Language of document : ECLI:EU:F:2013:195

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (пленум)

11 декември 2013 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Прехвърляне на пенсионни права, придобити по национална пенсионна схема — Регламент за адаптиране на процента на вноската в пенсионната схема на Съюза — Адаптиране на актюерските стойности — Необходимост от приемане на общи разпоредби за прилагане — Прилагане във времето на новите общи разпоредби за прилагане — Оттегляне на предложение за бонус за осигурителен стаж — Законосъобразност — Условия“

По дело F‑130/11

с предмет жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него,

Marco Verile, длъжностно лице в Европейската комисия, с местожителство в Cadrezzate (Италия),

Anduela Gjergji, договорно нает служител в Изпълнителна агенция за трансевропейската транспортна мрежа, с местожителство в Брюксел (Белгия),

представлявани от D. Abreu Caldas, A. Coolen, J.‑N. Louis, É. Marchal и S. Orlandi, адвокати

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват D. Martin и J. Baquero Cruz, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(пленум),

състоящ се от: S. Van Raepenbusch, председател, M. I. Rofes i Pujol, председател на състав, E. Perillo (докладчик), R. Barents и K. Bradley, съдии,

секретар: J. Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 април 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 2 декември 2011 г., г‑н Verile и г‑жа Gjergji искат по-конкретно отмяната на решенията, съответно от 20 и 19 май 2011 г., с които Европейската комисия оттегля първото направено по тяхно искане предложение за определяне на броя допълнителни години осигурителен стаж, които ще им бъдат признати по пенсионната схема на Съюза, и уведомява всеки от тях за новия бонус за осигурителен стаж, получен в резултат на прехвърлянето на пенсионни права, придобити по националните пенсионни схеми преди постъпването на служба в Комисията.

 Правна уредба

2        Член 83а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) има следното съдържание:

„1.      Балансът на пенсионноосигурителната схема се осигурява в съответствие с подробните правила, предвидени в приложение ХІІ [от Правилника].

[…]

3.      Във връзка с петгодишната актюерска оценка по приложение ХII [от Правилника] и за осигуряване баланса на [пенсионната] схема[…] размерът на вноските и всяка промяна във възрастта за пенсиониране се определят от Съвета [на Европейския съюз].

4.      Всяка година Комисията представя на Съвета актуализиран вариант на актюерската оценка в съответствие с член 1, параграф 2 от приложение ХII [към Правилника]. Ако показаната там разлика между прилагания размер на вноските и размера, необходим за запазване на баланса е повече от 0,25 пункта, Съветът преценява необходимостта от адаптиране на размера на вноските в съответствие с предвиденото в приложение ХII [към Правилника].

[…]“.

3        Член 84 от Правилника гласи:

„Подробните правила, уреждащи посочената по-горе пенсионноосигурителна схема, се съдържат в приложение VIII [към Правилника]“.

4        Член 110, параграф 1 от Правилника предвижда:

„Разпоредбите от общ характер за привеждане в действие на настоящия правилник се приемат от всяка институция след консултации с Комитета по персонала и с Комитета по правилника. […]“.

5        Преди влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 1324/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за адаптиране от 1 юли 2008 г. на процента на вноската в пенсионноосигурителната схема за длъжностни лица и други служители на Европейските общности (OВ L 345, стр. 17) член 8 от приложение VIII към Правилника предвижда следното:

„Актюерската равностойност на пенсията за осигурителен стаж означава капиталовата стойност на натрупаните пенсионни права на длъжностното лице според таблицата на смъртността, посочена в член 9 от приложение XII [към Правилника] и при годишна лихва от 3,5 %, чийто размер подлежи на преразглеждане по реда, предвиден в член 10 от приложение XII [към Правилника]“.

6        Във връзка с това член 2 от Регламент № 1324/2008 предвижда следното:

„В сила от 1 януари 2009 г. размерът на лихвения процент от член 4, параграф 1 и член 8 от приложение VIII към Правилника […] е 3,1 %“.

7        По силата на член 11, параграф 1 от приложение VІІІ към Правилника:

„Длъжностно лице, чието служебно правоотношение със Съюза бъде прекратено, за да:

–        постъпи на служба в държавна администрация или национална или международна организация, която е сключила споразумение със Съюза,

[…]

има право актюерската равностойност на пенсионните му права, актуализирана към действителната дата на прехвърлянето, да бъде прехвърлена в пенсионния фонд на тази администрация или организация, […]“.

8        Обратно, по силата на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника:

„Длъжностно лице, което постъпи на служба за Съюза след:

–        прекратяване на служебното му правоотношение с държавна администрация или национална или международна организация,

[…]

след назначаването му като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия [за прослужено време] […], може да поиска капиталовата стойност на придобитите от него пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер, да бъде прехвърлена на Съюза.

В този случай институцията на длъжностното лице, като взема предвид неговата основна заплата и възраст и обменния курс към датата на заявлението за прехвърляне, определя чрез общите разпоредби за [прилагане] броя на годините служебен [осигурителен] стаж, които ще му бъдат признати по пенсионната схема на Съюза по отношение на стажа от предишната му работа въз основа на прехвърления капитал, след приспадане на сума, представляваща ревалоризацията на капитала между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето.

Длъжностните лица могат да се ползват от този механизъм само по веднъж за всяка държава членка и за съответния пенсионен фонд“.

9        С Решение C(2004) 1588 от 28 април 2004 г., публикувано в Административни известия № 60 от 9 юни 2004 г., Комисията приема общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, относно прехвърлянето на пенсионни права (наричани по-нататък „ОРП от 2004 г.“). ОРП от 2004 г. препращат към две таблици с актюерски стойности, които са предмет на две приложения, приложение 1 относно актюерските стойности (V1), изчислени въз основа на предвидените в приложение XII към Правилника параметри за изчисляване на размера на подлежащата на прехвърляне актюерска равностойност въз основа на член 11, параграф 1 и на член 12 от приложение VIII към Правилника, и приложение 2 относно актюерските стойности (V2), изчислени въз основа на предвидените в приложение XII към Правилника параметри за изчисляване на подлежащата на прехвърляне актюерска равностойност и броя години осигурителен стаж за пенсия, който ще се признае при прехвърляне на пенсионните права на основание на член 11, параграфи 2 и 3 от Приложение VIII към Правилника.

10      Актюерските стойности V1 и V2, изчислени въз основа на възрастта към датата на заявлението за прехвърляне и въз основа на предвидените в приложение XII към Правилника параметри, са еднакви.

11      С Решение С(2011) 1278 от 3 март 2011 г. относно общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника относно прехвърлянето на пенсионни права, публикувано в Административни известия № 17 от 28 март 2004 г., Комисията отменя ОРП от 2004 г. и приема нови общи разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника (наричани по-нататък „ОРП от 2011 г.“).

12      ОРП от 2011 г. влизат в сила на 1 април 2011 г. и в член 9 уточняват следното:

“Настоящите общи разпоредби за прилагане […] влизат в сила на първо число от месеца, след датата на която са публикувани в [Административни известия].

Те отменят и заменят [ОРП от 2004 г.].

