РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
13 ноември 2014 година
Дело F‑78/13
Stéphane De Loecker
срещу
Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)
„Публична служба — Персонал на ЕСВД — Срочно нает служител — Ръководител на делегация в трета страна — Предсрочно прекратяване на функциите като ръководител на делегация — Преместване на длъжност в централата на ЕСВД — Право на защита — Интерес на службата — Мотивиране“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н De Loecker по същество иска да се отмени решението от 15 юли 2013 г., с което органът, оправомощен да сключва договори за назначаване в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), в интерес на службата го премества от длъжността му в Бужумбура (Бурунди) на длъжност в Брюксел (Белгия).
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н De Loecker да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейската служба за външна дейност.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Принципи — Право на защита — Обхват — Тежест на доказване
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Решение, което засяга служебното положение на срочно нает служител — Доклад от административната проверка — Задължение на администрацията да приложи доклада към служебното досие на заинтересованото лице — Липса — Задължение за изпращане до заинтересованото лице на целия доклад от административната проверка — Липса
(член 26 от Правилника за длъжностните лица и приложение IX към него; членове 11 и 50а от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Организация на службите — Назначаване на персонала — Преназначаване в интерес на службата — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата — Съблюдаване на еквивалентността на длъжностите — Съдебен контрол — Граници
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква д) и член 10, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на длъжност ръководител на делегация на Съюза — Преместване на длъжност в централата в интерес на службата — Уведомяване за окончателното заминаване на ръководителя на делегация на Съюза — Условия
(член 221 ДФЕС; член 5 от Решение 2010/427 на Съвета)
1. Спазването на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза. Условието, което гарантира спазването на това право, а именно заинтересованото лице да получи възможност да изложи становището си преди издаването на решение, може да се смята за изпълнено само когато длъжностното лице е било изрично уведомено за проекта за решение и е било поканено да изложи становището си. Това признато право на заинтересованото лице не се свежда просто до възможност да изрази самото си несъгласие със същинското планирано решение, а предполага възможност за изразяване на становище, което да може да повлияе на съдържанието на планираното решение.
В този смисъл, когато решението за преместване на длъжност в централата е мярка, която има неблагоприятни последици за срочно нает служител на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), същата е длъжна съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз да изслуша надлежно заинтересованото лице, преди да приеме това решение. В това отношение върху Службата пада тежестта да докаже, че заинтересованото лице е имало възможност надлежно да изложи становището си както относно евентуалното решение за незабавното му преместване в централата, така и относно съображенията за това решение.
(вж. точки 33, 34 и 37)
Позоваване на:
Съд — решение Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, EU:C:2007:756, т. 57, 58 и 70
Общ съд на Европейския съюз — решение Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2011:465, т. 116
Съд на публичната служба — решение Delcroix/ЕСВД, F‑11/13, EU:F:2014:91, т. 35 и цитираната съдебна практика
2. Член 26 от Правилника, който се прилага към срочно наетите служители по силата на член 11 от Условията за работа на другите служители, не означава, че администрацията е длъжна да прилага към служебното досие на длъжностното лице доклада от проведената спрямо него административна проверка, след като му го съобщи. Освен това разпоредбите за административните проверки в приложение IX към Правилника, озаглавено „Дисциплинарни производства“ и приложимо към срочно наетите служители по силата на член 50 от Условията, също не предвиждат задължение за изпращане на целия доклад от проверката до заинтересованото лице. Всъщност, от една страна, съгласно член 1, параграф 3 и член 2, параграф 1 от приложение IX към Правилника именно решението да се прекрати проверката, без да се предприемат последващи действия, може по изрично искане на заинтересованото лице да бъде приложено към служебното му досие. От друга страна, член 2, параграф 2 от приложение IX към Правилника гласи, че администрацията уведомява заинтересованото лице за приключването на проверката и му съобщава само заключенията, съдържащи се в доклада от проверката. Тази разпоредба също така предвижда, че администрацията трябва да съобщи на заинтересованото лице — по негово искане и при зачитане на законните интереси на трети страни — всички документи, пряко свързани с твърденията срещу него.
(вж. точки 50 и 51)
3. Институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби според възложените им задачи и при назначаването на персонала на службите с оглед на тези задачи, при условие обаче назначаването да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите. Като се има предвид обхватът на свободата, с която разполагат институциите при преценката на интереса на службата, контролът от страна на Съда на публичната служба за спазване на условието за интерес на службата трябва да се ограничи до въпроса дали органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, е действал в разумни граници и не е упражнил явно погрешно своята свобода на преценка. В това отношение вътрешните трудности във взаимоотношенията, които могат да предизвикат вредно за доброто функциониране на службата напрежение, могат да оправдаят преместването на длъжностното лице в интерес на службата, така че да се сложи край на станалото нетърпимо положение в службата. Освен това предприетото в интерес на службата преместване не изисква съгласие от страна на съответното длъжностно лице.
Освен това задачата на лицата с дипломатически функции е да предотвратяват всяко напрежение и да намаляват напрежението, когато все пак то възникне. Тези функции предполагат непременно доверие между страните. Затова щом доверието се изгуби, каквато и да е причината за това, съответното длъжностно лице вече не е в състояние да изпълнява подобни функции, а за да не се превърнат критиките към него в критики към цялата служба, добрата администрация изисква институцията да вземе в най-кратки срокове мерки за отстраняването му. Тези мерки следва се предприемат и когато се констатират нарушения при управлението на службата от страна на ръководител на дипломатическа мисия, а именно ръководител на делегация. Всъщност не може да се отрече, че такива нарушения, ако наистина са допуснати, вредят на добрата работа на делегацията.
Освен това, когато в договора за назначаване на служителя са определени възложените му функции и мястото му на работа, това не се отразява на приложимостта на разпоредбите на Условията за работа на другите служители към служебното му правоотношение. В този смисъл, доколкото Условията се прилагат за служителите в националните дипломатически служби, назначени като срочно наети служители на основание член 2, буква д) от Условията, възможността за преместването им е предвидена имплицитно в договора за назначаване, който са подписали с институцията, и стига да са изпълнени двете упоменати изисквания (преместването да е в интерес на службата и да се съблюдава еквивалентността на длъжностите), преместването не може да съставлява нарушение на този договор.
(вж. точки 59, 61—64, 96 и 97)
Позоваване на:
Съд — решения Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, EU:C:1990:98, т. 22 и Ojha/Комисия, C‑294/95 P, EU:C:1996:434, т. 41 и 42
Първоинстанционен съд — решение Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, EU:T:2000:292, т. 53
Съд на публичната служба — решения De Albuquerque/Комисия, F‑55/06, EU:F:2007:15, т. 55 и цитираната съдебна практика, както и Plasa/Комисия, F‑52/08, EU:F:2009:54, т. 77
4. От член 221 ДФЕС и член 5 от Решение 2010/427 за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва, че делегациите са дипломатическите представителства на Съюза в съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г.
Член 10, точка 2 от тази конвенция гласи, че уведомяването за окончателното заминаване на членовете на дипломатическа мисия по възможност се прави предварително. При всички случаи член 10, точка 1 и член 19, точка 1 от Конвенцията предвиждат единствено всяка промяна на дипломатическия персонал да се съобщава на министерството на външните работи на приемащата държава или на друго министерство, по отношение на което има споразумение, но не предвиждат да се уведомява лично държавният глава на приемащата държава, нито да се провежда аудиенция при него.
(вж. точки 103 и 104)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Delcroix/ЕСВД, EU:F:2014:91, т. 25