РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

15 февруари 2011 година

Дело F-76/09

AH

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Социално осигуряване — Членове 72 и 76а от Правилника — Общи разпоредби за прилагане — Нужда от чужда помощ — Преживял съпруг на пенсионирано длъжностно лице — Отхвърляне на искането за пълно възстановяване на разходите за болногледач и за предоставяне на финансова помощ — Просрочена жалба — Недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която AH иска отмяна на решението от 22 юни 2009 г., с което в качеството си на орган по назначаването Комисията отхвърля искането му за възстановяване на разходи за грижи в домашни условия

Решение: Отхвърля жалбата като недопустима. Осъжда AH да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 19, параграф 3 от Статута на Съда и член 7, параграфи 1 и 3 от приложение І към него; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Понятие

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба жалбата трябва да съдържа изложение на основанията и изтъкнатите фактически и правни доводи. Тези елементи трябва да са посочени достатъчно ясно и точно, за да може ответникът да подготви защитата си, а Съдът на публичната служба — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да бъде допустима една жалба, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да се установяват по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба.

Още повече че съгласно член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип включва само една-единствена размяна на писмени становища, освен ако този съд не реши друго.

Член 19, трета алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут, предвижда, че страните, различни от държавите членки, институциите на Съюза, държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), и Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), упоменат в това споразумение, се представляват от адвокат. Основната роля на последния като подпомагащ правораздаването е именно да обоснове съдържащите се в жалбата искания с достатъчно разбираеми и логични правни доводи, като се има предвид именно обстоятелството, че писмената фаза пред Съда на публичната служба по принцип включва само една размяна на писмени становища.

При положение че в жалбата не се съдържат никакви основания или доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение и не се посочва дори разпоредбата от Статута, на която се основава, тази жалба очевидно не отговаря на минималните изисквания за яснота и точност, които дават възможност на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по въпросното искане.

(вж. точки 29—33)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, точка 20; 21 май 1999 г., Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, точка 42; 15 юни 1999 г., Ismeri Europa/Сметна палата, T‑277/97, точка 29

Съд на публичната служба — 26 юни 2008 г., Nijs/Сметна палата, F‑1/08, точка 25

2.      Тримесечният срок за подаване на административна жалба срещу акт с неблагоприятни последици и тримесечният срок за обжалване на изричния или мълчалив отказ да се уважи тази жалба, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, са абсолютни процесуални предпоставки и прилагането им не зависи от преценката на страните в процеса и на съда, тъй като те са установени, за да се осигури яснота и сигурност на правните положения. Тези срокове важат за всички жалби срещу актове, подлежащи на контрол от страна на съда на Съюза, независимо от техния характер.

(вж. точка 35)

Позоваване на:

Съд — 4 февруари 1987 г., Cladakis/Комисия, 276/85, точка 11

Първоинстанционен съд — 17 октомври 1991 г., Offermann/Парламент, T‑129/89, точки 31 и 34; 8 март 2006 г., Lantzoni/Съд, T‑289/04, точки 40 и 41