Въпреки това [ОРП от 2004 г.] продължават да се прилагат за прехвърлянето на основание член 11, параграф 1 и член 12 от приложение VIII към Правилника в случаите, в които прекратяването на служебното правоотношение е станало преди [1 януари] 2009 г. Те продължават да се прилагат за преписките на служителите, чиито заявления за прехвърляне на основание член 11, параграфи 2 и 3 от приложение VIII към Правилника са заведени преди [1 януари] 2009 г.

Предвидените в приложение 1 коефициенти за преобразуване […] се прилагат от [1 януари] 2009 г. Тези коефициенти за преобразуване се променят по право с влизането в сила на адаптирането на лихвения процент, по член 8 от приложение VIII към Правилника“.

13      За разлика от ОРП от 2004 г. в приложение 1 към ОРП от 2011 г. има само една таблица, в която са отразени актюерски стойности, които вече се наричат „коефициенти за преобразуване“, валидни както за изчисляване на размера на актюерската равностойност, която може да се прехвърля, така и за изчисляването на броя години осигурителен стаж, който да се признае при прехвърляне. Тези коефициенти за преобразуване, изчислени също в зависимост от възрастта към датата на подаване на заявлението и въз основа на предвидените в приложение XII към Правилника параметри, са по-високи от актюерските стойности V1 и V2, съдържащи се в приложения 1 и 2 към ОРП от 2004 г.

 Факти в основата на спора

 По отношение на г‑н Verile

14      На 17 ноември 2009 г. г‑н Verile, длъжностно лице, назначено в Съвместния изследователски център на Комисията в Ispra (Италия), иска прехвърляне на пенсионните права, придобити от него в Люксембург, преди да постъпи на работа в Комисията, съответстващи на вноските по националната пенсионна схема между 1 юли 1999 г. и 31 март 2007 г.

15       Със записка от 5 май 2010 г. компетентната служба на Комисията, в случая сектор „Прехвърляния“, отдел „Пенсии“ към служба „Управление и плащания по индивидуални права“ (PMO) (наричана по-нататък „PMO 4“), изпраща на г‑н Verile предложение за бонус за осигурителен стаж, в което броят на годините за пенсия, които ще бъдат признати при прехвърлянето на неговите придобити в Люксембург права, е определен в размер на седем години и девет месеца. Тъй като остатъкът от капитала, в размер на 58 557,18 eur, не може да се преобразува в годишни вноски за пенсия по Правилника, той трябва да бъде изплатен на г‑н Verile при окончателно прехвърляне на пенсионните му права.

16      На 7 май 2010 г. г‑н Verile подписва и по този начин приема предложението за бонус за осигурителен стаж от 5 май с.г. PMO 4 получава подписаното предложение на 18 май 2010 г.

17      След влизане в сила на ОРП от 2011 г., на 20 май 2011 г. PMO 4 предава на г‑н Verile ново предложение за бонус за осигурителен стаж, към което е приложена бележка, в която се обяснява, че новото предложение „отменя и заменя“ предишното предложение за бонус за осигурителен стаж. Според това ново предложение за бонус за осигурителен стаж използваните в първото предложение за бонус за осигурителен стаж коефициенти за преобразуване са „остарели“ и „от 1 януари 2009 г. нямат правна основа“ поради влизането в сила на тази дата на определения в Регламент № 1324/2008 лихвен процент. Наистина, този лихвен процент бил един от елементите, използвани при изчисляването на коефициенти за преобразуване, които трябвало да се използват за преобразуването на по-рано придобитите пенсионни права в допълнителни години осигурителен стаж по Правилника. Поради това първото предложение за бонус за осигурителен стаж трябвало да се счита за „нищожно и несъществуващо“. При прилагането на определените в ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване броят на годините, които щели да бъдат признати, не бил променен, но остатъкът от подлежащия на връщане капитал бил намален от 58 557,18 eur на 9 200,77 eur.

18      На 17 юни 2011 г. г‑н Verile подписва и по този начин приема второто предложение за бонус за осигурителен стаж. PMO 4 получава подписаното второ предложение на 24 юни 2011 г.

19      Независимо от това, на 26 юли 2011 г. г‑н Verile подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, с която иска органът по назначаването (наричан по-нататък„ОН“) да оттегли второто предложение за бонус за осигурителен стаж и да направи прехвърлянето на неговите пенсионни права не въз основа на ОРП от 2011 г., а на приложимите към датата на подаване на заявлението за прехвърляне общи разпоредби за приложение, т.е. на ОРП от 2004 г.

20      С решение от 19 август 2011 г., получено от г‑н Verile на 29 август с.г. ОН отхвърля тази жалба.

 По отношение на г‑жа Gjergji

21      Г‑жа Gjergji е договорно нает служител в Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа със седалище в Брюксел (Белгия). На 1 юли 2009 г. тя иска прехвърляне на придобитите в Белгия преди постъпването ѝ на служба в посочената агенция пенсионните права, съответстващи на вноските, направени между 1998 г. и 2004 г. в националната пенсионна схема.

22      Със записка от 30 юли 2010 г. компетентната служба на Комисията, в случая PMO 4, изпраща на г‑жа Gjergji предложение за бонус за осигурителен стаж, в което осигурителният стаж по Правилника, който ще бъде признат при прехвърляне на придобитите в Белгия пенсионни права, е пет години, пет месеца и два дена. Тъй като остатъкът от капитала в размер на 13 143,08 eur не могъл да бъде преобразуван в бонус за осигурителен стаж по Правилника, той трябвало да бъде изплатен на г‑жа Gjergji при окончателно прехвърляне на пенсионните ѝ права.

23      На 7 септември 2010 г., като подписва предложението за бонус за осигурителен стаж от 30 юли 2010 г., г‑жа Gjergji го приема. PMO 4 получава подписаното предложение на 16 септември с.г.

24      След влизане в сила на ОРП от 2011 г., на 19 май 2011 г. PMO 4 изпраща на г‑жа Gjergji ново предложение за бонус за осигурителен стаж, към което е приложена бележка със същото съдържание като бележката, изпратена на г‑н Verile, като годините, които ще бъдат признати за осигурителен стаж по Правилника са намалени от пет години, пет месеца и два дена на четири години, десет месеца и седемнадесет дена и вече не се предвижда остатък от капитала за изплащане.

25      На 23 септември 2011 г. г‑жа Gjergji подписва и по този начин приема това второ предложение за бонус за осигурителен стаж.

26      Независимо от това на 27 юли 2011 г. междувременно г‑жа Gjergji подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу второто предложение за бонус за осигурителен стаж. В жалбата на г‑жа Gjergji има и искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника прехвърлянето на нейните придобити в Белгия пенсионни права да се извърши въз основа на първото предложение за бонус за осигурителен стаж, в което са приложени предвидените в ОРП от 2004 г. параметри.

27      С решение от 22 август 2011 г. органът, упълномощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък „ОУСД“), отхвърля жалбата по административен ред на г‑жа Gjergji, както и искането на основание член 90, параграф 1 от Правилника.

 Искания на страните и производство

28      Всеки от жалбоподателите иска от Съда на публичната служба:

–        да отмени второто предложение за бонус за осигурителен стаж,

–        да отмени решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29      Комисията иска от Съда на публичната служба:

–        да приеме, че жалбата е недопустима или поне неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

30      С писмо от 28 януари 2013 г. в рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба иска от страните да разяснят някои части от писмените си изявления и да представят някои документи. Страните изпълняват това искане в съответствие с указанията на Съда на публичната служба.

