РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
20 октомври 2011 година(*)
„Жалби — Заявки за регистрация на марки на Общността, представляващи бяла бутилка от матирано стъкло, както и матовочерна бутилка от матирано стъкло — Отказ да се регистрират марките — Липса на отличителен характер“
По съединени дела C‑344/10 P и C‑345/10 P
с предмет жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени на 7 юли 2010 г.,
Freixenet SA, установено в Sant Sadurní d’Anoia (Испания), за което се явяват адв. F. de Visscher, адв. E. Cornu и адв. D. Moreau, avocats,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н J. Malenovský, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н G. Arestis (докладчик) и г‑н T. von Danwitz, съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑н K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 май 2011 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Със своите жалби Freixenet SA (наричано по-нататък „Freixenet“) иска отмяна на Решенията на Общия съд на Европейския съюз от 27 април 2010 г. по дело Freixenet/СХВП (Бяла бутилка от матирано стъкло) (T‑109/08, наричано по-нататък „Решение по дело T‑109/08“) и по дело Freixenet/СХВП (Матовочерна бутилка от матирано стъкло) (T‑110/08, наричано по-нататък „Решение по дело T‑110/08“) (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“), с които Общият съд отхвърля жалбите на Freixenet срещу решенията на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 30 октомври 2007 г. (преписка R 97/2001-1) и от 20 ноември 2007 г. (преписка R 104/2001-1) по заявки за регистрация като марки на Общността на знак, представляващ бяла бутилка от матирано стъкло, и на знак, представляващ матовочерна бутилка от матирано стъкло (наричани по-нататък „оспорваните решения“).
Правна уредба
2 Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) е отменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1), влязъл в сила на 13 април 2009 г. Предвид момента на настъпване на събитията обаче за разглежданите спорове се прилага Регламент № 40/94.
3 Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 се отказва регистрацията на марки, които са лишени от отличителен характер.
4 Съгласно член 7, параграф 3 от този регламент абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент допуска регистрацията на марка, ако в резултат на използването ѝ тя е придобила отличителен характер за стоките, за които се иска регистрацията.
5 Член 38, параграф 3 от същия регламент предвижда, че заявката не се отхвърля, преди на заявителя да е била предоставена възможност да оттегли или да измени заявката си или да изложи своите възражения.
6 Член 73 от Регламент № 40/94 гласи:
„Решенията на [СХВП] съдържат мотивите, на които са обосновани. Те се основават единствено на мотиви или доказателства, по които заинтересованите страни са имали възможност да представят своите коментари“.
Факти в основата на споровете
7 На 1 април 1996 г. Freixenet подава в СХВП две заявки за регистрация на марки на Общността относно спорните знаци. В тези заявки Freixenet посочва, че заявените за регистрация марки попадали в категория „други“ и представлявали формата на дадена стока. Със заявката, във връзка с която е постановено Решение по дело T–109/08, Freixenet претендира цвета „матовозлатно“ и описва марката като „матирана бутилка от бяло стъкло, която, когато се напълни с вино, става матовозлатиста, като заскрежена“. Със заявката, във връзка с която е постановено Решение по дело T–110/08, Freixenet претендира цвета „матовочерно“ и описва марката като „матовочерна бутилка от матирано стъкло“. Към посочените заявки е приложена декларация, в която Freixenet посочва, че „с марката не се цели да се получи индивидуална и изключителна закрила на формата на бутилка, а единствено на специфичния начин, по който изглежда повърхността ѝ“.
8 Стоките, за които са поискани регистрациите, са от клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, и по-специално отговарят на следното описание — „пенливи вина“.
9 С решения от 29 ноември 2000 г. проверителят в СХВП отхвърля подадените заявки за регистрация на марките с аргумента, че посочените марки били лишени от отличителен характер и че представените от Freixenet доказателства не позволявали да се заключи, че при тях съществувал отличителен характер, придобит в резултат от използване, по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94.
10 С решенията от 11 февруари 2004 г. по преписки R 97/2001‑4 и R 104/2001‑4 четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля подадените от Freixenet жалби срещу решенията на посочения проверител.
11 С Решения от 4 октомври 2006 г. по дело Freixenet/СХВП (Форма на бяла бутилка от матирано стъкло) (T‑190/04) и по дело Freixenet/СХВП (Форма на матовочерна бутилка от матирано стъкло) (T‑188/04) Общият съд отменя тези решения, като постановява, че посоченият апелативен състав е нарушил член 73 от Регламент № 40/94 и принципа за зачитане на правото на защита.
