РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

28 октомври 2010 година

Дело F-92/09

U

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Решение за уволнение — Задължение за полагане на грижа — Професионална некомпетентност — Здравословни причини“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която жалбоподателят иска отмяна на решението от 6 юли 2009 г., с което Парламентът го уволнява, считано от 1 септември 2009 г., и изплащане на сумата от 15 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които той счита, че е претърпял, като си запазва правото да промени тази сума

Решение: Отменя решението на Парламента от 6 юли 2009 г. за уволнение на жалбоподателя. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Парламента да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

Длъжностно лице — Уволнение поради професионална некомпетентност — Задължение за полагане на грижа

Когато са налице съмнения, че длъжностното лице среща затруднения при изпълнението на своите задачи поради здравословни причини, задължението за полагане на грижа изисква администрацията да положи всички необходими усилия, за да се увери, че това не е така, преди да вземе решение за уволнение на посоченото длъжностно лице.

Това изискване е отразено в самите вътрешни правила на Парламента относно процедурата по подобрение в рамките на установяването, овладяването и разрешаването на потенциални случаи на професионална некомпетентност на длъжностните лица, тъй като член 8 от посочените правила предвижда, че при определени обстоятелства изготвящият окончателната атестация трябва да се обърне към здравната служба на Парламента, ако е узнал факти, които сочат, че е възможно укоримото поведение на длъжностното лице да е по здравословни причини.

Освен това изискванията към администрацията във връзка със задължението ѝ за полагане на грижа са още по-високи, когато става въпрос за длъжностно лице в особено положение, по отношение на което съществуват съмнения за психическото му здраве и съответно за способността му да защитава адекватно своите интереси.

Когато длъжностно лице не е способно да действа самостоятелно и да прецени дали страда от болест, това положение може при необходимост да наложи на институцията позитивно задължение, особено когато съответното длъжностното лице е заплашено с уволнение и следователно се намира в уязвимо положение. На следващо място, в този особен контекст администрацията е длъжна да настоява длъжностното лице да приеме да се подложи на допълнителен медицински преглед, по-специално като се позове на правото на институцията да изиска преглед на длъжностното лице от медицинско лице на основание член 59, параграф 5 от Правилника, който позволява от длъжностното лице да бъде поискано да излезе в отпуск, ако състоянието на здравето му налага това.

Подобен медицински преглед на заинтересованото лице обаче е трябвало да бъде извършен преди приемането на предвижданото решение за уволнение, което е можело евентуално да бъде обосновано, ако така консултираният лекар е отхвърлил всяка възможност укоримото поведение на заинтересованото лице да е по здравословни причини.

(вж. точки 65—67, 85 и 88)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 февруари 2003 г., Latino/Комисия, T‑145/01, Recueil FP, стр. I‑A‑59 и II‑337, точка 93

Съд на публичната служба — 13 декември 2006 г., De Brito Sequeira Carvalho/Комисия, F‑17/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑577, точка 72