РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

29 септември 2011 година

Дело F‑9/07

Pilar Angé Serrano

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Преминаване в категория при действието на предишния правилник — Преходни правила за класиране в степен към 1 май 2004 г. — Решение на Бюрото на Европейския парламент от 13 февруари 2006 г. — Прекласиране, основано на заплатите на длъжностните лица, получаващи компенсаторна надбавка — Приложим коефициент — Загуба на точките за повишаване — Искане за обезщетение“

Предмет:      Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Angé Serrano иска отмяна на решението на Парламента от 20 май 2006 г., с което тя е прекласиране в степен B*6, стъпка 8, считано от 1 май 2004 г., както и осъждането на Парламента да ѝ изпрати обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Като встъпила страна Съветът понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Сила на пресъдено нещо — Обхват

2.      Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на нова структура с Регламент № 723/2004 — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса

(член 336 ДФЕС; членове 2 и 10 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — Граници

1.      За да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорени.

Силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението, може да бъде пречка за допустимостта на дадена жалба, ако производството, в което е постановено въпросното решение, е било между същите страни, относно същия предмет и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обаче се отнася само до фактически и правни въпроси, които действително или по необходимост са разрешени със съответното съдебно решение.

(вж. точки 41—43)

Позоваване на:

Съд — 19 февруари 1991 г., Италия/Комисия, C‑281/89, точка 14; 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, точка 38; 28 ноември 1996 г., Lenz/Комисия, C‑277/95 P, точка 50; 16 март 2006 г., Kapferer, C‑234/04, точка 20

Общ съд на Европейския съюз — 25 юни 2010 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑66/01, точки 196 и 197 и цитираната съдебна практика

2.      Длъжностните лица, които са издържали вътрешен конкурс за преминаване в категория при действието на стария правилник, не се намират в същото правно и фактическо положение като длъжностните лица, които не са издържали такъв конкурс. Първите са придобили съгласно разпоредбите на Правилника по-добри възможности за кариерно развитие спрямо вторите, като това е взето предвид в преходните разпоредби на приложение ХІІІ към новия правилник.

Следователно, доколкото с приемането на новия правилник законодателят реорганизира цялата кариерна система, която се е прилагала до този момент, той не е длъжен да възпроизведе точно същата йерархия на степените, каквато е съществувала при стария правилник, тъй като обратното означава да се накърни възможността, с която той разполага, да внася изменения в Правилника. В този контекст сравнението на йерархичните нива преди и след реформата на Правилника само по себе си не е определящо при преценката дали новият правилник е в съответствие с принципа на равно третиране.

Новият правилник разграничава кариерата на длъжностните лица, които при действието на стария правилник са принадлежали към различни степени в йерархията, и осигурява на тези от тях, които са издържали конкурс за преминаване в категория, възможности за кариерно развитие, различни от тези на длъжностните лица, които не са издържали същия конкурс. По-специално чрез правилото за спиране на развитието на кариерата и за определяне на проценти на повишаване за различните степени преходният режим, и в частност член 10, параграфи 1 и 2 от приложение ХІІІ към Правилника, осигурява по-добри възможности за кариерно развитие на длъжностните лица, които са имали по-високи степени по режима на стария правилник, а следователно и на тези, които са били повишени в степен вследствие на издържан конкурс за преминаване в категория.

(вж. точки 64, 66 и 67)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 септември 2008 г., Angé Serrano, T‑47/05, точки 145—147

3.      Задължението за полагане на грижа, както и принципът на добра администрация налагат по-конкретно, когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, компетентният орган да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, и при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице.

Задължението за полагане на грижа не би могло в никакъв случай да принуди администрацията да действа в разрез с приложимите разпоредби. По-специално администрацията не би могла, водена от това задължение, да придаде на разпоредба от правото на Съюза действие, което е в разрез с точното и ясното съдържание на тази разпоредба. При това положение жалбоподателят не може да се позовава на задължението за полагане на грижа, за да получи изгода, чието предоставяне Правилникът не допуска.

(вж. точки 88 и 89)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, точки 99 и 100 и цитираната съдебна практика