31      Делото, което първоначално е разпределено на трети състав, е препратено на пленума на Съда на публичната служба, за което страните са уведомени с писмо от секретариата от 8 февруари 2013 г., с което са призовани за съдебното заседание и им е връчен подготвителният доклад за съдебното заседание.

 От правна страна

 По предмета на жалбата

32      Следва да се припомни, че исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение, с което се отхвърля административна жалба, в случаите, когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Съда на публичната служба с акта, срещу който е подадена административната жалба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, точка 8).

33      В конкретния случай решенията, с които се отхвърлят жалбите по административен ред, само потвърждават второто предложение за бонус за осигурителен стаж съответно от 20 май 2011 г. за г‑н Verile и от 19 май 2011 г. за г‑жа Gjergji (наричани по-нататък „вторите предложения за бонус за осигурителен стаж“). Следователно трябва да се счита, че жалбата е само срещу тези предложения за бонус за осигурителен стаж.

 По допустимостта на жалбата

 Доводи на страните

34      Комисията поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу вторите предложения за бонус за осигурителен стаж, които не били увреждащи актове.

35      Според Комисията в административното производство, в което се разглеждат заявления за прехвърляне на придобити по национална пенсионна схема пенсионни права, имало пет етапа: първо, подадено от заинтересованото длъжностно лице или служител заявление за прехвърляне на придобити по национална пенсионна схема пенсионни права; второ, предложение за бонус за осигурителен стаж, в което се определят годините осигурителен стаж, които могат да се признаят по пенсионната схема на Съюза, което Комисията изпраща на заинтересованото лице; трето, приемането на това предложение от заинтересованото лице или неговия отказ да го приеме; четвърто, ако предложението бъде прието от заинтересованото лице, искане за прехвърляне на капитала, отговарящ на придобитите по националната пенсионна схема права, което Комисията изпраща на компетентния национален орган; пето, приемане на решението, с което се определят окончателно годините осигурителен стаж по Правилника, признати на длъжностно лице или служител, което му се съобщава едва след като Комисията получи реално от съответните национални или международни пенсионни фондове капиталовата стойност на придобитите по-рано пенсионни права.

36      Като се вземе предвид горното описание на административното производство за разглеждане на заявленията за прехвърляне на пенсионни права, което не се оспорва от жалбоподателите, бонусът за осигурителен стаж, определен в изпратеното на заинтересованото лице предложение, според Комисията ставал окончателен едва след реалното прехвърляне по банковата сметка на Комисията от съответните национални или международни пенсионни фондове на сумите, отговарящи на актуализираната капиталова стойност на придобитите по-рано пенсионни права. Следователно единственият акт, увреждащ длъжностно лице или служител, подало/подал заявление за прехвърляне на пенсионните му права, придобити преди постъпването му на служба за Съюза, е решението, което се приема в петия етап от посоченото по-горе административно производство. Въз основа на това Комисията прави извода, че предложението за бонус за осигурителен стаж, което отговаря на втория етап от въпросното административно производство, е подготвителен акт, чиято цел била единствено да подготви окончателното решение за бонус за осигурителен стаж. В случая такива били вторите предложения за бонус за осигурителен стаж, предмет на спора.

 Преценка на Съда на публичната служба

37      Следва първо да се припомни, че като дава възможност за съгласуване на националните пенсионни схеми с пенсионната схема на Съюза, предвидената в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника схема за прехвърляне на пенсионни права цели да улесни преминаването от работа в държавите членки, в публичния или в частния сектор, а също и международни организации, към служба за Съюза и по този начин да се осигурят на Съюза най-добрите възможности за подбор на квалифицирани и опитни служители, които вече имат подходящ професионален опит (Определение на Съда от 9 юли 2010 г. по дело Ricci, C‑286/09 и C‑287/09, точка 28 и цитираната съдебна практика).

38      В този контекст Първоинстанционният съд на Европейските общности е стигнал по-конкретно до извода, че предложенията за бонус за осигурителен стаж, изпратени на длъжностното лице, за да ги приеме, са решения с двоен ефект: от една страна, те запазват в полза на съответното длъжностно лице в първоначалния правен ред паричния размер на пенсионните права, придобити от него по съответната национална пенсионна схема, и от друга страна, гарантират в правния ред на Съюза и при изпълнението на определени допълнителни условия признаването на тези права по пенсионна схема на Съюза (Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 2008 г. по дело Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, точка 91 и цитираната съдебна практика).

39      От своя страна Съдът на публичната служба вече също е приел, че предложенията за бонус за осигурителен стаж са едностранни актове, които не изискват приемането на никакви други мерки от страна на компетентната институция и които увреждат заинтересованото длъжностно лице. В противен случай тези актове сами по себе си не биха подлежали на оспорване по съдебен ред или в най-добрия случай срещу тях би могло да се подава жалба по административен ред или жалба едва след последващо решение, прието на неопределена дата и от орган, различен от ОН. Този анализ не бил съобразен нито с правото на длъжностните лица на ефективна съдебна защита, нито с изискването за правна сигурност, присъщо на правилата относно срока, предвидени в Правилника (Определение на Съда на публичната служба от 10 октомври 2007 г. по дело Pouzol/Сметна палата, F‑17/07, точки 52 и 53).

40      На последно място, тази тенденция в съдебната практика се потвърждава и в Решение на Съда на публичната служба от 11 декември 2012 г. по дело Cocchi и Falcione/Комисия (F‑122/10, което в момента е обжалвано и е висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑103/13 P, точки 37—39), в което Съдът на публичната служба приема, че предложението за бонус за осигурителен стаж е акт с неблагоприятни последици за съответното длъжностно лице.

41      В крайна сметка от цитираната в точки 38—40 от настоящото решение съдебна практика следва, че предложението за бонус за осигурителен стаж, което компетентните служби на Комисията представят на длъжностното лице, за да получат съгласието му, в рамките на описаната в точка 35 от настоящото решение и включваща няколко етапа административна процедура, е едностранен акт, който може да бъде отделен от процедурната рамка, в която е приет по силата на обвързана компетентност, която институцията има ex lege, тъй като произтича пряко от индивидуалното право, което член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника изрично признава на длъжностните лица и на служителите при постъпването им на служба за Съюза.

42      Наистина, упражняването на тази обвързана компетентност задължава Комисията да изготви предложение за бонус за осигурителен стаж, което се основава на всички съществени данни, които тя трябва да получи от съответните национални или международни органи именно в рамките на тясно съгласуване и лоялно сътрудничество между тези органи и нейните служби. Поради това такова предложение за бонус за осигурителен стаж не би могло да се разглежда като израз на „обикновено намерение“ на службите на институцията да уведомят съответното длъжностно лице, докато чакат да получат реално съгласието му, както и след това, да получат капиталовата, стойност, което позволява да се определи бонус за осигурителен стаж. Напротив, това предложение представлява необходимия ангажимент от страна на институцията да осъществи правилно ефективното прилагане на правото на прехвърляне на пенсионните права на длъжностното лице, което то е упражнило, подавайки заявлението си за прехвърляне. Колкото до прехвърлянето на актуализираната капиталова стойност към пенсионната схема на Съюза, то представлява изпълнението на отделно задължение на националните или международните органи, което е необходимо за завършване на цялата процедура по прехвърляне на пенсионните права към пенсионната схема на Съюза.

