РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
3 февруари 2017 година(*)
„Институционално право — Европейска гражданска инициатива — Защита на националните и езиковите малцинства и укрепване на културното и езиковото многообразие в Съюза — Отказ за регистрация — Явна липса на законодателни правомощия на Комисията — Задължение за мотивиране — Член 4, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 211/2011“
По дело T‑646/13
Bürgerausschuss für die Bürgerinitiative Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe, за който се явяват първоначално E. Johansson, J. Lund и C. Lund, а впоследствие E. Johansson и T. Hieber, адвокати,
жалбоподател,
подпомаган от
Унгария, за която се явяват M. Fehér, A. Pálfy и G. Szima, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която се явява H. Krämer, в качеството на представител,
ответник,
подпомагана от
Словашка република, за която се явява B. Ricziová, в качеството на представител,
и от
Румъния, за която се явяват R. Radu, R. Haţieganu, D. Bulancea и A. Wellman, в качеството на представители,
встъпили страни,
с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС, с която се иска отмяна на Решение C(2013) 5969 окончателен на Комисията от 13 септември 2013 г., с което е отхвърлено искането за регистрация на предложението за европейска гражданска инициатива с наслов „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg (докладчик), съдии,
секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 септември 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 15 юли 2013 г. жалбоподателят, Bürgerausschuss für die Bürgerinitiative Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe, състоящ се от г‑н Hans Heinrich Hansen, г‑н Hunor Kelemen, г‑н Karl-Heinz Lambertz, г‑жа Jannewietske Annie De Vries, г‑н Valentin Inzko, г‑н Alois Durnwalder и г‑жа Anke Spoorendonk, внася в Европейската комисия предложението за европейска гражданска инициатива с наслов „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“ (наричано по-нататък „предложението за ЕГИ“), чиято цел според минималната информация, предоставена въз основа на член 4, параграф 1 първа алинея от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно гражданската инициатива (ОВ L 65, 2011 г., стр. 1) във връзка с приложение II към същия регламент (наричана по-нататък „необходимата информация“), е да прикани „Европейския съюз да подобри защитата на лицата, принадлежащи към национални и езикови малцинства, и да укрепи културното и езиковото многообразие в Съюза“. От същата информация, предоставена като необходима информация, се установява, че целите, които си поставя европейската гражданска инициатива (ЕГИ), са да прикани Европейския съюз „да приеме пакет от законодателни актове, за да се подобри защитата на лицата, принадлежащи към национални и езикови малцинства, и да се укрепи културното и езиковото многообразие [на неговата територия]“ и че „[т]ези актове трябва да включват мерки относно регионалните и малцинствените езици, образованието и културата, регионалната политика, участието, равенството, съдържанието на медиите, както и относно държавната подкрепа, осигурена от регионалните органи“.
2 От по-подробната информация, която съобразно с приложение II, последна алинея към Регламент № 211/2011 е приложена към необходимата информация (наричана по-нататък „допълнителната информация“), се установява освен това, че посоченото предложение цели да се приеме пакет от правни актове, изброени и описани в раздели 2—7 от допълнителната информация. В раздел 8 от същата, озаглавен „Предпазна клауза“, организаторите отбелязват, че за всяко от предложенията за тези правни актове в предложението за ЕГИ са посочени примерно считаните от тях за най-подходящи правна основа и вид на акта, който да се приеме, че всяко от тези предложения трябва да бъде разгледано отделно и недопустимостта на едно или няколко от тях не трябва да доведе до недопустимост на другите предложения, които попадат в обхвата на правомощията на Комисията.
3 С решение C(2013) 5969 окончателен от 13 септември 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията отказва да регистрира предложението за ЕГИ, тъй като то попада по очевиден начин извън обхвата на нейните правомощия да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.
Производство и искания на страните
4 На 25 ноември 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
5 Жалбоподателят иска Общият съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
6 Комисията иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
7 С определение на председателя на първи състав от 4 септември 2014 г. Унгария е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на жалбоподателя, а Словашката република и Румъния са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията.