12 С решения от 12 декември 2006 г. президиумът на апелативните състави на СХВП възлага преписките на първи апелативен състав за ново разглеждане.
13 С писма от 18 юни 2007 г., като взема предвид обстоятелството, че Общият съд упреква четвърти апелативен състав на СХВП, че е основал решенията си върху доказателства, които не са били предварително сведени до знанието на Freixenet, първи апелативен състав на СХВП изпраща на последното илюстрациите на бутилките, посочени в отменените от Общия съд решения на четвърти апелативен състав, както и адресите на посочените в решенията на проверителя от 29 ноември 2000 г. интернет връзки.
14 С писма от 9 август 2007 г. Freixenet представя становището си по горепосочената информация.
15 С оспорваните решения първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбите, с които е сезиран.
Производствата пред Общия съд и обжалваните решения
16 Freixenet подава две жалби, постъпили в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2008 г., с които иска Общият съд да отмени оспорваните решения и да постанови, че заявките за регистрация на марките на Общността относно спорните знаци изпълняват условията за публикуването им, предвидени в член 40 от Регламент № 40/94.
17 В подкрепа на жалбите си Freixenet посочва три правни основания, изведени от нарушение съответно на член 73 от Регламент № 40/94, на член 7, параграф 1, буква б) от този регламент и на член 7, параграф 3 от същия.
18 С обжалваните решения Общият съд отхвърля трите правни основания и посочените жалби в тяхната цялост.
19 По-специално, що се отнася до първата част от първото основание, изведена от нарушение на предвиденото в член 73, първо изречение от Регламент № 40/94 задължение за мотивиране, Общият съд постановява в точка 20 от всяко от обжалваните решения, че за да заключи, че заявените за регистрация марки са лишени от отличителен характер съгласно член 7, параграф 1, буква б) от този регламент, апелативният състав не е трябвало да сочи конкретни материали от преписката, след като изрично се позовава на практическия опит, придобит по принцип при пускането на пазара на стоки за широко потребление. Поради това в точка 21 от всяко от постановените решения Общият съд отхвърля тази първа част.
20 По отношение на същата посочена част Общият съд също отбелязва в точка 22 от всяко от обжалваните решения, че апелативният състав обосновал тезата си, че опитът в ежедневието бил в подкрепа на идеята, че същинската марка за пенливото вино се представяла чрез етикета, като изтъква, че „посочените в решението на четвърти апелативен състав илюстрации, изпратени на [Freixenet], и тези, които [Freixenet] [е] има[ло] възможност само да намери в хода на проучването си, представлява[ли] най-доброто доказателство за това“. В точка 23 от всяко от тези решения Общият съд постановява, че всички тези илюстрации действително подкрепяли идеята, че същинската марка за пенливо вино се представяла чрез етикета, а не чрез формата на опаковката на пенливото вино, като в това се изразявали представените от апелативния състав доводи, обосноваващи спорните решения.
21 Що се отнася до втората част от първото правно основаниe, изведена от нарушение на правото на изслушване, предвидено в член 73, второ изречение от Регламент № 40/94, Общият съд отбелязва в точка 44 от всяко от обжалваните решения, че според първи апелативен състав на СХВП основният елемент, позволяващ на съответния потребител да идентифицира произхода на стоката, е по-скоро етикетът върху бутилката пенливо вино, отколкото формата на бутилката или нейният външен вид. В точка 45 от всяко от тези решения Общият съд уточнява, че тази преценка представлява окончателната позиция на СХВП и че тя следователно не е трябвало по принцип да бъде представяна за становище на Freixenet. Според Общия съд посочената преценка не се основавала на служебно установените от апелативния състав фактически обстоятелства, а представлявала продължение на изложените от проверителя на 19 ноември 1998 г. доводи, с които било съобщено на Freixenet, че заявената за регистрация марка имала обичайния външен вид на бутилка за пенливо вино и поради тази причина била напълно лишена от отличителен характер съгласно член 7, параграф 1, буква б) от този регламент.
