ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 26 ноември 2019 година(1)
Дело C‑627/19 PPU
Openbaar Ministerie
срещу
ZB
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Издаващ съдебен орган — Европейска заповед за арест, издадена от белгийски прокурор — Условие за наличие на ефективна съдебна защита срещу решението за издаване на европейска заповед за арест“
1. Съдът отново е изправен пред преюдициални запитвания, при които трябва да се произнесе по въпроса дали прокуратурата (в настоящия случай на Белгия) може да се смята за „издаващ съдебен орган“ на европейска заповед за арест (ЕЗА) по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР(2).
2. Съмненията на запитващата юрисдикция по настоящото дело и по дела C‑625/19 PPU и C‑626/19 PPU са свързани с тези на люксембургски съд (дело C‑566/19 PPU) и се отнасят по-специално до начина, по който следва да се тълкува решението на Съда OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау)(3).
3. Същите съмнения са налице и по отношение на прокуратурите на Швеция (дело C‑625/19 PPU) и на Франция (дела C‑566/19 PPU и C‑626/19 PPU), по които дела също представям заключения днес.
4. Докато по дело C‑626/19 PPU запитването се отнася до ЕЗА, издадени с цел провеждане на наказателно преследване, по настоящото дело запитващата юрисдикция се интересува от ЕЗА, издадени с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда.
5. Въпреки че принципната ми позиция продължава да бъде застъпената от мен по дела OG (Прокуратура на Любек) и PI (Прокуратура на Цвикау)(4), както и по дело PF (Главен прокурор на Литва)(5), останалите заключения, които представям днес, се отнасят до тълкуването на решение OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау), както и на постановеното на 9 октомври 2019 г.(6) по друго сходно дело.
I. Правна уредба
1. Правото на Съюза
6. Препращам към възпроизведените в заключението по дела OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау) съображения 5, 6, 8, 10 и 12 и членове 1 и 9 от Рамковото решение.
2. Националното право
7. Съгласно информацията, предоставена от белгийското правителство, Wet van 19 december 2003 betreffende het Europees aanhoudingsbevel (Закон от 19 декември 2003 г. за ЕЗА)(7) предвижда следното в член 32(8):
„1. Когато следва да се предположи, че лице, издирвано с цел провеждане на наказателно преследване, се намира на територията на друга държава — членка на Европейския съюз, в изпълнение на заповедта за арест, издадена според случая от съдия или юрисдикция, съдия-следователят или прокурорът на краля издава [ЕЗА], спазвайки изискванията за форма и условията, предвидени в членове 2 и 3. [ЕЗА] с цел провеждане на наказателно преследване може да бъде издадена само при спазване на условията, наложени със Закона от 20 юли 1990 г. относно задържането.
[…]
2. Когато следва да се предположи, че лице, издирвано за целите на изпълнението на наказание или на определена мярка, се намира на територията на друга държава — членка на Европейския съюз, прокурорът на краля издава [ЕЗА], спазвайки изискванията за форма и условията, предвидени в членове 2 и 3.
Ако в този случай наказанието или мярката са наложени задочно и ако издирваното лице не е било известено за датата и мястото на заседанието, довело до постановяване на задочното решение, в [ЕЗА] се посочва, че издирваното лице ще има възможност за оспорване в Белгия, както и възможност да бъде съдено в негово присъствие.
[…]“.
8. Член 28/1 от Wet van 20 juli 1990 betreffende de voorlopige hechtenis (Закон от 20 юли 1990 г. относно задържането)(9) гласи:
„Съдията или юрисдикцията според случая може да издаде заповед за арест, когато заподозряното лице не може да се яви лично поради задържане в чужбина и е поискало да може да присъства лично“.
II. Спорът и преюдициалният въпрос
9. На 24 април 2019 г. Брюкселската прокуратура (Белгия) издава ЕЗА за целите на изпълнението на присъда, постановена срещу ZB на 7 февруари 2019 г. от Franstalige rechtbank van eerste aanleg van Brussel (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия)(10).