43      Освен това упражняването на обвързаната компетентност за целите на прилагането на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника задължава Комисията и да положи цялата необходима дължима грижа, за да позволи на длъжностното лице, поискало да се приложи член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, да може да даде напълно информирано съгласието си за предложението за бонус за осигурителен стаж както по отношение на необходимите за изчисляването елементи във връзка с определянето на броя години осигурителен стаж за пенсия според Правилника, които трябва да се вземат предвид, така и във връзка с правилата, които „към датата на заявлението за прехвърляне“ уреждат начина на това изчисляване, както е уточнено в текста на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, който предвижда, че институцията, в която работи длъжностното лице, „определя“ чрез общи разпоредби за изпълнение „броя на годините служебен стаж“, които ще му бъдат признати, като взема предвид неговата основна заплата и възраст и обменния курс към датата на заявлението за прехвърляне.

44      От всичко изложено дотук следва, че предложение за бонус за осигурителен стаж е акт с неблагоприятни последици за длъжностното лице, подало заявление за прехвърляне на пенсионните си права.

45      Този извод се потвърждава и от изложените по-долу съображения.

46      На първо място, като потвърждават по-ранна практика, изразена в клаузи, съдържащи се в предложенията за бонус, ОРП от 2011 г. вече предвиждат изрично в член 8, че след като бъде дадено съгласието, което длъжностното лице е приканено да даде за предложението за бонус за осигурителен стаж, то не може да бъде „оттеглено“. Липсата на възможност за оттегляне на вече даденото от длъжностното лице съгласие обаче е оправдана само ако Комисията, от своя страна, е представила на заинтересованото лице предложение, чието съдържание е изчислено и изложено с цялата дължима грижа и което обвързва Комисията, в смисъл че я задължава въз основа на това да продължи процедурата по прехвърляне при съгласие на заинтересованото лице.

47      На второ място, предложението за бонус за осигурителен стаж по принцип се прави въз основа на метод на изчисление, еднакъв с приложения в момента, в който пенсионната схема на Съюза получава цялата капиталова стойност, окончателно прехвърлена от първоначалните национални или международни фондове.

48      Между датата на предложението за бонус за осигурителен стаж и датата на окончателното получаване на капиталовата стойност евентуално би могло да се промени само размерът на съответната сума, тъй като размерът на подлежащата на прехвърляне, актуализирана към датата на заявлението за прехвърляне капиталова стойност може да е различен от размера на капиталовата стойност към датата, на която тя е реално прехвърлена, в резултат например от промените на обменните курсове. Дори в последния случай, който може да се отнася единствено за прехвърляния на капиталови стойности във валути, различни от еврото, прилаганият за тези две стойности метод на изчисляване е един и същ.

49      На трето място, становището на Комисията, че единствено решението за бонус за осигурителен стаж, прието след получаването на прехвърления капитал, щяло да увреди съответното длъжностно лице, очевидно противоречи на целта на административната процедура по прехвърляне на пенсионни права. Целта на тази процедура е именно да позволи на съответното длъжностно лице напълно информирано и преди капиталовата стойност, съответстваща на всичките му вноски, да бъде окончателно прехвърлена към пенсионната схема на Съюза, да реши дали за него е по-изгодно да прибави предишните си пенсионни права към тези, които придобива като длъжностно лице на Съюза, или, напротив, да запази тези права по националния правен ред (вж. Решение по дело Белгия и Комисия/Genette, посочено по-горе, точка 91). Наистина, становището на Комисията би принудило съответното длъжностно лице да оспорва начина, по който службите на Комисията са изчислили броя на допълнителните години осигурителен стаж, на които то има право, едва след като първоначалните национални или международни пенсионни фондове прехвърлят окончателно капиталовата стойност на Комисията, което на практика би унищожило самата същност на правото, предоставено на длъжностното лице с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, да реши да извърши прехвърляне на пенсионните си права или да ги запази в първоначалните национални или международни пенсионни фондове.

50      Накрая, на четвърто място, не би могло да се поддържа, както прави Комисията, че предложенията за бонус за осигурителен стаж са само подготвителни актове, тъй като член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника изисква броят години осигурителен стаж да се изчислява „въз основа на прехвърления капитал“.

51      Във връзка с това следва първо да се припомни, че от текста на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника следва, че съответната институция, „определя“ броя на годините служебен стаж първо „чрез общите разпоредби за изпълнение, като взима предвид неговата основна заплата и възраст и обменния курс към датата на заявлението за прехвърляне“ и след това взима предвид така определения брой години служебен стаж според пенсионната схема на Съюза „въз основа на прехвърления капитал“.

52      Този текст се потвърждава от текста на член 7 от ОРП от 2004 г. и на член 7 от ОРП от 2011 г. Наистина и двата текста предвиждат в параграф 1, че броят на годините служебен стаж, които трябва да бъдат признати, се изчислява „въз основа на подлежащия на прехвърляне капитал“, представляващ придобитите права […], като се извади сумата, получена при ревалоризацията на капитала между датата на завеждане на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето“.

53      В параграф 2 от член 7 от ОРП от 2004 г. и от ОРП от 2011 г. се уточнява, че броят на годините служебен стаж, които ще бъдат признати, „след това се изчислява въз основа на размера на прехвърлената сума“ в съответствие със съдържащата се в първото тире на същия параграф математическа формула.

54      Следователно от посочените по-горе разпоредби следва, че предложенията за бонус за осигурителен стаж се изчисляват въз основа на сумата, подлежаща на прехвърляне към датата на завеждане на заявлението за прехвърляне, съобщена от компетентните национални или международни органи на службите на Комисията, евентуално след приспадане на сумата, получена при ревалоризацията на капитала между датата на завеждане на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето, като тази разлика между двете сум всъщност не следва да бъде понесена от пенсионната схема на Съюза.

55      От всички изложени по-горе съображения следва, че вторите предложения за бонус за осигурителен стаж са увреждащи актове и следователно исканията за отмяната им са допустими.

 По съществото на спора

56      В подкрепа на исканията си срещу вторите предложения за бонус за осигурителен стаж (наричани по-нататък „спорните решения“) жалбоподателите повдигат три правни основания:

–        първото е изведено от грешка при прилагане на правото и от нарушение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както и по същество от незачитане на придобити права,

–        второто е изведено от нарушаване на разумния срок, на принципа на правна сигурност и на принципа на защита на оправданите правни очаквания,

–        третото е изведено от нарушаване на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност.

57      Първото и второто правно основание следва да се разгледат заедно.

 Доводи на страните

58      На първо място, жалбоподателите поддържат, че член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника задължава Комисията, ако иска да измени актюерските стойности, приложими за заявленията за прехвърляне на придобити в държава членка пенсионни права към пенсионната схема на Съюза (наричано по-нататък „прехвърляне „in“), да приеме нови общи разпоредби за прилагане. Комисията обаче приела нови общи разпоредби за прилагане едва на 3 март 2011 г. ОРП от 2004 г., в сила преди тази дата, следователно били единствените, приложими за техните съответни заявления за прехвърляне.