От правна страна
8 Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си, изведени, едното — от нарушение на задължението за мотивиране, установено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 211/2011, а другото — от нарушение на член 11 ДЕС, член 24, първа алинея ДФЕС и член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.
9 Жалбоподателят, подкрепян от Унгария, упреква Комисията за това, че в обжалваното решение само съобщава, без други уточнения, че някои от темите, по които в приложението към предложението за ЕГИ е поканена да представи предложения за правен акт на Съюза, попадат в обхвата на нейните правомощия, но след това заключава, че регистрацията на предложението за ЕГИ трябва да се откаже изцяло, тъй като в Регламент № 211/2011 не е предвидена частична регистрация на предложение за ЕГИ. В случая спазването на задължението за мотивиране е още по-важно, от една страна, тъй като ЕГИ е инструмент за демократично участие на гражданите в законодателния процес, който би трябвало да е достъпен и лесен за прилагане, и от друга страна, организаторите на предложение за ЕГИ обикновено не са юристи по професия.
10 На първо място, Комисията трябвало да уточни кои от изложените в приложението към предложението за ЕГИ предложения според нея попадат по очевиден начин извън обхвата на нейните правомощия. На второ място, тя трябвало да посочи причините, поради които е стигнала до този извод по отношение на всяко от спорните предложения. При липсата на мотиви организаторите не могли да разберат кои са частите от предложението за ЕГИ, за които трябва да се докаже, че искането им е основателно, и не могли евентуално да съобразят предложението за ЕГИ със защитаваната от Комисията теза, за да ѝ представят ново предложение. Освен това поради становището на Комисията авторите на предложението за ЕГИ представили единадесетте посочени в него мерки поотделно, което противоречало на принципа на процесуална икономия, не допринасяло за насърчаване на участието на гражданите и не правело Съюза по-достъпен по смисъла на съображение 2 от Регламент № 211/2011.
11 В този контекст жалбоподателят изтъква, че обратно на защитаваната от Комисията теза, информацията относно предмета на предложение за ЕГИ, съдържаща се в приложението към него, в случая това е информацията относно единадесет конкретни предложения за приемане на правни актове, е също толкова важна колкото информацията, предоставена въз основа на приложение II, точка 2 към Регламент № 211/2011. Наистина според посоченото приложение II описанието на предмета в текста на заявлението за регистрация може да е „с не повече от 200 символа“, докато организаторите на предложение за ЕГИ могат да „предоставят в приложение по-подробна информация“ именно относно нейния предмет.
12 На трето място, в обжалваното решение трябвало да се посочат причините, поради които Комисията приема, че Регламент № 211/2011 не ѝ дава право да регистрира само част от предложение за ЕГИ. Наистина нито текстът на Регламента, нито Договорите подкрепяли подобно тълкуване. Още повече че в предложението за ЕГИ изрично се посочвало, че авторите му искат Комисията да разгледа поотделно всяко от единадесетте предложения, посочени в приложението, и че недопустимостта на част от тях не трябвало да се отрази на допустимостта на другите предложения. Упражняването на правата на гражданите, които не са специалисти юристи, и значението на ЕГИ като инструмент на пряката демокрация налагали на Комисията такова задължение за мотивиране.
13 Според Комисията, подкрепена от Словашката република и Румъния, в обжалваното решение се съдържат основните причини за отказа за регистрация с оглед на предмета на предложението за ЕГИ, така както е формулиран в текста на предложението, а именно защитата на малцинствата и насърчаването на културното и езиковото многообразие. От структурата на приложение II към Регламент № 211/2011 следвало, че предметът на предложение се определя окончателно в текста на същото, докато дадените в приложението към предложението за ЕГИ обяснения имали само разяснително и информационно значение, без да могат да разширят или ограничат този предмет. Не могло този извод да се обори от обстоятелството, че в приложението към предложението за ЕГИ неговите автори приканват Комисията да разгледа с оглед на всяка от посочените в това приложение теми дали предложението е явно недопустимо.
