ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
12 декември 2012 година
Дело F‑12/10 DEP
Petrus Kerstens
срещу
Европейска комисия
„Производство — Определяне на съдебните разноски — Представляване на институцията от някой от нейните служители — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Необходими разходи — Понятие — Пътни разходи, квартирни разходи и изплащани на представителя дневни пари“
Предмет: Молба за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, която Европейската комисия подава до Съда на публичната служба на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник вследствие на Решение на Съда на публичната служба от 8 март 2012 г. по дело Kerstens/Комисия, F‑12/10
Решение: Определя съдебните разноски по дело F‑12/10, Kerstens/Комисия, които следва да бъдат възстановени на Комисията, на 348,52 EUR. Всяка страна понася съдебните разноски, направени от нея в настоящото производство по определяне на съдебните разноски.
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Разходи за път и престой на представителите на институциите на Съюза — Условия за възстановяване
(член 91, буква б) и член 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Възнаграждение на длъжностно лице, натоварено да представлява институцията пред съдилищата на Съюза — Изключване
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Спор относно съдебните разноски, които следва да бъдат възстановени на институция, представлявана от някой от нейните представители — Граници
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. От член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски, и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели. При това положение, дали направените разходи се покриват или не от бюджета на съответната институция, не е критерий, по който да се определи дали тези разходи подлежат на възстановяване. Все пак само разходите, които са неотносими към вътрешната дейност на институцията, като например свързаните с производството разходи за път и престой, попадат в обхвата на понятието за необходими разходи, направени за целите на производството.
Що се отнася до това за кои от направените от институцията разходи същата евентуално може да има вземане спрямо трето лице, осъдено да заплати разноските по съдебното производство, разходите, които са неотносими към вътрешната дейност на институцията, следва да се разграничат от тези, които са относими към тази дейност. В това отношение, макар да се счита, че бюджетните средства, заделени за годишните командировъчни разходи на персонала на правната служба на дадена институция, покриват и разходите, направени за пътуване до Люксембург и обратно с оглед на представителството на тази институция в съдебни производства, вярно е също така, че ако при приключването на производството жалбоподателят е осъден да заплати съдебните разноски, някои от разходите, направени от институцията и определени като необходими за целите на производството, трябва да бъдат възстановени в бюджета, поради което тя е длъжна да иска заплащането им от загубилата делото страна и, ако е необходимо, образуването на производството по член 92 от Процедурния правилник. Поради това следва да се заключи, че пътните, квартирните и дневните разходи на представителя на институцията могат да се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Освен това използването на услугите на пътническа агенция е разумно, доколкото така администрацията по-лесно управлява разходите за път на представителите и може да направи икономии.
Освен това разходите, които са неотносими към вътрешната дейност на институцията, не могат да бъдат определяни по фиксирана тарифа. В противен случай съответната институция би могла да включи в нея вътрешни разходи, като например секретарски или административни разходи, които не могат да се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски.
(вж. точки 24, 25, 27, 29, 30 и 41)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 2004 г., ЕИБ/De Nicola, C‑198/02 P(R)‑DEP, точка 20
Общ съд — 23 март 2012, Kerstens/Комисия, T‑266/08 P‑DEP, точки 13 и 21
2. Разходите, свързани с дейността на длъжностните лица, не могат да се считат за разходи, направени за целите на производството и поради това подлежащи на възстановяване. Всъщност, когато институциите се представляват от някое от длъжностните си лица, за изпълнението на задачите си това длъжностно лице получава нормативно определеното възнаграждение. Въпросното длъжностно лице, чийто труд се заплаща съгласно установеното в нормативен акт, има за задача да съветва и подпомага институцията, към която принадлежи, и да изпълнява функциите, поверени му в кръга на съответните дейности, като това включва, наред с представителство пред съдилищата на Съюза, и защита на интересите на институцията, която то представлява.
(вж. точка 26)
Позоваване на:
Съд — 7 септември 1999 г., Комисия/Sveriges Betodlares и Henrikson, C‑409/96 P‑DEP, точка 12
Общ съд — Kerstens/Комисия, посочено по-горе, точки 13, 19 и 21
3. В спор между Съюза и негови служители жалбоподателят няма никакво право да определя условията или продължителността на командировката на представителя на ответника пред съда на Съюза, стига разноските, които ответникът иска да му бъдат възстановени, да са необходими по смисъла на член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.
(вж. точка 36)