22 По отношение на тази втора част от първото правно основание в точка 46 от всяко от посочените решения Общият съд отбелязва също, че изведените от практическия опит изводи, и по-специално изводът относно значимостта на етикета върху дадена бутилка пенливо вино като елемент, позволяващ на съответния потребител да установи произхода на стоката, и изводът относно многообразието в представянето, могат да се смятат за известни на всички правни субекти, и по-специално на Freixenet. Според Общия съд тези изводи спадат към категорията на общоизвестните факти и СХВП не е била длъжна да установява достоверността им. Общият съд посочва освен това, че тези основни доводи на апелативния състав в спорните решения се вписват в контекста на обсъжданията между Freixenet и СХВП относно доказателствата, които следва да се вземат предвид, за да се установи отличителният характер на заявените за регистрация марки.
23 В точка 47 от всяко от обжалваните решения Общият съд посочва, че идеята, че етикетът представлява елементът, вземан предвид от потребителя на пенливо вино, който не се основава на останалите елементи като цвят на стъклото на бутилката или външния вид на нейната повърхност, се явява централният аргумент в разсъжденията на СХВП и е само една констатация, направена в резултат на практическия опит. Като отчита обстоятелството, че Freixenet не е можело да не съобрази тази идея, Общият съд приема, че последното следователно е имало отлична възможност да опровергае застъпваната идея от проверителя, която впоследствие споделя и първи апелативен състав на СХВП, за да установи липсата на отличителен характер на заявените за регистрация марки, като Freixenet е можело също така да твърди, че при избора на пенливо вино съответният потребител вземал обичайно предвид не етикета, а опаковката на тaзи стока.
24 Освен това, като констатира, че Freixenet наистина е имало възможност да изложи становището си относно илюстрациите на бутилките, посочени в решенията на четвърти апелативен състав на СХВП, в точка 48 от всяко от постановените от него решения Общият съд приема, че Freixenet е нямало основание да се позовава в това отношение на нарушение на член 73, второ изречение от Регламент № 40/94.
25 В точка 49 от всяко от обжалваните решения Общият съд заключава, че Freixenet било изслушано съгласно член 73, второ изречение от Регламент № 40/94, доколкото е могло да вземе становище относно причините, поради които СХВП е възнамерявало да отхвърли заявките за регистрация на марките, тъй като не притежавали изисквания във връзка с нея отличителен характер. По-нататък в точка 50 от всяко от тези решения Общият съд приема, че следователно Freixenet погрешно твърдяло, че апелативният състав нарушил тази разпоредба, тъй като не го поканил да представи становището си относно общоизвестните факти, които не е можело да не съобрази и които представлявали окончателната позиция на СХВП, или относно посочените илюстрации на бутилките. Поради това Общият съд отхвърля втората част на първото правно основание.
26 Що се отнася до второто правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, Общият съд изтъква по-специално в точка 75 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 74 от Решение по дело T‑110/08, че относно същинската преценка на отличителния характер на заявените за регистрация марки, апелативният състав на СХВП е приел, че цветът и матираността на стъклото на бутилката не можели да „функционират като марка“ за пенливото вино. Освен това в точка 76 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 75 от Решение по дело T‑110/08 Общият съд отбелязва, че в този контекст Freixenet посочвало оригиналния характер на тези марки към 1 април 1996 г., който сам по себе си не бил оспорен в оспорваните решения от посочения апелативен състав. Според Общия съд тази оригиналност все пак не била достатъчна, за да се установи отличителният характер на посочените марки по отношение на съответните стоки и съответните потребители.
27 В точка 79 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 78 от Решение по дело T‑110/08 Общият съд приема, че двете фактически преценки на апелативния състав на СХВП, неоспорени сами по себе си от Freixenet и изведени, от една страна, от обстоятелството, че бутилки без етикет или еквивалентно означение не се продавали, и от друга страна, от обстоятелството, че Freixenet самò използвало марката „FREIXENET“ върху бутилките, чиято регистрация като марки заявило, позволявали да се потвърди идеята, изведена от практическия опит, според която цветът и матираността на стъклото на бутилката не можели „да функционират като марка“ за пенливо вино по отношение на съответните потребители.
28 В рамките на второто правно основание Общият съд освен това припомня в точка 81 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 80 от Решение по дело T‑110/08, че оригиналният външен вид на заявените за регистрация марки не бил оспорен. Това, което било оспорено, се свеждало до обстоятелството, че по-голямата част от потребителите не смятат, че външният вид на бутилките допринася за определяне на произхода на съответното пенливо вино, а предпочитат да се осланят на етикета.