14 Впрочем в обжалваното решение било ясно посочено, че предложение за ЕГИ не може да се регистрира, след като, както в случая, част от него попада извън обхвата на правомощията на Комисията, по силата на които тя може да представя предложение за правен акт с цел изпълнение на Договорите. В този контекст посочената институция не била длъжна да излага основанията за тълкуването на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, на което се основава, освен ако за разлика от настоящия случай правните доводи в обратен смисъл са повдигнати в хода на производството за приемане на обжалваното решение.
15 Според постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на индивидуално решение, въведено с член 296, втора алинея ДФЕС, има за цел на заинтересованото лице да се предостави достатъчно информация, за да прецени дали решението е обосновано или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва, и позволява на съда на Съюза да упражни своя контрол за законосъобразността му. Член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 211/2011, според който Комисията информира организаторите относно причините за отказа да регистрира предложение за ЕГИ, е специфичен израз на разглежданото задължение за мотивиране в областта на ЕГИ (решение от 30 септември 2015 г., Anagnostakis/Комисия, T‑450/12, в процес на обжалване, EU:T:2015:739, т. 22 и 23).
16 Също според постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта и от естеството на изложените мотиви. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му (решение от 30 септември 2015 г., Anagnostakis/Комисия, T‑450/12, в процес на обжалване EU:T:2015:739, т. 24).
17 Обстоятелството, че в случая предложението за ЕГИ не е регистрирано, може да засегне самата ефективност на правото на гражданите да внасят гражданска инициатива, утвърдено в член 24, първа алинея ДФЕС. Ето защо в такова решение мотивите, обосноваващи съответния отказ, трябва да са ясно посочени (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2015 г., Anagnostakis/Комисия, T‑450/12, в процес на обжалване EU:T:2015:739, т. 25).
18 Наистина на гражданина, внесъл предложение за гражданска инициатива, трябва да бъде дадена възможност да разбере причините, поради които то не е регистрирано от Комисията, така че Комисията, сезирана с такова предложение, трябва да го прецени, но също и да изложи различните мотиви на решението, с което отказва регистрация, поради последиците на отказа за ефективното упражняване на утвърденото в Договора право. Това следва от самото естество на посоченото право, което, както се отбелязва в съображение 1 от Регламент № 211/2011, трябва да укрепва гражданството на Съюза и да засилва демократичното функциониране на Съюза чрез участие на гражданите в демократичния живот на Съюза (решение от 30 септември 2015 г., Anagnostakis/Комисия, T‑450/12, в процес на обжалване EU:T:2015:739, т. 26).
19 В обжалваното решение Комисията отбелязва, че главната цел на предложението за ЕГИ е приемането на пакет от правни актове на Съюза, с които да се подобри защитата на лицата, принадлежащи към национални и езикови малцинства, и да се укрепи културното и езиковото многообразие в Съюза. Комисията отбелязва освен това, че за тази цел в предложението за ЕГИ като възможна правна основа са посочени членове 19—20 ДФЕС, 25 ДФЕС, 62 ДФЕС, 79 ДФЕС, 107—109 ДФЕС, 118 ДФЕС, 165 ДФЕС, 167 ДФЕС, 173 ДФЕС, 177 ДФЕС , 178 ДФЕС и 182 ДФЕС, членове 2 ДЕС и 3 ДЕС и членове 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
20 В това отношение в обжалваното решение се посочва, че макар зачитането на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, да е сред ценностите на Съюза, посочени в член 2 ДЕС, нито една разпоредба от Договорите не може да послужи като правна основа за приемането на законодателни актове, целящи да утвърдят тези права. Освен това, независимо че в съответствие с член 3, параграф 3 ДЕС институциите на Съюза трябва да зачитат културното и езиковото многообразие и са длъжни въз основа на член 21, параграф 1 от Хартата да не допускат никаква дискриминация, основана на принадлежността към национално мнозинство, нито една от тези разпоредби не би могла да бъде правна основа за някакво действие на институциите за постигане на тези цели.
