РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
5 май 2010 година
Дело F-48/09
Nikolaus Schopphoven
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание EPSO/AD/117/08 — Борба с измамите — Невключване в списъка с резерви — Преразглеждане — Провеждане на изпитите — Оценяване — Явна грешка в преценката — Нарушение на обявлението за конкурс — Равно третиране на кандидатите — Принципи на прозрачност и на добра администрация“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Schopphoven иска, от една страна, отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 28 април 2009 г., с което името на жалбоподателя не е включено в списъка с резерви, изготвен вследствие на конкурса на общо основание EPSO/AD/117/08 — решение, произтичащо от писмата на EPSO от 4 март, 25 март и 27 април 2009 г., и от друга страна, отмяна на този списък с резерви
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Съдържание на изпитите
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. Когато кандидат, който не е бил включен в изготвения вследствие на конкурс списък с резерви, иска преразглеждане на взето от конкурсната комисия решение, именно решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, представлява акт, който го уврежда.
(вж. точка 22)
Позоваване на:
Общ съд — 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑5 и II‑A‑2‑19, точка 27; 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, Recueil FP, стр. I I‑A‑2‑329 и II‑A‑2‑1695, точка 19
2. Конкурсната комисия разполага с широко правомощие за преценка при оценяването по време на изпитите, като това правомощие трябва да се упражнява въз основа на обективни критерии и подлежи на съдебен контрол, чрез който да се провери дали при упражняването му не е допусната явна грешка в преценката или злоупотреба с власт, или дали пределите на това правомощие не са били явно превишени.
Конкурсната комисия разполага и с широко правомощие за преценка относно подробното съдържание на изпитите, предвидени в рамките на конкурса, и съдът може да санкционира това съдържание само когато то превишава очертаните в обявлението за конкурс предели или не е свързано с целите на изпита от конкурса. Това важи в още по-голяма степен за устния изпит, при който комисията разполага с най-широко правомощие за преценка.
В рамките на изпитите, състоящи се от въпроси с избор от няколко отговора, Съдът на публичната служба не може да замести със собствената си поправка на изпитните работи поправката на конкурсната комисия. Би следвало да се санкционира въпрос, евентуално предвид предложените за него отговори, само когато е видно, че той е явно неподходящ с оглед на целта на съответния конкурс. Такава би била хипотезата по-специално когато от поясненията на конкурсната комисия следва, че различните отговори, предложени за даден въпрос, не позволяват да се определи единственият правилен отговор, противно на дадените в този смисъл на кандидатите конкретни указания.
(вж. точки 26 и 37)
Позоваване на:
Съд — 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, Recueil, стр. 1399, точка 22
Общ съд — 21 май 1996 г., Kaps/Съд, T‑153/95, Recueil FP, стр. I‑A‑233 и II‑663, точка 37; 11 февруари 1999 г., Jiménez/СХВП, T‑200/97, Recueil FP, стр. I‑A‑19 и II‑73, точка 40 и цитираната съдебна практика; 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑73, точки 91, 93 и 94; 9 ноември 2004 г., Vega Rodríguez/Комисия, T‑285/02 и T‑395/02, Recueil FP, стр. I‑A‑333 и II‑1527, точка 36