29 Освен това в точка 82 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 81 от Решение по дело T‑110/08 Общият съд приема, че що се отнася до довода, изведен въз основа на обстоятелството, че с никоя от посочените в оспорваните решения илюстрации на бутилки за пенливо вино не се препращало към пусната на пазара бутилка към момента на заявяване на регистрацията на марките, е достатъчно да се отбележи, че този довод е безпредметен, тъй като апелативният състав с основание е подчертал в тези решения, че „не съществува[ли] предходни винопроизводителни предприятия, които да са предлагали на потребителите вино в бутилки без надписи върху тях, разчитайки единствено или основно на оформлението на бутилката като индикатор за промишления или търговския произход на стоката“. Общият съд заключава, че при всички положения, дори и да се предположи, че Freixenet първо е използвало опаковката, за която е заявило регистрацията на марките, това не променя факта, че оригиналността на тази опаковка не била достатъчна, тъй като, за да реши дали да извърши покупката, потребителят отчитал, при това независимо от конкретния момент, и друг елемент — предвид по-специално на голямото разнообразие на представянията в магазините.
30 В резултат на това в точка 85 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 84 от Решение по дело T‑110/08 Общият съд постановява, че апелативният състав основателно е приел, че заявените за регистрация марки са били лишени от отличителен характер и поради тази причина отхвърля второто правно основание.
31 Що се отнася до третото правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94, в точка 113 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 108 от Решение по дело T‑110/08 Общият съд отбелязва по-специално, че безспорно представените от Freixenet проучвания на пазара не обхващали девет от петнадесетте държави членки, които съставлявали Европейската общност към момента на подаване на заявките за регистрация.
32 В точка 122 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 118 от Решение по дело T‑110/08 Общият съд пояснява освен това, че тъй като заявените за регистрация марки се състояли от начина на представяне на даден продукт, не съществувала езикова пречка за регистрацията им и следователно по принцип навсякъде в Общността, където не бил налице присъщият отличителен характер, следвало да се установи придобиване на отличителен характер в резултат на използването, за да могат да бъдат регистрирани тези марки съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94.
33 В точка 123 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 119 от Решение по дело T‑110/08 Общият съд заключава, че при липсата на достатъчно убедителни доказателства за четиринадесет от въпросните петнадесет държави членки придобиването на отличителен характер в резултат на използването в Испания следователно не можело да се счита за достатъчно за получаването на регистрация на дадена марка на Общността, която имала единен характер и пораждала действие в цялата Общност. Общият съд счита също, че във връзка с това Freixenet не е можело да се позовава по аналогия на Решение от 6 октомври 2009 г. по дело PAGO International (C‑301/07, Сборник, стр. I‑9429), което се отнася до преюдициално запитване относно тълкуването на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 и до въпроса за защитата, предоставяна на основание на реномето на вече регистрирана марка на Общността. В резултат на това Общият съд приема, че апелативният състав на СХВП основателно приема, че предоставените от Freixenet доказателства са били недостатъчни, за да се докаже отличителният характер, придобит в резултат от използването на заявените за регистрация знаци и поради тази причина отхвърля третото правно основание.
Исканията на страните и производството пред Съда
34 Freixenet иска от Съда:
– да отмени обжалваните съдебни решения,
– да уважи неговите искания, направени пред Общия съд, и
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
35 СХВП иска от Съда:
– да отхвърли жалбите, и
– да осъди Freixenet да заплати съдебните разноски.
36 С определение на председателя на Съда от 10 ноември 2010 г. дела C‑344/10 P и C‑345/10 P са съединени за целите на устната фаза на производството и за постановяване на съдебното решение.
По жалбите
37 В подкрепа на своите жалби Freixenet посочва три правни основания, изведени съответно, първото — от нарушение на член 38, параграф 3 и на член 73 от Регламент № 40/94, както и на член 296 ДФЕС и на член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., второто — от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от този регламент, и третото — от нарушение на член 7, параграф 3 от посочения регламент. На първо място следва да се разгледа второто правно основание.
Доводи на страните
38 С второто правно основание Freixenet твърди, че Общият съд е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тъй като в обжалваните решения е приел, че апелативният състав на СХВП не е следвало да излага конкретни доводи в подкрепа на отказа си за регистрация и за да не признае наличието на отличителен характер на заявените за регистрация марки, е можел да се задоволи с потвърждаването на дадено обстоятелство, за което се твърди, че е общоизвестно, докато Freixenet отправило конкретни и подкрепени с доказателства твърдения, удостоверяващи оригиналния характер на тези марки към релевантния момент, в резултат на което последните се различавали значително от правилата или обичаите в сектора. При положение че според съдебната практика преценката на отличителната способност трябва да бъде конкретна, СХВП трябвало да отговори конкретно на представените от заявителя конкретни доводи и не е можело да се задоволи с неясни и общи възражения, както погрешно приел Общият съд в обжалваните решения.
