РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
26 юни 2013 година
Дело F‑78/11
BM
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Продължаване с обратно действие на изпитателния срок — Решение за прекратяване на договора по време на изпитателния срок — Дисциплинарно производство“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, с която BM, член на персонала на Европейската централна банка (ЕЦБ), иска отмяна на решението от 20 май 2011 г., с което се прекратява неговият трудов договор, и обезщетение за претърпяната от него имуществена вреда, оценявана на 10 000 EUR
Решение: Отменя решението на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка от 20 май 2011 г., с което се прекратява договорът на BM на 31 октомври 2011 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Европейската централна банка да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от BM.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Специална жалба — Непредставянето ѝ преди подаването на жалба срещу решение да не бъде потвърдено назначаването на член на персонала, който е в период на изпитателен срок — Допустимост
(член 41 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; член 8.1.6 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Жалба, подадена без да бъде внесена специална жалба в съответствие с Правилата, приложими за персонала на Банката — Информация за липсата на вътрешна процедура от заместник генералния директор на главна дирекция „Човешки ресурси“ — Допустимост — Извинима грешка
(член 8.1.6 от от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка )
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Правен интерес — Жалба срещу решение за прекратяване на договора за наемане на работа — Допустимост
4. Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Наемане на работа — Изпитателен срок — Оценяване на хода му — Липса на сигнали от страна на администрацията преди изтичането на посочения срок за евентуалното му продължаване — Последица — Потвърждаване на изпитателния срок — Последващо приемане на решение, с което се продължава изпитателният срок с обратно действие — Недопустимост — Нарушение на принципа на правна сигурност
(членове 2.1.1—2.1.3 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)
1. По отношение на жалба, подадена от член на персонала на Европейската централна банка срещу решение, с което не се потвърждава неговото наемане на работа след изтичане на изпитателния срок, обстоятелството, че жалбата е подадена, без предварително да бъде внесена специалната жалба по смисъла на член 8.1.6 от Правилата, приложими за посочения персонал, не е от естество да доведе до недопустимост на жалбата.
Всъщност от член 41 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка, които са приложими, считано от 1 януари 2009 г., не е видно недвусмислено, че по отношение на решенията да не се потвърди наемането на работа на член на персонала, който е в изпитателен срок, се прилага процедурата на специалната жалба. В интерес обаче на добрата администрация и на ефективната съдебна защита разпоредбите, които уреждат вътрешноинституционалните процедури по обжалване, трябва да бъдат ясни, точни и определени.
(вж. точки 37, 40 и 42)
2. Член на персонала на Европейската централна банка има основание да се позове на извинима грешка, за да обоснове обстоятелството, че е подал своята жалба, без да е внесъл предварително специалната жалба по смисъла на член 8.1.6 от Правилата, приложими за посочения персонал, щом като е бил информиран от заместник генералния директор на главна дирекция „Човешки ресурси, бюджет и организация“, че не съществува вътрешна процедура срещу решението да не бъде потвърдено наемането на работа на посочения член, който е в изпитателен срок, и който поради това обстоятелство трябвало да се обърне директно към съда на Съюза.
(вж. точка 41)
3. Член на персонала на Европейската централна банка не е лишен от правен интерес да предяви искане за отмяна на решение, с което се прекратява неговият договор, по причина че евентуалната отмяна на това решение не би довела непременно до продължаване на неговия договор, нито до ново наемане на работа.
(вж. точка 45)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, точка 127
4. Функцията на изпитателния срок, предвиден в член 2.1.1 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка, е да позволи на администрацията да направи конкретна преценка относно способностите на длъжностното лице, което е в изпитателен срок, за заемане на определена длъжност, относно начина, по който то изпълнява своите задачи, и относно ефикасността му в службата. В този контекст продължаването на изпитателния срок може да бъде подходяща мярка за целта. Вследствие на това съществуването на съмнения във способностите на новоназначен служител може да съставлява един от „изключителните случаи“ по смисъла на член 2.1.2 от посочените Правила, като с това да обоснове продължаване на неговия изпитателен срок. От това следва, че изтичането на изпитателния срок изменя съществено правното положение на съответния член на персонала, доколкото, считано от този момент, вече не може да намери приложение член 2.1.3 от посочените правила относно възможността на член на персонала да заема длъжността, за която е бил нает, и да изпълнява съответните функции след изтичането на изпитателния срок.
При тези условия член на персонала, ако липсва какъвто и да било сигнал в обратен смисъл от страна на администрацията преди изтичането на изпитателния срок, може да има, считано от датата на доклада за неговия стаж, оправдани очаквания, че Банката няма да вземе решение да удължи неговия изпитателен срок. Всъщност, макар и да е вярно, че администрацията има широко право на преценка, що се отнася до въпроса дали един кандидат отговаря или не на всички личностни и професионални условия за заемане на длъжността, за която е бил нает, и да изпълнява свързаните с нея функции, всеки индивидуален акт, приет в рамките на упражняването на това широко правомощие, който е неблагоприятен за члена на персонала и който засяга неговото лично правно положение, трябва да бъде съобразен с принципа на правната сигурност, който трябва да се спазва от всяка институция на Съюза при управлението на нейния персонал. По-конкретно, този принцип не допуска началният момент на действието във времето на индивидуалния акт да се определя към дата, предхождаща неговото приемане, освен по изключение, когато поставената цел изисква това и когато оправданите правни очаквания на адресата на акта са надлежно уважени.
Затова решение на Банката, с което изпитателният срок се продължава с обратно действие, е неправомерно поради нарушаване на принципа на правната сигурност.
(вж. точки 61—64 и 66)
Позоваване на:
Съд — 25 януари 1979 г., Racke, 98/78, точка 20; 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, точка 45; 22 ноември 2001 г., Нидерландия/Съвет, C‑110/97, точка 151; 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, точка 73
Първоинстанционен съд — 1 април 1992 г., Kupka-Floridi/ИСК, T‑26/91, точка 43
Съд на публичната служба — 26 май 2011 г., Kalmár/Европол, F‑83/09, точка 92, което е предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз по дело T‑455/11 P; 13 юни 2012 г., Guittet/Комисия, F‑31/10, точки 63 и 64 и цитираната съдебна практика