59      Във всеки случай влизането в сила на Регламент № 1324/2008 на 1 януари 2009 г. нямало значение за стойностите, приложими при изчисляването на броя годините бонус за осигурителен стаж. Наистина, този регламент изменил предвидения в член 8 от приложение VIII към Правилника лихвен процент, който се използвал единствено при прехвърляне към национална пенсионна схема на актюерската стойност по Правилника, а именно на капитала на придобитите от длъжностното лице в Съюза пенсионни права (наричано по-нататък „прехвърляне „out“), и следователно не се прилагал в случай на прехвърляне „in“.

60      Впрочем, дори да се предположи, че с Регламент № 1324/2008 е изменен „по аналогия“ лихвеният процент, въз основа на който се определят приложимите при прехвърляне „in“ коефициенти за преобразуване, според жалбоподателите общите разпоредби за прилагане на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, като lex specialis, имали приоритет пред този регламент. В крайна сметка, по силата на принципа за презумпцията за законосъобразност на актовете на администрацията, регламент на Съюза не би могъл да лиши от правна основа общите разпоредби за прилагане, приети именно въз основа на Правилника от всяка от заинтересованите институции. ОРП от 2004 г. обаче са отменени с ОРП от 2011 г. едва на 3 март 2011 г.; следователно те са приложими към момента на приемането на отменените първи предложения за бонус за осигурителен стаж, които им били изпратени, и към момента на приемането им съответно от всеки от тях.

61      Следователно, като приела, от една страна, че един от параметрите за изчисление, приложими при прехвърляне „in“, могъл да бъде променен „мълчаливо и инцидентно“ с Регламент № 1324/2008, Комисията нарушила член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. От друга страна, като приела, че Регламент № 1324/2008 я задължава да приложи ОРП от 2011 г. към датата на влизане в сила на новия лихвен процент и в резултат на това да ги приложи със задна дата към 1 януари 2009 г., Комисията допуснала грешка при прилагане на правото.

62      Жалбоподателите подчертават също, че обратно на това, което твърди Комисията, прехвърлянето на придобитите преди постъпване на служба за Съюза пенсионни права било окончателно, щом като съответното длъжностно лице заявяло, че е съгласно с предложението за бонус за осигурителен стаж. Единствено при липса на всякакво плащане на капитала от националния орган споразумението между длъжностното лице и съответната институция ставало безпредметно. В настоящия случай първите предложения за бонус за осигурителен стаж следователно станали окончателни с приемането им, докато плащането на капитала все още не било осъществено.

63      На второ място, жалбоподателите изтъкват, че първите предложения за бонус за осигурителен стаж не били незаконосъобразни. Следователно, като оттеглила тези предложения Комисията не зачела техните придобити права и нарушила принципа на оправданите правни очаквания. Впрочем те получили на няколко пъти уверения, че ОРП от 2004 г. щели да бъдат приложени по отношение на техните заявления за прехвърляне.

64      На трето място, жалбоподателите твърдят, че в нарушение на принципите за разумен срок и на правна сигурност Комисията оттеглила първото изпратено на г‑н Verile предложение за бонус за осигурителен стаж една година след като той го приел, а изпратеното на г‑жа Gjergji — повече от шест месеца след като тя го приела.

65      Освен това в отговора си на процесуално-организационните действия жалбоподателите подчертават, че едва на 17 септември 2010 г. Комисията обърнала внимание на служителите във връзка с този въпрос чрез разпространена на вътрешния ѝ сайт записка и след това едва на 3 март 2011 г. приела нови общи разпоредби за прилагане, а според спорните решения тя приемала, че влизането в сила на 1 януари 2009 г. на новия лихвен процент, предвиден в Регламент № 1324/2008, оставило без „правна основа“ ОРП от 2004 г.

66      Комисията оспорва първото правно основание, като твърди, че логическите доводи на жалбоподателите се основават на неправилната предпоставка, че определеният в член 8 от приложение VIII към Правилника лихвен процент се отнасял единствено за метода за изчисляване на актюерската равностойност при прехвърляне „out“, а не за метода за изчисляване на актуализираната капиталова стойност или на бонуса за осигурителен стаж при прехвърляне „in“. Следователно първото повдигнато от жалбоподателите правно основание било необосновано.

67      В отговора си на процесуално-организационните действия Комисията обяснява, че тъй като коефициентите за преобразуване, предвидени в общите разпоредби за прилагане на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, са „пряка функция“ на предвидения в член 8 от приложение VIII към Правилника лихвен процент, изменението на същия, определено към 1 януари 2009 г. с влизането в сила на Регламент № 1324/2008, „по необходимост“ довело на същата дата до изменение на споменатите коефициенти за преобразуване. На 1 януари 2009 г. предвидените в ОРП от 2004 г. коефициенти за преобразуване станали „неактуални“ и „лишени от правна основа“, и то независимо от каквато и да е формална отмяна на ОРП от 2004 г.

68      На второ място, Комисията изтъква, че жалбоподателите формално не повдигат правното основание, изведено от нарушение на правилата за оттегляне на административните актове, и във всеки случай след влизането в сила на Регламент № 1324/2008 първите предложения за бонус за осигурителен стаж нямали правна основа и следователно не можели да са източник на придобити права за жалбоподателите или на оправдани правни очаквания.

69      Впрочем Комисията отбелязва, че разпространеното на вътрешния ѝ сайт известие от 17 септември 2010 г. насочило вниманието на персонала към влизането в сила на новите актюерски стойности и профсъюзите били запознати с бъдещия лихвен процент още от 2008 г., а с бъдещите коефициенти за преобразуване — още от ноември 2009 г. Освен това лично уведомяване на длъжностните лица и служителите, чиито заявления за прехвърляне били заведени след 1 януари 2009 г., би било практически невъзможно да се осъществи в разумен срок поради много големия брой (над 10 000) засегнати длъжностни лица и служители.

70      Накрая, дори да се предположело, че предвидените в ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване били приложени със задна дата, такова прилагане щяло да бъде оправдано от „по-важен интерес“. Наистина поради броя на преписките, за които става въпрос, цената на прилагането на предвидените в ОРП от 2004 г. актюерски стойности до влизането в сила на ОРП от 2011 г. щяла да постави в опасност баланса на пенсионноосигурителната схема на Съюза.

71      На трето място, Комисията смята, че изведеното от нарушаване на разумния срок правно основание не е достатъчно обосновано и дори да се приеме, че е основателно, такова правно основание не може да доведе до отмяната на спорните решения. Във всеки случай, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, първите предложения за бонус за осигурителен стаж били оттеглени в разумен срок.

