РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

8 септември 2011 година

Дело F‑89/10

François-Carlos Bovagnet

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за образование — Такси за обучение — Понятие“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Bovagnet иска отмяната на решението на Комисията, с което му се отказва възстановяването на частта от таксите за обучение, платени от него и свързани с участието в инвестиционния фонд и във фонда за оборотен капитал на учебното заведение, което посещават неговите две деца

Решение:      Отменя решението на Комисията от 17 декември 2009 г. в частта, в която на жалбоподателя се отказва възстановяването на частта от таксите за обучение, платени от него и свързани с участието в инвестиционния фонд и във фонда за оборотен капитал на учебното заведение, което посещават неговите две деца. Осъжда Европейската комисия да заплати на жалбоподателя разликата между размера на отпуснатата надбавка за образование и размера, който би се получил при изчисляване на посочената надбавка като включваща разходите, направени за участието в инвестиционния фонд и във фонда за оборотен капитал на посещаваното от неговите две деца учебно заведение, при спазване на максималния праг, определен в член 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. Комисията понася всички съдебни разноски

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за образование —Такси за обучение — Понятие

(член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Обжалване — Неограничена компетентност — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Понятието „разноски за образование [такси за обучение]“ съгласно Правилника е самостоятелно понятие, съдържанието на което не може да зависи от съществуващите наименования или направените класификации на национално равнище, а е в зависимост от самото естество и компонентите на подлежащите на възстановяване разходи.

Съгласно приетите от Комисията общи разпоредби за прилагане относно предоставянето на предвидената в член 3 от приложение VII към Правилника надбавка за образование, разноските за образование обхващат таксите за записване във и за посещаване на учебни заведения. Така формулирани обаче, разноските за образование обхващат както разходите, които дават възможност на ученик да получи достъп до учебното заведение (такси за записване), така и разходите, които му позволяват да следва обучението си и да участва пълноценно в рамките на програмата на това учебно заведение (такси за посещаване). Като се има предвид, че училищното образование може да се осъществява само в рамките на подходящи инфраструктури, изискващи разходи за функциониране, свързаните с тези инфраструктури и с това функциониране разходи дават възможност на ученика първо да получи достъп до училище, а след това и да го посещава. Такива разходи, които съответстват на участието в инвестиционния фонд и във фонда за оборотен капитал на учебното заведение, са по своята цел и предназначение разноски за образование, които подлежат на възстановяване като надбавка за образование, доколкото общият размер на последната не надвишава максималния месечен праг, предвиден в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.

(вж. точки 22, 23 и 32)

2.      Искане, целящо институция да изплати на един от нейните служители сума, която той счита, че му се дължи по силата на Правилника, се включва в понятието „спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника, но трябва да се различава от исковете за търсене на отговорност, предявявани от служителите срещу тяхната институция с цел получаване на обезщетение. По силата на същия член Съдът на публичната служба има неограничена компетентност по тези спорове, която му възлага задачата да ги решава изцяло и в този смисъл да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не прехвърли на въпросната институция изпълнението на част от съдебното решение при точно определени от него условия и под негов контрол. Следователно във връзка със споровете от финансов характер Съдът на публичната служба разполага с неограничена компетентност, поради което може да осъди институцията ответник да заплати определени суми, евентуално заедно с лихви за забава.

(вж. точка 35)

Позоваване на:

Съд — 18 декември 2007 г., Weiβenfels/Парламент, C‑135/06 P, точки 65, 67 и 68

Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, точки 33 и 92 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Giannini/Комисия, F‑49/08, точки 39—42; 13 април 2011 г., Scheefer/Парламент, F‑105/09, точка 68