39 Освен това Freixenet подчертава обстоятелството, че заявените за регистрация марки се различавали значително от правилата в сектора към 1 април 1996 г. и отбелязва в това отношение, че както апелативният състав на СХВП, така и Общият съд — в точка 76 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 81 от Решение по дело T‑110/08 — са признали оригиналния характер на тези марки. Freixenet изтъква, че доколкото според съдебната практика само способността да се разграничава произходът на стоката е достатъчна, за да не се приложи основанието за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, и като се има предвид, че тези марки притежават минимален отличителен характер — обстоятелство, което Общият съд приел, като ги квалифицирал като оригинали, последният допуснал грешка при прилагане на правото в нарушение на тази разпоредба, като отрекъл отличителния характер на посочените марки, независимо от изпълнението на критерия за предоставяне на защита.
40 Freixenet упреква Общия съд също, че е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 поради значението, което придал на необходимостта даден словен елемент да се съчетава със заявените за регистрация марки, като в точка 82 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 81 от Решение по дело T‑110/08 възприел съображението на апелативния състав на СХВП, според което „не съществуват предходни винопроизводителни предприятия, които да са предлагали на потребителите вино в бутилки без надписи върху тях, разчитайки единствено или основно на оформлението на бутилката като индикатор за промишления или търговския произход на стоката“. Общият съд погрешно допуснал също, че знак, който не е словен, не разполагал с никаква отличителна способност, ако не бил използван в съчетание със словен елемент, независимо че нито този регламент, нито съдебната практика подчинявали регистрацията на марка, състояща се от формата на представяне на дадена стока или от представянето на нейната опаковка, на наличието на надписи или словни елементи.
41 СХВП оспорва тези доводи на Freixenet и изтъква, че второто правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.
Съображения на Съда
42 Съгласно постоянната съдебна практика притежаването на отличителен характер от марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 означава, че тя позволява установяването на стоката, за която е направена заявката, като произхождаща от определено предприятие и съответно отличаването ѝ от стоките на други предприятия (вж. по-специално Решение от 29 април 2004 г. по дело Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, Recueil, стр. I‑5089, точка 34, Решение от 7 октомври 2004 г. по дело Mag Instrument/СХВП, C‑136/02 P, Recueil, стр. I‑9165, точка 29 и Решение от 25 октомври 2007 г. по дело Develey/СХВП, C‑238/06 P, Сборник, стр. I‑9375, точка 79).
43 Този отличителен характер трябва да се преценява, от една страна, по отношение на стоките и услугите, за които се иска регистрацията, и от друга страна — по отношение на възприемането им от съответните потребители (вж. по-специално Решение по дело Henkel/СХВП, посочено по-горе, точка 35, Решение от 22 юни 2006 г. по дело Storck/СХВП, C‑25/05 P, Recueil, стр. I‑5719, точка 25 и Решение по дело Develey/СХВП, посочено по-горе, точка 79).
44 Както посочва Общият съд в точка 69 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 68 от Решение по дело T‑110/08, в настоящото дело не се оспорва обстоятелството, че разглежданите стоки, и по-специално пенливите вина, са стоки за текущо потребление и че потребителите, за които са предназначени, са потребители от петнадесетте държави членки, които съставляват Общността към момента на подаване на заявките за регистрация.
45 Също според установената съдебна практика критериите за преценка на отличителния характер на триизмерните марки, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от приложимите към останалите категории марки (вж. по-специално Решение по дело Mag Instrument/СХВП, посочено по-горе, точка 30, Решение от 12 януари 2006 г. по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C‑173/04 P, Recueil, стр. I‑551, точка 27, Решение по дело Storck/СХВП посочено по-горе, точка 26 и Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Henkel/СХВП, C‑144/06 P, Сборник, стр. I‑8109, точка 36).
46 При прилагането на тези критерии следва все пак да се отчита фактът, че средният потребител невинаги възприема по един и същ начин триизмерна марка, състояща се от външния вид на самата стока, и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки. Всъщност средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка, в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и в резултат може да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер по отношение на такава триизмерна марка, отколкото по отношение на словна или фигуративна марка (вж. по-специално Решение по дело Mag Instrument/СХВП, посочено по-горе, точка 30, Решение по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, посочено по-горе, точка 28 и Решение по дело Storck/СХВП, посочено по-горе, точка 27).