 Преценка на Съда на публичната служба

72      С първото и второто си правно основание жалбоподателите по същество повдигат възражение за незаконосъобразност на член 9, трета алинея, последно изречение, както и на член 9, четвърта алинея, първо изречение от ОРП от 2011 г. Според жалбоподателите тези разпоредби от ОРП от 2011 г. предвиждат съдържащите се в приложение 1 към ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване, изготвени в съответствие с Регламент № 1324/2008, да се прилагат, считано от 1 януари 2009 г., дата, на която влиза в сила този регламент, а на тази дата приложение 2 към ОРП от 2004 г., което предвижда различни коефициенти за преобразуване, приложими, считано от 1 май 2004 г., изобщо не било изрично изменено. Жалбоподателите твърдят, че по силата на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника такова изрично изменение било задължително и че предвиденото в приложение 1 към ОРП от 2011 г. прилагане със задна дата — към 1 януари 2009 г., на новите коефициенти за преобразуване, включително за преписките на длъжностните лица и на другите служители, чиито заявления за прехвърляне „in“ били подадени преди тази дата, не било съобразено с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

73      За да обоснове от правна страна член 9, трета и четвърта алинея от ОРП от 2011 г., Комисията поддържа по същество, че член 2 от Регламент № 1324/2008 е обезсилил и автоматично е оставил без правна основа ОРП от 2004 г. в частта относно начина на изчисляване на броя години професионален стаж, които трябва да се признаят.

–       По значението на Регламент № 1324/2008 за ОРП от 2004 г.

74      От текста на член 2 от Регламент № 1324/2008 се установява, че той има само две цели, свързани с длъжностните лица и с другите служители на Съюза.

75      Първата е във връзка с определянето в член 4, параграф 1 от приложение VIII към Правилника на лихвения процент, който се прилага при изчисляването на пенсионните права на длъжностно лице, което отново постъпва на работа в институциите на Съюза, след като е работило там през предишен период. Веднага става ясно, че тази цел няма значение за разглеждането на настоящия случай.

76      Втората е във връзка с определянето на процента, който трябва да се използва при определяне на „актюерската равностойност“ на пенсията за прослужено време. Налага се обаче изводът, че това понятие е използвано в член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника за прехвърлянията „out“, а не в член 11, параграф 2 от същото приложение за прехвърлянията „in“.

77      Налага се наистина да се припомни, че в член 11 от приложение VIII към Правилника се прави ясно разграничение между, от една страна, прехвърлянето „out“ в параграф 1 и от друга страна, прехвърлянето „in“ в параграф 2.

78      Член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника предвижда за прехвърлянията „out“, че длъжностното лице има право да поиска прехвърлянето на „актюерската равностойност на пенсионните му права [придобити в Съюза], актуализирана към действителната дата на прехвърлянето. Обратно, за прехвърлянето „in“ параграф 2 от същата разпоредба предвижда, че съответното длъжностно лице може да поиска „капиталовата стойност на придобитите от него [към национална или международна схема, по която е бил осигурен дотогава,] пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер“, да бъде прехвърлена на Съюза. В хипотезата на прехвърляне „out“ прехвърлената парична сума е „актюерската равностойност“ на придобитите в Съюза права; в хипотезата на прехвърляне „in“ прехвърлената парична сума е актуализираната „капиталова[…] стойност“, т. е. парична сума, която съответства обективно на пенсионните права, придобити за предходните дейности на съответното длъжностно лице по националната или международната пенсионна схема, за която става въпрос, актуализирана по силата на член 11, параграф 2, първа алинея от приложение VIII към Правилника към датата на реалния трансфер (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 декември 2013 г. по дело Časta, C‑166/12, точка 26).

79      „Актюерската равностойност“ по член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника и „актуализираната капиталова стойност“ по параграф 2 от същия член обаче са две различни правни понятия, всяко от които попада в независими една от друга схеми.

80      Наистина „актюерската равностойност“ в правната система на Правилника е самостоятелно понятие, присъщо на системата на пенсионната схема на Съюза. То е определено в член 8 от приложение VIII към Правилника като „капиталовата стойност на натрупаните пенсионни права [за професионален стаж] на длъжностното лице според таблицата на смъртността, посочена в член 9 от приложение ХII [към Правилника,] и при годишна лихва от 3,1 %, чийто размер подлежи на преразглеждане по реда, предвиден в член 10 от приложение ХII [към Правилника]“. Последното преразглеждане на лихвения процент, посочен в член 8 от приложение VIII към Правилника, по силата на член 10 от приложение ХII към Правилника е направено с Регламент № 1324/2008, с който лихвеният процент е намален от 3,5 % на 3,1 %.

81      „Актуализираната капиталова стойност“ обаче не е определена в Правилника, който не указва и метода за изчисляването ѝ, и то поради факта че изчисляването ѝ и способите за контрол на това изчисляване, както постоянно се уточнява в съдебната практика, са от изключителната компетентност на съответните национални или международни органи (Решение по дело Белгия и Комисия/Genette, посочено по-горе, точки 56 и 57 и цитираната съдебна практика).

82      Въпреки това Комисията твърди, че актюерската равностойност била също и „метод“ за изчисление, който в това си качество трябвало да се използва не само в случаите на прехвърляния „out“, когато сумите излизат от пенсионната схема на Съюза, за да постъпят в пенсионна схема на държава членка или на международна организация, но също и в случай на прехвърляне „in“, когато парични суми постъпват в касите на пенсионната схема на Съюза.

83      Според Комисията актюерската равностойност като метод за изчисление се прилагала както при едното, така и при другото прехвърляне на пенсионни права за професионален стаж. Във връзка с това Комисията подчертава, че след изменението на Правилника през 2004 г. член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника предвижда ново условие в тежест на съответните национални органи, а именно капиталът, съответстващ на всички вноски, направени от длъжностното лице, което постъпва на служба за Съюза, да бъде „актуализиран към датата на реалния трансфер“. Според Комисията, тъй като това ново условие е записано в Правилника, то създавало в тежест на съответните национални органи задължение да актуализират капитала според посочените в Правилника параметри, един от които е лихвеният процент, изменен за последен път с Регламент № 1324/2008.

84      Становището на Комисията обаче не е правно обосновано.

85      Наистина, от съдебната практика следва, че в системата на прехвърляне „in“ има две отделни административни фази. Първата фаза се състои в установяването на актуализираната капиталова стойност от националните или международните органи, които управляват пенсионната схема, към която е осигурено заинтересованото лице до постъпването му на служба за Съюза. Цялата първа фаза е от изключителната компетентност на компетентните национални или международни органи. Втората фаза обаче се състои в преобразуването от съответната институция на Съюза на определения по този начин от първоначалните национални или международни органи на актуализираната капиталова стойност в години служебен стаж, които ще бъдат признати в пенсионната схема на Съюза, и то въз основа на присъщите на пенсионната схема на Съюза правила, включително правилата, съдържащи се в общите разпоредби за прилагане, които всяка институция трябва да приеме за прехвърлянията „in“ (вж. в този смисъл Решение по дело Белгия и Комисия/Genette, посочено по-горе, точки 56 и 57).

86      Следователно всяко от двете решения, първото за определянето на актуализираната капиталова стойност, а второто за преобразуването на тази актуализираната капиталова стойност в години служебен стаж по Правилника, попада в обхвата на различен правен ред и всяко от тях подлежи на присъщия на съответния правен ред съдебен контрол.

