юни 2010 година
Дело F-56/09
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Достъп на администрацията до служебното жилище на длъжностно лице — Зачитане на жилището и на личния живот“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio иска по същество, по-конкретно, от една страна, да се обяви за правно нищожно или да се отмени решението на Комисията, с което се отхвърля искането му за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради незаконното проникване на 8 април 2002 г. на служители на Комисията в служебното му жилище в Луанда (Ангола) и поради незаконно направените снимки и незаконното вземане на бележки по този повод, свързани с личните му вещи, от друга страна, обезщетяване на посочените вреди
Решение: Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 5 000 EUR. Отменя Решението на Комисията от 11 септември 2008 г., в частта, с която отхвърля искането на жалбоподателя от 24 април 2008 г. за изпращане на снимките, за унищожаване на снимките и за съобщаване на информация относно това унищожаване. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да понесе освен направените от нея съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски на жалбоподателя. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Искане за отмяна на решението от досъдебната фаза, с което се отхвърля искането за обезщетение — Искане, което няма самостоятелен характер по отношение на искането за обезщетение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Мярка за вътрешна организация на службите — Изключване — Иск за поправяне на вредоносните последици от посочените мерки — Допустимост
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Принципи — Основни права — Право на физическите лица на неприкосновеност на жилището — Защита срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт — Достъп на администрацията до служебното жилище на длъжностното лице без спазване на процедурните формалности — Нарушаване — Служебно нарушение
(член 6, параграф 2 ДЕС)
4. Длъжностни лица — Решения, съдържащи парични задължения — Изпълнителни способи — Извършване на прихващане — Условие
(член 256 ЕО; член 46 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Жалба — Предмет
(член 266 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Производство — Съдебни разноски — Осъждане на спечелилата страна да понесе част от направените от нея съдебни разноски
(член 89, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Решението на една институция, с което се отхвърля искане за обезщетение, е неразделна част от предварителното административно производство, което предхожда иска за реализиране на отговорност, предявен пред Съда на публичната служба, и има за последица единствено да позволи на засегнатото длъжностно лице да сезира този Съд с искане за обезщетение. Следователно исканията за обявяване за правно нищожно или, при условията на евентуалност, за отмяна на това решение за отхвърляне не могат да се преценяват самостоятелно спрямо исканията за обезщетение.
(вж. точка 30)
Позоваване на:
Общ съд — 18 декември 1997 г., Gill/Комисия, T‑90/95, Recueil FP, стр. I‑A‑471 и II‑1231, точка 45; 6 март 2001 г., Ojha/Комисия, T‑77/99, Recueil FP, стр. I‑A‑61 и II‑293, точка 68; 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑209/99, Recueil FP, стр. I‑A‑243 и II‑1211, точка 32
Съд на публичната служба — 25 март 2010 г., Marcuccio/Комисия, F‑102/08, точка 23
2. В рамките на иск за обезщетение е напълно допустимо длъжностно лице да се позовава, в подкрепа на исканията си за обезщетение, на нередовния характер на практическите мерки, които не съставляват увреждащи актове, при положение че то не цели отмяната на тези мерки, а поправяне на техните вредоносни последици.
(вж. точка 41)
3. Основното право на физическите лица на неприкосновеност на личното жилище, основен принцип, общ за правните системи на държавите членки, потвърден в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, на която се позовава член 6, параграф 2, ДЕС, гарантира защита срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на дейност на всяко лице, като тази намеса трябва да има правно основание и да бъде обоснована по законоустановени съображения във всички правни системи на държавите членки.
Трябва да се схваща като „жилище“ служебното жилище, предоставено на разположение от администрацията на длъжностно лице, на мястото, където то упражнява своята професионална дейност, за използване изключително за жилищни цели. Обстоятелството, че заинтересуваното лице, в отпуск по болест, временно пребивава в друга държава, е без значение, при положение че такова отсъствие не е от естество да доведе до преместване на центъра на интереси на длъжностното лице.
Следователно, ако администрацията проникне в служебното жилище на длъжностното лице, без последното да е уведомено за това и без a fortiori администрацията да се е осведомила за евентуално възражение от негова страна, тя накърнява правото на длъжностното лице на зачитане на вещите му, на неговото жилище и на неговия личен живот и извършва служебно нарушение, което може да ангажира нейната отговорност. Този извод не би могъл да се постави под въпрос от обстоятелството, че е взето решение за назначаване на длъжностното лице на друга длъжност, нито от правните основания, изведени от интереса на службата, като например необходимостта да се провери състоянието на запазване на жилището след бурите. Всъщност тези обстоятелства не са от естество да освободят администрацията от всяка формалност, освен ако тя е уведомила предварително длъжностното лице за необходимостта да провери спешно състоянието на жилището.
(вж. точки 51—55, 57 и 61—66)
Позоваване на:
Съд — 21 септември 1989 г., Hoechst/Комисия, 46/87 и 227/88, Recueil, стр. 2859, точки 17 и 19
4. От член 256 ЕО произтича, че принудителното изпълнение на решенията на Комисията се регламентира от действащите гражданскопроцесуални правила в държавата, на чиято територия то се извършва, и че контролът за редовност на изпълнителните мерки е от компетентността на националните юрисдикции. Това не изключва възможността за институцията да приложи изпълнителни способи като прихващането при условие да може да се позове на изрично правно основание, като например член 46 от приложение VIII към Правилника, позволяващо да се удържи всяка сума, дължима на Общностите от длъжностно лице от пенсията за осигурителен стаж или от обезщетението за инвалидност на заинтересуваното лице.
(вж. точка 59)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 27 юни 2001 г., X/Комисия, T‑214/00, Recueil FP, стр. I‑A‑143 и II‑663, точки 21—23
5. При липсата на правно основание, предоставящо компетентност на Съда на публичната служба да наложи на институция периодична имуществена санкция до изпълнението на мерките, които тя ще бъде принудена да предприеме по силата на решение на посочения Съд, исканията за налагане на такава имуществена санкция трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.
Във всички случаи, при липсата на каквото и да е обстоятелство, позволяващо да се смята, че институцията няма да изпълни задълженията си по отношение на заинтересуваното лице, по силата на член 266 ДФЕС, налагането на имуществена санкция, предназначена да окаже натиск върху институцията, е изключено.
(вж. точки 80—82)
Позоваване на:
Общ съд — 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, Recueil, стр. II‑2335, точка 31; 12 декември 1995 г., Connolly/Комисия, T‑203/95 R, Recueil, стр. II‑2919, точка 45
6. Съгласно член 89, параграф 2 от Процедурния правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, Съдът на публичната служба може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
В това отношение, когато спечелилата страна е направила многобройни искания, отхвърлени от този Съд, и е представила пред съда явно прекомерни претенции за обезщетение, следва да се осъди противната страна да понесе освен направените от нея съдебни разноски само част от съдебните разноски, направени от спечелилата страна.
(вж. точки 86—88)