47 При тези обстоятелства единствено марка, която се различава значително от правилата или обичаите в сектора и поради това може да изпълнява основната си функция — да посочва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (вж. по-специално Решение по дело Mag Instrument/СХВП, посочено по-горе, точка 31, Решение по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, посочено по-горе, точка 31 и Решение по дело Storck/СХВП, посочено по-горе, точка 28).
48 Тази съдебна практика, развита във връзка с триизмерните марки, представляващи външния вид на самата стока или опаковката на стоките, включително течности, опаковани в търговския оборот поради самото естество на стоката (вж. Решение по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, посочено по-горе, точка 29 и Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Henkel/СХВП, посочено по-горе, точка 38), също се прилага, когато — както в настоящия случай — заявената за регистрация марка е „друга“ марка, състояща се от специфичния външен вид на повърхността на опаковката на стока, представляваща течност. В действителност и в такива случаи марката не представлява знак, независим от външния вид на необходимата опаковка на стоките, които обозначава (вж. в този смисъл Решение по дело Storck/СХВП, посочено по-горе, точка 29).
49 Независимо че Общият съд идентифицира правилно в точки 63—67 от Решение по дело T‑109/08, както и в точки 62—66 от Решение по дело T‑110/08 определените от съдебната практика критерии, от споменатите решения става ясно, че Общият съд не следва тази съдебна практика при преценката на настоящия случай.
50 В действителност, вместо да провери дали заявените марки се различават значително от правилото или обичаите в сектора, Общият съд се ограничава да установи по общ начин в точка 79 от Решение по дело T‑109/08 и в точка 78 от Решение по дело T‑110/08, че понеже бутилки без етикет или еквивалентно означение не се продават, единствено този словен елемент позволявал да се установи произходът на съответното пенливо вино, поради което цветът и матираността на стъклото на бутилката не могат да „функционират като марка“ за пенливото вино по отношение на съответните потребители, ако не са били използвани в съчетание с даден словен елемент.
51 Подобна преценка води систематично до изключването на защитата, която може да се предостави от Регламент № 40/94, по отношение на марките, състоящи се от външния вид на опаковката на самата стока, върху която няма надпис или словен елемент.
52 От това следва, че Общият съд извършва нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (в този смисъл вж. Решение от 20 септември 2001 г. по дело Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, Recueil, стр. I‑6251, точка 45).
53 При тези условия следва да се приеме второто правно основание, повдигнато от Freixenet, и да се отменят обжалваните решения, без да е необходимо да се разглеждат останалите посочени в жалбите правни основания.
По жалбите пред Общия съд
54 Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз последният може, когато отмени решение на Общия съд, сам да постанови решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Следва да се отбележи, че настоящият случай е такъв.
55 Що се отнася до направените от Freixenet пред Общия съд искания за отмяната на оспорваните решения на основание нарушението на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тези искания трябва да бъдат уважени поради посочените в точки 45—52 от настоящото решение основания. В действителност апелативният състав на СХВП е допуснал същата грешка при прилагане на правото като Общия съд, посочвайки в точки 34 и 37 и в точки 31 и 34 съответно от решението от 30 октомври 2007 г. и от решението от 20 ноември 2007 г., че „оформлението не изпълнява[ло] функцията на марка за разлика от етикета“, като поради това не проверил дали заявените за регистрация марки се разграничавали толкова значително от правилата или обичаите в сектора, че да притежават отличителен характер.
56 При тези условия следва оспорваните решения да се отменят, без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания, повдигнати от Freixenet в жалбите му пред Общия съд.
По съдебните разноски
57 Съгласно член 122 от Процедурния правилник, когато е жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски. По смисъла на член 69, параграф 2 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Freixenet е направило искане за осъждането на СХВП и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати разноските във връзка както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отменя Решенията на Общия съд на Европейския съюз от 27 април 2010 г. по дело Freixenet/СХВП (Бяла бутилка от матирано стъкло) (T‑109/08) и по дело Freixenet/СХВП (Матовочерна бутилка от матирано стъкло) (T‑110/08).
2) Отменя решенията на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 30 октомври 2007 г. (преписка R 97/2001-1) и от 20 ноември 2007 г. (преписка R 104/2001-1).
3) Осъжда Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да заплати съдебните разноски във връзка както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване.
Подписи