87      Фактът, че след изменението на Правилника през 2004 г. член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника предвижда, че националните или международните органи трябва да актуализират до датата на реалния трансфер капитала, отговарящ на всички вноски, направени от длъжностното лице или от служителя, което/който постъпва на служба за Съюза, безспорно води до задължение в тежест на тези органи, но все пак не означава, че при липсата на изрична разпоредба в този смисъл тази актуализация трябва да се осъществи по начина, определен за прехвърлянията „out“. В посоченото по-горе Решение по дело Časta обаче в точки 25 и 26 Съдът приема, че държавите членки са свободни да прилагат метода, наречен „на актюерската равностойност“ или метода, наречен „на фиксираната сума“, или също и други методи.

88      Следователно, когато става въпрос, на първо място, за изчисляването от компетентните национални или международни органи за прехвърлянето „in“ на актуализираната капиталова стойност, тази капиталова стойност се определя по приложимото национално право и според определените в това право правила или, когато става въпрос за международна организация, от нейните собствени правила, а не въз основа на член 8 от приложение VIII към Правилника и според определения в тази разпоредба лихвен процент. Впрочем Първоинстанционният съд уточнява именно това в точка 57 от Решение по дело Белгия и Комисия/Genette, посочено по-горе, когато заявява, че при прехвърляне „in“ решението за изчисляване на размера на подлежащите на прехвърляне пенсионни права е част от националния правен ред на компетентната държава и подлежи на контрол само от националния съд (вж. в този смисъл Решение по дело Časta, посочено по-горе, точка 24).

89      От това следва, че член 2 от Регламент № 1324/2008 не трябва да се взима предвид във връзка с метода за изчисляване на капитала, съответстващ на придобитите от длъжностното лице или служителя пенсионни права преди постъпването им на служба за Съюза, и че той не трябва задължително да се взима предвид от съответните национални или международни органи, когато осъществяват актуализацията на посочения капитал, който те са длъжни да прехвърлят.

90      На второ място, когато става въпрос за изчисляването на броя допълнителни години осигурителен стаж, които трябва да се признаят като бонус по пенсионната схема на Съюза, което е различно от изчисляването на актуализираната капиталова стойност, както се установява от точки 85—87 от настоящото решение, следва да се отбележи, че нито член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника относно прехвърлянията „in“, нито която и да е друга разпоредба от Правилника не предвижда изрично задължение при изчисляването на бонуса за осигурителен стаж по пенсионната схема на Съюза да се прилага лихвеният процент, посочен в член 8 от същото приложение. От това следва, че твърдението на Комисията, че коефициентите за преобразуване при прехвърляне „in“ са „пряка функция“ на предвидения в член 8 от приложение VIII към Правилника лихвен процент, не се основава на никаква разпоредба от Правилника.

91      Освен това Съветът не би могъл чрез регламент за изпълнение, приет въз основа на член 83а от Правилника, да ограничи приложното поле на член 11, параграф 2, втора алинея от приложение VIII към Правилника, оспорвайки по този начин автономията на институциите, която законодателят на Съюза им предоставя с посочената разпоредба, като им дава право чрез общи разпоредби за прилагане да определят броя допълнителни години осигурителен стаж в случай на прехвърляне „in“.

92      Безспорно за изчисляването на годините служебен стаж, които трябва да се признаят въз основа на капитала, съответстващ на действително прехвърлените към пенсионната схема на Съюза вноски, член 7, параграф 2 от ОРП от 2004 г. препраща към актюерските стойности V2, предвидени в таблицата в приложение 2 към ОРП от 2004 г., които по силата на споменатото приложение 2 са „изчислени въз основа на предвидените в приложение XII към Правилника параметри“. Един от тези параметри е определеният в член 8 от приложение VIII към Правилника процент.

93      В приложение 2 към ОРП от 2004 г. обаче са посочени актюерските стойности, изчислени въз основа именно на лихвен процент 3,5 %, предвиден в член 8 от приложение VIII към Правилника, преди изменението му с Регламент № 1324/2008. Именно тези стойности са взети предвид от Комисията при изготвянето на първите предложения за бонус за осигурителен стаж, направени на жалбоподателите, докато член 8 от приложение VIII към Правилника междувременно бил изменен с Регламент № 1324/2008.

94      При това положение при прилагането на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, и по-конкретно за актуализирането на коефициентите за преобразуване при прехвърляне „in“, според новия процент в размер на 3,1 %, предвиден в член 8 от приложение VIII към Правилника след влизането в сила на Регламент № 1324/2008, в съответствие с посочения член 11, параграф 2, който за нуждите на прилагането му препраща към общи разпоредби за прилагане, а също и в съответствие с принципа на правна сигурност, Комисията трябвало да измени ОРП от 2004 г. и да изготви нова таблица на актюерските стойности. Впрочем Комисията направила точно това, като приела ОРП от 2011 г., в приложение към които има нови актюерски стойности, наречени в тези общи разпоредби за прилагане „коефициент за преобразуване“ за изчисляване на бонуса за осигурителен стаж.

95      Следва също да се има предвид, че измененият след влизането в сила на Регламент № 1324/2008 член 8 от приложение VIII към Правилника би могъл да стане приложим за прехвърлянията „in“ само чрез общите разпоредби за приложение, които институциите са длъжни да приемат въз основа на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В настоящия случай приложимостта на посочения член 8 се извежда от препращането към „предвидените в приложение XII към Правилника параметри“, които се съдържат в заглавието на приложение 2 към ОРП от 2004 г., и то доколкото самото споменато приложение XII в член 1, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 12 препраща към процента, посочен в член 8 от приложение VIII към Правилника. Всъщност заглавието на приложение 2 към ОРП от 2004 г. служи за обяснение на метода на изчисление, възприет от Комисията въз основа на изпълнителните правомощия, предоставени ѝ с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, който може да се използва само за тълкуване на нормативните разпоредби, съдържащи се в таблицата на актюерските стойности (вж. във връзка с нормативното значение на заглавието на един член от директива Решение на Съда от 3 април 2003 г. по дело Hoffmann, C‑144/00, точки 37—40). Освен това такива последователни препращания, които освен това са и трудни за следване, не биха могли да имат предимство пред съдържащите се във въпросната таблица на актюерските стойности конкретни данни, без това да наруши принципа на правна сигурност.

96      В заключение доводът на Комисията, с който иска да се приеме, че методът за изчисление на актюерската равностойност, предвиден в член 8 от приложение VIII към Правилника, би трябвало задължително да се използва и при определянето на актуализираната капиталова стойност, дори на броя на годините бонус за осигурителен стаж, предвидени в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, противоречи на текста на последната посочена разпоредба и на волята на законодателя на Съюза, който всъщност е искал да запази в Правилника ясно разграничение между двата случая на прехвърляне на пенсионни права „in“ и „out“ и следователно също и между понятията актуализирана капиталова стойност и актюерска равностойност.

97      С оглед на изложеното по-горе становището на Комисията, че Регламент № 1324 е обезсилил и автоматично е оставил без правна основа ОРП от 2004 г. в частта относно начина на изчисляване на броя допълнителни години осигурителен стаж, които ще се признаят, е неправилно от правна страна, тъй като обосноваването на такова становище не е съобразено нито с приложното поле на този регламент, нито с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

98      При това положение следва да се провери дали Комисията е имала право да приложи новите коефициенти за преобразуване, съдържащи се в приложение 1 към ОРП от 2011 г., спрямо заявленията за прехвърляне, подадени преди влизането в сила на 1 април 2011 г. на ОРП от 2011 г.

