Language of document : ECLI:EU:F:2016:188

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

1 август 2016 година

Дело F‑121/13

Jonas Poniskaitis

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника — Прехвърляне към пенсионната схема на Съюза на пенсионни права, придобити по други схеми — Решение за признаване на бонус за осигурителен стаж, прилагащо новите ОРП на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника — Член 81 от Процедурния правилник — Явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Jonas Poniskaitis иска отмяна на решението на Европейската комисия за признаване на бонус за осигурителен стаж за пенсия в пенсионната схема на Европейския съюз след прехвърлянето на пенсионните му права, придобити преди постъпването му на служба за Съюза

Решение:      Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.

Резюме

1.      Актове на институциите — Прилагане във времето — Незабавно прилагане на новата норма към бъдещите последици от положение, възникнало при действието на старата норма — Приемане на нови общи разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника — Прилагане по отношение на прехвърляне на придобитите по друга пенсионна схема пенсионни права, поискано преди приемането на новата норма, но осъществено след влизането ѝ в сила — Нарушение на придобити права — Липса

(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба за Съюза — Прехвърляне към пенсионната схема на Съюза — Приемане на нови общи разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника — Разлика в третирането на длъжностните лица, за които прехвърлянето към пенсионната схема на Съюза на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити по друга пенсионна схема, е осъществено съответно преди и след влизането в сила на посочените разпоредби — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса

(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)

1.      Прилагането на нови общи разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника при прехвърляне към пенсионната схема на Съюза на пенсионни права, придобити по друга пенсионна схема, поискано преди приемането на тези разпоредби, но осъществено след влизането им в сила, не противоречи на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

В това отношение, съгласно общопризнат принцип, ако не е предвидено друго, новата норма се прилага незабавно по отношение на положенията, които ще възникнат, както и към бъдещите последици на положенията, които са възникнали при действието на старата норма, но все още не са напълно завършени. Подходът е различен само при положения, възникнали и окончателно завършени при действието на предишната норма, които създават придобити права. Правото се смята за придобито, когато правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна. Не такъв обаче е случаят с право, чийто правопораждащ факт не се е осъществил при действието на измененото законодателство.

От една страна обаче, член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника допуска такова незабавно прилагане на новите общи разпоредби за прилагане.

От друга страна, нито съобщаването на длъжностното лице или служителя, който е направил искане за прехвърляне към пенсионната схема на Съюза на пенсионните права, придобити по друга пенсионна схема, на предложение за бонус за осигурителен стаж за пенсия, нито, още по-малко, обикновеното подаване на такова искане, променят правното положение на заинтересованото лице или произвеждат задължителни правни последици. Следователно за длъжностно лице или служител не съществуват придобити права, които могат да бъдат нарушени чрез прилагането на новите разпоредби.

Освен това правото на длъжностно лице или служител да му бъде признат бонус за осигурителен стаж, се формира напълно едва след прехвърлянето към пенсионната схема на Съюза на капиталовата стойност на неговите права, придобити по друга схема.

(вж. т. 23—26 и 28)

Позоваване на:

Общ съд — решение от 13 октомври 2015 г., Комисия/Verile и Gjergji, T‑104/14 P, EU:T:2015:776, т. 151—154 и цитираната съдебна практика

2.      Институция не нарушава принципа на равно третиране, когато приема нови разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, в резултат на които се получава разлика в третирането на длъжностните лица, чиито придобити по друга схема пенсионни права са прехвърлени като капиталова стойност към пенсионната схема на Съюза съответно преди и след влизането в сила на тези разпоредби, тъй като различното третиране засяга длъжностни лица, които не попадат в една и съща категория.

Всъщност длъжностните лица, за които прехвърлянето към пенсионната схема на Съюза на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити по друга пенсионна схема, не е осъществено към момента на влизането в сила на новите разпоредби, не са в същото правно положение като длъжностните лица, чиито пенсионни права, придобити преди постъпването им на служба, преди тази дата вече са били прехвърлени под формата на капиталова стойност към пенсионната схема на Съюза и по отношение на тях е било взето решение за признаване на бонус за осигурителен стаж за пенсия. Първите все още са имали пенсионни права по друга пенсионна схема, докато за втората категория вече е било осъществено прехвърлянето на капитала, довело до погасяване на тези права и до съответно признаване на бонус за осигурителен стаж по пенсионната схема на Съюза.

Освен това такава разлика в третирането се основава също и на обективен и независещ от волята на съответната институция елемент, а именно бързината, с която съответната външна пенсионна схема обработва заявлението за прехвърляне на съответния капитал.

(вж. т. 33)

Позоваване на:

Общ съд — решение от 13 октомври 2015 г., Комисия/Verile и Gjergji, T‑104/14 P, EU:T:2015:776, т. 177—180