10. След задържането на ZB в Нидерландия на 3 май 2019 г. EЗА е предадена на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия), който решава да отправи следния преюдициален въпрос:
„Когато ЕЗА има за цел изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с подлежащо на изпълнение решение на съдия или юрисдикция, а самата ЕЗА е издадена от прокурор, който участва в правораздаването в издаващата държава членка и за когото е гарантирано, че действа независимо при упражняване на функциите си, непосредствено свързани с издаването на европейска заповед за арест, приложимо ли е също така и условието, че решението за издаване на ЕЗА, и по-специално неговият пропорционален характер, трябва да може да подлежи на обжалване, което изцяло да отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита?“.
III. Производството пред Съда
11. Делото е заведено в Съда на 22 август 2019 г. Предвид задържането на ZB запитващата юрисдикция иска делото да бъде разгледано по реда на спешното производство и Съдът уважава това искане.
12. Писмени становища представят ZB, белгийското и нидерландското правителство, прокуратурата на Нидерландия и Комисията.
13. Съдебното заседание е проведено на 24 октомври 2019 г. съвместно със заседанията по дела C‑566/19 PPU, C‑626/19 PPU и C‑625/19 PPU. Явяват се или съответно са представлявани JR, YC, XD, ZB, прокуратурата на Люксембург, прокуратурата на Нидерландия, нидерландското, френското, шведското, белгийското, ирландското, испанското, италианското и финландското правителство, както и Комисията.
IV. Анализ
1. Предварителни съображения
14. Поставеният по настоящото дело въпрос има общи аспекти с въпросите по дело C‑626/19 PPU, по който излагам становището си в заключението си от днес.
15. В посоченото заключение разглеждам не само въпроса за съдебния контрол на ЕЗА, издадени от прокуратурата (до който се отнася и настоящото преюдициално запитване), но и този за възможността прокурорите да се смятат за „издаващ съдебен орган“ по смисъла на Рамковото решение.
16. В настоящото производство Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) приема, че белгийската прокуратура може да издава ЕЗА, тъй като отговаря на изискванията за независимост, присъщи за „издаващия съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамковото решение.
17. Тъй като в настоящия случай не се спори относно независимостта на белгийската прокуратура, не е предоставена необходимата информация, за да се прецени дали с оглед на конституционноправния ѝ статут и устройствената и функционалната ѝ структура прокурорите отговарят на изискванията, изведени от Съда в решението му от 27 май 2019 г., PF (Главен прокурор на Литва)(11). Ето защо не мога да се произнеса в това отношение.
2. Относно съдебния контрол на ЕЗА, издадена от прокуратурата
18. Заключението ми по съединени дела C‑566/19 PPU и C‑626/19 PPU се отнася до съдебния контрол на ЕЗА, издадена с цел провеждане на наказателно преследване.
19. В този контекст поддържам, че съдебният контрол, осъществен при приемането на националната заповед за арест (НЗА), не може сам по себе си да отговори на „изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита“, споменати в точка 75 от решение OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау), като тази защита винаги се иска от засегнатото лице и се предоставя посредством производство, в което това лице е можело да се включи и да участва, упражнявайки правото си на защита(12).
20. Затова проверката за изпълнението на условията за издаване на ЕЗА от прокурор, който може да бъде определен като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамковото решение, може да предхожда издаването на ЕЗА, но извършването ѝ не изключва правото на издирваното лице да обжалва пред съд вече издадената ЕЗА.
21. Горният извод, отнасящ се до ЕЗА, издадени с цел провеждане на наказателно преследване, важи и за ЕЗА, издадени за целите на изпълнението на присъда.
22. При издаването на ЕЗА с цел изпълнението на присъда обикновено се прилага не принципът на целесъобразност, а този за стриктно прилагане на закона (тоест изпълнява се присъдата, с която законът е приложен спрямо конкретното положение).
23. Ето защо би могло да се помисли, че след като бъде постановена присъда, изпълнението ѝ не подлежи на обсъждане и затова следва автоматично да бъде издадена ЕЗА, ако осъденото лице се намира в друга държава членка.
24. Въпреки това предпоставката за издаване на ЕЗА е не само наличието на НЗА или какъвто е настоящият случай — на влязла в сила присъда, за налагане на наказание лишаване от свобода. Към тази предпоставка се добавя и условието издаването на ЕЗА да не бъде непропорционално. Проверката за пропорционалност се извършва от съдиите и юрисдикциите или служебно, или чрез одобряване на предварителното решение на прокуратурата(13), или в случай на обжалване от засегнатото лице.