–       По прилагането със задна дата на коефициентите за преобразуване, съдържащи се в приложение 1 към ОРП от 2011 г.

99      В самото начало следва да се припомни, че съгласно общопризнат принцип, ако не е предвидено друго, новата норма се прилага незабавно по отношение на положенията, които ще възникнат, както и към бъдещите последици на положенията, които са възникнали при действието на старата норма, но все още не са напълно завършени (Решение на Съда на публичната служба от 13 юни 2012 г. по дело Guittet/Комисия, F‑31/10, точка 47 и цитираната съдебна практика).

100    Поради това следва да се провери дали към момента, в който са започнали да се прилагат новите коефициенти за преобразуване, предвидени в ОРП от 2011 г., т.е. на 1 април 2011 г., жалбоподателите са били в положение, което е възникнало и е било напълно завършено при действието на ОРП от 2004 г. Само в тази хипотеза действително може да се приеме, че предвидените в ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване са били приложени със задна дата по отношение на жалбоподателите. В такъв случай повдигнатото от жалбоподателите възражение за незаконосъобразност, и по-конкретно законосъобразността на прилагането с обратно действие на предвидените в ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване, би следвало да се разгледа с оглед на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл Решение по дело Guittet/Комисия, посочено по-горе, точка 48).

101    В конкретния случай, за да е напълно завършено положението на длъжностно лице или на служител, което/който е подало/подал заявление за прехвърляне „in“ при действието на актюерските стойности V2, приложени към ОРП от 2004 г., трябва да се установи, че заинтересованото лице е приело направеното му по силата на ОРП от 2004 г. предложение за бонус за осигурителен стаж най-късно в края на деня, предхождащ датата на влизане в сила на новите коефициенти за преобразуване, предвидени в ОРП от 2011 г., т.е. на 31 март 2011 г.

102    В настоящия случай всеки от жалбоподателите е приел съответно първо предложение за бонус за осигурителен стаж. Положението им от гледна точка на правото им на прехвърляне „in“, възникнало при действието на ОРП от 2004 г., следователно е било напълно завършено към момента на влизане в сила на ОРП от 2011 г. и следователно по отношение на тях са били приложими ОРП от 2004 г.

103    Въз основа на изложените по-горе съображения се установява, че доколкото член 9 от ОРП от 2011 г. предвижда в първото изречение от четвърта алинея, че предвидените в приложение 1 към ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване се прилагат, считано от 1 януари 2009 г., когато става въпрос за длъжностните лица и служителите, приели предложение за бонус за осигурителен стаж преди 31 март 2011 г., той визира положения, напълно завършени при действието на ОРП от 2004 г. Следователно член 9 от ОРП от 2011 г. придава обратна сила на прилагането на посочените коефициенти.

104    Както обаче беше припомнено в точки 99 и 100 от настоящото решение, принципът на правна сигурност не допуска да се определи началният момент на прилагане във времето на акт на Съюза към момент отпреди влизането му в сила. Това е възможно по изключение, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересуваните лица са надлежно зачетени (Решение по дело Guittet/Комисия, посочено по-горе, точки 63 и 64 и цитираната съдебна практика).

105    В настоящия случай Комисията не е доказала, че преследваната цел налагала прилагане със задна дата на ОРП от 2011 г. Наистина, независимо че Комисията изтъква, че влизането в сила считано от 1 януари 2009 г. на коефициентите за преобразуване се налагало въз основа на Регламент № 1324/2008, от точки 91—97 от настоящото решение обаче следва, че Регламент № 1324/2008 нито е обезсилил, нито е оставил автоматично без правна основа ОРП от 2004 г. в частта относно начина на изчисляване на бонуса за осигурителен стаж.

106    Налага се освен това изводът, че Комисията не е доказала, че някакъв по-висш и по-важен интерес ѝ е наложил да прилага ОРП от 2011 г. от датата на влизането в сила на Регламент № 1324/2008. Наистина добре е да се припомни, че в съответствие с член 83а от Правилника отговорността за баланса на пенсионноосигурителната схема на Съюза е от компетентност на Съвета, който въз основа на актюерската оценка, представяна му всяка година от Комисията, и по предложение на същата приема с квалифицирано мнозинство съответния регламент, който, както Регламент № 1324/2008, е приложим спрямо всички институции, органи и организации на Съюза. Поради това не е задача на Комисията да гарантира сама запазването на баланса на пенсионноосигурителната схема на Съюза и още по-малко да прави това чрез собствените си общи разпоредби за прилагане.

107    Накрая, прилагането на предвидените в приложение 1 към ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване, преди влизането в сила на посочените общи разпоредби за прилагане на 1 април 2011 г., по отношение на длъжностни лица или служители, приели предложение за бонус за осигурителен стаж преди датата 1 април 2011 г., неизбежно засяга оправданите правни очаквания на тези длъжностни лица или служители (вж. в този смисъл Решение по дело Guittet/Комисия, посочено по-горе, точка 66).

108    От изложеното дотук следва, че трябва да се приеме, че разпоредбите на член 9, трета алинея, последно изречение и на член 9, четвърта алинея, първо изречение от ОРП от 2011 г. са незаконосъобразни в частта, в която предвиждат прилагането на коефициентите за преобразуване, предвидени в приложение 1 към ОРП от 2011 г., по отношение на длъжностните лица или служителите, приели предложение за бонус за осигурителен стаж преди влизането в сила на ОРП от 2011 г.

109    Във връзка с това първите предложения за бонус за осигурителен стаж, в които се прилагат ОРП от 2004 г., не са опорочени от никаква незаконосъобразност и следователно не могат да бъдат оттеглени (вж. в този смисъл Решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 май 2012 г. по дело Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, точка 37 и цитираната съдебна практика).

110    Във всеки случай общите разпоредби за прилагане, приложими към датите на завеждане на заявленията за „in“ на жалбоподателите, съответно на 17 ноември и на 1 юли 2009, са ОРП от 2004 г., а не ОРП от 2011 г. Тъй като в спорните решения се прилагат предвидените в приложение 1 към ОРП от 2011 г. коефициенти за преобразуване, следва първото и второто правно основание, разгледани заедно, да се уважат и без да е необходимо произнасяне по третото правно основание на жалбата, спорните решения да бъдат отменени.

 По съдебните разноски

111    По силата на член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял втори, глава осма от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член Съдът на публичната служба може да реши, когато справедливостта изисква това, дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.

112    От изложените по-горе съображения следва, че Комисията е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателите изрично се поискали тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски и да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(пленум)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 20 май 2011 г. и решението на Европейската комисия от 19 май 2011 г. с адресати съответно г‑н Verile и г‑жа Gjergji.

2)      Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски и е осъдена да заплати направените от г‑н Verile и г‑жа Gjergji съдебни разноски.

Van Raepenbusch

Rofes i Pujol

Perillo

Barents

 

      Bradley

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 декември 2013 година.

Секретар

 

      Председател

W. Hakenberg

 

      S. Van Raepenbusch


* Език на производството: френски.