21 Комисията допълва, че би могло, разгледани поотделно, някои от поисканите в приложението към замислената инициатива актове, които могат да допринесат за осъществяването на главната цел, а именно да се защитят лицата, принадлежащи към малцинства, да попадат в обхвата на правомощията ѝ да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, но Регламентът относно гражданската инициатива не предвижда регистрацията на една или повече части от предложение за инициатива. Въз основа на това Комисията стига до извода, че в Договорите няма никаква правна основа за представянето на пълен пакет от предложения, така както са описани в искането за регистрация, и при това положение предложението за ЕГИ попада по очевиден начин извън обхвата на нейните правомощия да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.
22 Макар от обжалваното решение ясно да личи, че Комисията отказва да регистрира предложението за ЕГИ поради неспазване на предвиденото в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 условие и излага мотиви за това, налага се изводът, че тези мотиви са очевидно недостатъчни с оглед на припомнената по-горе в точки 17 и 18 съдебна практика, като се вземе предвид по-конкретно допълнителната информация, предоставена от организаторите в приложението към предложението за ЕГИ за целите на приемането на специални правни актове на Съюза в различните изброени в това приложение области за осъществяването на предмета на спорното предложение.
23 Наистина в приложението към предложението за ЕГИ има подробна допълнителна информация, разпределена в осем раздела, относно конкретния обхват на предложението, представена въз основа на приложение II, последна алинея към Регламент № 211/2011, която предвижда, че организаторите могат да предоставят в приложение към предложението им за ЕГИ по-подробна информация относно предмета, целите и контекста на предложената гражданска инициатива и ако желаят, да представят и проект на правен акт.
24 Така след един първи раздел, посветен на значението, което има за Съюза зачитането и защитата на малцинствата и зачитането на културното и езиковото многообразие, отразено по-конкретно в някои съдържащи се в Договорите разпоредби като членове 1—3 ДЕС, членове 9 ДФЕС и 10 ДФЕС, в раздели 2—7 от приложението към предложението за ЕГИ са описани единадесет области, в които институциите на Съюза трябва да изготвят предложения за актове, и за тази цел се излагат точни обяснения относно видовете актове, които трябва да се приемат, съдържанието на тези актове и съответната правна основа в Договора за функционирането на ЕС.
25 По-конкретно предложението за ЕГИ се отнася до приемането на:
– препоръка на Съвета „относно защитата и насърчаването на културното и езиковото многообразие в рамките на Съюза“ въз основа на член 167, параграф 5, второ тире ДФЕС и на член 165, параграф 4, второ тире ДФЕС (раздел 2.1),
– предложение за решение или за регламент на Европейския парламент и на Съвета въз основа на член 167, параграф 5, първо тире ДФЕС и на член 165, параграф 4, първо тире ДФЕС с предмет приспособяване „на програмите за финансиране, за да се улесни достъпът до тях на малките регионални и малцинствени езици“ (раздел 2.2),
– предложение за решение или за регламент на Европейския парламент и на Съвета въз основа на член 167, параграф 5, първо тире ДФЕС и на член 165, параграф 4, първо тире ДФЕС с предмет създаване на център на езиковото многообразие, който ще укрепи осъзнаването на значението на регионалните и малцинствените езици и ще насърчи многообразието на всички равнища, финансиран основно от Съюза (раздел 2.3),
– предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета въз основа на членове 177 ДФЕС и 178 ДФЕС, чиято цел е да се изменят общите разпоредби относно регионалните фондове на Съюза по такъв начин, че защитата на малцинствата и насърчаването на културното и езиковото многообразие да бъдат включени като тематични цели (раздел 3.1),
– предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета въз основа на член 173, параграф 3 ДФЕС и член 182, параграф 1 ДФЕС с предмет изменение на Регламента относно програмата „Хоризонт 2020“, за да се подобри изследователската дейност относно добавената стойност, която националните малцинства и културното и езиковото многообразие могат да придадат за социалното и икономическото развитие на регионите на Съюза (раздел 3.2),
