ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
28 февруари 2012 година
Дело F‑140/11 R
BK
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) — Покана за изслушване — Доклад за приключване на разследването — Увреждащ акт — Недопустимост на жалбата в главното производство“
Предмет: Молба на основание членове 278 ДФЕС и 157 АЕ, както и член 279 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него, с която BK иска по-специално спиране на изпълнението на решението на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 28 октомври 2011 г., с което тя го кани на изслушване в рамките на вътрешно разследване, доколкото с това решение се обявява краят на проверките и съставянето на доклад за приключване на това разследване
Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за допустимост — Спорно решение, отчасти изчерпало действието си към датата на подаване на молбата за допускане на обезпечителни мерки — Частично недопустима молба
(член 278 ДФЕС)
2. Обезпечително производство — Компетентност на съдията по обезпечителното производство — Временни разпореждания
(член 279 ДФЕС)
3. Обезпечително производство — Условия за допустимост — Допустимост на жалбата по главното производство — Липса на релевантност — Граници
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС)
4. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за приключване на разследването — Обявяване на приключване на разследването и на съставянето на окончателен доклад — Решение, приканващо длъжностното лице да се яви на изслушване и информиращо го за предмета и условията на провеждане на това изслушване — Изключване
(член 4, параграфи 1 и 2 и член 9 от Регламент № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
6. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Когато една част от спорното решение е изчерпала своето действие към датата на подаване на молбата за допускане на обезпечителни мерки, свързаните с тази част искания са недопустими.
(вж. точка 29)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 27 май 2011 г., Mariën/Комисия и ЕСВД, F‑5/11 R и F‑15/11 R, точки 39 и 42
2. Съдията по обезпечителното производство има право да издава временни разпореждания, които по никакъв начин не предопределят решението на съдията по същество.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Съд — 5 август 1983 г., CMC и др./Комисия, 118/83 R, точка 53
Първоинстанционен съд — 12 декември 1995 г., Connolly/Комисия, T‑203/95 R, точка 25
3. Въпросът за допустимостта на жалбата по главното производство по принцип не трябва да се обсъжда в обезпечителното производство, а трябва да се анализира при разглеждането на самата жалба. Когато допустимостта не е prima facie напълно изключена, произнасянето по нея на етапа на обезпечително производство всъщност би предрешило решението на съда по същество.
При все това може да се окаже необходимо за съдията, особено когато е повдигнато възражение за явната недопустимост на жалбата по главното производство, към която се присъединява молбата за допускане на обезпечителни мерки, да провери наличието на някои данни, позволяващи да се направи извод prima facie за допустимостта на подобна жалба.
(вж. точки 32 и 33)
Позоваване на:
Съд — 27 юни 1991 г., Bosman/Комисия, C‑117/91 R, точка 7
Първоинстанционен съд — 4 февруари 1999 г., Peña Abizanda и др./Комисия, T‑196/98 R, точка 10 и цитираната съдебна практика; 30 октомври 2003 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T‑125/03 R и T‑253/03 R, точка 56
Съд на публичната служба — 14 декември 2006 г., Dálnoky/Комисия, F‑120/06 R, точка 41
4. Както в рамките на специфичното за европейската публична служба производство, така и в рамките на общото съдебно производство, увреждащи и следователно подлежащи на оспорване актове са единствено мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят по характерен начин неговото правно положение.
В това отношение доклад за приключване на разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) не изменя правното положение на посочените в него лица. A fortiori, обявяването на приключване на разследването и съставянето на окончателен доклад не могат да бъдат разглеждани като увреждащ акт.
Впрочем решението на OLAF да покани длъжностно лице или служител на изслушване, като му съобщава предмета и условията за протичане на това изслушване, също не изменя правното положение на това лице по достатъчно характерен начин, за да представлява увреждащ акт. Всъщност ясно е, че става въпрос за подготвителна мярка, наложена в рамките на разследване, можещо да доведе до окончателно решение, което съответната институция или компетентните национални съдебни органи ще приеме или приемат с оглед на доклада на OLAF за приключване на това разследване.
(вж. точки 39, 41 и 42)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, точки 48 и 49
Общ съд — 20 май 2010 г., Комисия/Violetti и др., T‑261/09 P, точка 46
5. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки трябва да се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност (fumus boni juris) за постановяване на поисканите временни мерки.
Условията във връзка с неотложността и fumus boni juris са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. При необходимост съдията по обезпечителното производство трябва също да претегли съответните интереси.
При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки.
(вж. точки 56—58)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, точка 18; 9 август 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 R, точки 12 и 13
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Bianchi/ЕФО, F‑38/06 R, точки 20 и 22
6. Целта на обезпечителното производство не е да осигури поправянето на вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решението по главното производство. Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, следва да представи доказателства, че ако изчака приключването на главното производство, ще понесе подобна вреда.
(вж. точка 60)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27