25. Действително самият законодател до голяма степен вече е извършил предварителна преценка за пропорционалност. Така Рамковото решение изключва издаването на ЕЗА за изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода в размер на по-малко от четири месеца(14).
26. Пропорционалността на издаването на ЕЗА обаче не зависи само от продължителността на лишаването от свобода, определена с присъда. Към този фактор трябва да се прибави и друг, не по-малко релевантен, а именно времето на лишаване от свобода, което предвидимо може да предполага разглеждането на ЕЗА в изпълняващата държава членка. Евентуално трябва да се вземат предвид „последиците от процедурата по предаване и от трансфера на съответното лице, пребиваващо в държава членка, различна от […], относно социалните и семейните отношения на това лице“(15).
27. Вярно е, че срокът на лишаване от свобода в изпълняващата държава членка ще трябва да се приспадне от наказанието, наложено в издаващата държава членка(16). В зависимост от обстоятелствата обаче този срок би могъл да бъде изтърпян дори когато само по себе си наказанието, за чието изпълнение става въпрос, може да не е непременно свързано с лишаване от свобода в издаващата държава членка.
28. Всъщност няма причина съдията или съдът, който постановява осъдителна присъда, да трябва да прецени още в този момент вероятността за издаване на ЕЗА за целите на изпълнението на неговата присъда. Може да се случи — и това не е рядко — да бъде издадена НЗА, за да се гарантира явяването на осъденото лице, и впоследствие или по основателно искане на това лице, или по други причини от вътрешноправно естество изпълнението на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода да се отложи при евентуално предоставяне на определени гаранции.
29. Ето защо ЕЗА не трябва задължително да следва осъдителната присъда: постановилият присъдата съд (или друг съдебен орган, компетентен в тази област), в качеството му на юрисдикция, която е длъжна да предостави ефективна съдебна защита, преценява въз основа на критерия за пропорционалност дали да се обърне към изпълняващата държава членка, за да ѝ бъде предадено осъденото лице, или да се откаже да го направи.
30. В този контекст може да бъде релевантен периодът, изминал от присъдата до издаването на ЕЗА. В някои случаи може да има опасност от забавяне, включително когато преценката относно пропорционалността на ЕЗА е извършена в самата осъдителна присъда(17).
31. Ако издаването на ЕЗА се забави, имплицитната или изрична преценка за пропорционалност, извършена в присъдата, може вече да не е подходяща. Наред с други, определящ фактор при преценката относно пропорционалността на ЕЗА е евентуалната продължителност на лишаването от свобода в изпълняващата държава членка, продължителност, която не може да не се отчита при преценката дали издаването на ЕЗА е пропорционално с оглед на обстоятелствата относно издирваното лице и естеството на престъпното деяние, за което това лице е издирвано.
32. В този ред на мисли не може да се отхвърли възможността към момента на издаване на ЕЗА издирваното лице да е установило достатъчни връзки с изпълняващата държава членка, които да позволят прилагането на Рамково решение 2008/909/ПВР(18). Ако случаят е такъв, би трябвало да се прецени дали наказанието, за чието изпълнение се издава ЕЗА, може да бъде изпълнено във въпросната държава членка.
33. От горното следва, че ЕЗА, издадени за изпълнението на осъдителна присъда, може да поставят допълнителни въпроси, които не се ограничават само до установяването на съществуването на посочената присъда и на наложеното с нея наказание лишаване от свобода. Ако тези ЕЗА са издадени от прокурор, засегнатото лице трябва да разполага с възможността да поиска неговото решение да бъде проверено от съдебен орган.
34. Затова смятам, че правото на съдебно обжалване, което съществува във връзка с ЕЗА, издадени с цел провеждане на наказателно преследване, е приложимо и в случая на ЕЗА, издадени за целите на изпълнението на присъда.
V. Заключение
35. С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) по следния начин:
„Европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда, трябва да може да подлежи на съдебно обжалване, което е аналогично на това във връзка с издадените такива заповеди с цел провеждане на наказателно преследване“.