– предложение за директива, регламент или решение на Съвета въз основа на член 20, параграф 2 ДФЕС и член 25 ДФЕС, чиято цел е да се затвърди в рамките на Съюза мястото на гражданите, принадлежащи към национални малцинства, за да може да се гарантира, че техните основателни опасения ще бъдат взети предвид при избора на депутати за Европейския парламент (раздел 4),
– предложение за ефективни мерки за борба с дискриминацията и насърчаване на равното третиране, включително що се отнася до националните малцинства, и по-конкретно чрез преразглеждане на съществуващите директиви на Съвета относно равното третиране, въз основа на член 19, параграф 1 ДФЕС (раздел 5.1),
– предложения за изменение на законодателството на Съюза, за да се гарантира почти равно третиране на лицата без гражданство и гражданите на Съюза, въз основа на член 79, параграф 2 ДФЕС (раздел 5.2),
– предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета въз основа на член 118 ДФЕС, за да се установи единно авторско право, което да даде възможност цялата територия на Съюза да се разглежда като един вътрешен пазар по отношение на авторското право (раздел 6.1),
– предложение за изменение на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (ОВ, L 95, 2010 г., стр. 1), за да се гарантира свободното предоставяне на услуги и приемането на аудиовизуални програми в регионите, в които пребивават национални малцинства, въз основа на член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС (раздел 6.2) и
– предложение за регламент на Съвета или на Комисията или предложение за решение на Съвета с оглед на груповото освобождаване на проектите, насърчаващи националните малцинства и тяхната култура, въз основа на член 109 ДФЕС, член 108, параграф 4 ДФЕС или член 107, параграф 3, буква д) ДФЕС (раздел 7).
26 В последния раздел организаторите уточняват, че приемането на всички предложения за правни актове, посочени в предходните раздели, ще подобри чувствително защитата на малцинствата в Съюза и че указанията относно вида на акта и правната основа са посочени само примерно. Организаторите отбелязват, че макар според тях всички тези предложения да попадат в обхвата на правомощията на Комисията, те очакват всяко предложение да бъде разгледано самостоятелно и евентуално решение на Комисията за недопустимост на някое предложение да не се отрази на другите предложения, за които се приема, че са допустими.
27 От обжалваното решение се установява, че Комисията по никакъв начин не сочи кои от единадесетте предложения за правни актове според нея попадат по очевиден начин извън обхвата на нейните правомощия да представи предложение за правен акт на Съюза и не излага никакви мотиви в подкрепа на тази преценка въпреки точните обяснения, дадени от организаторите относно вида на предлагания акт и съответната правна основа и съдържанието на тези актове.
28 Наистина, независимо че, както се установява от точка 19 от настоящото решение, в обжалваното решение се припомнят различните правни основи, посочени от организаторите в допълнителната информация в подкрепа на предложението им за ЕГИ, и след това се отбелязва, че някои актове, посочени в тази информация може да попадат в обхвата на нейните правомощия да представи предложение за правен акт на Съюза, в това решение са засегнати само член 2 ДЕС и член 3, параграф 3 ДЕС и член 21, параграф 1 от Хартата, посочени в раздел 1 от приложението към разглежданото предложение, след което се прави изводът, че тъй като не може да се регистрират само части от предложение за ЕГИ, искането трябва да се отхвърли изцяло.
29 По този начин, дори да се предположи, че е обоснована защитаваната по същество от Комисията теза, според която предложение за ЕГИ, каквото и да е съдържанието му, не може да бъде регистрирано, ако тази институция реши, че то е частично недопустимо, във всеки случай на организаторите не е била дадена възможност да установят кои са предложенията, изложени в приложението към предложението за ЕГИ, които според тази институция попадат извън обхвата на нейните правомощия по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, нито да узнаят мотивите, довели до тази преценка, и следователно това ги е възпрепятствало да оспорят обосноваността на тази преценка, също както възпрепятства Общия съд да упражни своя контрол за законосъобразността на преценката на Комисията. Впрочем при липсата на изчерпателни мотиви евентуалното внасяне на ново предложение за ЕГИ, в което са отчетени възраженията на Комисията във връзка с допустимостта на някои предложения, ще бъде сериозно затруднено също както постигането на целите, припомнени в съображение 2 от Регламент № 211/2011, да се насърчава участието на гражданите в демократичния живот и да се направи Съюзът по-достъпен.
30 Както самата Комисия признава в съдебното заседание, това е така по-конкретно когато информацията в самия текст на заявлението за регистрация, а именно тази, предоставена като необходима информация, не е единствената информация, която трябва да се вземе предвид от тази институция, за да провери дали спорното предложение отговаря на посочените в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 условия за регистрация.
31 Наистина, в приложение II към Регламент № 211/2011, озаглавено „Необходима информация за регистрация на предложена гражданска инициатива“, към което препраща член 4, параграф 2 от този регламент и което има същата задължителна сила като Регламента (решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия, T‑529/13, в процес на обжалване, EU:T:2016:282, т. 45), се посочва, че за да се регистрира дадена предложена гражданска инициатива в онлайн регистъра на Комисията, се предоставя информация по-конкретно относно „нейния[…] предмет, с не повече от 200 символа“ и „описание на целите на предложената гражданска инициатива, относно която Комисията се приканва към действие, с не повече от 500 символа“, като същевременно се уточнява, че организаторите „могат да предоставят в приложение по-подробна информация относно предмета, целите и контекста на предложената гражданска инициатива“ и „могат също така, ако желаят, да представят и проект на правен акт“.
32 Обратно на това, което твърди Комисията в писмените си изложения, „информацията, посочена в приложение II“ към Регламент № 211/2011, към която препраща член 4 от същия регламент, не се свежда до минималната информация, която по силата на същото приложение трябва да бъде предоставена в регистъра, за да бъде регистрирано заявлението (решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия, T‑529/13, в процес на обжалване, EU:T:2016:282, т. 48). Наистина признатото в приложение II към Регламент № 211/2011 право на организаторите на предложената инициатива да представят допълнителна информация, дори проект на правен акт на Съюза, води до задължение за Комисията да разгледа тази информация по същия начин както всяка друга информация, предоставена въз основа на това приложение, в съответствие с принципа на добра администрация, с който е свързано задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (вж. в този смисъл решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия, T‑529/13, в процес на обжалване, EU:T:2016:282, т. 49, 50, 56 и 57), и следователно при спазване на припомнените по-горе в точки 17 и 18 от настоящото решение изисквания и под контрола на съда на Съюза, да мотивира решението си с оглед на цялата информация.
33 С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че в обжалваното решение очевидно няма достатъчно обяснения, които да позволят на жалбоподателя да се запознае с основанията за отказа за регистрация на предложението за ЕГИ с оглед на съдържащите се в това предложение различни видове информация и да реагира съответно, а на Общия съд, да упражни своя контрол за законосъобразността на отказа за регистрация.
34 Поради това, без дори да е необходимо да се дава отговор на твърдението за нарушение на жалбоподателя, че освен това Комисията трябвало да изложи мотиви в подкрепа на тълкуването си, според което предложение за ЕГИ не може да бъде регистрирано, ако част от предложените мерки попадат извън обхвата на правомощията на тази институция да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, следва да се приеме, че като не е посочила кои от мерките, изложени в приложението към предложението за ЕГИ, попадат извън обхвата на нейните правомощия, нито мотивите в подкрепа на този извод, Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, и следователно само въз основа на този единствен мотив жалбата трябва да се уважи, без да е необходимо да се разглежда второто основание.
По съдебните разноски
35 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на жалбоподателя в съответствие с направеното от него искане. На основание член 140, параграф 1 от същия правилник държавите членки, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя решение на Комисията C(2013) 5969 окончателен от 13 септември 2013 г., с което е отхвърлено искането за регистрация на предложението за европейска гражданска инициатива с наслов „Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe“.
2) Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски и е осъдена да заплати разноските, направени от Bürgerausschuss für die Bürgerinitiative Minority SafePack — one million signatures for diversity in Europe.
3) Унгария, Словашката република и Румъния понасят собствените си съдебни разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 февруари 2017 година.
Подписи